Ние срещу всички. Фредрик Бакман

IMG_6121

Бакман отново. Знам, че е много нашумял и това винаги ме смущава леко. Но след Човек на име Уве (великолепна съвременна история) и след като Цонев на няколко пъти сподели силни цитати от Ние срещу всички нямаше как да не прескоча до книжарницата и да си я купя. А четенето бе бързо, само 2-3 дена след работа, въпреки обема. Е, струваше си. И се радвам, че нито популярността, нито спортната тематика (към която принципно съм скептична в този й масов смисъл, в случая хокей) ме спряха.

Ние срещу всички е изключително съвременен текст. Сюжетът се развива в малък град, като на края на света, както вероятно се чувства голяма част от човечеството днес. Спортът е единственото развлечение в това градче, а хората си носят целия товар на съвремието ни на гърба си. Изненадващи лъкатушения, без грам претенция от една страна и едновременно доста на моменти дори клиширани и претенциозни, но въздействащи и на място послания, от друга.

Жена треньор на мъжкия хокеен отбор. Момчето-звезда на отбора, което харесва момчета. Изнасилено момиче, което смело продължава напред. Хора, които не се предават, въпреки подкупните политици, въпреки трудността на живота.

Разбира се, не ми харесва, че различните в края все пак напуснаха града. Но вярвам, че този град няма да е същият след всичко. И промяната в Бьорнстад, както и навсякъде другаде, вече е в ход.

„Най-лошото, което знаем за вас, другите, е това, че вашите действия се отразяват на живота ни. Зависими сме.“

„Татковците трябва да улавят миговете, защото детството е като сапунен мехур, можеш да му се наслаждаваш само няколко секунди.“

„Лъжите са лесни. Истината е трудна.“

„… хората винаги предпочитат простите лъжи пред сложните истини, защото лъжите имат едно ненадминато предимство: истината тряба да обясни всичко случило се, докато лъжата трябва просто да звучи достоверно.“

Книга за лидерството, за родителството, за приятелството, за семейството извън конвенционалните разбирания за семейство. Книга за обичта и заедността.

За мен бе ценно да потъна в тази книга. Прочетох я в правилното за мен време и много от мислите съвпаднаха с моите в този момент. Докато другите се вълнуват от футбол аз бях също в спортната тематика, но с отбори по хокей. Хубаво, че романът никак не е само за това. Хокеят е доста удобна сцена за сложните теми, които Бакман захваща.

Препоръчвам силно.

Дигитална диета за лято 2018. Подготовка.

IMG_5735

Много хора са чели за моите дигитални диети (разказвах за тях предните години по-подробно – моята дигитална диета) и ме питаха за детайли, как издържам, имам ли несподелени хитринки и как се подготвям за успешна диета. Е, тук ще разкажа.

Известявам най-близките. Около седмица-две по-рано се чувам с най-близките хора (роднини, приятели близък кръг), че планирам в този период да съм без достъп до телефон / Интернет. Важно е да знаят, за да не се притесняват като нямаме връзка.

Известявам и по-широк кръг заинтересовани. Това са приятели, колеги, клиенти – добре е да знаят кога няма да съм налична. Ето, тази публикация играе подобна подгряваща роля.

Поразчиствам дигиталните задачи. Разчиствам поща, поподреждам нещата така, че да мога да съм съответния период (седмица, две, четири) без дигитално време или със силно лимитирано такова.

Осигурявам си голяма доза аналогови забавления. Набавям си книги, които ще чета поред, както и други чакащи отдавна или спонтанно появили се забавления извън екраните. Дори филмите са лимитирани в този период, защото и те се гледат онлайн. А, да, медитация, разходки, време сред природата, тичане също са сред силно позитивните аналогови забавления с по-голяма интензивност в този период.

Много срещи с истински хора и пълноценно време. Това е идеалното време за пълноценно общуване с много хора, които не съм успяла да видя друг път или да си се набърборим до насита. Координацията с тях е по-сложна, предвид изключените телефони и месинджъри, но ако е планирано от преди началото на диетата и всички са сериозни – получава се.

Самодисциплина. Да, онова тънко досадно любопитство, дето ни кара постоянно да висим във фб и да скролваме до безкрай е нужно да бъде разкарано напълно. Ако книгите, забавленията, срещите с хората не са достатъчни да го подтиснат или отметат напълно – значи нещата не са на добре. Но по-скоро е реалистично да се справи всеки с това.

