Ура за Панчо Карамански и BluFox Студио! Мога! Можем! Ще се справим!

23826263_1753023564730826_7320625320133799355_o

Панчо Карамански

Поради бурната обстановка последните два месеца забавих публикуването на това интервю, а то си заслужава. Всъщност, истински си заслужава да се разказва за него и да се дава за пример свръх-човекът Панчо Карамански.

По време на дългия lockdown / карантината ни пролетта (март-май), когато всичко изпадна в паника, стагнира се, изплаши се, блокира, спря се чувахме (защото не можехме да се виждаме) с много приятели и говорихме, успокоявахме се, споделяхме, мислехме варианти, дискутирахме, подкрепяхме се отдалеч. Така се чухме и с Панчо, когото познавам като предприемчив, работлив и никак не лесно отказващ се от идеите си млад човек.

Панчо има свое звукозаписно студио Blue Fox Студио. В него помага на млади и нови таланти да записват, да опитват и да сбъдват мечти. По време на онези затворени месеци също бе затворил. Но не се размрънка, не си го каза публично, че му е трудно, а се мобилизира и напротив, натвори нови планове. Това ме кара да адмирирам този човек още повече. А при Панчо това, че е незрящ никога не е било акцент. Акцентът при него винаги е – Мога! Можем! Ще се справим!

Ето какво ново в Blue Fox Студио.

Какво ново при вас?
Привет, новото е възможността да записваме и снимаме видео подкасти с обновеният ни youtube сетъп.
И редица музикални проекти продуцирани, записани и реализирани в студиото.

Знам, че сте креативни и не се предавате лесно – как се отрази пандемията на работата в BluFox studio? И какво намислихте вие в отговор?
Пандемията успя да ни осигури достатъчно време да изчистим всички детайли по дейността и бъдещите ни планове за развитие. Но и забави вече предвидените дейности с около два месеца. Това е период, за който избягвам да си спомням, защото не се отрази зле на бизнеса като цяло, но донесе притеснения в семействата ни.

 

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Какво записахте напоследък?
Записите не спират от както свалиха ограничителните мерки, но и по тяхно време записвахме и творяхме с намален капацитет разбира се. Гордост за нас е всеки доволно усмихнат артист в края на работният процес с нас в студиото.
А Нашата голяма радост са проектите на младата певица Hrisie и дуета Kiko и acho.
Hrisie реализира първият си оригинален проект Изпепели ме с помощта на BluFox студио. Бяхме ангажирани със продуцирането на музиката и аранжимента, които са по нейна идея. Записа на вокалите, смесването и
мастерирането, също бяха доверени на нашият професионализъм. А при песента на Кико и Ачо „Престъпник“, всичко е творение на BluFox Студио.

Нови таланти, нови проекти – има ли светлина в тунела и кои са вашите предимства в този специфичен мениджърско-творчески процес?
Късметлии сме, че все повече млади артисти се обръщат за професионално съдействие към нас за реализацията на музикалните си проекти. Съотношението качество, скорост на изпълнение и цена, очевидно вдъхновява артистите да творят повече, което е и нашата най-висша цел. Постоянно търсим начини за подобряване на обстановката в студиото, за да могат артистите да се чувстват максимално удобно и предразположени за творческа работа.
Отворени сме за обратна връзка, но се стараем и да не изневеряваме на основната си визия за услугите, които предлагаме на творците, работещи с нас.

Какво си пожелаваш за идната половина от предизвикателната 2020?
Пожелавам си повече смели хора да последват мечтите си и да работят здраво в посока напред и нагоре.

Също си пожелавам достатъчно възможност за отмора на духа и тялото, защото това влияе на продуктивността на целият творчески екип.

–-

Искрено се възхищавам на Панчо и екипа му!

Най-малката подкрепа за тях – един лайк във фб на страницата на BluFox Студио.

