с уважение към хъм хората. живите и умрелите.

Мишо е написал много силен текст „Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?„.

темата е дълга и болезнена. ще ми се да я разширя леко и добавя – защо не бива медиите да публикуват толкова щедро информация за не само за децата-жертви, а въобще за смъртта, за насилието, за жертвите. нещата напоследък излизат извън контрол. и нека уточним нещо изключително важно, което в жаждата за зрелищни новини убягва масово – и мъртвите, нищо, че не са живи, имат достойство, което трябва да бъде пазено. и са хора. техните близки – също. достойнство.

това достойнство трябва да пазим всички. и медиите, и полицията, и близките, и съседите.

„Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:

  • Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – „убитото дете“, „изнасиленото дете“ и т.н.
  • Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
  • Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?“

в допълнение отказвам децата ми да попадат на подобна информация – снимки по вестниците, видео в новините. вчера едно дете на 7 пищеше панически в басейна при всяко мяркане на решетка под водата и майката се оправдаваше „много му повлияха онези новини …“. категорично смятам, че децата (под определена възраст) не бива да гледат новини по телевизията. кадри, в които се показва кръв следва да се дават след 10. отговорността не е нито само на медиите, нито само на родителите. отговорността е на всички.

писах още: колко не са хора хората в медиите и в какво сме превърнали децата си

самотата не е от мрежата

тези дни ми зададоха в интервю тенденциозен въпрос, който даже се учудих да чуя, беше много модерен преди 4-5 години – прави ли ни Интернет по-самотни? не ставаме ли със социалните мрежи още по-затворени?

хей, нека сме наясно. самотата е нещо, което ако го има го има преди човек да седне пред компютъра, преди да отвори фб. човек може да е самотен и без да ползва компютър, а като си седи пред телевизора, пред чашата с ракия или където там, пак да си е супер сам. може да е сред тълпа от хора и да е самотен. може да е на изоставен остров и да не е сам. Интернет не е виновен за самотата.

е-книги и учебници vs хартиени

IMG_4490

след размишленията как раницата да тежи по-малко ето и някои основни предимства на електронните учебници и книги, сравнени с хартиените:

  • първо и много важно – с електронните книги не се унищожават дървета за печат и тиражи;
  • електронните книги не заемат място в библиотеката, това за къщоте, които са претъпкани с книги и няма място за повече, както и за куфара на почивка или раницата към училище;
  • ако решиш, че искаш да четеш ново заглавие не губиш време до книжарницата, да обикаляш и да търсиш, не чакаш новоизлязло заглавие да дойде до тук с поръчка за седмица – имаш го в рамките на няколко минути само – искаш – четеш;
  • електронни известия – излиза втора част и директно разбираш с нотификация, без да чакаш да прочетеш по медиите за това;
  • подсказват ти любезно другите читатели на тази книга какво са чели – може да ти е полезно за избор на следващо заглавие; оценяваш и гледаш как е оценена всяка книга, четеш коментарите на другите и оставяш свои;
  • е-учебниците се обновяват ъпдейтват веднага – виждаш тъпа грешка и я поправяш и каниш хората, които са си я купили – да си ъпдейтнат версията, съотвенто бисерите от учебниците и новите версии учебници – много по-бързо се обновяват;
  • по-ниска цена на книгите – естествено е малко поне по-ниска от хартиената;
  • много безплатни книги – всички книги със свободни авторски права са на разположение – това е цялата класика в оригинал, много други съвременни автори, които са дали текстовете си за свободно четене,а те не са малко.
  • линкове – голямото богатство на електронните книги – всяко нещо, което изисква да се ообясни, разяснение, препракта към друг текст – лесно и бързо, вместо да се ровиш с цифрички с дребни букви в края на тома;
  • другите малки благинки на е-книгите – водиш си електронни записки, лесно споделяш с другите, отбелязваш си с електронен показалец, виждаш колко процента си отметнал, увеличаваш си шрифта при нужда, ако шофираш или караш колело – може да включиш да ти чете, с избор на мъжки или женски глас и още и още …

естествено хартиени книги ще има дълго. но има място и за електронно. време им е.

