българското Голямо четене

всъщност ако се замислим съвсем логично е именно български автори да да на първите места в подобна класация

не че Под игото е по-добър роман от Майсторът и Маргарита, но просто няма да е логично (дори и при червено управление) да сложим руски автор за любим на българите, нито пък Стайнбек, например

Под игото вероятно е най-започваният (а може би и прочитан) роман от български автор, логично; за Време разделно се съмнявам да е по-четен от Тютюн, но сигурно хората са гледали филма и затова са го посочвали

и четирите Под игото, Време разделно, Тютюн и Железният светилник са като че от учебната програма от 8-10 клас и това, което излиза е, че българите четат основно до тази възраст и каквото тогава прочели – това

предполагам, че при реални резултати Бай Ганьо би бил в десятката

радостно е все пак, че в 100-тицата има имена на съвременни български автори, които предполагам след 100 години ще са в 10-ката – Георги Господинов (37), Свобода Бъчварова (72), Захари Карабашлиев (78)

и както бе казано в коментарите към предния ми пост по темата от in2h20 „Предаването бе опит да се намери нещо дето е общ знаменател за нацията. Е, провали се. Нацията е без общ знаменател. Което я прави почти модерна.“

голямото четене на блогърите започна!

няма да коментирам другото „4етене“ (вече писах за него тук още в началото му и си казах мнението), но ми харесва инициативата на Eneya и се включвам без покана

ще изброя някои книги, които харесвам и са оказали силно въздействие върху мен (предполагам най-вече в по-младежките ми години, тези всичките или почти всичките са четени около 20-те),  без да ги подреждам по степен или важност и като си оставям вратичка да допълня когато се присетя за още някоя

Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд и всичко от Оскар Уайлд

Майсторът и Маргарита на Булгаков и всичко на Булгаков

Любов по време на холера на Маркес и всичко на Маркес

Quo Vadis на Сенкевич

Махалото на Фуко на Умберто Еко и всичко от него

много харесвам и съм чела по няколко неща от Кафка, Камю, Хемингуей, Стайнбек, Фокнър, Капоти, Селинджър, Рей Бредбъри, Пастернак, Моъм, Мураками, Орхан Памук, Набоков, Кундера и изпускам сигурно още

не знам кой е най-великият или най-любимият роман, мисля, че има нещо не добре поставено още в самото питане, а освен това защо трябва да имаме любим роман, какво значи любим роман – онзи, с който сме изкарали 6 в 8-ми клас или който препрочитаме честичко, или от който сме извадили най-много цитати в тетрадката …, значи ли това, че имам любим роман, че съм учена, начетена, че обичам да чета или съм по-различна от останалите и ако не съм и нямам любим роман и не чета книги дали бих се трогнала ако разбера, че еди кой си роман е любим на теб или на хората по принцип?

любопитна съм за любимите книги / автори на Илла, на Дачи (после и за поезия ще питам и знам, че там ни съвпадат донякъде вкусовете), на Юнуз и който още поиска да се чувства поканен или е прилъстен от темата

усмивки от старите ленти – абитуриентски спомени

тази година нашият випуск отбелязваме кръгла годишнина от завършване на средното училище и искаме да го отбележим, но годините си казват своето и човек забравя имена, лица … губи контакт
моята приятелка и съученичка Дачи вече писа за това
моля ако някой има спомен да сме учили заедно – да се обади, ще се радвам, да се включи в празненствата хх години по-късно, както се пееше в една песен от нашето време

ето една смешна и забавна снимка от стара стара лента (тогава наистина бяха ленти)

500x419

а днес стартира и инициативата Абитуриентите през годините – снимки и спомени – поканени сте да се включите 🙂

Вики Кристина Барселона

Вики Кристина Барселона ми се отрази прекрасно в тази толкова предколедно изглеждаща, но всъщност първопролетна нощ

откровено Уди Алън изненадва, поднасяйки този букет от красиви и безкрайно различни външно и вътрешно жени, завъртяни около секси художник и подлагайки всичко на фона на невероятно привлекателни испански местенца

Януш и самотата

на фона на приказките и песните, че Интернет отдалечава хората
ми беше изключително приятно да се запозная и поговоря с полския писател Януш Вишневски, автор на „Самота в мрежата

„Интернет може да сближи хората. Те се запознават онлайн, дори се влюбват. След книгата ми получих над 34 хиляди мейла от хора от различни държави. Всички те ме убеждават, че Интернет събира хората и им помага да преодолеят самотата.“

цялото интервю с Януш Вишневски е тук

страх из софийските улици и булеварди

бутафорно, комично, лишено от всякакво чувство за реалност или може би именно обратното – представата за свръх reality така е обсебило народа – ето как видях вчера с голямо учудване тази маршрутка – чудо на градския транспорт, уникално българско явление, в което хората най-често са наблъскани като риба цаца в собствен сос – цялата брендирана в … Страх!

„Изживей следващият епизод на СТРАХ точно сега!“

да, не пропускайте да се пострахувате точно сега, качвайки се в прословутите софийски маршрутки! „Страх отблизо“!

dsc00931

бибиткането като форма на самоизява

едва е светнало жълто, а човекът зад мен вече нетърпеливо ми бибитка два пъти и дава зор да подкарам

с това иска да покаже колко е важен, могъщ, значим, да доминира, да е само той, а останалите са мижитурки, които само му се пречкат на пътя

ужасно. а подобни хора на пътя не са малко. и сякаш от ден на ден стават повече. или си внушавам?!

мълчанието като форма на самоизява

в продължение на предния пост, понякога си мисля, че мълчанието показва по-силен дух и е по-въздействащо като форма на самоизява от скандала

скандал или мълчание?

или зрелият човек преглъща всичко и минава напред?

скандалът като форма на самоизява

защо някои хора обичат да вдигат скандал, да викат или дори и с тих глас да ти извадят душата – било то у дома или в офиса? странна форма на самоизява, нали? начин да покажат доминанта, превъзходство или просто своята комплексираност и малодушие. може би за някои скандалът е отдушник. за други – дрога. сърденето е ли нещо подобно? а обиждането на човека срещу теб?

въпрос на личностна зрялост. или?