Ура за Онтоидея или Философско консултиране в условия на извънредна ситуация

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Фолософско консултиране – нещо, което за мнозина вероятно звучи забавно, смешно, абсурдно или непонятно, но нещо, в което лично аз вярвам. Както и в хората на снимката. Това са колегите-философи Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева, Камен Киров, Цветелина Калъчева и Цена Стоева. В условията на социална изолация, обърканост на всеки от нас поради обърканост в света тези прекрасни хора предлагат безплатни философски консултации и занимания Философия с деца.

Интервюто е с двама от тях – Даниел и Камен.

Разкажете как всеки от вас се захвана, свърза с философията?
Камен: С философията се „захванахме взаимно“ може би от по-рано, но академично – от 2009 г., когато все още бях студент в УНСС, но започнах да посещавам различни лекции в Софийския университет. Две години по-късно вече учех в СУ, воден от желанието да правя нещата и света около себе си по-добри, по-смислени и по-стойностни.
Даниел: В това да обичам философията ме посвети някогашната ми учителка по философия от гимназията, Мирела Костадинова. Благодарение на нея се ориентирах с какво искам да се занимавам и кандидатствах в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше преди 8 години. Като бакалавър се запознах отблизо с практическите и приложните начини за правене на философия. Специализацията „Философия с деца“ се провеждаше вече от много години, но през летния семестър на 2015 г. се състоя първият университетски курс в България по „Философско консултиране“ с водещ проф. Веселин Дафов. Помня, че за участниците в него това беше отваряне на един изцяло нов хоризонт, поглеждане по нов начин на това, което не просто учим, а както за някои от нас се оказа – на което сме се посветили. В последствие се присъединих към екипа на „ОнтоИдея“, което ми даде възможността да работя и да се развивам именно като философ. За нас теорията и практиката винаги е била тясно свързана – не просто да мислим за философията, а да бъдем и да създаваме ситуации, в които да философстваме, заедно с други. В този смисъл и академично в момента съм докторант, а темата на дисертацията ми е за разумността, която е способна и се грижи за това да консултира.

Какво е Философско консултиране и за кого може да е полезно?
Даниел: Представяме „Философското консултиране“ като услуга и то има достойнство именно в това – че сме открили и създали начин да влизаме в пазарни отношения и да предлагаме това, което знаем и можем като философи. То може да е както индивидуално или групово, така и консултиране на фирми и организации.

При философското консултиране човек получава професионална помощ за това как да се справи с конкретна ситуация, в която изпитва противоречие или затруднение да предприема действия, как да се отнесе към и да осмисли възможно най-разумно даден въпрос или проблем или как да се грижи за смисъла в живота си и да обмисля отношенията си с другите. Разбира се, човек и сам е способен да взема решения, да мисли и да действа, според ситуацията си. При философското консултиране обаче съветването е едновременно и мислене заедно, и грижа за човешката разумност върху дадена тема, която е както конкретна, така и отнесена към човешкия живот изобщо – че заедно с философа-консултант човек открива и създава начини за справяне с даден проблем, от които биха могли да се възползват и други. В този смисъл съветът не толкова се дава, колкото се изработва с грижа, подкрепа и пълно зачитане на личността.

По този начин философското консултиране може да е полезно както за хора, които искат да си изяснят философската страна на проблема, с който опитват да се справят, така и за тези, които искат да получат помощ в справянето с трудни ситуации, за които търсят нови решения.

Как се случва Философско консултиране в условия на извънредна ситуация?
Даниел: В сегашното положение в Българи и по света екипът ни взе решение да предостави безплатно и безвъзмездно услугите си онлайн. Готови сме да консултираме всеки нуждаещ се, независимо с какъв въпрос се обръща към нас. Предвид социалното положение, такива въпроси могат да бъдат свързани със зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия.

