Мандарини

18504

Мандарини е филм за безсмислието на войната, доказано на шепа ничия земя, с много малко думи. И много човещина.

Годините са 1992-93, действието се развива в Абхазия-Грузия, в малко градче, към което военните действия наближават. Последните му жители са от естонски произход и отглеждат мандарини. Иво и Маргус спасяват по чудо оцелелите в схватката Ахмед от чеченците и Нико от грузинците.

Филмът е естоно-грузинска копродукция. Режисьор и сценарист – Заза Урушадзе, оператор – Рейн Котов, музика – Ниаз Диасамидзе.

tangerines_900

Гледай също: Песента на морето, Раната, Игра на кодове, Кутия за храна, Пяната на дните, Филомена

ДЕОС откри своя кмет на София и това е Виктор

11807018_10207548056918794_1953305255_o

Днес ДЕОС открихме Кмет – нашият кандидат за кмет на София е Виктор Лилов!

Виктор дойде на събитието с велосипед, а освен него наоколо доста фенове и членове на ДЕОС бяха избрали този начин на придвижване и дружината бе голяма.

11811336_10153509724743988_8572107245616002580_n

Освен че има харизма, чаровна усмивка, говори спокойно, Виктор е и разумен и мислещ човек, човек с принципи, зад които твърдо застава, борец за равенство и свобода.

ДЕОС разкри за пореден път проблемите на София, след което ги бутна и ги изхвърлихме в близката кофа за боклук. После се черпихме с розов малинов сироп и розов локум.

Виктор има стабилен екип зад себе си. Всички работим с огромно желание и ентусиазъм и съм уверена в успеха ни!

Екипът на ДЕОС е наистина чудесен!
За мен е вдъхновяващо, зареждащо и окуражаващо да съм част от ДЕОС!
Каня и теб.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Мениджърът – футболните лидери споделят

The Manager_Cover

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

Защо е нужна съдебната реформа – обяснено накратко

11249478_10153475415143988_6311898759395525685_n

Корупцията означават пари под масата. Има я навсякъде по света. В нашите географски ширини – доста.

И все пак, не бива, не можем да я приемаме и толерираме. Защо ли?

Защото:

В България чуждестранните инвеститори не идват именно заради корупцията – за да се случват нещата трябва „да бутнеш“ на „правилния“ човек пари под масата. Това не е законно, не може да се отчете, не е приемливо за инвеститорите и те отказват да са тук.

Липсата на инвестиции никак не окуражава икономиката. Икономиката се крепи на малките, средни и големи фирми. От корупцията страдат всички те, защото не могат да функционират нормално и пълноценно. Но страдат най-вече малките и средни фирми. Така парите вместо за заплати и развитие отиват за подкупи, в не малко случаи.

Още примери ли? Хайде да видим. Имаме чудесна площ на брега на морето или в планината. Строежите там не са разрешени. Но – има начини, за всяко нещо. Плащат се рушвети, защото всичко опира до конкретни хора – бам, получава се разрешителното. Конкретен пример ли? Карадере!

Още примери? Пушенето в заведенията. Идва проверка – плаща се на проверяващия и проверката минава успешно.

Още примери? Нужна е операция. Няма места в болницата. Плащате на конкретния човек и хоп – намира се място.

Още примери? Идват избори. В село Х хората са толкова обезверени, чувстват се изоставени, не им пука никак. Появява се конкретен човек, говори със старшия на селото, дава му плик с пари и всички под строй, нищо че до преди малко нямаше да гласуват – хоп, гласуват каквото им е казано.

Още примери? Имаме наше момче за шеф на ДАНС. Получаваме нареждане на 13-ти юни сутринта всички да го подкрепим. И го подкрепяме. Не че парите директно ни идват в джоба. Но защото така ще минат и нашите далавери после, менкаме си жестове.

И още и още и още на много нива, в много сектори. Вероятно в почти всички.

До какво води всичко това ли? Хората стават все по-бедни, а мафията на всички нива – все по-тлъста.

Затова и задача номер 1 за всички нас следва да е борбата с корупцията, съдебната реформа, която ще позволи по-ефективна борба с корупцията.

Защо трябва да борим корупцията?
Петър Corruption = Instability, Inequalities and poverty

Ясен „Корупцията е рак, тумор. С нея умираме като общество.“

Георги „Равен старт … нещо което умира с плика под масата.“

Елена „Досега не сме кандидатствали за нито един европейски проект, въпреки че осъзнаваме, че сме най-подходящи за такива – единствената причина да не се пробваме, е защото не искаме да даваме подкупи.“

ПетърКорупцията позволява на хора, които не ги заслужават, да получават възможности и власт. Когато грешните хора имат власт, това вреди на цялото общество.
Прост пример: шофьор хванат да шофира пиян с превишена скорост по принцип трябва да си загуби книжката за 6 до 12 месеца и да плати глоба. Дава подкуп. Същата вечер или след време убива невинни пешеходци.

