лятото за бг web-а

лятото за родния уеб е преобладаващо спокойно, но със сигурност – по-добро от предходното! както писах в последния ми материал за списание .net – няма как да се скрие фактът, че кризата достигна (отдавна) и онлайн медиите и дигиталните агенции. борбата на моменти загрубява, с „удари под кръста“, както споделят някои колеги.

при уеб медиите, за разлика от телевизиите, например, цените през лятото не спаднаха с 60%, което е добре. обеми има, движение – също. световната тенденция – 2010-та да е годината на онлайн брендинга премина успешно и насам и сред най-търсените и експлоатирани формати е именно този, в съчетание на wallpaper, брендирани секции, без да се избягва и класиката на банерите. за баланс, успоредно с това cpc моделът все още се продава доста агресивно.

междувременно за уеб се шуми още и още – след наградите за уеб на БУА, които отминаха преди месец, след огромното затишие около IAB България и пред грандиозните есенни събития – БГ Сайт 2010, WebIt. следва продължение.

три месеца ваканция е твърде много

p7210082

ваканцията у нас е между 10 и 15 седмици, т.е. между два месеца и половина (за най-големите) и потчи четири месеца (за първолаците и подготвителен). мда, това си е чист кошмар за родителите …

мисля си, че това ваканцията от три месеца е нагласена така във времето, в което учениците ги водеха на бригади да помагат – една лятна бригада от 1 месец, бам и една есенна от 1 месец бам и хайде, ваканцията свърши …

днес чувам много хора казват, че децата им цяла ваканция са пред компютъра и/или телевизора

алтернативата е

при баба на село, за който си има (търпеливаи гостоприемна) баба, със село, а и ако детето иска да ходи (често не иска, защото там го чака скука), но при баба за колко – за месец максимум, после на всички ще им дойде нанагорно,

лагери – ето това е нещо прекрасно – децата порастват много бързо на лагера, отделят се от дома, стават самостоятелни, общуват с приятелите си дълго, говорят си страшни неща, забавляват се безкрайно! лагери, лагери, ама колко – стандартно училищните или други лагери са по седмица до 10 дена, седмица – една от 15! ок, нека успеем да си позволим 2 или 3 лагера – прави 3 седмици от 15,

с мама и татко на почивка – прекрасно, ама стандартно те имат 2 до 3 седмици отпуск, да кажем 3 от 15,

работа – тук усещам как половината от вас сбърчиха вежди, ама как детенцето ми ще работи, друга част си казват – ама това е наказуемо, я агенцията за закрила на детето да направи нещо! … аз мисля, че е в рамките не само на приемливото, но на задължителното. в Исландия, например, мои приятели в детството си ходели „на бригада“ да работят по цяло лято във ферма, което не им е попречило днес да са учени и университетски преподаватели, за там било норма децата да работят лятото, а и ваканцията е макс 6 до 8 седмици, не 15 …; моя приятека тук в София изпрати дъщеря си да помага в един офис – прекрасен начин да покажеш на един тийнейджър коло трудно се изкарват парите за новите кецки, за дисциплиниране и уплътняване на времето, което иначе ще е пред монитора или из моловете; Томи ходеше да помага в плод-зеленчука наблизо, да реди зеленчуци, да мете, да обслужва клиенти, доколкото може, плащахме му ние – по левче на час, до два часа на ден – беше ентусиазиран, а и събра пари за първата си китара 🙂 е, не говоря за 15 седмици (от 15) работа, но за 2-3-4 седмици мисля че е ОК, жалко, че по родното законодателство е толкова трудно това да се случи (легално).

и така – прости сметки в идеалния случай ако можем да имаме от всичко по малко – 4 седмици при баба, 3 седмици на лагер, 3 седмици с мама и татко на почивка, 3 седмици работа – що-годе ги докарахме до 13, а останалите – едва -две за подготовка за новата учебна година да ги оставим 🙂 и все пак – 15 са твърде много. време е да ги преосмислим.

рисунка: Томи, от конния лагер тази година

писах още по темата: децата и ваканцията

децата за Левски

Левски носи в себе си нещото, което търсим и ние днес – истинските ценности и стойности в живота, любовта обединяваща целия свят – любовта към свободата и родината и човека.

Днес ние забравяме, че Левски е най-големият българин, а след това име на спортен клуб.

Денис Чаушева

Със сигурност и днес имаме нужда от хора като Левски, които са решителни и готови да дадат всичко то себе си за един по – добър и справедлив живот, хора с вяра и надежда , но има ли ги? Едва ли! Нима ако има хора като Левски в момента ще сме в такова тежко положение, в което се намираме сега.

За да бъдем като Левски, ние трябва да се справим с трите “з” … злоба, завист и злопаметност. Това са едни типични черти за някои българи. Но колко ли още години трябва да минат, докато станем като човека изрекъл думите:Ако спечеля – печеля цял народ – ако изгубя, губя само мене си !