А заниманията по Философия с деца?
Камен: Образованието, като сфера, е част от пътя към едно по-добро бъдеще. Занимавах се с дейности в Университета, които считах за полезни за студентската общност, а „Философията с деца“ ме привлече именно с ценността за развиване на самостоятелно мислене. И именно развиването на мисленето, а не заучаването. Изследването, а не преподаването. Чуденето и търсенето. Това си е магия.
Даниел: В същото време се впуснахме и в провеждане на онлайн занятия по „Философия с деца“. По принцип работим на територията на гр. София, но в случая поканени са всички – малки и големи деца в предучилищна и училищна възраст (заедно с родителите им) – да мислят, изследват и споделят чудните за тях теми заедно с други деца. „Философия с деца“ е дейност, която „ОнтоИдея“ развива и предлага от над 10 години, а самият аз практикувам от 4-5. В занятията се стараем да създадем и да си грижим за една изследователска общност от деца, която подкрепяме по пътя на мисленето – в това сами да изработват и споделят смисъл и идеи, да мислим заедно върху това, което ги учудва най-много.

Засега онлайн занятията за мен не представляват по-трудно предизвикателство, отколкото провеждането им на живо. Откривам децата готови да предлагат и изследват теми в същото добро и любопитно настроение, въпреки извънредното положение. И ако при тях не си личи тревогата, то е защото наистина вярват, че възрастните ще се справят. Както сподели едно 6-годишно дете наскоро: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

Къде да ви открият хората, които проявят интерес?
Камен: Хората могат да ни открият на публично обявените координати – на сайта ни, страницата, имейла на ОнтоИдея. Аз лично съм в гр. Добрич и могат да ме открият в училище (или в момента – в Zoom и Hangouts), във Фейсбук или на имейла ми. Всеки от нас е ангажиран с една или друга (или няколко) от дейностите, които предлагаме в „ОнтоИдея“, и води занятия или провежда консултации и клубове на различни места.
Даниел: Всеки може да се свърже с нас, както и да открие повече информация, на нашите Фейсбук страници:
ОнтоИдея: https://www.facebook.com/OntoIdeaBG
Философия с деца: https://www.facebook.com/ChildrenWithPhilosophy

Пожеланието ви към всички, които ще прочетат това интервю?
Камен: Пожеланието ми към всеки е за нестихващо любопитство и движение – да не приемаме нищо за дадено и ясно, а да продължаваме да търсим, да се очароваме, да се изненадваме и да творим, да се обновяваме и обогатяваме постоянно!
Даниел: Пожелавам на всеки един човек по света да не губи надежда и да не спира да търси начини как да се справя с противоречията в живота си. Този, който прави ситуацията своя и се развива, може да се вглежда и допринася към това, което ни обединява, а не разделя.

The power of Moments. Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact. Chip Heath, Dan Heath

515uJEkAu-L._SX324_BO1,204,203,200_

Една от най-изтересните книги, които прочетох / после и чух (в много добър прочит на Jeremy Bobb) през 2019-та бе The power of Moments. Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact на Chip Heath, Dan Heath. Изпълнена с реални истории, любопитни примери, лека, но не лековата, подредена и дори на моменти дидактична. Всичко споделено е подплатено с научни проучвания и доказателства.

Мисля, че книгата е доста подходяща и за хора, които искат и търсят промяна, но и за предприемачи, хора с иновативно мислене и амбиции. Ами май за много широк кръг хора е подходяща.

Извадила съм си доста цитати, ще споделя малка част от тях:

„Transitions should be marked, milestones commemorated, and pits filled. That’s the essence of thinking in moments.“

„There’s nine times more to gain by elevating positive customers than by eliminating negative ones.“

„Courage is resistance to fear, mastery of fear—not absence of fear.“

„Close your eyes. Call up the face of someone still alive who years ago did something or said something that changed your life for the better. Someone who you never properly thanked; someone you could meet face-to-face next week. Got a face? Your task is to write a letter of gratitude to this individual and deliver it in person. The letter should be concrete and about three hundred words: be specific about what she did for you and how it affected your life. Let her know what you are doing now, and mention how you often remember what she did.“

Допълнителна бележка към себе си: moments of pride.

Да, силно препоръчвам.

