след форум Дом

IMG_6097

че са готини всички от Горичка, ясно е
вече за трети път тези готини хора показаха, че правят и стойностни и добри събития. в събота бе Форум Дом

да кажа първо, че бяхме двете с Ивет, а следобед дойде и Томи. Ивет го е написала своето тук „12 рецепти за уютен, икономичен и удобен дом„, ето и още снимки от събитието, а ето и моите няколко щриха:

IMG_6072

Апостол Дянков е от тези мащабно мислещи млади хора, които те захвърлят да се чувстваш прашинка в необятното и за които няколко милярда години са равни на час. знаем всички, нямаме още много време на Земята, трябва да се опитаме да й върнем грижата и нещата, които до момента ни е давала. и да се променим, да променим отношението към нея и към себе си.

искрено се надявам Мартин Заимов отново да се кандидатира за кмет на София. знам, че знае какво трябва да се случи и предполагам знае и как. на Форум Дом Заимов бе чаровен, убедителен, забавен. „София се събужда от 40-50 години лош живот и лошо управление“, „Градът може да е добър или лош, независимо от това дали обитателите му са бедни или богати. Те обаче определят неговият характер и излъчване“ и примерът с кмета на Сао Пауло, който забранил всякаква външна реклама в града си <бис>.

Делчо Делчев от Трансформатори ми хареса с увереността си, че студентите и младите хора могат да променят градската среда, да я трансформират и да пишат шестица на София. проектът им е 6 за София – предстои разработването на 6 различни теми за града, първата – подлезите, после чешмичките, възрастните хора и т.н. всеки от нас получи нотариален акт за грижа към конкретна чешмичка в София, добра хрумка, дано това съживи поне част от около 60-те неработещи такива в града ни днес.

само с 11% би се повишила цената на сграда, ако тя се направи пасивна – за това ни разказа архитект Николов, вече има една такава в България (да, за жалост само една), но вярвам скоро ще има още. подобни къщи се отопляват само с 2 чаени свещи (!).

да, бяха представени различни архитектурни проекти и решения. някои бяха твърде ексцентрични. други – забавни.

Диана Иванова почти ни разплака с емоционалното си връщане в селото на нейните майка и баба Бела Речка и фестивалът на козето мляко, който провежда там от 2003-та всеки 21-24 май. основното, което остана от нея у мен бе завръщането, разговорът с възрастните хора, въвличането на местните в подобряването и съживяването на селото, и още и още. поздрави и искрен възторг.

и Филип Кирилов, от Тринога, който искал да стане селянин като малък, а сега, като голям сбъднал мечтата си. селото е Желен, до Своге и отново основната му тема бе общуването между хората, общуването с природата, работата, която не е срамна, макар и тежка, предаването на знания между поколенията, взаимното уважение, калта като не мръсна.

хайде, Горичка, очакваме покана за следващия форум. благодарим за този!

с Мураками в Страната на чудесата та до Края на света

IMG_6112

не, не, не, няма такава книга. не, не, не чети нещата, написани отзад, особено това „… той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида“ (WTF?!)! от всичко написано отзад избери само „голяма доза киберпънк“ и се приготви за едно невероятно приключение, по-чудно от онова на Алиса дори

след „Дивата овца„, „Танцувай, танцувай“ „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ идва още по-екзотична, по-философска, по-слоеста. изненадващо няма котки, няма и овце. но има еднорози и ИНК-и. главният герой отново е мъж, разведен, по средата на 30-те. детайлите са много, а действието – бързо, дори и в моментите на забавен каданс

да, щях да пропусна, има библиотекарки, и в двете истории. има и разчитане на мечти. има много гурме детайли, а също и музика, много музика, дори и река с изключен звук

„- как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени?
– може и да са несъвършени, но оставят следи. и ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
– накъде отвеждат те?
– към самите нас. духът е точно това. без дух нищо не води наникъде.“

не подхващай книгата ако не харесваш Мураками или абстрактните лутания на постмодерното. ако пък си им фен – книгата е очароваща

намирисва ми на дом

домът за мен е

ароматът на току  що излязъл от печката хляб

миризмата на сладко от ягоди, което къкри на котлона

препълнената купа червени вишни, измити и проблясващи

прясно простряно пране в слънчева сутрин

неразтребената маса късно вечер, след събиране с приятели

и приготовлението на същата тази маса преди това

и смехът по време

кротко подредените до входа обувки – от най-големите до най-малките

четките за зъби в банята и пастите, небрежно разхвърляни

у дома е най-хубавото място от всички места по света.

предполагам и ти мислиш така. домът е важен, ще си говорим за това утре на форум Дом на Горичка

имало още съвсем малко места, да знаеш 🙂

Стивън Хокинг и децата в космоса

IMG_6040

за всички малки и пораснали любители на космоса и на Стивън Хокинг – една много добра книга, наскоро издадена на български от Сиела.

ако сте канени на детски рожден ден и се чудите какво да подарите – това е прекрасен подарък, дори ако детето още не може да чете.

