Sticky Post

Среща с Музея на невинността на Орхан Памук в Прага

Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.

Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.

Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.

Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.

Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.

Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.

И кадри от Музея на невинността.

Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.

И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.

Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!

Писала съм за идването на Орхан Памук в България през 2011-та, за романа Музей на невинността, за Сняг през 2007-ма, за Името ми е Червен и още за Сняг. Публикацията за Истанбул е изчезнала. Записвам си да препрочета книгата и да пиша за нея отново.

Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Sticky Post

Следата Шекспир 2025

Следата Шекспир се проведе за втора поредна година в НБУ в края на април 2025. И аз за втори път яко се оплетох в нея.

Пиша с няколко неща, които ми се иска да останат, да не ги забравя.

Мащабно събитие – Годишен международен фестивал, с много и различни формати – лекции, дискусии, театър, Escape Hamlet, работилници, психодрама, хип-хоп, футбол и какво ли още не, Следата Шекспир е като магнит с мощен обхват и сила.

Първата дискусия бе в голямата зала на новата библиотека на НБУ, СЕМИНАР: Образователното представление „Венецианският търговец“ на Народния театър.

Модератор: проф. Виолета Дечева, д.н.

Дискутанти:

доц. д-р Жюстин Томс, НБУ, департамент „Медии и комуникации“                                                                    доц. д-р Деяна Марчева, НБУ, департамент „Право“

доц. д-р Силвия Цонева, НБУ, департамент „Право“

гл. ас. д-р Илдико Отова, НБУ, департамент „Политически науки“

Гост: д-р Явор Гърдев

Споделихме феминистката, юридическата и етническата перспективи към пиесата и в частност прочита на Явор Гърдев. Публиката бе много активна и допринесе за колорита на събитието.

Моята теза бе около няколко дихотомии, които открих в постановката на Явор, а именно:

народно (Народен театър) – лукс

цветно (Венеция) – черно-знатно

пищно (Венеция) – минимализъм

комедия – некомедия

преобличане – липса на такова

магично – реалистично

Взимам си бележка от коментара на Снежина Петрова на моята реплика, че със страх отивам да гледам нещо по литературно произведение, което съм харесала много. Снежи каза, и е толкова права, че това е ограничаващо и ще следва да ходим и гледаме с отворени очи, защото можем да бъдем изненадани (цитат по памет), както тя ни изненада (и наистина) с прочита си на „Една българка“ по Вазов.

Ето кадър от дискусията

Срещата с проф. Александър Шурбанов също бе великолепно изживяване. Разговорът бе около драмата в поезията на Шекспир и разгледахме няколко примера от преводи на Шурбанов от различни шекспирови произведения.

Вероятно за 5-ти път гледах Час по Хамлет, със студентите клас Марий Росен. Любопитното тук е, че всеки път студентите са в различна роля, ролите са предизвикателни, динамиката е голяма, мислите, с които си тръгваш от театъра – също. Браво, великолепни млади хора!

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ: „Как да превръщаме теоретични хипотези в практически инструменти на постановъчната интерпретация“ – от тази лекция си тръгнах с най-много записки.

лектор: д-р Явор Гърдев

Да, червената нишка на събитието бе навсякъде из университета и го направи арена за голям интелектуален празник.

Не успявам да опиша всички събития, които успях да посетя, а с тези, които не успях – бяха мноооого, постоянно, четири дена в НБУ плътно, по няколко успоредно. Еха!

За всичко поздравявам екипа, организирал Следата Шекспир – Снежина Петрова, Георги Гочев, Георги Няголов, Дария Лазаренко, Ася Иванова и вероятно още много колеги от НБУ, студентите-доброволци и всички лектори и участници. Беше супер!

Догодина не пропускайте!

Sticky Post

Ю Хуа в София Литературни срещи 2025

Ю Хуа в София! Еха! Благодарение на Литературни срещи 2025. Залата на Археологическия музей се пръскаше по шевовете. Водеща бе писателката Елена Алексиева, а преводът от китайски бе на преводача на книгите на Ю Хуа на български – Стефан Русинов. Идеална комбинация, която можехме да слушаме с часове.

Събота вечер, навън вали, а в залата влизат още и още хора.