Още малко от мен – в тези периоди си позволявам да няма време. И това е най-чудното. Получава се. Аналогово безвремие. Човек започва да се усеща по нов начин, да диша по-спокойно, да отпочива реално.

Ами, пожелавам ви го 🙂

Писах още:
Моята дигитална диета
7 дена без мобилен телефон
Август без устройства
Лято с ниски нива на дигитално потребление

 

Онази бирена бутилка, която метна днес край пътя ще стои там 4000 години …

IMG_5720

Стъклото, амбалажното стъкло (бутилки от бира, алкохол, всичко друго в стъклени бутилки, буркани от компоти, сладка, лютеници, друга зимнина) се рециклира. Рециклира се на 100%. Рециклира се на 100% ако се изхвърли разделно, преработи се – и се превръща отново в стъклена бутилка, буркан. Без загуби. Ако се третира правилно.

IMG_5721

Ние (обществото ни) ежедневно използваме и изхвърляме много стъкло. Ако го изхвърляме разделно, в определените за целта цветни контейнери (зеленият на Екопак, например) има шанс планетата да издържи още малко на „цивилизационния“ напън на човека.

Снимката по-горе е от депото за начална обработка на стъклени отпадъци на Екопак, близо до София. Това са купчини сортирани по цвят стъкла. Защото има мощна инсталация, нова, която може да сортира много добре и подготвя за добро рециклиране изхвърлените от нас стъклени опаковки.

IMG_5723

Ето я и машината и група любопитни блогъри, които бяхме поканени да посетим тази площадка за сортиране на стъклени опаковки на Екопак.

Шумна е. Работи с много малко човешка намеса. И има много по-голям капацитет от този, който се използва в момента. Това ще рече, че дори всеки буркан или шише да се изхвърля разделно – машината може да поеме. Значи е наш ред да се активизираме и да не допускаме стъкло да попада в общия боклук, а задължително да стига за рециклиране.

promo-footer1

Нужно е, защото:

  • стъклото е 100% рециклируемо, безкрайно много пъти.
  • текущо около 80% от бутилките се правят от ново стъкло, не от рециклирано – уау! Това е нужно да се промени!
  • стъклена бутилка, изхвърлена в общия боклук ще има нужда от 4000 години, за да се декомпозира!

Май и само тези факти са достатъчни. Надявам се.

Хайде. Да изхвърляме разделно и рециклираме!

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

 

Пластмасовата чашка от кафето ти днес ще надживее внуците на твоите внуци. По-добре я рециклирай!

IMG_5719

Наскоро бях за трети път на сепариращите площадки за отпадъци на Екопак около София. И нищо, че вече съм го виждала – отново се потресох от планините отпадъчни опаковки, с които сме се заринали.

Знам, че много хора са все още силно скептични към разделното изхвърляне. В един камион се събирали и пластмаса и хартия – това е основният мит. Възможно е, макар специално на Екопак камионите да си минават цвят по цвят в различни дни и на сайта им да има стриктен график по дни и локации. Но компаниите, които се занимават с тази дейност са 5, така че е възможно. Но също е факт, че депата за сортиране и след това капацитетът за обработка на отпадъците от опаковки в страната е доста голям и може още. Екопак заявяват, че събират 60% от отпадъците от опаковки в районите, където действат те. И въпреки това едва около 5% от общия боклук се рециклира. Имаме още много какво да искаме – и повече цветове кофи и повече други видове отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани (например дрехи, мебели, които за момента само тук-там може човек да предаде).

На снимките човекът подава на лентата съдържимото от жълтите кофи в район Красно село. Горе няколко души сортират пластмасата на няколко основни вида, защото се преработват различно. Явно е, че на линията има не е само пластмаса, нищо, че контейнерът е жълт. Разделени по типове пластмаса се балират и извозват за преработка. Каквото остане отива за изгаряне.

От началото на годината Китай, който до този момент е преработвал голяма част от пластмасата на Европа спира да приема нашите пластмаси. Та в момента преработката на пластмасата, която самите ние използваме и захвърляме, в Европа е доста голямо предизвикателство. Има опция да си се заринем с пластмаса в идните 2-3 години, докато изградим достатъчно мощности да си преработваме отпадъка. За горене и дума не може да става. За традиционно изхвърляне на бунището – също.

Пластмасата се разгражда за най-малко 180-200 години. Това значи, че децата на децата на нашите деца вероятно още ще намират чашка от вчерашното кафе, захвърлена в парка или бутилка от безалкохолно, оставена небрежно на плажа днес.

