The power of Moments. Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact. Chip Heath, Dan Heath

515uJEkAu-L._SX324_BO1,204,203,200_

Една от най-изтересните книги, които прочетох / после и чух (в много добър прочит на Jeremy Bobb) през 2019-та бе The power of Moments. Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact на Chip Heath, Dan Heath. Изпълнена с реални истории, любопитни примери, лека, но не лековата, подредена и дори на моменти дидактична. Всичко споделено е подплатено с научни проучвания и доказателства.

Мисля, че книгата е доста подходяща и за хора, които искат и търсят промяна, но и за предприемачи, хора с иновативно мислене и амбиции. Ами май за много широк кръг хора е подходяща.

Извадила съм си доста цитати, ще споделя малка част от тях:

„Transitions should be marked, milestones commemorated, and pits filled. That’s the essence of thinking in moments.“

„There’s nine times more to gain by elevating positive customers than by eliminating negative ones.“

„Courage is resistance to fear, mastery of fear—not absence of fear.“

„Close your eyes. Call up the face of someone still alive who years ago did something or said something that changed your life for the better. Someone who you never properly thanked; someone you could meet face-to-face next week. Got a face? Your task is to write a letter of gratitude to this individual and deliver it in person. The letter should be concrete and about three hundred words: be specific about what she did for you and how it affected your life. Let her know what you are doing now, and mention how you often remember what she did.“

Допълнителна бележка към себе си: moments of pride.

Да, силно препоръчвам.

 

Любими настолни игри с деца, цялото семейство и приятели

boardgames

Както доста приятели знаят – ние, у дома, сме любители на настолните / бордовите игри и сме големи фенове на някои от тях. Защото често приятели се обръщат към мен с въпрос за препоръка за игри – реших да опиша любимите тук с по няколко реда за по-лесна референция 🙂

Тези игри са идеални за семейни събирания, приятелски игри, дори за запознанства – т.е. да се играят с непознати (особено Диксит). Времето за игра е между 15 до 60 минути. Изисква се добро настроение, усмивки и (особено ако има по-малки деца или хора, които по принцип не играят / не са играли) лека доза търпение.

Диксит / Dixit

Безспорен фаворит и най-подходящ за силно смесени групи хора, непознати и познати, стари приятели, групи и с по-малки деца, доказано работи и за адвокати, счетоводители, лекари, програмисти и хора с всякакви професии. Доказано работи и в групи с хора от различни националности и култури. Забавен. С лесни правила. Може да се играе и без точки, ако точкуването ви притеснява.

Има най-различни колекции, които могат и да се смесват. Няма нужда да се купува задължително основна игра – голяма кутия – в нея има по-лесен начин за отброяване на точки само. Играта е с карти и сетове, които се допълват и правят възможно да се играе по-дълго и от повече хора. Минимален брой играчи за забавна игра е 4.

Кодови имена / Code names

Кодови имена е чудесна игра, която много харесваме. Наскоро открихме кооперативната й версия (в зелената кутия), която намираме за още по-забавна и увлекателна. Да, изисква мислене, комбинативност, въображение. Правилата не са много сложни. Може да служи и за обогатяване на речника и научаване на нови думи за подрастващите.

Линия

Уууу любима игра, изцяло логическа, лесна за игра – семпли правила, но изискваща мислене. Може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Black stories

Симетро започнаха да издават цялата поредица Black stories с истории, които са истински, абсурдни, забавни, като целта е да се разгадават по време на самата игра. Смях и настроение, въпреки че са „black“. Играта е доста популярна сред тийн хора 🙂

Тук следва да дам кредит на приятели, които са ни зарибявали или с които играем и играем по много – Вася, Спасимир, Райна, Ганди, Сашо, Манчето и Цецо иии много други знайни и незнайни – благодарности!

За другите ни любими игри – Каркасон, Катан, Скрабъл, Селестия, Експлоадиращите котки – в следваща публикация скоро 🙂

Писах също по-рано за:

А вие играете ли?
Кои са любимите ви бордови игри?