 

Лятно пътуване. Труман Капоти

IMG_2912

Капоти е сред много любимите ми автори и с това нямаше как да пропусна Лятно пътуване. Самата история около тази книга – появила се посмъртно, с доза мистика около себе си я прави специална. Отделно – дългото чакане и разкриването на творба на Труман Капоти от ранния му период добавят още малко поне любопитство у читателя.

Е, Капоти е класика. Лятно пътуване се чете на един дъх и те оставя без дъх.

Върна ме назад във времето, хвана ме силно за раменете и ме разтресе и ме държи за гушата дълго.

Красива, красива история за нас като човеци, разкъсвани от желания, стремежи, мечти, наши, на семейството, на обществото ни. Всички в една кола, в пътуването живот.

Грейди е на 17 и решава да не отплава, както всяко лято с родителите си до Европа, а да остане в Ню Йорк. Предстои й есента да бъде въведена в обществото, но никак не й пука за рокли, церемонии и добре форматирано бъдеще. Ясно е – влюбена е. Това, разбира се, не е лесно състояние. И тя влиза със шеметна скорост в него.

„Каква безкрайна енергия пилее човек, за да се подготвя за беди, които идват толкова рядко – всичката тази сила би поместила планини; и все пак може би това прахосничество, това мъчително очакване на неща, които така и така не стават, подготвя почвата и помага на човек със зловещо спокойствие да приеме чудовището, когато то най-накрая се появи.“

Преводът на Милена Попова е чуден! Корицата на Дамян Дамянов е хубава.

Изящен разказ. Силно препоръчвам. Както и всичко друго от Труман Капоти.

Ура за Анди и Колежа “Адам Смит”!

ua_12_Andy

Анди Стойчев е ръководителят и „сърцето“ на Колежа „Адам Смит“. И защото е прекрасен, като човек и професионалист, а и защото Колежът е също такъв – нетрадиционен, приветлив, истински – реших, че е добра идея да ги представя тук – Анди и Колежа „Адам Смит“ 🙂

Разкажи малко за историята на Колежа „Адам Смит“ – кога и как те намери идеята и какво се промени през годините?
Започнахме през 1999-та. Предходната година Министерство на промишлеността закри своето обучаващо звено, което беше подготвяло управленски кадри няколко десетилетия. Семейството ми и преподавателският екип, с които от 1992-ра година бяхме създали изцяло нова програма, която тогава се наричаше “Бизнес колеж”, запретнахме ръкави – нямахме нищо друго – и решихме да продължим начисто. Идеята ни харесваше, бяхме вложили много в създаването и усъвършенстването на програмата. Нямаше да позволим да потъне в забвение. До 2004-та година работихме само като обучаваща организация, а програмата се наричаше “Училище по мениджмънт”. Нямахме формален лиценз, хората идваха при нас, заради това, което получаваха умовете им, не за диплома. Лицензирахме дейността през 2004-та година под името “Колеж по мениджмънт “Адам Смит”. Тогава, паралелно с редовната програма, направихме и първите си стъпки от прехода от кореспондентско към онлайн обучение. Някъде през цялото това време спряхме да броим годините. Използвахме всяка минута, за да се променяме. Ако нещо се случваше по същия начин, както и в предходния курс, ако съдържанието оставаше непроменено, ние недоволствахме. Философията ни беше простичка – светът се променя непрекъснато и ако не можем да го изпреварим, то трябва поне да тичаме достатъчно бързо, за да сме в крак с него.

Има доста консерватизъм и стереотипи в образованието – как ги разчупвате?
Някой беше казал (прости ми за клишето, но наистина не мога да си спомня кога и къде го чух), че стереотипите не са непременно неверни – те просто не включват всичко. Струва ми се, че усещането за консерватизъм идва от твърде удобното за защита “традицията трябва да се пази и продължава”. Съгласен съм, традициите са важно нещо. Но пазейки тях, не трябва да пазим себе си от промяната. Ние залагаме на промяната. И то не на самоцелната промяна, а на промяната, която ни подсказва развитието на науката. Следим всичко, което се случва в полето на изследователската дейност и иновациите в образованието. Скъпи и мащабни изследвания, които ние не можем да си позволим. Но можем да си позволим да се възползваме от свободния обмен на информация. Трябват само очи – да виждат и уши – да слушат.

Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш с частно образование у нас?
Търпението пред бавните крачки. Парадоксално е, че светът се развива ужасно бързо, а в същото време някои неща се променят със скоростта на уморена костенурка. Усещането да знаеш, че можеш да раздаваш с шепи, да си отворил вратата широко и да гледаш как тълпата се движи към въжеиграчите и гълтачите на огън на площада, вместо към книгата и електронното знание. Устойчивостта пред осъзнаването, че е позволено да гребем от мъдростта и изобретенията на десетки хиляди от най-добрите в света, а не го правим. Но това са моите лични предизвикателства, моята лична тъга. Не се оплаквам. Ако правиш нещо с любов, не е трудно да изтупаш от рамо ежедневните предизвикателства, бюрокрацията, недомислиците… стига погледът да е нагоре.

Хралупата – разкажи ни повече за този нов проект на Колежа?
Хралупата е усещане за уют, място за отпечатъци, нашата онлайн платформа за учене. Тя не е просто софтуер, тя носи нашето ДНК. В нея можеш да се загубиш. В нея можеш да намериш себе си и своето място. “Адам Смит” е училище за предприемачи. За търсачи. Хралупата е тяхното място за намиране на неща. Удобна, с учебно съдържание, специално разработено от нас, с много интерактивности, задания, видеоклипове, забавни казуси.

Кой е поканен да се присъедини?
Нека заповядат онези, които са усетили в себе си тръпката на създаването, тръпката на намирането на решения. Ние не можем, а и не желаем, да моделираме службогонци. Можем да помогнем на усетилия себе си като предприемач да развие увереност, да разшири представата си за бизнеса, да познае – сред различните начини на правене на бизнес – своя.

Какво си пожелаваш?
Умът ми да бъде здрав достатъчно дълго, за да мога да направя още мъничко за онези, които имат нужда някой да направи нещо за тях.

Хайде! Бъдещи предприемачи и мениджъри – записването е още в ход на сайта на Колежа – https://www.adamsmith.bg/

Ура за Плетчица, Мария Юрукова и повторната употреба на стари тениски!

14370059_1772758692983551_6355685444653172215_n1

С тази прекрасна Мария се запознахме съвсем наскоро, на събитие на Екопак за разделното събиране на отпадъци (за което ще пиша съвсем скоро) и заедно си обменяхме опит как изхвърляме разделно, как срещаме не/разбиране и разбиране у околните. От едно ДНК се оказахме по тези теми. И едно на ръка, че прегледах и отделих за Мария стари тениски у дома, реших, че ще е готино и да си поприказваме. Споделям интервюто.

Как Мария се захвана с плетките и плетенето с тениски? Тази чудна идея къде и как те намери?
Официално и съвсем съзнателно се захванах с това занимание преди около 2 години, като доста продължително време силно ме вълнуваше и ми беше любопитно, но някак си все не оставаше време. Постепенно започнах да плета и осъзнах, че в края на работния ден, когато съм толкова изморена и изтощена, а главата ми е на косъм да избухне от милионите неща, които не са се случили, объркали и прочие, сядайки в нас да плета, забравях за всичко, отпусках се и истински си почивах.
Плетенето с тениски дойде някак съвсем естествено. Страшно много харесвам рециклирана прежда, но истината е, че е скъпа и не можех да си я позволя. В един момент се замислих, че реално мога сама да си я правя и не е нужно да си я купувам – чрез техника, която толкова малко хора помнят. От друга страна, доста ме смущава тази свръхконсумация и как всеки постоянно си купува нови и нови неща, а старите се захвърлят, без да има отговорно отношение към отпадъците. И пъзелът малко по малко почна да се нарежда в главата ми.