Личното ми мнение е, че е по-добре успоредно с разделното изхвърляне по възможност рязко да намалим употребата на пластмаса, особено нещата за еднократна употреба – пликчета, бутилки, торбички, а неща от сорта на пластмасови вилици, лъжици, ножчета, чинийки и сламки за еднократна употреба смятам, че е добре напълно да се спрат от производство и продажба.

Изключително много се радвам, че темата за нулев отпадък и за кръгова икономика все повече е на дневен ред и все по-вече хора не само мислят и говорят, но и действат в тази посока.

Ако още не си започнал да изхвърляш разделно и си стигнал до края на този текст, силно те каня да започнеш да го правиш. Защото оставяме едно голямо бунище, много подобно на това на снимката, на тези след нас. А това е доста безотговорно.

Знам, че ще се справим. Трябва само повече да сме на това мнение. Радвам се, че броят на съмишлениците нараства.

IMG_5715

 

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

Експериментално компостиране на терасата с цитруси

Началото на компоста от цитрусови обелки и кори – зима 2018
компост

Компостът в началото на лято 2018
IMG_6006

От няколко години компостираме у нас (писах за компоста тук). И споделих и какво да компостираме. Защото използваме компоста за зеленчуковата градина не изхвърляме в него цитруси, както и други силно третирани (според нас) кори и обелки на плодове.

Експериментално тази зима решихме да опитаме и за цветна градина, не за зеленчуци, да направим компост от цитруси. Сковахме голям сандък и го сложихме на терасата. В него намериха своето място обелки от банани, лимони, портокали, киви, авокадо, подарени купешки цветя, пръст от купени в саксия цветя (т.е. такава със съмнителен произход). По класическите правила добавяхме пръст, клони, изсъхнали цветя за разнообразие, още малко пръст и компостът се получи! Вероятно не по учебник, но идеален на практика.

Някои смятат, че компостирането е миризливо и не става за тераса. Нашият никак дори не миришеше. А днес ухае чудно от всички цветя, които се намериха посадени в него.

Така спестихме транспортиране и изхвърляне в общия кюп на доста кила и обем отпадък, който отделно в общия боклук нямаше да види полезност. А у нас се превърна в хубава основа за терасна градина.

За финал (едно си баба знае – едно си бае) – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Ура за Плетчица, Мария Юрукова и повторната употреба на стари тениски!

14370059_1772758692983551_6355685444653172215_n1

С тази прекрасна Мария се запознахме съвсем наскоро, на събитие на Екопак за разделното събиране на отпадъци (за което ще пиша съвсем скоро) и заедно си обменяхме опит как изхвърляме разделно, как срещаме не/разбиране и разбиране у околните. От едно ДНК се оказахме по тези теми. И едно на ръка, че прегледах и отделих за Мария стари тениски у дома, реших, че ще е готино и да си поприказваме. Споделям интервюто.

Как Мария се захвана с плетките и плетенето с тениски? Тази чудна идея къде и как те намери?
Официално и съвсем съзнателно се захванах с това занимание преди около 2 години, като доста продължително време силно ме вълнуваше и ми беше любопитно, но някак си все не оставаше време. Постепенно започнах да плета и осъзнах, че в края на работния ден, когато съм толкова изморена и изтощена, а главата ми е на косъм да избухне от милионите неща, които не са се случили, объркали и прочие, сядайки в нас да плета, забравях за всичко, отпусках се и истински си почивах.
Плетенето с тениски дойде някак съвсем естествено. Страшно много харесвам рециклирана прежда, но истината е, че е скъпа и не можех да си я позволя. В един момент се замислих, че реално мога сама да си я правя и не е нужно да си я купувам – чрез техника, която толкова малко хора помнят. От друга страна, доста ме смущава тази свръхконсумация и как всеки постоянно си купува нови и нови неща, а старите се захвърлят, без да има отговорно отношение към отпадъците. И пъзелът малко по малко почна да се нарежда в главата ми.

Кой е поканен да се включи? Какви тениски приемаш?
На този етап дейностите около събирането на текстила и обработката му, около събирането на други материали и изплитането на самите продукти извършвам само аз. В създаването на проекта участваха много мои приятели, които ми помогнаха с редица неща като графичен дизайн, реклама, видео заснемане, снимки и прочие. Разбира се, всеки, който иска по някакъв начин да се включи и подкрепи проекта, е добре дошъл – дори с това просто да ми прати една усмивка. Бих била страшно признателна и мъничко горда, че идеята се разпространява и зарибява хората да рециклират текстил. 🙂
Приемам памучни тениски, като не е необходимо да са 100 % памучни, важното е да са с високо съдържание на памук. В този смисъл спортни тениски не са подходящи за моята дейност. Тениските могат да са скъсани, с петна, избелели – всякакви.

