коледните подаръци

с възрастта подаръците, които човек получава по Коледа са все по-малко, но затова пък все по-ценни и мили 🙂

ето класацията на тазгодишните подаръци, които получих (за музикален фон ми допада една песен, за която отдавна не бях се сещала „Ob-la-di Ob-la-da“):

най-симпатични подаръци:
– от екипа – коледното парти с екипа, защото бяхме всички и беше весело
– от Веско, че ме покани за Долна Баня
– Гори ми подари коледна метличка от Барселона (части от нея сложих във венеца), ръчно правен шоколад и най-вече – готина новина за спонсорство на един наш проект за догодина
– Анди – червена кутийка за визитки, персонализирана

най-алтернативен подарък: от val – снимка на кекс, направен от val, но не какъв да е, а кекс с усмивка – smiling 🙂

най-внушителен подарък: семейният ни – картината на Дидо „All that jazz“

мисля си, че е по-забавно да даваш, отколкото да получаваш, да намисляш, измисляш, премисляш, да приготвяш, да надписваш и опаковаш, да подаряваш подаръка …

ве ве ве – весели празници и още много подаръци за всички от сърце (и тук песничката завършва „за новата година да тропнем ний хорце!“)!

работа за хора без родители и компютри за незрящите

осъзнавам – има риск да стана досадна със социалните теми, по които пиша и никой да не чете блога ми, но какво от това …

получих по мейл следното предложение и го поставям тук с надеждата да достигне до правилните хора:
"ЕНЕРГИЯ АД-Търговище. Търсим млади хора,лишени от родителски грижи за да им осигурим работа в нашата фирма.За целта е нужно да имат технически познания и да са завършили десети клас.“ – пишете ми ако трябва да дам координати на фирмата.

днес говорихме с Виктор за компютрите и незрящите (те нямат против да ги наричат и слепи) – Виктор много помага на останалите незрящи да се сдобият с компютър и да се научат да работят с него; за да не каже, че само него хваля веднага добавям и другият голям борец на този фронт – Хюсеин Исмаил

за незрящите компютърът (и Интернет) е много повече от това, което е за нас, зрящите; преди години, когато водех предаване в RFI направихме кампания хора и фирми да даряват старите си компютри на незрящи, които не могат да си го позволят и кампанията претърпя неуспех – намерихме само 1-2 компютъра, които Виктор грижливо преинсталира и разпредели между хора, които наистина имаха нужда от това; е, няколко години по-късно ситуацията не е много по-различна и защото твърдо вярвам, че Интернет е по-силна медиа …

ако имате стар, но все пак работещ компютър (пък било то и без монитор), вместо да събира прах и да отлагате от ден за ден изхвърлянето му, по-добре го дарете още сега, преди окончателно да е остарял морално или на социално слаби около вас, или в някой дом (тук писах за детето в дома в Долна Баня как си купило компютър) или на незрящите (сайтът на Виктор е http://bezmonitor.com/)

за пореден път – популизъм

изпращам sms-и за Българската Коледа, днес дори бях на „концерта“ в Народния театър, правя го не в подкрепа на Президента Гоце, а в името на децата, децата на България; за това какво представляваше този „концерт“ няма да пиша; въпреки всичко само тази вечер бяха събрани над 500 000 лв., общо за момента над 2 500 000 лв.

Марк Виниции прави простички сметки, с които тотално ме обезкуражи и отново се чувствам като излъганото камилче и отново се чудя как живеят тези хора, които от балкона махаха и се смееха (само)доволни …, господата Здравен и Социална министри включително (!)

цитат: „Българската федерация по мотоциклетизъм–с „подкрепата“ на която Румен Петков, Веселин Близнаков, Асен Гагаузов и Кирил Ананиев пътуваха, ядоха, пиха и се веселиха в Монако–ще получи 3 900 000 лв. от бюджетния излишък за 2007 година “

в същото време на „концерта“ дадоха интервюта с лекари от детски отделения в страната (Хасково, Асеновград), които разполагат с техника от преди 25-35 години, неподменяна … и все още активно използвана, подари липса на нова

евала на Българската Коледа! евала на цитираните господа!

за четящите

бях видяла линк към подобен сайт в блога на Allan, после, наскоро Valerie ме покани и се зарибих – социална мрежа за четящи – www.goodreads.com

начините, по които избирам коя книга да зачета са:
– познат автор, който вече харесвам
– референция от приятел
– любопитно заглавие, автор
– нещо, което съм прочела онлайн за книгата и ме е провокирало

е, вече си имам още един начин – като погледна по виртуалните рафтове на моите приятели, без да ги питам, просто като видя какво им е харесало напоследък, симпатично, нали?! 🙂

предколедно, семейно, Carl Sagan

не искам да имам друга Бъдни вечер и Коледа от тези, които имам – с цялото семейство заедно, с миризмите на печени фъстъци, питка и кисело зеле, с украсата, с подаръците около елхата и детските усмивки, с очакването на Дядо Коледа;