с много картинки и истински великолепни снимки от различни краища на Галактиката Джордж търси съкровища в Космоса е едно наистина забавно приключение за всички

истината за Джулая, насред зима

_MG_4616

може да звучи много разочароващо на феновете, може и да е смешно, а може и вече да го знаеш, но оказва се, че цялата дандания около Джулая е соц завъртулка. знаеш ли, например, че Юрая хип (Uriah Heep) не са толкова, дори никак копулярни в родната си Англия, колкото в екс-соц блока. това се оказва първата западна рок банда допусната до съветска сцена, по времето на Горбачов. избрана е вероятно случайно, сред по-неизвестните, но става доста известна при нас. ей така решили нещо западно да пуснат, цензурирано, да има, да се каже, че е перестройка, т.е. се променят нещата …

и в допълнение – Джулая си е чисто българска хипи традиция, родила се едва в късните 70, началото на 80-те. дотолкова, че традиционните хипита по света не знаят за тази традиция. и автентичната табела от снимката не им говори нищо, защото не са чували нито за Юрая хип, нито за Джулая. малко разочароващо, поне за мен.

доказателства дава и Уикипедия – за Джулай морнинг и за Юрая хип

подробностите и снимката са от приятелите от Хостел Мостел

този пост чакаше отдавна в drafts, но 1968-ма от Кътчето на Селин ми припомни, че е време да смени статуса си

ако започваш нещо – разкарай песимистите

IMG_5649

ако предприемаш нещо ново – решил си да се жениш, да заминаваш в чужбина, да започнеш бизнес, да продължиш с образованието си и какво ли още не, знай – веднага ще те посрещнат мненията на 100 песимиста наоколо, които ще се опитат да те спрат

„ама защо точно сега“, „днес никой не се жени“, „леле, ама ще похарчите толкова пари“ ?!?!?

или

„да бе, за ‘кво ти е тази диплома“, „губиш си времето“

или

„в тази криза бизнес не се започва“, „ти си луд“, „офф“, „няма шанс“

затова, знай го и ако започваш нещо ново – разкарай песимистите около себе си. остави ги да си дремят в своя песимизъм, да си битуват там в битието и не спирай, действай, продължавай. не, те не са „здравия разум“, защото не гледат на нещата от твоята перспектива, нямат твоите виждания, идеи, чувства. дори да са добри приятели в случая по-добре не ги слушай, а прави каквото си си намислил.

ако не го направиш – 100% ще съжаляваш, а ако го направиш, даже да не успееш, ще знаеш поне, че си опитал.

но ако наистина го направиш – ще успееш, няма как да не успееш.

разкарай песимистите. и действай.

рисунка Али – „да опитомим динозавър“

прочети още – как да създаваме предприемачи

след деня на безопасния Интернет

детят бе тази година на 8-ми февруари, а на 10-ти организирахме в БТА Кръгла маса на тема социалните медии и децата. присъстваха доста деца от столични училища (6 и 7 клас) и към написаното тук като официално обобщение мода да добавя още няколко лични наблюдения:

  • децата са онлайн вече от малки, ясно е;
  • около втори клас първите, най-отворените, обикновено с каки и батковци влизат в социалните мрежи (разбирай фб);
  • вече в 6-ти клас около 90% от тях са в социалните мрежи, които не са доброволно не искат да са, не че нямат възможност да са;
  • децата откровено признаха, че прекарват повече време пред телевизора, отколкото пред компютъра;
  • децата се чувстват достатъчно уверени онлайн и смятат, че знаят грозящите ги там опасности;
  • ако им се случи нещо кофти онлайн (и офлайн) споделят с приятели, а не с родителите, за да не попаднат в ситуация родителите нещо да не доразберат и да ги лишат от Интернет (или излизане) за известно време;
  • знаят, че не бива да качват хм снимки в нежелано оскъдно облекло или по бански, да дават името си на непознат и подобни, въпреки това понякога го правят;
  • повечето деца не искат да са приятели с родителите си в социалните мрежи, за да не могат родителите им да гледат какво правят, вероятно, искат автономност; поне 30% от децата казват, че родителите им нямат профил във фб;
  • повечето деца считат, че не трябва родителите им да знаят паролите им, въпрос на чест и достойнство;
  • повечето деца не мислят, че прекаляват със стоенето пред компютъра и предпочитат срещите f2f и навън, отколкото онлайн;
  • повечето деца от 6 клас вече са били онлайн през мобилен (мобилния си) телефон.

като цяло – оптимистично. кампанията Сърфирам безопасно продължава.

за улицата и дома

улицата ни е ужасно кална. преди година изсекоха дърветата по нея, разкопаха всичко, първо, за да оправят, после, за да слагат канал, трети път, за да свързват канализацията с канала … сега остана кална. само кал. залесиха я през ноември, но за момента дърветата са по-скоро стърчащи самотни пръчки, докато станат същински дървета ще мине време. улица в София. една от многото.

изумявам когато влизам в мизерен вход, с изпочупени стъкла, метална врата непомнеща цвета на боята си, стълбище с прехвърлящи се кълба косми и вестници, возя се в асансьор, минирещ на квинтесенцията от миризмата на мокро куче и десет фаса, след което влизам в луксозно обзаведен апартамент на интелигентни хора.

обичам миризмата на старо в онези софийски кооперации, които още не са заменени от модерни безстилни постройки, витите им стълбища нагоре, струящата на раета светлина от малки тераски между етажите, нагоре.

след Родителство и Храна дойде ред готините хора от Горичка да правят и трето събитие – Дом. на 26-ти февруари, събота, Модерен театър. все още има места. ще се видим там.

говорейки за улицата и дома, ето как виждам и моята София