Сред публиката виждам доста приятели – част от тях са писатели и поети, други – преводачи, университетски преподаватели, издатели, любопитни читатели. До мен сядат две много млади момичета. Заговарям ги, интересно ми е дали са чели нещо от автора, с какви очаквания са дошли, как са разбрали. Едната учи счетоводство, другата – дизайн. Едната е чела, а другата ще чете – намерили са романа „Живи“ трудно няколко дена преди срещата. Гледаха и слушаха в захлас и бяха силно впечатлени.

Срещата е като празник, но и като разговор между стари приятели – земна, със смях и много споделени истории, от част от които ни настръхваха косите, докато слушаме. А Ю Хуа говори както и пише – с лекота казва тежки истини, с усмивка ни превежда през сериозни случки, сякаш е обикновен човек, а е необикновен. Запазвам си историята за пирона в черепа, както и тази за гроба като подарък.

Публикувам част от нещата, които каза Ю Хуа и които успях да запиша:

„Писането – събуждане на паметта“

„Писателят пази историята по-добре от археолога“

„Писателите имат за задача да откриват истината и да пазят паметта“

„Писането е безпомощно пред лицето на реалността“

„Паметта сама по себе си е живот“

„Животът винаги ще е по-мощен от писането“

Предполагам екипа на Литературни срещи ще публикува видеото и още материали. Ю Хуа е дал и няколко интервюта, за по-любопитните, може да потърсите.

Някак срещата с Ю Хуа бе „черешката на тортата“, но всяко друго от многобройните срещи, четения, дискусии, перформанси, инсталации в програмата си струваха. „Археология на паметта“ бе темата та тазгодишните срещи, по Фуко вероятно. Браво на целия екип на Фондация „Прочети София“ и Литературни срещи не само за тази среща, а за цялото толкова мащабно, многослойно и смислено събитие, което прави града ни още по-жив и човешки.

За романа Живи съм писала през лятото на 2021 тук.

Sticky Post

The Soul Trembles. Chiharu Shiota

По силата на съдбата в Париж се оказахме малко след откриването на изложбата на Чихару Шиота The Soul Trembles в Grand Palais (11 декември 24 – 19 март 25).

Мисълта ми е още там, оплетена, опъната като цветна лента, напрегната, свързана, изживяваща, жива. Като работите на Чихару.

Първата е наречена Where are we going? и е още в предверието. Бели лодки, които висят от купола и се поклащат нежно от полъха на течението.

Продължава с In the hand.

Макар вече да съм пленена, нямам идея още колко и какво ме чака в следващите зали … и се оказвам в червено море от безкрайни нишки, оплетени около метални лодки в огромно помещение – Uncertain journey.

Няма как да опиша всичко, още по-малко – да се усети само от няколко снимки и реда, но публикувам само за да си напомня да следя изкуството й, както и да ви поканя да се огледате, ако наминавате тези месеци до Париж или в бъдеще, където Шиота показва работите си.

Това е композицията Inside-Outside – прозорци, които са били използвани, които авторката събира при събарянето на стари сгради в Източен Берлин (около 2009-та година).

Accumulation – Searching for the destination е последната, изумителна инсталация на авторката в тази изложба. Куфарите, които носят спомени и формират паметта. Шиота споделя, че е вдъхновена от паметниците и архивите от 80те години на миналия век на Кристиан Болтански.

Въображението ми е силно разтърсено и съм благодарна, че имах шанса да посетя тази изложба.

Любопитни етно музеи от нашия регион, които да разгледате – победители в наградите Жива

По покана на любезните домакини от ЕТЪРА – най-големият и интересен музей на открито у нас тази година бях част от церемонията по награждаване на най-добрите славянски музеи – ЖиваZiva Awards. Наградите за 2024-та се раздадоха за 10-ти път. Церемонията се състоя в Габрово, под патронажа на кмета на града.

Споделям списък с музеите-победители и номинирани, общо са над 20, които си заслужава да посетим.

The recipients of the Živa Awards 2024 are:

  • The Živa Award 2024 for the Best Slavic Museum was granted to the Regional Museum of History Ruse, Bulgaria.
  • The Živa Award for the Best Slavic Heritage Site was conferred on Bled Castle, Bled, Slovenia.
  • Honourable Mention for the promotion of the intangible cultural heritage was granted to the Museum of Bećarac, Pleternica, Croatia.