Какво се случва с тениските, веднъж попаднали при теб?
След като получа тениските, първата ми работа е да ги прегледам и да отделя текстила, който не е подходящ за обработка. Понякога хората ми пращат дрехи, които не е възможно да превърна в прежда, поради което ги отделям и препращам като дарения към други организации. Подходящите за мен тениски ги измервам и преброявам, тъй като водя статистика. След това ги дезинфекцирам с препарат, който е подходящ и за бебенца. Сортирам ги по цветове и почвам да ги обработвам и не след дълго имам купища цветни кълбенца от прежда.

maria2

Кое те мотивира да работиш по този проект и как виждаш развитието му в бъдеще?
Като всеки стартиращ проект в самото си начало, е много трудно. Има моменти, в които си казвам, че не мога повече и нещата просто не се получават и точно тогава все ми се случва нещо чудесно, което страшно много ме мотивира и си казвам, че няма да се отказвам. Едно от най-хубавите неща в този проект е, че превръщам хобито си в професия. Харесва ми как все повече хора се информират за последиците от текстилната индустрия, става им любопитно и почват да се замислят. Чрез дейността ми се срещам и с много интересни личности и намирам съмишленици в тяхно лице. По отношение на бъдещето имам начертан план за следващите сигурно 5 години и ако 20 % от това се случи, ще бъде супер. 🙂 В общи линии се стремя в две посоки – намаляване на текстилните отпадъци и повишаване на информираността по отношение на текстилната индустрия и не само.

Има ли достатъчно разбиране в обществото ни, че е време за кръгова икономика и използване на вече съществуващите ресурси, според теб?
Аз виждам светлина в тунела. Обществото почва да се замисля и да се информира. Има страхотниинициативи в България, които се подкрепят от стотици хора. Все повече иновативни проекти стартират. Аз смятам, че се движим с правилната посока и то с доста бърза крачка. 🙂

Какво си пожелаваш?
Аз си пожелавам да не се налага да ходя повече на протести за запазването на всевъзможни природни обекти в България, защото властимащите са спрели да ламтят за тях. Да спрат тези безразборни строежи и изграждане на инсталации, които са морално остарели. Това са пожелавам. А ако това спре, ще имаме прекрасна природа, по-чист въздух и по-малко здравословни проблеми.

Дайте по един лайк за Плетчица и Мария или й дарете стари тениски 🙂

Доброто ни свързва. Историята на децата от две училища с едно и също име

31590522_1843103965711713_6159484561370644480_n

Споделям тази история с голямо вълнение. Защото е красива, трогателна, добра. Защото вероятно няма да я видим по телевизията, а ми се иска повече хора да научат за нея.

Гюлсевер Рамис, Директор на ОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“, с. Чернолик мисли как да намери средства, за да отбележат тържествено 110 години от създаването на училището тази пролет. Гюлсевер Рамис иска да може да се помогне на тези деца по някакъв начин да изживеят емоционално празника, да не се чувстват изолирани. Пише писма със зов за помощ към всички училища в България, които носят същото име – „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“.

Получава един-единствен отговор и той идва от ЧОУ в София „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“.

Директорката на ЧОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ Галина Пенева изпраща на свой ред писмо до родителите на учениците в подопечното й училище. Те се отзовават много активно и бързо. Резултатът е видим на снимките по-долу! Голям камион дарения за децата от село Черногор – играчки, дрехи, книги.

31855776_1843103925711717_8930655868010102784_n

Гюлсевер Рамис, Директор на ОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“, с. Чернолик.

Айлин, която ми разказа тази история ми сподели, че децата, а и възрастните около тях са били истински щастливи и в този ден и от получените внимание и подаръци.

 

31945439_1843104179045025_500038719873482752_n

Децата разпределят даренията.

31870633_1843123825709727_4012331247895314432_n

Снимките взех от фб на ЧОУ Д-р Петър Берон.

Историята научих от Айлин Бекир, с която се запознахме на обучение в Регионална библиотека Партений Павлович – Силистра. Благодаря й!

Ако историята докосна и теб – сподели я, предай нататък!