неизбежно това е и времето, когато имаме една идея повече време да сме сами със себе си, да направим равносметка на годината, да помечтаем за идната …

противя се на предколедната истерия, псувам задръстванията и лудницата по улиците и магазините, но не си давам уюта и топлината, които ми носят тези празници

не мисля, че Коледа е само напиване или преяждане (поне за нашето семейство не е), това е време да сме заедно с тези, които обичаме и ни обичат, това е време, в което да си поговорим, да си спомним, да благодарим …

… и да получаваме и подаряваме, а този подарък, който получих като линк от блога на Милена Фучеджиева нека е и моят малък подарък за който е онлайн сега – мъдростта на Carl Sagan – Pale Blue Dot

историята на нещата – предколедно еко

ето към това яко филмче ме поведе линк от блога на lyd

американците са 5% от населението на планетата, а използват 30% от ресурсите й

яко към консуматорското общество сме се запътили и ние

а идва Коледа, време на разхищение от всякакъв порядък

изход? да не се поддадем на масовата истерия; да купуваме с мисъл и не изпътували хиляди колиметри неща; не с огромни опаковки, а все пак всички хартиени опаковки – върнати през януари за рециклиране; да не оставяме лампичките на елхата да светят докато не сме у дома или през нощта, например; еко елхичка в саксия;

Веско и децата от дома в Долна баня

Веско

Това е Веско. Веско е на 9 години. Веско живее в Дом за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня „Костанца Ляпчева“. В същия дом живее и баткото на Веско – Иво, на 11 г. В този дом живеят общо 25 деца на възраст 9 – 17 години. Веско е добро дете. Обича да играе. В училище има много 4-ки и 5-ци, няма шестица, има една двойка, която се надява да оправи скоро. Иска да стане шофьор.

3

Това са тризнаците, които живеят в същия дом – Исус, Мария и Цецка. Те са на 15. Исус помага по строежи и си е изкарал пари, с които си е купил втора ръка компютър, поставен в неговата стая в дома (която споделя с още 3 момчета). Исус има skype и мейл. Обича рап и никът му е Исус Рапара. Исус, Мария и Цецка имат двама живи родители, които не се интересуват от тях. Е, майка им се интересува доколкото работейки в Гърция веднъж годишно им изпраща по 50 лв.

От всички 25 деца в дома само едно е кръгъл сирак, 16 са с по двама живи родители.

Домът изглежда много прилично. Украсен е празнично с рисунки и неща, изработени от самите деца. Хората, които работат там наистина са съвестни и обичат децата. Стаите са спретнати, подредени. Децата са много възпитани. Интегрирани са – ходят на училище в едно от двете училища в Долна Баня. Домът получава помощи от различни места – един швейцарец дошъл преди време и им инсталирал парно, французи им купили маса за тенис, сърби завели част от децата на екскурзия във Велинград, друга част от децата ходили на море и в Италия пак с помощта на различни чужди спонсори.

децата

Точно до дома има новопостроено вилно селище, изсипани милиони. Казват, че е на Калчев, министър. По празници от там се чуват веселие и песни. Но никой не донася дори нещо дребно за децата в дома.

неподправено приятелство

От девет години домът се посещава от Веско Дафов, преподавател по философия в СУ и Цецилия Рангелова, психолог и учител в Техникума по текстил в София. Учениците от техникума имат доброволен отряд и редовно събират и изпращат на децата от дома дрехи, лакомства, други необходими неща. Днес им занесоха много чували с дрехи, обувки, а също и четки за зъби, пантофи, мандарини. Важното тук е не само да се занесат нещата, а да се видят с децата, да си поговорят с тях. Те са приятели. Не формално, а наистина. И децата от дома са щастливи, наистина, доколкото могат да бъдат такива, захвърлени от родителите си, но намерили подкрепа и обич от много други хора. Да, това не е коледна приказка. Блазе и на едните и на другите за това, което имат, а казват, най-ценното е невидимо за очите.

за принцесите и феите

тък като Дачи е писала наръчник за разпознаване на принцеси, а в нашия офис и въобще около мен има много принцеси и много феи, та дописвам за тях

за феите
– те са супер разсеяни, но хората им го прощават
– те винаги закъсняват, за което винаги безкрайно се извиняват, но хората им го прощават
– те са щедри, а също и много „над тези неща„, мислят с мащаб
– те не ходят, а летят (с това могат да пометат нещо от пътя си)
– има и мъжки феи, ако не знаете
– уточнение – поняког, когато остареят феите се превръщат във вещици, или поне те така си мислят

за принцесите
– те са добри до леко глуповати
усмихват се винаги, но могат и добре да се цупят (което обикновенно е за малко)
привличат лесно останалите
– всички им прощават за грешките, а и те самите на всички останали

допълнения?

<малки буквички>Гори, чакам да блогнеш за Барселона</>