Поразените. Теодора Димова

IMG_6061

Повече от ясно е, най-малкото заглавието го издава, Поразените на Теодора Димова не е никак лесна книга. Очаквах я. Опитвах да не чета нищо за нея, преди да прочета самата книга, за да не се повлияя. Много ме вълнува времето, което Теодора Димова описва – дните, месеците, годините веднага след 9-ти септември 44 година. Безвремието на безчовечието. Безчинствата на „народната власт“, обезличаването на нацията, поразяването …

За всеки, който таи и най-малка носталгия по това време или мисли, че то е било добро за хората или България романът Поразените е силно отрезвяващ. Не са спестени детайли, не са прикрити чувства. Болка, не толкова физическа, дълбока болка струи от всяка страница и всеки ред …

Вярвам, че изкуството лекува. Дано тази дълбока рана, която стои в обществото ни, бъде поне малко излекувана от този роман.

И да, вярвам, че книги като Поразените следва да се изучават в училище.

Писах и за:
Влакът за Емаус на Теодора Димова
Майките на Теодора Димова
и силно препоръчвам!

Нощ. Камелия Кучер

Нощ, Камелия Кучер

Нощ, Камелия Кучер

Бях много боязливо любопитна да прочета втората книга на Камелия Кучер – Нощ. След Дом, която много харесах, очаквах още от авторката. Затова и се сдобих бързо с книгата, щом излезе, но дълго не посягах към нея, оставих я да отлежи месец-два на нпщното ми шкафче.

Отново авторката подбира за сцена на романа си място различно от България. В Дом действието се развиваше във Франция. В Нощ – в Италия. Времето е от Втората световна до към днешни дни. Отново има голяма любов и силно страдание при загубата й.

“ … леко измършавели, защото войната ни краде от храната, детството, че и живота …“

“ … двамата сме приятели, откакто се помним, а тези приятели се помнят цял живот.“

„Не можеш да водиш битка с безсилието.“

„Никоя прошка не е толкова силна, колкото тази, която можеш да дадеш на себе си.“

„За всяко минало си има място. Там, където избереш да го поставиш.“

Виторио е хлапашки влюбен в Ева. Гледа я с далекогледа си, докато тя чете или свири на цигулката си. По-късно разбираме, че тя е знаела за това … Децата и войната, войната и непорастването, любовта като порастване.

Ако още не сте чели Камелия Кучер препоръчвам да започнете с Дом.

Писах за Дом по-рано тук.

Биографията на Леонардо да Винчи на Уолтър Айзаксън

34684622._SY475_

Да, наваксвам с биографиите, особено написани от Уолтър Айзаксън – много ми харесват. Особена радост ми достави да чуя, след тази на Айнщайн, биографията на друг гений – Леондардо да Винчи.

Щура глава е бил Леонардо. Толкова талантлив, толкова многопосочен в любопитството си и неуморен, забавен, ексцентричен, многопластов, а с всичко това – и вечен.

Едно пътуване във времето и през живота на този неземен човек.

Ето и малко цитати за доказателство:

Vision without execution is hallucination. .. Skill without imagination is barren. Leonardo [da Vinci] knew how to marry observation and imagination, which made him history’s consummate innovator.

Above all, Leonardo’s relentless curiosity and experimentation should remind us of the importance of instilling, in both ourselves and our children, not just received knowledge but a willingness to question it—to be imaginative and, like talented misfits and rebels in any era, to think different.
Мen who desire nothing but material riches and are absolutely devoid of the desire for wisdom, which is the sustenance and truly dependable wealth of the mind.
Leonardo had almost no schooling and could barely read Latin or do long division. His genius was of the type we can understand, even take lessons from. It was based on skills we can aspire to improve in ourselves, such as curiosity and intense observation. He had an imagination so excitable that it flirted with the edges of fantasy, which is also something we can try to preserve in ourselves and indulge in our children.
Да, може би вече става ясно – силно препоръчвам тази книга. Идеална за четене и вдъхновение по всяко време. Чуден подарък за приятели, подрастващи, колеги и семейството.
Има я преведена и издадена и на български език.