Five Živa Award 2024 Special Recognitions were awarded to:

  • Photo House Pelikan, Museum of Recent History Celje, Slovenia: for Sustainability.
  • Museum of Contemporary Art of Montenegro –  MCAM, Podgorica, Montenegro: for Leadership and Team Efficiency.
  • Museum of Herzegovina in Trebinje, Bosnia and Hercegovina: for Visitors and Openness.
  • Radom Village Open Air Museum, Poland: for Creativity.
  • Museum of John Amos Comenius in Uhersky Brod, Czech Republic: for Storytelling.

Мазето на баба Васа в Шабла 2024 – It takes a village

Тази година Мазето на Баба Васа представи изложбата

„Трябва село / It takes a village“

с участието на Бришти Алам, Минда Андрен, Марк Александър Демулан, Олег Фролов, Барбара Хайнц, Александър Джаксън Уайът, Фелим Макконигли, Андрю М Мецвински, Флавио Паласчиено, Софи Пьолцл, Нора Севериос, Аксел Щокбургер, Йохана Шарлоте Треде, Александра Вандерер

Освен в мазето …

…където ни чакаха книгите

Откриване в присъствието на всички автори, с Диджеи X-o-Lotl, Karine and DJ

Беше неочаквано, многобройно, красиво, различно, шарено, уютно

Гостите също

Изложбата бе на много места, не само в мазето

It takes a village

There you see the palm tree
There is our village.
There nests the
Blind boghir’s young.
Oh boghir, what do you eat?
Pantha-rice, do you want?
Pantha, I don’t eat
Puti-fish, I don’t find
If I do get one
I eat them Gapush Gupush!

Translated from Bengali
Khan Mohammed Moinuddin

Браво на всички замесени в проектите около Мазето на баба Васа в Шабла! Пожелавам повече неочаквано хубави прояви на повече малки местенца из скъпата ни Родина. Имаме нужда от това. И е хубаво, че се случва.

Благодаря.

Писах за изложбата през 2023 в Мазето на баба Васа – Невидими машини на Александър Габровски.

Мазето на баба Васа в Шабла – Невидими машини на Александър Габровски

IMG_7042 Large

В Шабла от много години едно малко мазе, в стара къща, в типичен шабленски двор всяко лято се превръща в територия за изкуство, експеримент, общуване.

Лятото на 2023 това бе Невидими машини на Александър Габровски и със сигурност си заслужаваше да се посети.

Споделям малко снимки, за спомен и размисъл.

IMG_7045 Large IMG_7048 Large IMG_7049 Large

Всички тези наблюдения ме навеждат на идеята, че
страхът
срамът
удоволствието
радостта
и болката
имат общ корен

IMG_7050 Large IMG_7039 Large

Кожата ми е едно нищо, което разделя нищото в мен от нищото около мен

Благодаря на всички замесени

Благодаря и на Гори, Тони и Джамбо че я изживяхме заедно

Статия за Мазето на баба Васа във ВИЖ

Сайтът на Мазето на баба Васа

и фб на Мазето

Пролетния базар на книгата 2022 в София

Общ изглед - книгите сред розите

Общ изглед – книгите сред розите

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Clair de Lune - романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Clair de Lune – романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

Герника. Войната. Пикасо.

Guernica (3820712635).jpg

Герника – вероятно една от най-разпознаваемите картини на великия Пикасо. Знаех историята на създаването й. Но наскоро, от подкаста на Duolingo на испански език, научих и подробности около заточението на картината и волята на автора й да се върне в родната си Испания едва когато тя е наистина демократична държава.

Времената са такива, че много хора предпочитат да мълчат, да не заемат позиция по случващото се в Украйна.Изумително е как хора на изкуството у нас, прехвалени музиканти, актьори, спортисти, предприемачи, които иначе доста обичат да се изказват за какво ли не – сега повечето от тях мълчат. Дори не само мълчат, а продължават да споделят лежерния си лайфслайл със снимки от Малдивите, луксозни хотели и обилна храна.

Иска ми се повече хора да научат за това как Пикасо създава и постъпва с Герника. И да заемат страна. Страната на мира и демокрацията. Незаемането на страна е съучастие с насилието.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. 70% от сградите на Герника са разрушени, 1600 души са загиналите, а над 800 са ранените. Да, това плашещо много прилича на случващото се в Украйна през 2022 – Мариопул, Буча …!

Пикасо използва черна, бяла и сива маслена боя, за да покаже ужаса на войната. Хората са разпокъсани. Болката е непоносима.

Пикасо завършва картината през юни 1937 година и тя е отнесена в Париж, където авторът е в изгнание. Две години по-късно Франко установява своята диктатура, което кара Пикасо да завещае волята си и пред адвокат – Герника да не се върне в Испания докато не се установи истинска демокрация.

