абсолютно хубаво е да се помечтае

моят абсолютен свят – с тази тема започна блог-щафетата на 8-ми юни, въртя се, въртя и пак на 27-ми юни се появи тук

до момента има над 100 поста за абсолютните мечти, включиха се много блогъри, споделените абсолютни мечтания са толкова различни и вдъхновяващи! към повечето от тях има линкове тук

в някои блогове се намериха, съвсем естествено, и критики, например тук в коментарите

но RuMeN е пич и си позволявам да го цитирам:

„Че е рекламна кампания е ясно, но идеята е хубава, темата е интересна и е хубаво човек поне малко да се замисли, поне малко да помечтае. Различните хора имат различни мечти, пишат различни неща, като се прочетат постовете им, по-лесно е да ги опознае човек, да види как мислят, за какво мечтаят.. има си доста силни страни тази кампания.

Отностно водката, реално едва ли ще накара много хора да почнат да пият нея вместо конкурентна марка просто заради това, но все пак ако аз лично съм изправен пред избор, да си поръчам водка, чиято рекламна кампания се изразява в печатането на почти порнографски билбордове с разни цицорести манекенки и закачливи намеци или тази, в която никъде не се споменава “пиите тази водка”, а просто потиква хората да се поразмечтаят малко, ами бих избрал тази. “

Ще използвам случая да предам горещата топка по темата моят абсолютен свят на още хора, чието мнение ми е любопитно – Майк Рам (с когото наскоро сме чели една и съща книга май),  Никола Наус (който напоследък не е писал), Петя – за да чуем и абсолютните мечти на една openly feminist, и Еличка (която може би ще ни отведе в света на киното и театъра, където пък абсолютните неща се случват още по-лесно). Пропускам ли някого?! Сигурно, но моля да си каже. Да видим 🙂

готова ли е бг журналистиката за онлайн

любопитни и искрени мисли споделя Ваня Ефтимова в „Като да се разхождаш по пижама през минно поле
поздравления за споделеното и смелостта

плахост, липса на готовност, липса на разбиране и желание за разбиране на това, което се случва, на начина, по който Интернет ни променя като цяло и в частност като медийна консумация и нагласа за медии, както и самите журналисти и медиа-създатели

полезна книга за Ваня и колегите журналисти: Against the Machine, а след това и The future of internet and how to
stop it и Always On

кредит: in2h20

двойки и медали

странно е, когато две толкова противоречиви новини ми се наредят една над друга във фийда:
„36% двойки на темата Свобода и не-свобода в поезията на Христо Ботев във ВТУ“
и
„Медал за наши ученици от международна олимпиада по биология „

а в същото време всички останали говорят за доклади и санкции …

Against the machine

след разговора с г-н Дичев от март за Интернет, блоговете и края на демокрацията темата за злото Интернет отново се провря в дните ми с една книга, която прелетя от Дания, беше прочетена и днес се запъти към дома си в библиотеката там някъде далеч на север – тя е на Lee Siegel и се казва Against the machine

няма да преразказвам книгата, като „про-Интернет човек“ с много от нещата в нея не съм съгласна, но безспорно ме наведе на размисъл
позволявам си няколко кратки мисли от нея

„The new renegade executives are both corporate and genuinely countercultural … educated folks who have one foot in the bohemian world of creativity and another foot in the bourgeois realm of ambition and worldly success“

„for over hundred years high culture has been merging with popular culture. But now all experience is available as a form of culture“

„up to now entertainment used to be escapist, now it’s as though everyone who’s ever escaped has been pursued round up and returned to his own ego“

„анонимността в мрежата идва от  скритата самота на седенето пред монитора“

Страстите и бесовете български

в края на юни две книги ми се появиха изневиделица и ме дръпнаха много назад във времето
едната я изчетох за ден и после писах за нея – 18% сиво на Захари Карабашлиев
другата също избута всички други чакащи от месеци около 20 книги на нощното ми шкафче и за около седмица бе изчетена, но чакаше описването си тук
и, няма да крия, този пост на Майк ме присети, че още не съм писала за Страстите и бесовете български – книгата на Ангел Грънчаров, която авторът любезно ми изпрати

в книгата г-н Грънчаров споделя своя поглед към събитията и личностите в последните може би около 20-25 години – основно в политиката на България
като човек, който е „живял комунизма“ и с фамилна изстрадала история от това време връщането назад е болезнено; мнението на баща ми, който е живял много повече в това време, чийто живот е белязан изцяло от соц-а – трябва да го загърбим и да не го говорим, не ни носи нищо, а поколението, което идва след нас дори не знае кой е Тодор Живков – и по-добре
споделям част от политическите убеждения на г-н Грънчаров, описани и в книгата
предполагам книгата ще намери своите читатели, както и те – нея

бг книгоиздаването в цифри

НСИ публикува любопитни данни за книгоиздаването у нас, които говорят за това четем ли или по-скоро за това, купуваме ли книги ние българите днес и вчера и дали книжката бива изядена от мишката:

издадени книги:
2000 г. – 5027
2007  г. – 6648

среден тираж на книга:
2000 г. – 1900 бр.
2007 г. – 700 бр.

странно,  но същата табличка дава и данни за весниците, а именно:

брой заглавия:
2000 г. – 545
2007 г. – 448

годишен тираж на лице от населението:
2000 г. – 54.2
2007 г. – 44.2

на бас, че след още 7 години движението надолу ще е още по-видимо?

пълните данни са на сайта на НСИ тук

позитивно раздвижване в ЮЗУ – довиждане проф. Воденичаров!

„Скандалният декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет (ЮЗУ) проф. Александър Воденичаров се оттегля. Той е подал оставка пред общото събрание на факултета вчера.“

пълен текст на новината тук

поздравления за Светла!