В Шабла от много години едно малко мазе, в стара къща, в типичен шабленски двор всяко лято се превръща в територия за изкуство, експеримент, общуване.

Лятото на 2023 това бе Невидими машини на Александър Габровски и със сигурност си заслужаваше да се посети.

Споделям малко снимки, за спомен и размисъл.

Всички тези наблюдения ме навеждат на идеята, че
страхът
срамът
удоволствието
радостта
и болката
имат общ корен

Кожата ми е едно нищо, което разделя нищото в мен от нищото около мен

Благодаря на всички замесени

Благодаря и на Гори, Тони и Джамбо че я изживяхме заедно

Статия за Мазето на баба Васа във ВИЖ

Сайтът на Мазето на баба Васа

и фб на Мазето

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

Герника – вероятно една от най-разпознаваемите картини на великия Пикасо. Знаех историята на създаването й. Но наскоро, от подкаста на Duolingo на испански език, научих и подробности около заточението на картината и волята на автора й да се върне в родната си Испания едва когато тя е наистина демократична държава.

Времената са такива, че много хора предпочитат да мълчат, да не заемат позиция по случващото се в Украйна.Изумително е как хора на изкуството у нас, прехвалени музиканти, актьори, спортисти, предприемачи, които иначе доста обичат да се изказват за какво ли не – сега повечето от тях мълчат. Дори не само мълчат, а продължават да споделят лежерния си лайфслайл със снимки от Малдивите, луксозни хотели и обилна храна.

Иска ми се повече хора да научат за това как Пикасо създава и постъпва с Герника. И да заемат страна. Страната на мира и демокрацията. Незаемането на страна е съучастие с насилието.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. 70% от сградите на Герника са разрушени, 1600 души са загиналите, а над 800 са ранените. Да, това плашещо много прилича на случващото се в Украйна през 2022 – Мариопул, Буча …!

Пикасо използва черна, бяла и сива маслена боя, за да покаже ужаса на войната. Хората са разпокъсани. Болката е непоносима.

Пикасо завършва картината през юни 1937 година и тя е отнесена в Париж, където авторът е в изгнание. Две години по-късно Франко установява своята диктатура, което кара Пикасо да завещае волята си и пред адвокат – Герника да не се върне в Испания докато не се установи истинска демокрация.

През 1939 година Герника обикаля на няколко места в Европа, а след това потегля към Америка, като събраните средства от показването й са за испанските бежанци. Изложена в MoMA тя става сензация. Плановете са след САЩ Герника да се върне във Франция, но започва Втората световна война и тя остава в Ню Йорк.

Цели 44 години Герника не е в своята родна Испания, а в музея MoMA в Ню Йорк. Чака търпеливо.

Пикасо умира през април 1973 година във Франция, все още в изгнание. През 1975 година умира Франко. Демкорацията постепенно се завръща в Испания, съставена е нова конституция, провеждат се избори. Минава време докато адвокатите на Пикасо признаят, че в Испания наистина цари демокрация и разрешат преместването на Герника. Преговорите с испанското правителство започват през 1979 година.

8 септември 1981 година е последният ден, в който посетителите на MoMA могат да видят Герника. На следващия ден картината е внимателно демонтирана, пренесена със самолет и върната в родната й Испания. В родината й вече цари демокрация.

„Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ пише Пиер Дакс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Пълната история на Герника е в Уикипедия и на български, все още без подробностите за изгнанието на картината.

Мисля си коя ли ще е новата Герника и защо хората не се научаваме от грешките … и докога ще позволяваме звярът в нас да надделява.

–

Ако знаете испански и английски може да чуете историята на Герника и пренасянето й обратно в Испания в подкаста на Duolingo тук.

Как се роди идеята за Praeludium?
Обичаме да четем. Обичаме също толкова и игрите от типа Escape the Room.
През 2014 година създадохме една от първите в Европа стаи за бягство в родния ни град Пловдив и след няколко години и хиляди щастливи гости, които посрещнахме и изпратихме, имахме нужда да опитаме да комбинираме тези две наши хобита- четенето на вълнуващи истории и решаване на мистерии и загадки.