Кой е поканен да се включи? Какви тениски приемаш?
На този етап дейностите около събирането на текстила и обработката му, около събирането на други материали и изплитането на самите продукти извършвам само аз. В създаването на проекта участваха много мои приятели, които ми помогнаха с редица неща като графичен дизайн, реклама, видео заснемане, снимки и прочие. Разбира се, всеки, който иска по някакъв начин да се включи и подкрепи проекта, е добре дошъл – дори с това просто да ми прати една усмивка. Бих била страшно признателна и мъничко горда, че идеята се разпространява и зарибява хората да рециклират текстил. 🙂
Приемам памучни тениски, като не е необходимо да са 100 % памучни, важното е да са с високо съдържание на памук. В този смисъл спортни тениски не са подходящи за моята дейност. Тениските могат да са скъсани, с петна, избелели – всякакви.

Какво се случва с тениските, веднъж попаднали при теб?
След като получа тениските, първата ми работа е да ги прегледам и да отделя текстила, който не е подходящ за обработка. Понякога хората ми пращат дрехи, които не е възможно да превърна в прежда, поради което ги отделям и препращам като дарения към други организации. Подходящите за мен тениски ги измервам и преброявам, тъй като водя статистика. След това ги дезинфекцирам с препарат, който е подходящ и за бебенца. Сортирам ги по цветове и почвам да ги обработвам и не след дълго имам купища цветни кълбенца от прежда.

maria2

Кое те мотивира да работиш по този проект и как виждаш развитието му в бъдеще?
Като всеки стартиращ проект в самото си начало, е много трудно. Има моменти, в които си казвам, че не мога повече и нещата просто не се получават и точно тогава все ми се случва нещо чудесно, което страшно много ме мотивира и си казвам, че няма да се отказвам. Едно от най-хубавите неща в този проект е, че превръщам хобито си в професия. Харесва ми как все повече хора се информират за последиците от текстилната индустрия, става им любопитно и почват да се замислят. Чрез дейността ми се срещам и с много интересни личности и намирам съмишленици в тяхно лице. По отношение на бъдещето имам начертан план за следващите сигурно 5 години и ако 20 % от това се случи, ще бъде супер. 🙂 В общи линии се стремя в две посоки – намаляване на текстилните отпадъци и повишаване на информираността по отношение на текстилната индустрия и не само.

Има ли достатъчно разбиране в обществото ни, че е време за кръгова икономика и използване на вече съществуващите ресурси, според теб?
Аз виждам светлина в тунела. Обществото почва да се замисля и да се информира. Има страхотниинициативи в България, които се подкрепят от стотици хора. Все повече иновативни проекти стартират. Аз смятам, че се движим с правилната посока и то с доста бърза крачка. 🙂

Какво си пожелаваш?
Аз си пожелавам да не се налага да ходя повече на протести за запазването на всевъзможни природни обекти в България, защото властимащите са спрели да ламтят за тях. Да спрат тези безразборни строежи и изграждане на инсталации, които са морално остарели. Това са пожелавам. А ако това спре, ще имаме прекрасна природа, по-чист въздух и по-малко здравословни проблеми.

Дайте по един лайк за Плетчица и Мария или й дарете стари тениски 🙂

Доброто ни свързва. Историята на децата от две училища с едно и също име

31590522_1843103965711713_6159484561370644480_n

Споделям тази история с голямо вълнение. Защото е красива, трогателна, добра. Защото вероятно няма да я видим по телевизията, а ми се иска повече хора да научат за нея.

Гюлсевер Рамис, Директор на ОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“, с. Чернолик мисли как да намери средства, за да отбележат тържествено 110 години от създаването на училището тази пролет. Гюлсевер Рамис иска да може да се помогне на тези деца по някакъв начин да изживеят емоционално празника, да не се чувстват изолирани. Пише писма със зов за помощ към всички училища в България, които носят същото име – „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“.

Получава един-единствен отговор и той идва от ЧОУ в София „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“.

Директорката на ЧОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ Галина Пенева изпраща на свой ред писмо до родителите на учениците в подопечното й училище. Те се отзовават много активно и бързо. Резултатът е видим на снимките по-долу! Голям камион дарения за децата от село Черногор – играчки, дрехи, книги.