Валентина „Защото, когато има корупция, правилата не важат. Когато правилата не важат, настъпва хаос. Когато има хаос, няма сигурност за нищо. Когато няма сигурност за нищо, няма развитие никъде. Затова.“

Тодор „Корупцията руши доверието. Доверието е лепилото на обществото. Корупцията разрушава обществото.“

Реформите в съдебната система ще се гласуват в Парламента тази седмица. Свързани са с промени в Конституцията, за което са нужни 160 гласа от всичките 240 депутата в Парламента.

11745907_1162386703788471_7150831823934919862_n

А ето го обяснено накратко от Емил А. Георгиев:

Съдебната реформа е важна, защото

1) разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии ще намали влиянието на прокуратурата воглаве с богоравния й шеф при определяне съдбата на съдиите, а съдиите получават истински шанс да се самопречистят;


2) по-кратките мандати във ВСС ще подобрят “кръвообращението“ в системата и ще възпират възникването на съдебна номенклатура от „висши съдебни съветници“, на която да може да се влияе, и която да има сериозен интерес да си брани благините;

3) въвеждането на явно гласуване на назначенията и дисциплинарните мерки ще засили елемента на обществен контрол (гражданите ще знаем кой как е гласувал във ВСС), както и

4) засилването правомощията на съдебния инспекторат ще създаде условия за добра вътрешна хигиена – предвижда се инспекторатът да прави проверка за почтеност и конфликт на интереси сред магистратите, както и да проверява имуществените им декларации.

Не е много, но е начало. При това в правилната посока.

Без съдебна реформа няма никаква реформа в България!
Най-големият ни проблем е корупцията – мафията от това живее и тлъстее.
‪#‎160от240‬ депутата са нужни да я гласуват. Тази седмица. Кажи им, че ти пука и на теб!

И позицията на ДЕОС по въпроса – в 9 точки и половина.

Куфарът на брат ми. Истории за пътя

11709658_10153468548673988_1510044547933336579_n

22 истории за пътя, за дома, за началото, за самотата, за това, което ни прави каквито сме, за завръщането, за прибирането, за тръгването, за цената на всичко това. В първо лице. Изживени, изстрадани, дищащи, до сълзи.

„… всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали – тази на детството“
Георги Господинов

„Дом е там, където нощем в тъмното не се блъскаш в ъглите …“
Нева Мичева

„…защото общият ни куфар е пълен с дом“
Невена Дишлиева-Кръстева

„Че има един-единствен начин да влезеш в месомелачката, и това става по твое собствено желание
Че родината те разпознава, когато прекрачиш прага й
Че родината е мястото, което ти липсва, дори да твърдиш, че нямаш търпение да се махнеш оттам“
Катерина Стойкова-Клемър

комплиментите са за Невена Дишлиева-Кръстева за смелостта и на Люба Халева за корицата

задължителна

ДЕОС в първо лице: Емил Коен

Emil_Koen_Only-1024x768

Емил Коен е сред активните хора в ДЕОС. Познаваме се още от Протестите. С лежерна усмивка, професионализъм и хъс, либерал, страстен радетел за спазване на човешки права, понастоящем журналист в Маргиналия. Говорим си.

Какво те доведе в ДЕОС?
Преди година и два месеца станах член на ДЕОС. Реших да се присъединя към политическа партия с идеи, които ми харесват, защото осъзнах, че гражданският активизъм, практикуван след 14 юни 2013 г. не е достатъчен. Само с шумни и ефектни протестни акции не може да се разгради системата на преплетени икономически и политически интереси, които по напълно непрозрачен за обществеността начин де факто управляват България. Гражданските протести са важни, но е необходимо да има и политически играч, който да отстоява исканията на протестиращите граждани за разграждане на модела „КОЙ“. Необходимо е участие във властта, необходимо е да се работи за спечелване на позиция, при която от ДЕОС да зависи много във функционирането на държавата. Без участие във властта идеалите на гражданските протести от лятото на 2013 г. не могат да бъдат постигнати. И най-после, в ДЕОС ме привлече това, че партията е новият либерален проект на България. Страната остро се нуждае от силна либерална партия, изповядваща идеите на свободата, ограничената държава и правата на човека. Едно от нещастията на българския преход е упадъкът на либералното крило в българската политика. Ние истинска либерална партия нямаме, имаме лоши имитации. ДЕОС е призван да възроди либерализма в българския политически и обществен живот.

Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
Не, ДЕОС е дете на протеста, последица от осъзнаването, че само граждански протест не е достатъчен. Протестите са много важни. Те установяват, така да се каже, вето власт, те имат силата да спрат лоши политически решения. Но след успокояването на протеста е необходим политически продължител и изразител на идеите на гражданите. Това се опитва да прави ДЕОС, според мен.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
Аз съм очарован от хората от ядрото на ДЕОС, с които се сближих през тази година след присъединяването ми. Това са хората, от които страната се нуждае – практични идеалисти, хора, отдаващи се на идеята за промяна чрез партиен проект напълно безкористно, защото, както е известно, почти всички от т.нар. ядро на партията имат съвсем прилични доходи и не се нуждаят от влизане в политиката, за да си напълнят джобовете. Това, което е нужно сега е да привлечем към партията още много хора и най-вече от средите на т.нар. „средна класа“, т.е. предприемачи, квалифицирани експерти, хора със свободни професии и учени. Остро се нуждаем от това да се влеят в ДЕОС колкото се може повече млади хора. Сега това е, ако мога така да се изразя, партията на 40 годишните, на хората, успели вече да постигнат много неща в живота и точно поради това обезпокоени от състоянието на страната. Но партията трябва да стане, според мен, ако иска да има устойчиво бъдеще и нарастващо влияние, партия на 30 годишните.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за истински демократична, либерално демократична България, в която изразът „власт на закона“ не е само словесна украса в речите на някои политици, а жива реалност. Мечтая за просперираща държава със заможни граждани, но това не може да стане, докато не се реализира наистина властта на закона.

Какво казваш на скептиците?
Скептицизмът е път към консервиране на статуквото. Който иска промяна, се хваща за работа и знае, че пътят е много дълъг и че е пълен не само с успехи, но и с провали. Който го мързи, който е пасивен, обикновено е скептик. „А това няма да стане“ е често срещан по нашите ширини израз. На него следва да отговаряме с „Който иска, прави, който не иска търси оправдания“.

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина, Боян

Празникът на незначителността

IMG_6657

Обикновено в този блог споделям само за книги, които наистина са ме грабнали, разплакали, оставили дълга следа у мен. Затова и се колебаех, дали да пиша за тази. Но е факт, че ме впечатли, по свой си начин.

Празникът на незначителността е същински празник на … незначителността. И само Кундера може да забърка такъв интелектуален коктейл, в който уж непретенциозно, но всъщност с доста висш пилотаж да разположи на една сцена Сталин и Хрушчов и Калинин и Жданов и Брежнев, а барабар с тях Кант и Хегел, а за капак и Шопенхауер и Сократ. Искрено се смях с глас на тези смели завръзки.

Няколко пласта послания и заигравки. През шепа герои. В Париж.

Истини за това до къде го докарахме, ние европейците, след цял век войни и властелини, кой от кой по-луди, по-самовлюбени и по-амбициозни в желанието си да управляват света. И много, много тънко-великолепно обяснение от устата на Сталин за света като представа, като неговата сбствена представа: „И ви уверявам, че под влиянието на една голяма воля хората са способни да повярват в каво да е! Да, другари, в какво да е!“

Като че Милан Кундера се забавлява докато го разказва и вероятно е любопитен да види как читателя се чуди, усмихва, не разбира, мръщи се. Сарказмът на един жив класик, който експериментира смело и без никакви граници.

Изданието е чудно – идеално за подарък за ценители. Стилна корица от Стефан Касъров.

 

Наследството на Орхан

IMG_6729

Наследството на Орхан на Алин Оханесян – Вася ми я даде, след като преди време гледахме двете Раната и изплакахме цяла кофа сълзи.

И отново сълзи, сълзи, сълзи. Незатворена рана от преди 100 години.

Семейството на Лусин и още хиляди арменски семейства разтурени, убити, преследвани, прогонени, прокудени, ограбени, обездушени, лишени от живот. Милион и половина арменци. Геноцид.

Историята на 15 годишната Лусин в опита й да спаси семейството си, в загубата на всички най-близки – баща, майка, сестра, брат. Убийства, изнасилвания, грабежи, бягство. За силата на духа и живота след толкова много смърт. За любовта, прошката към другите, прошката към себе си, силата да продължиш, да се бориш, да вярваш. За силата на любовта. За тежкото наследство, което рано или късно откриваме, че носим. Всички ние.

Чете се на един дъх. С много, много тъга в сърцето.

p.s. Може би една наистина силна корица би дала друг живот на тази книга. Тази далеч не грабва …

Пътеводител на галактическия стопаджия

IMG_6506

Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс – една велика книга.

Препрочитането й от време на време е задължително. Ето доста скромна част доказателства:

„Тази планета има един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.“

„Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.“

„Немотивираните му постъпки бяха истинско произведение за изкуството. Пристъпваше към всичко в живота с една смесица от удивителен талант и непресторена бездарност и често бе трудно да различиш едното от другото.“

„Отказвам да приведа доказателства, че съществувам – казва бог – защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра аз съм нищо.“

„Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат че са. Например на платената Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много – колелото, Ню Йорк, войните и т.н., докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратното, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека и то точно по същите причини.“

„Вселената, както вече беше отбелязано, е едно умопомрачително голямо място, но повечето хора, за да не си нарушават спокойствието, си затварят очите пред този факт.“

И разбира се – 42.

Това издание е от 1988-ма, Библиотека Галактика, превод Саркис Асланян, корица Текла Алексиева.