един перфектен ден за мен

p8220120

денят ще е слънчев. ще започне спокойно, усмихнато, с босоноги сладури и много гушкане и целувки

ще продължи с голяма чаша кафе и нещо дребно и сладко

ще стигна до офиса без грам задръствания, а там ще ме очакват усмихнати всичките ми готини колеги, с които ще завихрим супер нови идеи и ще решим всички задачки с усмивка и кеф

ще свърша много работа за нула време, ще имам няколко успешни срещи и ще съм много доволна от това

ще се прибера рано у дома, ще си пусна любимата музика и ще сготвя нещо изумително вкусно а после ще посрещна всички и заедно ще майсторим вълшебни нещица с дъх на ванилия и шоколад, а после все така заедно ще ги излапаме

ще дойдат цял куп приятели от всякъде и ще сме дълго заедно, а тези, които не успеят да дойдат ще ми пуснат sms или мейл и ще знам, че ме обичат

ще прескочим за малко до лунапарка и ще се въртим на въртележките, ще се снимаме и правим смешни муцунки и ще се смеем лудо, ще спечелим розови очила и ще си вземем голям захарен памук

ще изтичаме боси по плажа, ще потърсим мидички и рапанчета, ще пускаме хвърчила, а след това ще поплуваме и поиграем с вълните, а после ще гледаме пак заедно залеза от брега на морето или някъде из Балкана и ще си бъбрим до късно

когато всички заспят сладко ще имам достатъчно време да побраузвам, да почета и да попиша, а след това и да изгледам някой хубав филм, след което ще погледам звездите и ще знам, че това е бил един перфектен ден, за мен

разбира се денят ми няма да е само от 24 часа, а аз ще съм някъде на около 35

p8200317

– – –

вчера имах един перфектен ден, благодаря на виновниците, те си знаят! 🙂

благодаря на Пламен за поканата и ще ми е любопитно да науча за перфектния ден на Райна да се включи след лятната почивка, а също и Андрей, Гомбето, Денис и уеб дизайна във Варна и Борислав, хайде, вие сте 🙂

браво за Български пощи – доставят и под моста!

p8210029

под моста на река Велека цяло лято живее един много интересен човек – бай Любо Хвърчилката. та на интересен човек интересни работи му се случват – получил е писмо именно на този си адрес – „област Бургас, община Ахтопол, под моста на река Велека преди Синеморец, за бай Любо“. аплодисментите са искрени и са за Български пощи, които доставят дори и под моста!

най-дивите плажове по черноморието ни

p8230048

една бърза разходка от север на юг без претенции да покрие съвсем всички диви места, но поне основните

Камен бряг всъщност си е бряг, каменен бряг. няма плаж, но това не е минус. вълните се разбиват шумно в огромните скали. водата е кристално чиста. мястото е уникално, диво, но в последните години все по „питомно“ и населено. идеално за посрещане на джулая, за лов на миди и рапани, за нощ на открито с приятели и … за самоубийство. да, на това място има рекорден брой некролози. много каменен и далеч.

Калиакрия има един великолепен скрит плаж, намиращ се под строящото се в момента поредно голф игрище. ресторантът на плажа е кокетен и арт, на самия плаж има от модните шатри за полягване и други, а напоследък се случват и доста любопитни събития на този плаж. за жалост малко отдалечен.

Шкорпиловци има най-безкрайната плажна ивица. пясъкът е перфектен и чист. банските не са задължителен атрибут. няма капанчета наоколо, нито много опънати палатки, което прави мястото наистина много чисто (все още). по скромното ми мнение в северния си край, към Камчия е най-дивото и чисто място по родното черноморие през този сезон. снимката е от там.

Карадере е другото традиционно хипарско място по морето ни. проблемът е, че се пренасели, замърси от боклуци след заминаващите си палаткуващи. пътят, особено след дъжд е твърде офроуд. иначе прекрасно кътче.

Иракли – меката на хипарите вече далеч не е това, което беше. пренасели се. големите полемики ще се застрои или не май се решиха за момента естествено покрай кризата. от всички подобни места това е най-облагородено с кръчмички, бунгала и места за зареждане с бира. а и най-достъпно откъм път. личните ми впечатления са пряко свързани с множество оси и оставят това място извън списъка ми с любими, макар плажът сам по себе си да е красив.