Биографията на Айнщайн на Уолтър Айзаксън / Einstein: His Life and Universe

51M5QdLf+9L._SX330_BO1,204,203,200_

Биографията на Айнщайн на Уолтър Айзаксън ме върна към един поизоставен от мен жанр, който в периода на подрастване ми бе любим – биографиите на знаменитости. Книгата не е нова. Откривам, че е издадена на българси език 2009-та. При мен достигна в аудио формат на английски език тази есен и си признавам, че силно ме очарова.

Очарователно е да се докоснеш до биографията на толкова значима, екстравагантна и чаровна личност като тази на Айнщайн. С всички лъкатушения на съдбата му, превратности, изпитания, успехи и слава. Времената, в които Айнщайн живее също са доста съдбовни за целия свят и това пътешествие допълнително дава много.

Освен гений – физик, който поставя основата на науката днес, Айнщайн е и изключително интересен мислител и човек. Изумително е как велики открития идват в толкова сложно, противоречиво и тръдно време. Как науката намира своите пътища без значение от фона, на който се развиват събитията.

Айнщайн е и от големите пацифисти. С това допълнително печели моите симпатии.

В доказателство и няколко цитата:

The value of a college education is not the learning of many facts but the training of the mind to think.

Politics is for the present, while our equations are for eternity.

If we want to resist the powers that threaten to suppress intellectual and individual freedom, we must be clear what is at stake. Without such freedom there would have been no Shakespeare, no Goethe, no Newton, no Faraday, no Pasteur, no Lister.
Freedom is a foundation for creativity.

Walter Isaacson, Einstein: His Life and Universe

Книгата е написана превъзходно. В аудио формата й я слушах в прочит на Едуард Херман – великолепно изживяване. Силно препоръчвам.

АртКаст – подкастът за култура и изкуство

 

арт каст - екран плейър

арт каст – екран плейър

Много назад във времето имах около 4 години свое радио предаване – Виртуален час по RFI. Тогава Мартин Митов бе така добър да ме покани, Людмил да ме приеме в семейството на това уютно френско радио. Преди около година си спомних колко щастлива ме правеше да водя този формат и си намислих, че искам да ми се случи нещо подобно отново.

Така от началото на 2019 с Гори, Хели, Силвина, а по-късно и Мая правим блога и подкаста Създателите – дигиталните оптимисти на България. За този проект, който ми е мил и важен – друг път.

А през юни 2019 с Ирина и Енея стартирахме ArtCast – подкаст за култура и изкуство. И йеее – оттогава всяка седмица имам гост и си говорим за сцени, филми, книги, поезия, проза, музика, рисуване, картини, създаване, креативност, креативни пространства, процеси, хора.

 

Най-любими (дано няма сърдити) епизоди са ми

Маги Петрович в АртКаст

Маги Петрович в АртКаст

Мммда, епизодите до момента са близо 30 и мисля, че всички са интересни и достойни да им се „даде едно ухо“ 🙂

Има и два епизода на английски с гостуващи автори – с Джамал Уариаши за романа му „Глад“ и съвсем скоро ще е готов този с Ким Тхуи за любимия ми роман „Ру“.

Ким Тхуи в студиото на АртКаст, дек 2019

Ким Тхуи в студиото на АртКаст

Едно от много вдъхновяващите за мен събития за 2019 бе срещата ми с Ирина, с която ме запозна Енея. Благодарна съм и на двете. И на Ирина и Ружин за Прокастърс желая успешна 2020!

Подкастът може да се слуша от Spotify АртКаст – може да послушаш и да ни последваш.

Подкастът може да се слуша и в Youtube тук АртКаст

Ето го Арт Каст тук – дайте моля по един фб лайк.

Хайде, АртКаст чака с много готини епизоди за слушане 🙂