През 1939 година Герника обикаля на няколко места в Европа, а след това потегля към Америка, като събраните средства от показването й са за испанските бежанци. Изложена в MoMA тя става сензация. Плановете са след САЩ Герника да се върне във Франция, но започва Втората световна война и тя остава в Ню Йорк.

Цели 44 години Герника не е в своята родна Испания, а в музея MoMA в Ню Йорк. Чака търпеливо.

Пикасо умира през април 1973 година във Франция, все още в изгнание. През 1975 година умира Франко. Демкорацията постепенно се завръща в Испания, съставена е нова конституция, провеждат се избори. Минава време докато адвокатите на Пикасо признаят, че в Испания наистина цари демокрация и разрешат преместването на Герника. Преговорите с испанското правителство започват през 1979 година.

8 септември 1981 година е последният ден, в който посетителите на MoMA могат да видят Герника. На следващия ден картината е внимателно демонтирана, пренесена със самолет и върната в родната й Испания. В родината й вече цари демокрация.

Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ пише Пиер Дакс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Пълната история на Герника е в Уикипедия и на български, все още без подробностите за изгнанието на картината.

Мисля си коя ли ще е новата Герника и защо хората не се научаваме от грешките … и докога ще позволяваме звярът в нас да надделява.

Ако знаете испански и английски може да чуете историята на Герника и пренасянето й обратно в Испания в подкаста на Duolingo тук.

Подкасти на български език за култура и изкуство

Вероятно любимият ми подкаст на български език за миналата година бе Рацио. Не изпусках епизод. Но в последните 12 месеца избухнаха много, много подкасти по всякакви теми. И се усещам, че напоследък с най-голямо нетърпение чакам новия епизод на Бележка под линия, и го слушам от край до край. Затова и реших да напиша за няколкото подкаста, които следя и препоръчвам, посветени на теми култура и изкуство.

  • АртКаст (ArtCast в Spotify) – няма как да не започна с него. Преди близо две години с Ирина и Енея го намислихме, а сега продължавам да го правя с The Podcast Place. Беше седмично доста дълго време. Вече е месечно и каня творци от различни области. Любими разговори, които препоръчвам, ако не сте слушали вече са: за Остайница с Рене Карабаш, за илюстрациите и книгите с Дамян Дамянов, с Ким Тхуи (ама много любим), с Мартина Апостолова, няколко разговора с Маргарита Доровска, за музиката с Панчо Карамански, за актьорството с Росен Белов, за сценография с Борис Далчев, за книгите с Невена Дишлиева-Кръстева, за класиката и пънка с Георги Маринов, за хайку с Влади Христов, за музиката и цигулката с Бо и още и още и още.

IMG_4382
По технически причини АртКаст отскоро е с нова фб страница и ще се радвам да я харесате, за да следите за нови епизоди – предстоят още много мили разговори с български творци!

  • Бележка под линия. Стефан Русинов участва в няколко епизода на Рацио подкаст миналата година и всички тях изслушах с интерес. Затова и щом научих за подкаста му Бележка под линия – абонирах се. Стефан Русинов кани интересни преводачи и говорят за превода, като творчески процес, предизвикателства, издателства, книги. Задълбочено, спокойно и хубаво. Дори човек да не се занимава с превод, но да обича книгите – подкастът е много хубав.

IMG_4378

  • Бошлаф – Деси Бошнакова прави от около две години също с голям мерак и постоянство, като си бошлафи всяка седмица. Темите са културни, широки и интересни, общочовешки и доста дълбоки на моменти.

IMG_4381

  • На една вълна е подкаст на Гьоте институт, където четири водещи правят по една тема месечно в областите музика, изобразително изкуство, образование и комънс култура.

IMG_4379

  • Всяка книга си има история – Деси и Кремена говорят за книги само както те си могат – с лекота и усмивки. Относително нов подкаст, който ако обичате литература ще ви допадне.

IMG_4380

В тези времена, когато е сложно за някои изкуства и културата като цяло, поне можем да слушаме и да се вдъхновяваме. Подкрепете тези подкасти като чуете някой епизод, абонирате се за тях в платформата, където слушате и им дадете обратна връзка – ще е ценно!

За всички, които още не слушат и не знаят как – тук съм описала – как се слушат подкасти 🙂