31855776_1843103925711717_8930655868010102784_n

Гюлсевер Рамис, Директор на ОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“, с. Чернолик.

Айлин, която ми разказа тази история ми сподели, че децата, а и възрастните около тях са били истински щастливи и в този ден и от получените внимание и подаръци.

 

31945439_1843104179045025_500038719873482752_n

Децата разпределят даренията.

31870633_1843123825709727_4012331247895314432_n

Снимките взех от фб на ЧОУ Д-р Петър Берон.

Историята научих от Айлин Бекир, с която се запознахме на обучение в Регионална библиотека Партений Павлович – Силистра. Благодаря й!

Ако историята докосна и теб – сподели я, предай нататък!

Самюел Бьорк. Пътувам сама

IMG_3061

Скандинавците направиха цяла нова категория съвременни криминални четива и със сигурност Самюел Бьорк е сред силните имена в списъка с автори в тази категория. Пътувам сама е дебютният му роман (Самюел Бьорк е артистичен псевдоним на норвежкия музикант Фроде Сандер Айин) и със сигурност ще се хареса на силните почитатели на криминалния жанр.

Романът е доста динамичен, на места напрежението е голямо, а и няма как да не е така при сериен убиец, избрал за жертва деца, който мъсти и е в партньорство с решил да забогатее през секта и ограбване на възрастни хора измамник. Няма да издавам повече от сюжета, но ще кажа, че романът се чете бързо, силно интригуващ е и поднесен приятно през гледната точка и историите на различните персонажи.

Мавзолей. Ружа Лазарова

mavzolej

Тази книга чака от доста време да пиша за нея. И мисля, че ако има синтезирано в един роман да се прочете доста за всички периоди на соц-а, то това е именно Мавзолей на Ружа Лазарова.

Соц-ът през съдбата на едно семейство от самото начало та до края му – с всички перипетии, мъки, терзания, истински човешки страхове, любов, лъкатушене. И съдбата на Мавзолея, като контраст, като стожер на безсмислието.

Книгата ме държа дълго. И силно я препоръчвам на всички, които се вълнуват от история, от историята на България, от съвсем близкото ни минало.

Вероятно не толкова значим детайл, но след като видя колко бързо я изчетох и как плаках, големият ми син (тогава 14) също я изчете на един дъх и след това дълго говорихме, тъй като не можеше да повярва, че всичко това наистина се е случило и то тук, на всички нас.

Поздравления за Лиляна Дворянова за великолепната корица. И на Сиела за избора (изданието е 2009-та, вероятно е на Светльо Желев).

Хей, Бебе ще е в София, Пловдив и Варна през юни!

Днес вали често и от време на време изгрява слънцето
Преди това беше така моето сърце
Сега закусвам с препечени филийки и твоята любов
И с малките ѝ краченца, танцуващи из стаята

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Изхвърлих половината си къща в един контейнер
Запазих си няколко диска и обувки с високи токчета
Сега усмивката ми пристига много преди мен
Навсякъде, където отиде сърцето ми

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Аз сложих в ред, всичко което беше с главата надолу
Искам да науча всичко онова, което вече забравих
Сега съм готова да се видя всичко в цвят
И храната, която готвя, е напълно заредена с любов

С много по-малко неща, всичко по-добро се побира
Аз нямам вече място, на миналото казвам сбогом
Сега в тази къща се е настанила мечтата
Музиката, целувките ти и гласът ѝ, който ни пее

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Когато вече не очакваш нищо, всичко те среща
И свежият вятър прекосява бедрата ти
Ако не рискуваш, не печелиш и умираш в очакване
Изплюй парчето ябълка, което те накарало да заспиш
Животът е за теб …

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Текст: Bebe
Музика: Bebe, Carlos Jean
Превод: Галя Тодорова

Още нейни песни – тук.

Хей, Бебе ще е в София, Пловдив и Варна през юни!

BEBE_POSTER_2016_Bgmaps_blog