последно за 2011

Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

Елин Рахнев и Теди Москов в последните дни на 2011

на фона на цялата медийна скука (с голямото изключение Капитал/Дневник) в последните месеци и години днес два наистина смислени текста

Елин Рахнев

„Човек е препълнен с толкова много светове, че понякога не знае в кой е.“

„Отдавна в България не са се издавали толкова много книги с лирика. Това, че едни хора се чувстват далече от метафизиката на деня, е повод за много размисли. И все пак по-добре книги с поезия, отколкото строежи на безкрайни офис сгради, безсмислено стърчащи – празни и кухи. По-добре книги с поезия, отколкото мълчанието на агнетата.“

„Явно имаме болезнена нужда от фантазия. Без фантазии човек се превръща в амеба. Изпълнява няколко естествени нужди и това е.“

целият текст на Елин (изумително) в 24 часа

Теди Москов

„Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите“

целият текст – тук

има ли кой да ви обича

kterziiski

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

нямане и хранене

IMG_9798

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна

елха с иновация

13

иновацията е важна предпоставка за успеха на всеки бизнес. предприемачеството започва с интересна хрумка или иновация

намирам това симпатично решение – чадър под елхата, за доста иновативно

снимката е направена в сградата на община Овча Купел

как поканихме Коледния дух у дома

IMG_8921

всичко започна към края на ноември, нямаше още сняг, но се наложи да снимаме един коледен клип у дома и украсихме преждевременно, после с моите малки помощници допълнихме украсата с коледен венец от елхови клонки, ябълки и шипки, рисунки с елени и дряново клонче, украсено с малки топки

направихме списъци с хората, които обичаме, на които искаме да благодарим и да поздравим

IMG_8568

а после писахме писма до Дядо Коледа

IMG_8659

захванахме се с коледните картички в началото на декември – бройката беше голяма и ги правихме на няколко пъти

IMG_8906

дойде ред и на коледните сладки, и още … и още …

IMG_8750

а после правихме и подаръци за всички, които обичаме

балетът Лешникотрошачката в Софийската опера, постановката Елхата – за чудната коледа на семейството на Муминтрол в Ателие 313, филмът Полярен експрес и приказката Коледна песен допълниха настроението

ето така сме в очакване на празника – изпълнени, с благодарност и любов

писах още: не на боклуците за Коледа, какво искат децата ни за Коледа, ако бях Дядо Коледа, аз не съм Дядо Коледа

Бен Пар за предприемачеството и желанието да промениш света

Ben Parr
Снимка: @Kmeron

Бен Пар вероятно е най-познат на българската аудитория като журналист и редатор на технологичния блог Mashable. Преди няколко седмици пътищата им се разделиха и Бен сега, както и преди Mashable, се е върнал към предприемачеството. В работата си като журналист и изследващ индустрията, той е разговарял с много предприемачи, събирал е техните мнения и впечатления, които представи от сцената на LeWeb.

Ето какво мотивира хората да се впуснат в предприемачеството:

  • желанието да бъдат шефове сами на себе си;
  • свободата сами да решават как да се развива фирмата;
  • да изградят голяма и печаливша компания;
  • и основното, което е най-вдъхновяващо – желанието да променят света.

(вие сещате ли се за друга мотивация и причина да създадете свой бизнес?)

Три са основните неща, които смущават, според Бен, младите предприемачи, за да се впуснат в начинанието си:

  • Финансовата криза и нестабилност — логично, това е притеснение №1, защото поставя под въпрос дали в следващия момент ще има пари за финансиране на проекта, а потребителите са несигурни дали е изгодно или не да се похарчат средства и да се купи точно този продукт или услуга. Всички усилия са насочени към спестяване на ресурси, вместо за харченето им.
  • Война на талантите — не можеш да изградиш сам своя успешен бизнес, трябват още хора. Трябва да се наемат страхотни инженери. Най-добрите дизайнери. Проблемът е, че най-добрите са вече ангажирани и трябва наистина да бъдат спечелени, за да ви повярват и да се впуснат в начинанието с вас. Но за целта е нужно идеята ви да е уникална, такава, за която си струва. Ако ще правите поредното приложение за споделяне на снимки или за групово пазаруване, откажете се, съветва Бен.
  • Има много идеи. Твърде много идеи. Но не всички идеи трябва да бъдат реализирани, защото повечето от идеите не струват. 50% от тях. Те няма да променят света, защото не са оригинални идеи. Те просто допълват или доразвиват вече съществуващи идеи. Ако бъдат доразработени, те ще бъдат неуспешни и на тях не трябва да им се обръща внимание, въпреки че е по-лесно да се постигнат, по-лесно се събират пари за финансиране (защото са вече познати).

Истината е, че е наистина много, много, много трудно да се промени света и да се направи по-добър. Трите неща, към които е добре да се обърнете, които са водещи към момента и които, според Бен, биха били благоприятни за развитието на идеята ви:

  • Локалната социална мрежа — социалната мрежа на мястото, в което живеете – град, квартал, местни общности. Важно е да се отбележи, че локална не означава непременно свързана с местоположение, а е свързано с географски обособени групи, общности и клубове.
  • Социалният бизнессмесването на бизнес и забавление – Смесването на Холивуд със Силициевата долина и възможностите, които това предлага.
  • Краят на уеб в реално време — което не означава, че всъщност това е краят му, а че имаме нужда от по-добри начини за контрол и обработване на информацията, която получаваме.