Разкажете за екипа и за развитието на проекта до момента?
Ядрото на екипа се състои от двама и „половина“ ентусиасти:
Създател 1: Натали – „ТЯ“ е безкрайната енергия на проекта и е отговорна за дизайна, за социалните мрежи и за още толкова много други неща, че тук няма достатъчно място да ги изредим.
Създател 2: Георги – „ТОЙ“ е неуморната страст на проекта и отговорен за историята, музиката (да, лично той свири) и някои други неща, но със сигурност по-малко на брой от тези на Създател 1.
Създател 3: Ани – „малката ТЯ“ е неизчерпаемата любов на проекта и отговорна само за две неща, но с огромно значение – творческият хаос, който създава и принудителните чести почивки в работата, които причинява на Създател 1 и Създател 2. Най-просто казано – когато ТЯ бяга (а, тя го прави постоянно, освен когато спи), гореспоменатите я преследват.
Към нашия екип се присъедини и Алекс – момичето, което влага душа и сърце, за да може PRAELUDIUM да достигне до хората, посредством разнообразни социални канали. Определено трябва да бъдат споменати и всички други хора, пряко участващи в създаването и развитието на многото различни страни в такъв всеобхващащ проект. Започвайки от редактора и коректора на текстовете, преминавайки през преводачите, програмистите на самата апликация, създателите на всички визуални картини. Всички те имат своето достойно място на „Стената на Славата“ или с други думи – категорията в апликацията, носеща името Credits.

Какво е новото в тази книга-игра?
Новото в нашата книга-игра са много неща, които ще се опитаме да изредим в произволен ред.
PRAELUDIUM e книга-предизвикателствo, с която предлагаме уникална концепция, с която искаме да предизвикаме читателя, като му предоставим възможност за пряко участие в действието посредством специални опции за решаване на загадките, които са неизменна част от историята.
Това е книга, която можеш да изиграеш и игра, която можеш да прочетеш!
– Полагаме неимоверни усилия да предложим нашия проект на шест езика, с което да улесним всеки човек да съумее да се наслади максимално, без да трябва да държи речник в ръка, за да превежда непознатите думи, защото чете на език, в който не се чувства комфортно.
– Създаваме изцяло посветени на историята звуци и музика, които съпътстват действието и подсилват ефекта от самото четене.
– Цялостната концепция на проекта е уникална – предлагаме вълнуващо четиво, в което всеки читател може да опита силите си и да реши една, две или повече загадки, без това да е задължително, за да може да продължи напред в историята.
– Местата, на които се развива действието на историята са напълно истински и съществуват и в тази минута като по този начин предлагаме „виртуално посещение“ на някои много известни локации, разпръснати по целия свят.
– Самите загадки са подбрани така, че да предлагат интересна и често любопитна информация, която е напълно реална и може да бъде намерена в общественото пространство. Тя се отнася за известни или не толкова събития, хора, моменти, факти, легенди и теории.

Защо хората да я предпочетат?
Защото историята е увлекателна, загадките, вплетени в нея са предизвикателни, а отговорите им могат да те накарат да се замислиш. Музиката и звуците предоставят допълнително ниво на вглъбяване в четенето, а самата апликация е изключително лесна и приятна за ползване. И накрая най-важното – целият проект е създаван с любов към детайла и основната му цел е да носи удоволствие и наслада на четящия.

За кого е предназначена?
За читателите, които обичат да четат вълнуващи романи в жанра: Mystery / Thriller / Suspense / Adventure… За любителите на предизвикателства. За вълнуващите се от разнообразни конспиративни теории. За хората, искащи да посещават различни места по света. За хората, обичащи да научават нови неща. За хората, търсещи разтуха и почивка от ежедневието си.
На всеки се е случвало да държи в ръцете си вълнуваща книга и четейки я, в един момент да се улови как прави опити да намери решението на загадката, на която е попаднал, преди да прелисти страницата и да открие отговора. Това изживяване вече е поставено на едно съвсем друго ниво и може да бъде многократно преживявано с PRAELUDIUM – книга първа от безплатната интерактивната поредица CHALLENGE BOOKS.

Планирате ли още подобни проекти?
PRAELUDIUM е едва началото и първата интерактивна пъзел книга със загадки в света. Sealed Book Project представя иновативен подход за създаване на сътрудничество между познатите трилър новели и вмъкването в историята на игрови елемент. Това е нов подход в книгоиздаването, който се основава на задълбочени изследвания на интересите на съвременните читатели и любителите на игри и в бъдеще ще продължим да развиваме.

Какво си пожелавате?
Плановете ни са толкова големи и амбициозни, че някой би ни обявил за луди, но нима това не са точно хората, които имат достатъчно смелост да променят света, в който живеят в действителност!? Пожелаваме си да имаме шанса и късмета да го направим!

За повече информация относно PRAELUDIUM, нейните продължения, или създателите на проекта, вратите на виртуалния ни дом са винаги отворени на адрес: www.sealedbook.com

SEALED BOOK PROJECT – Книги за читатели, които обичат предизвикателства!