Крум Динев, 13 г.

текстовете са от есета на деца, участвали в конкурса Левски в Az-deteto.bg, рисунките от същия конкурс също заслужават внимание, може да се видят тук

събитие за родителството

преди мислех, че родителството е много трудно и отговорно нещо, плашещо и страшно. сега по-често съм в ситуацията да убеждавам уплашените бъдещи родители, че родителството е не толкова страшно, носи забава и може дори да е лесно

за всички, които се замислят за родителството Горичка организират специално събитие, защото „начинът, по който отглеждаме децата си, е пряко свързан с бъдещето на обществото, в което живеем“

подочух част от имената на лекторите – Марин Бодаков, Ирина Каракехайова, Таня Русева-Бу

събота, 25 септември, целия ден, в Модерен театър, вход 20 лв, а за двама – 30
запишете се на yes@gorichka.bg

Чарли, Матилда и липсващите книги

част от задължителната литература за 3-ти клас са книгите на Роалд Дал. за жалост книгите му не се намират лесно.

всъщност може би следва да тръгнем от там, че в София по кварталите (почти) няма книжарници. Ако има то те предлагат и канцеларски материали, а книгите специално за деца са за най-малките. библиотеки също (почти) няма. особено снабдени с необходимите за прочит през лятото книги.

започва обикаляне из не многото по-големи книжарници в центъра – из моловете и други. търся каквото и да е от Роалд Дал, след обиколки в поне 5 книжарници намирам:

ГДВ, изд. Колибри, 1996, цена 8 лв.

Матилда, изд. Пан, не става ясно коя година, цена 6.50лв.

Чарли и Големият стъклен асансьор, изд. Ентусиаст, 2010 г., цена 8 лв.

не знам защо книга от задължителната литература на учениците (Матилда) се намира изключително трудно. предполагам не малко родители ще се откажат да я търсят след третата книжарница.

не знам защо книги, които се харесват и четат от децата (като тези на Роалд Дал) се намират трудно

това, че един успешен автор се издава в годините от различни издателства също не говори добре

и после да затваряме виртуалните библиотеки, вместо да погледнем истината в очите и да си признаем, че издателствата имат проблем/и.

минимализъм в рекламата

p7070011

за жалост билбордите не са празни защото всички бюджети са насочени към Интернет рекламата, която е доста по-ефективна и измерима. за жалост са празни, защото парите за реклама отбелязват рязък завой надооооолу. билбордите са особено празни през лятото в София. но миналата година бяха по-празни. значи има надежда (обажда се оптимистът в мен).

как да създаваме предприемачи

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

и изкуството да продаваш книги

години наред си купувах книги само онлайн. книжарницата беше books.bg, избирах си редовно и ми ги доставяха. после последните поръчки нещо не дойдоха, опитах и с други онлайн книжарници, но не останах доволна и минах на класиката – офлайн книжарниците.

обичам книжарниците
защото в тях мирише на книги, на хартия и мастило,
защото в тях е тихо и книгите създават неумоверен уют,
защото можеш да потънеш с часове, без да усетиш как ще излети времето,
защото там има толкова много книги, дори и в по-малките книжарнички, и винаги поне няколко, които да купиш за себе си или приятели, или просто ей така,
защото почти винаги наоколо има магьосник-книжар, любезен човек, който е повече книжен плъх от теб, чете всичко, което мине през ръцете му, има мнение, от местата, по които се заглеждаш из редовете с книги вече знае какво харесваш и веднага ти подсказва какво ново е излязло и може би не си го прочел и би ти било интересно, или нещо важно, което си пропуснал, а после си говорите и за други книги и автори, книгоиздаването, кориците, преводите и какво ли още не, а другия път като се мернеш наоколо си говорите за последната закупена книга и после за следващата и следващата

ето такова е усмихнатото момиче, чието име не знам, от Писмена на НДК
такъв е и симпатичният човек от книжарничката на Оборище, срещу Испанската

ако всеки работи това, което обича
и всички, които продават книги ги обичат
светът ще е едно по-добро място, сигурна съм.

за книгите и българите

преди да затварят онлайн библиотеките добре е и издаващите и властите да помислят книгоиздаването бизнес ли е или кауза, книгите бизнес ли са или кауза

на фона на затворената читанка 20% от българите не са купили и една книга в живота си

„Според националното представително проучване‭ „‬Читателски практики в България днес‭“ ‬на‭ „‬Алфа Рисърч‭“‬,‭ ‬27.4%‭ ‬от българите не са прочели нито‭ ‬ред от книга през‭ ‬2009‭ ‬година,‭ ‬20%‭ ‬никога не са си купували книга,‭ ‬а‭ ‬14%‭ ‬смятат,‭ ‬че изобщо не е нужно да купуват‭ ‬книги.‭“

още по темата за книгите и процентите у нас тук