В края на презентацията си, Бен Пар даде и 3 съвета на младите предприемачи:

  • Не посаждайте цвете, засадете секвоя – изградете нещо, което ще остане за дълго. Цветето е малко и красиво, то пониква, пораства, разцъфва, увяхва и… изчезва. Създайте нещо, което ще остави следа, което ще остане — секвоята не е толкова красива, няма да порасне толкова бързо, но ще расте, расте и ще оцелява през тежките зими, през трудностите и ще остане за по-дълго време.
  • Бъдете приспособими — страхотните идеи винаги се развиват, както и страхотните предприемачи. Вашето начинание е вашето бебче, но трябва да помните, че не всички бебчета са сладки. Трябва да се научите да получавате критика и да различавате атаката от критиките. Не можете да се придържате завинаги към плана, който сте имали в началото. Пример? Вземете Facebook — днес в него няма почти нищо общо с времето, когато е създаден в общежитието на Марк Зукърбърг през 2004 — непрекъснато се преосмисля, променя, подобрява, еволюира, предлага нови и нови преживявания.
  • Не създавайте компания, изградете кауза — не изграждайте фирма само защото това ще ви донесе печалба и пари, създайте нещо, което си стува, което има значение. Създайте нещо, което ще промени света, нещо, в което истински ще вярвате и ще отстоявате и защитавате, нещо, за което ще посветите времето си и ще работите за него часове наред не само защото това ще ви донесе пари. Пример? Стив Джобс. Да, Стив Джобс беше богат, но това беше резултат от факта, че с каузата, която изгради, той промени света..

Ето и видео на презентацията на Бен Пар, на английски.


гост-блогър по темата предприемачество днес – Димитър Цонев

от София до Сао Пауло

София се превърна в най-опорочения от реклами град. съсипаха я. то не бе коледни украси, брендирани с имена на лекарства, то не бе елхи, неделикатно окичени със силно натрапчиви знаменити брендове, то не са билборди, улични реклами и какво ли още не.

последното изцепление смразява кръвта и на най-големия непукист – едно от най-уникално красивите места на града – Орлов мост е „облечено“ от … верига супермаркети. ако и да е най-великата верига – намирам идеята за свръх безвкусна и пошла.

минах от там днес, но в шока пропуснах да снимам. коментар по темата и снимка има при Еленко – тук.

да, София е далеч от Сао Пауло, но си мечтая за смел кмет, който да разкара всичкото това чудо от нашия град. дали?!

на изток от запада

coverМирослав Пенков – един земен, спокоен, много несуетен и силно отдаден на литературата млад човек. очарова ме книгата му на изток от запада, която излезе преди седмица. омая ме с историите си, с откровеността, с напевността – на ситни стъпки на моменти, на протяжна родопска мелодия в други. България разказана в последните й 200 години през погледите и ежедневието на обикновените хора.

корицата е великолепна. от шведското издание на книгата. включва детайли от всички разкази. куполите вкарват лека заблуда и руски привкус, но в текстовете няма такъв. те са тук. тук и сега, дори да ни рвъщат на моменти в миналото.

макар навсякъде да хвалят най-много как купихме Ленин – за внука, който купил тялото на Ленин от eBay и го изпратил подарък на дядо си – заклет комунист (включен от Салман Рушди в сборник с най-добрите разкази на Америка за 2008-ма), моите два безспорни фаворита са на изток от запада и нощният хоризонт. не искам да разказвам за тях. трябва да се прочетат. трябва.

„Така свиреха двамата, часове дълги, дълги дни. В кръг около струга танцуваха, а по лицата им сенки от думи трептяха. Горяха на Кемал гърдите и пръстите й горяха. Навън излизаха двамата преродени. Свеж въздух ги срещаше и залези тъй ярки, че не потърсеше ли Кемал в бащините прегръдки спасение, щеше слънцето сигурно да й ослепи очите.

Ала той спасение не й даваше никакво.“

Ма Дзиен: Майсторът на фиде

MAistorut

Ангел Игов – превод, Мариана Мелнишка – редактор, Жанет 45 издава, у-ни-кал-но адекватна корица. това ме накара да си я купя и зачета.

виждаш ли го този смазващ шрифт на корицата? и това смляно месо. за това е тази книга. смазваща. реалистична до сюрреализъм. човешкото изстъргано до корен от човеците. азът в пълната му липса.

„ако животът станеше твърде лесен, уменията, които бе придобила през годините, щяха да се окажат безполезни и нямаше да има какво друго да прави, освен да умре“

„Знае, че неговият живот е почти изцяло посветен на Партията. Но няма представа коя е Партията. Знае, че Партията е била тук и преди да се роди той и че го е направлявала през целия му живот. Всяка частица от него принадлежи на Партията. Партията му е поръчала да пише романи. Би могла да му заръча и да умре, ако поиска – не би имал избор“

за книгата писаха и Зори тук и авторката на корицата – Ина Бъчварова – тук

като говорим за китайски автори – непременно Хиляда години молитви