Маслен нос е новото откритие. плажът е съвсем малък, но божествено красив … ако ги нямаше хората. за жалост доста са го надушили. достъпът е или по вода или по ужасен път не малко километри и време, но си заслужава. наистина чиста вода, плаж от мидички, все пак и с фасове. има много добро капанче с готвач-мераклия, който предлага около 10 вида прясна черноморска риба приготвена както си трябва. в горичките наоколо има също палаткуващи, които, както е тръгнало, след година-две ще превърнат мястото в традиционната, позната от другите места мръсна картинка.

Синеморец и по-скоро устието на река Велека също може да се похвали с хубав плаж, чиста и топла вода. става дълбпко веднага, така че е малко опасно за деца. скалата дава добра сянка за прикритие в жегата. любопитна е опцията да се отиде на плажа с лодка по Велека. за жалост и този плаж е пренаселен и пълен с фасове и други по пясъка.

Силистар въпреки, че е толкова отдалечен е супер пренаселен тази година, защото казали по телевизията, че това е мястото с най-чиста вода по черноморието ни. факт. наистина водата е кристално чиста, а защото е достатъчно на юг – и много топла. заради залива доста навътре е все пликто, което го прави OK за деца. плажът е голям и въпреки това не успява да побере всички желаещи. има капанче на плажа, където може и да се хапва. в горичката наоколо освен палаткуващите има доста конски мухи, които хапят здраво.

общото за всички:

с всяка изминала година – по-населени
с всяка изминала година – по-мръсни
като цяло – трудно достъпни
всичко, казано тук като критика на родните места за почивка на морето важи и за тези места

за финал – както казват Петър и Анатолий от сайта, посветен на българските плажове – „Хората са виновни, че плащат за унищожението на природата и стимулират престъпниците да строят още и още. Всеки трябва да прояви разбиране – идете в Гърция, Турция или някъде другаде на хотел и спасете Черноморието. Иначе, един ден искате или не, ще трябва да ходите в чужбина на море…“

бг онлайн първите 7 месеца на 2010 – умерено оптимистично

на фона на гръмките слова от преди година тази година повечето прогнози от страна на онлайн медиите и по-големите играчи на родния онлайн рекламен пазар са по-спокойни, скромни, някои – боязливи и само единици – смело, дори някак крещящо в това затишие. наскоро Марто направи любопитен обзор с най-активните рекламодатели за първите 6 месеца от годината, но ми се иска да допълня с няколко щриха от моята камбанария

истината е, че раздвижването, така дългоочаквано, започна. в късната пролет. макар някои от големите онлайн медии да отбелязаха лек спад в уадиториите си (едни го отдават на смяната на алгоритъма на търсене в Гугъл, други с агресивното навлизане на ФБ и смяната на медийната консумация онлайн, трети казаха, че това е просто летния спад, започнал малко по-рано), като цяло успяха да се продадат добре, а дори да запълнят изцяло капацитета си – нещо, което в масов вариант не се беше случвало от по-предния декември

любопитно е какво се случва с IAB България – вече официално част от IAB Europe. от вътре знам, че се работи активно в няколко направления. Жанет Найденова, почетен председател на IAB България прави добър международен нетуъркинг. но 5-те големи все още имат различни виждания по основни въпроси и това сякаш спъва нещата. от вън всички гледат с интерес към структурата, има апетити всякакви, но не и ясно заявени позиции. очаква се есента да има новини.

един от ключовите казуси, обсъждани в и извън IAB са метриките и по-точно Гемиус, които мерят, официално или не, на практика всички големи. има спорове да се мерят ли с един аршин всички типове сайтове, казус ли е авторското съдържание в генерирани от потребителите места. появиха се спорове и за чесността на меренето на някои сайтове, които хвръкнаха изведнъж на високо. интересно е как се решават подобни спореве навън, защо там няма такива спорове, как е възможно 100% от фирмите в Дания, занимаващи се с онлайн бизнес да са в техния IAB, как е възможно IAB Турция, например да имат по-голям консенсус по основни спорни точки, какво ще стане, ако Гемиус или друг покаже официални статистики с плашещите цифри за пенетрацията на Гугъл и ФБ в бг …

както и преди съм писала, мисля, че един от факторите, оказващи влияние върху не до там засиления (в последните две години) темп на развитие на онлайн рекламата у нас е липсата на консенсус и единодействие. добър пример в това отношение са радиата, които добре не само запазиха, но и разшириха дела си в контекста на трудно за рекламата време. появата на нови и агресивни играчи на пазара (някои ги наричат „чалгата в бг онлайн рекламата“) може би също малко размъти водата