Пристигаме в Русе за голямото събитие за електронна търговия (вероятно най-мащабното по тази тема в България) – eCAConf2019 и като локация е указано „Доходно здание“. Картата показва центъра на града. На площада сме и се оглеждаме. Виждаме красива, великолепна, като излязла от приказките сграда и отделяме време да й се възхитим. Мааалко закъсняваме за конференцията, но решаваме да попитаме по-възрастен човек в парка в центъра каква е тази сграда – „Това е Доходно здание!“

От една страна се радваме, че именно в тази чудна сграда се провежда конференция за електронна търговия. От друга се питаме за името. Човекът любезно ни обяснява – това е сграда, построена межди 1898 година и 1902 година с пари от дарения от предприемачи в Русе. Събрали са пари, построили са я с идеята всички доходи от нея да отиват за училището, читалището и библиотеката в града!

Научавайки това си давам сметка, че не случайно се казва, че „Европа влиза в България от Русе“ 🙂

Бизнесът дава пари в града да има образовани хора и култура! Бизнесът, повече от 100 години назад е знаел добре какво е отговорност и е нямал нужда от НПО и КСО и други подобни, за да действа в името на хората, на развитието.

 

Много хубаво, че сградата изглежда добре, дограмата е сменена (не с дървена, но все пак) и радва всички. Редно е да се каже, че това великолепие е по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк.

Браво за Русе!

Още за Доходно здание – в Уикипедия.

Аз чета е голямо явление за България. Аз чета е проект, който направи четенето модерно и превърна темата в доста актуална онлайн. Това стана с много усилия на много хора в последните няколко години. За историята на този проект разказва създателят й Алекс Кръстев.

На снимката Алекс и Милена Ташева взимат награда тази седмица за кампанията на Аз чета Писател назаем на ПР Приз, кампания, по която са работили с Диляна Денева, Диана Василева, Мартина Ламбова, Габриела Кожухарова, Ася Ангелова, Вал Стоева, Цветомила Димитрова.

Това е интервю с Александър Кръстев, направено от Евдокия Яцута, студент магистърска степен, НБУ.

Какво Ви мотивира да започнете проекта „Аз чета“?
През 2006 година, когато започвах личния си блог, говоренето за книги реално липсваше, не само онлайн, но и офлайн. След като се оказа, че 3-4 поредни материала в него са посветни на неща, които съм прочел наскоро, реших да ги обособя в отделен блог за книги. Ако сега книжните блогове са мода, то преди 12 години бяха нужда.

Пред какви трудности се изправихте?
Книгоиздаването у нас е консервативен сектор и когато средната възраст на екипа е 21 години, трудно те приемат насериозно. Успяхме обаче да преборим всички предразсъдъци и 12 години след началото сме един от най-разпознаваемите брандове и предпочитан партньор за повечето български издателства. О, и средната възраст продължава да е някъде около 25 🙂

Кои бяха ключовете моменти при развиването на проекта?
От самото начало имах ясни идеи как да развиваме „Аз чета“ – с постоянно разширяване на общността от пишещи. Бях сам не повече от 2 седмици, след това започнаха да се включват приятели, а после и непознати, които… бързо се превръщаха в приятели. През 2008 година започнахме да публикуваме новини, а малко по-късно преминахме от блог към пълноценен сайт.
Мисля, че 2017 г. беше ключова за нас – спечелихме националната награда за литература „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издание“, започнахме кампанията „Писател назаем“ и създадохме нишовата дигитална агенция BookMark с услуги за издателства.

Представяхте ли си до къде ще стигнете в началото?
Определено не. Но винаги сме се стремели да ставаме по-големи и с по-голям обхват към читатели, на които да разказваме за хубави книги.

Знаехте ли с какво се захващате?
Мисля, че в зората на блоговете никой не си е представял какво ще последва.

Следвахте ли определен план за развитие?
План по-скоро правим година за година, анализирайки предишните периоди. И винаги се стремим да надминаваме очакванията.

Пред какви предизвикателства се изправяте днес?
Днес основният казус е как от любителски този проект да стане напълно професионален. Това означава промяна на работните навици за част от екипа, но и засилване на доверието на издатели, за които книжният маркетинг например и слабо позната зона.

Какви са бъдещите Ви цели?
Вече обособихме няколко свързани бизнеса около „Аз чета“ – дигиталната агенция BookMark, която предлага маркетингови услуги за издатели, както и редакторски услуги. Много е вероятно скоро да задействаме и друга посока, която стои „на трупчета“ от няколко години – създаване на съдържание на английски език.