какво да извадим от ученическата чанта

с наближаването на септември отново се подеха ученическите теми и отново най-вече за тежките ученически чанти. в една анкета ни запитаха с Томи (10 г.) какво би извадил той, така че чантата му да стане по-лека. ето отговорът:

„нищо не мога да извадя. всичко, което е в чантата ми за училище ми трябва.“ и след малко размисъл – „по-скоро бих заменил всички учебници с киндъл или друг електронен четец, така чантата ще е доста лека“

апропо той изчете около 10-тина книги това лято, от тях над половината – в електронен вариант, защото отдавна не са издавани и ги няма по книжарниците, а библиотеките август почиват … не питайте дали са легално купени електронни книги. не защото не бихме ги купили, а защото именно тези заглавия легално не се предлагат.

с лято около шията

loshi2раят е винаги настояще, което не си очаквал

само ако ме бе обичала поне мъничко, поне на шега, просто от съчувствие към любопитството и стеснението ми …

една тънка книжка с класическата история на едно момче на дванайсет и неговите първи сексуални стремления. на прът поглед ми напомни за Лолита на Набоков. върна ме много успешно в детството, с онези безкрайни лета, с влюбвания и трепети, жега и пердета, полюшвани от ветреца, разкриващи скрити страсти. и много по френски разказана. и тъжна.

сергията Созопол и туризмът в България

IMG_4056този статус във фб снощи разбуни духовете:
Созопол е станал една огромна сергия за боклуци
.

естствено мнозинството подкрепи тезата – черноморието ни е една голяма сергия, основните ни туристически дестинации – манастири, църкви, градчета, курорти са една огромна сергия за боклуци. повечето продавани неща са made in china, потънали в прах, без грам естетика и по-скоро силно клонящи към кича. страшно е.

естествено, хората от туристическия бранш не са доволни от подобни статуси и коментари, скокват и обявяват българите за чуждопоклонници и хейтъри. нормално. никъде нямало такъв хубав пясък като тук, и такива хубави момичета … без коментар.

тук не говорим за презастрояването, защото в стария град много не е строено. говорим за убиване на духа на самото място, за пълното му обезличаване. защото с улиците със сергии Созопол не се различава ни най-малко от Несебър, от Слънчев бряг, от Приморско или Лозенец, например …

ерата на окичените с безброй сергии и сергийки с боклуци от всякакво естество улици попремина като че на някои места. например Варна. вероятно има и други градове. вероятно има шанс да отмине навсякъде. дали?

IMG_4057

много мъдрост в три чаши чай

Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко – дори да умрем.

Хаджи Али, старейшина на Корфе

3chashiТри чаши чай е биографична книга, която ти показва красиви и сурови непознати кътчета, вдъхновява те със силата на човешката воля и доброта, връща ти надеждата и вярата в хората

Грег Мортенсън решава да построи училище в отдалечено село в планината, в знак на благодарност след като оцелява в трудна експедиция. само след няколко години училищата са вече над 145 – в труднодостъпни области в Пакистан и Афганистан. човешко. много земно. отдадено.

да, звучи патетично-американски, но и много Източно. да, идеалистична е, но и реалистична. дава ти други гледни точки, колкото можеш да поемеш. и мъдрост. толкова много, че се чудиш къде само в три чаши чай се събира толкова.

идеално четиво за лятото.

моите уловени прекрасни мигове

IMG_3704

хубавите мигове са за това – да са мигове. идват и хоп – си отиват. остават спомените за тях. а снимките пазят спомените по-дълго.

затова фотоапаратът ми е винаги с мен 🙂

този пост е по покана на fotoprint.bg