поредната глупост, безумие, знак на алчност или и аз не знам какво – историята със собствеността на ботаническата градина в Балчик?! луди, безмозъчни, безумци!
абе хора, осъзнайте се?!?!?! кактуси и други растения ценни, безценни, от десетилетия – бам – местим ги?!?! едно нещо имаме останало, т.е. от малкото останали не плячкосани и на него посегнаха?!
до кога???!!!
извинявам се за заглавието, не е много в мой стил, но ситуацията е наистина такава, в буквален и в преносен смисъл
ужасно е, ужасно е родното ни Черно море в района на нашата красива родина – пълно е с … фекалии! буквално! със съвсем малки изключения цялото е залято от фекалии!
и тук четох подобен коментар
не знам защо позволихме това да се случи – само за няколко години го съсипахме – построиха се цели нови градове-комплекси от всякакъв тип, за които и да не ги е видял някой е чул … ужасно! и всичко това е още по-ужасно, защото няма пречиствателни станции или други нормални мерки отпадъците от това огромно стълпотворение от хора да се обработва и всичко – в морето! съмнявам се, че ако има трезви туристи, които са влизали тази година в родното ни море ще дойдат отново догодина, на море! и естествено – българите ще предпочитат чуждите дестинации
не мога да пусна децата си в това море, в което плуват и … не само за Варна, за което се говори в момента (на плаж във Варна не сме били от години именно заради мръсното море), на Златни, на Дружба (Св. Константин и Елена), на север и на юг – навсякъде е смрад!
кой го осра? ние! ние позволихме това да се случи
сега плачем за Иракли, а какво направихме с всички останали места – нищо! то не са комплекси, то не са хотели, то не са апартаментни сгради, то не са голф игрища, то не са къщи – чудеса от бетон и кич! и всичко – бам в морето!
отврат е нашето черноморие, отврат!
Бебел Жилберто пя снощи във Варна – Летният театър бе препълнен, а публиката – взривена от малката голяма Бебел! нейният прекрасен глас, съпроводен от удивителни инструментални комбинации и светлини – настроение, енергия, wow! доста народ от София се беше излял, но смятам пътят си заслужаваше!
инфо за Бебел тук
този пост идва от последните коментари по темата за виртуалните книжарници. позволявам си цитат, чиято гледна точка съвпада с моята и предполагам би разгневила мнозина: „Но аз живея в доста идеалистичен балон, където исляма е люлката на философия, математика и астрономия, интелекта зад откриването на Америка и Индия, архитектурата на пиринейския, Авицена, Руми и Омар Хайам.“
по този повод – поезия от преди 800 години – Руми (предполагам няма авторски права, само върху английския превод, но се надявам преводачът на дяма против този пост); за съжаление не намерих адекватна автентичка музика онлайн, затова няма линк към музикален фон
This World Which Is Made of Our Love for Emptiness
Praise to the emptiness that blanks out existence. Existence:
This place made from our love for that emptiness!
Yet somehow comes emptiness,
this existence goes.
Praise to that happening, over and over!
For years I pulled my own existence out of emptiness.
Then one swoop, one swing of the arm,
that work is over.
Free of who I was, free of presence, free of dangerous fear, hope,
free of mountainous wanting.
The here-and-now mountain is a tiny piece of a piece of straw
blown off into emptiness.
These words I’m saying so much begin to lose meaning:
Existence, emptiness, mountain, straw:
Words and what they try to say swept
out the window, down the slant of the roof.
звучи толкова актуално, нали?!
след като отдавна не бях чела толкова чак дебела книга снощи с голямо удоволствие я завърших – Хроника на птицата с пружина
отново котки, риби, неща, случващи се едновременно в две (или повече) измерения, търсенето на себе си като основен мотив, търсене, търсене; с допълнителни линии, които се пресичат на няколко места; кладенец, който е сух и накрая се наълва изневиделица; няколко еротични момента; исторически елементи от Втората Световна;
ако трябва да съм откровена от преведеното на български до момента съм силно впечатлена от Мураками и най-очарована от Кафка на плажа; може би ми трябва още малко време да доосмисля Хрониката
от Велян попаднах на Last.fm и от там на съвсем кратък откъс от John Zorn – A Tiki for Blue и след това на John Zorn – Gevurah
Мураками в края на следването си открил свой джаз бар Peter Cat в Токио и го движел от 74-та до 82-ра (леле, колко далечно звучи това време); прописал на 29 години (една от критиките към нашия конкурс Новелови награди за новела е именно възрастовото ограничение – за млад автор, до 25 години … )
Уикендът бе прекрасен, както ни се полагаше на всички, които взехме участие в него.
Сутринта в колата чух тази песничка и я заплюх за тазвечершния ми пост – ето 🙂
Des’ree Life
Life indeed can be fun,
if you really want to.
Sometimes living out your dreams,
Ain’t as easy as it seems.
Няколко факта от уикенда: Рилски манастир бе много посетен – наистина много хора, по равно българи и чужденци, комерсиализирал се е добре – вход на няколкото места, които могат да се разгледат – по 5 лв.; затова пък има безплатна тоалента, която е ужасно ужасно смръдлива (отдавна не бях попадала на такава); в околността са се спретнали няколко ресторантчета, всичко беше пълно; природата – уникална.
Мишо отдавна се кани, ама ето че му дойде времето – Дами и Господа, да поздравим новия ни блогър 🙂 – Фрагментите на еМ – Светът в кратки изречения!
с риск да досадя, но това е прекрасна мелодия именно за тази вечер
Perlman & Zukerman – Handel-Halvorsen: Passacaglia
напук на нещата около нас, които не се случват както трябва да се случат
днес имах великолепен ден с ангел Алис до мен
ентропията в света се увеличава и колкото и да искаме да й се противопоставяме – е по-силна от нас
точка
Edward Grieg – Piano Concerto in A minor
(не мога да си обясня защо на 90% от тези музики им режат края … ужасно не добре)
и за Мост до Терабития – един вълшебен не само детски филм, за който не го е гледал
поне така казва новия брой на NG – единственото принт издание, което чета (всеки месец го следя, по около 15-45 мнути му давам на брой) -Ню Орлийнс (или както преди пишеше Нови Орлеан) потъва с по 2.5 см на година и вече голяма част от него е под водата или скоро ще е
жалко, Ню Орлийнс бе единственото място в Америка, което ми се искаше да посетя – Алан казваше, че само там ще ми хареса
ето малко музикален фон
New Orleans – All Stars Jazz Band
Follow