след активната пролетна серия събития ни очаква есенна такава, като на хоризонта се появяват конкурсът за най-добър български уеб сайт – БГ сайт 2010, чиято регистрация вече тече на www.bgsite.org, WebIt, който също привлича все повече хора, design day на .net и още и още …

за любителите на поезия във Варна

„В разгара на лятото Арт клуб Монограм има удоволствието да Ви покани на една прохладна лирична вечер на тема „Морски слънцешепоти“. Очакваме почитателите на стойностната поезия на 28.08.2010г. /събота/, от 19 ч в в елегантната обстановка на кафе бар LUXAR Варна. По време на нашето поредно „Поетично кафене“ ще уважим творчеството на изявени български автори, а присъстващите ще прочетат своите стихове, посветени на морето, лятото, вълшебствата и любовта.

Отправяме и призив към Вас да донесете детски книжки, които събираме като съорганизатори на инициативата „Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“

Събитията се осъществяват с любезната подкрепа и медийно съдействие на Kafene.bg

нещата в бг наистина вървят на добре

p8210001

харесва ми да виждам оптимизма у другите, да знам, че не съм сама на този фронт. а захващането с подобна тема изисква много смелост. радвам се, че Юлиан Попов я има и споделя с всички ни забелязаните малки неща, които се променят в България, че понякога улисани в ежедневието не се досещаме да спрем за малко и да се погледнем отстрани

харесва ми, че хората по улиците са по-спокойни, една идея по-усмихнати и по-масово замениха черното с по-цветни дрехи, затова пък шофьорите на големите джипки са все по-нагли

харесва ми, че хората са из планините, в парковете и въобще сред природата и ценните места на България, но не ми харесва, че оставят масово боклука след себе си, а не където му е мястото

харесва ми също да виждам из кътчета на страната ни „смесен магазин“ вместо поредния Mall, но не ми харесва, че учениците в свободното си време обикалят из същите тези молове

харесва ми, че рокът има някакво ново възраждане и доста младежи са на тази вълна, но не ми харесва, че чалга културата все още владее по-голямата част от населението тук

харесва ми, че пред блоковете се появяват все повече оправени цветни градинки и зелени площи, но не ми харесва боклука из деретата около всяко село

харесва ми, че се появяват модерни нови сгради из градовете, но не ми харесва, че това често е за сметка на стари хубави постройки

списъкът е дълъг. всичко това не е в ръцете (само) на политиците. всичко е в ръцете и най-вече в главите на хората. а там промените стават бавно. хубавото е, че стават.

снимката е правена вчера във Варвара.

Атлас изправи рамене

искаше ми се да съм чела тази книга (и всичко на Айн Ранд) в началото на 90-те, а ето, че разочароващо излиза у нас едва сега – 20 години по-късно … и все пак е добре, че е факт вече и на български

апокалиптична и много плашеща, но и оптимистична до крайност, мотивираща, разтърсваща. на моменти фабулата много напомня Изворът и това леко ме дразнеше. на места случките са предсказуеми. на места героите са прекалено идеализирани, в крайно черно и бяло. отново компанията е изцяло мъжка, а жената е една-едничка в центъра, перфектна и желана от всички. задължително и естествено в контекста умното е и физически красиво. но цялото те кара да се замисляш на всеки ред, да се радваш, че живееш и че има смисъл.

и други го казват – ситуацията често напомня нещата тук и сега при нас. и в света като цяло. в книгата може би типично по американски има хепи енд. за реалността ни не знам дали ще е такъв. за момента нито Атлас нито Джон Голт са на хоризонта.

за всички, на които такъв обем страници им се виждат плашещи твърдо казвам, че има смисъл от всеки ред. в доказателство ето малко извадки:

„способноста да се мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали“

„радостта не не липса на болка, интелигентността не е отсъствие на глупост, светлината не е липса на тъмнина“

„никога не съм се чувствал виновен заради ума си. никога не съм се чувствал виновен за това, че съм човек. не приемах незаслужена вина и така бях свободен да спечеля и да опозная собствената си стойност.

„всяка работа е акт на философия. и когато хората се научат да възприемат продуктивната работа – и онова, което е неин първоизточник – като стандарт за моралните си ценности, ще достигнат до онова ниво на съвършенство, което е тяхно право по рождение и което са изгубили …“

подарявам

p8080033

искрено се надявам тези три пътеводителя за Австрия, Виена и Грац на английски език да намерят свой нов сосбтвеник, на който да са по-полезни отколкото са на мен, както и 10-15 броя на култовото Wired от около 1996-та година

p8090036ако някой проявява интерес моля да остави коментар тук, ще пиша да се уточним 🙂