с възрастта подаръците, които човек получава по Коледа са все по-малко, но затова пък все по-ценни и мили 🙂
ето класацията на тазгодишните подаръци, които получих (за музикален фон ми допада една песен, за която отдавна не бях се сещала „Ob-la-di Ob-la-da“):
най-симпатични подаръци:
– от екипа – коледното парти с екипа, защото бяхме всички и беше весело
– от Веско, че ме покани за Долна Баня
– Гори ми подари коледна метличка от Барселона (части от нея сложих във венеца), ръчно правен шоколад и най-вече – готина новина за спонсорство на един наш проект за догодина
– Анди – червена кутийка за визитки, персонализирана
най-алтернативен подарък: от val – снимка на кекс, направен от val, но не какъв да е, а кекс с усмивка – smiling 🙂
най-внушителен подарък: семейният ни – картината на Дидо „All that jazz“
мисля си, че е по-забавно да даваш, отколкото да получаваш, да намисляш, измисляш, премисляш, да приготвяш, да надписваш и опаковаш, да подаряваш подаръка …
ве ве ве – весели празници и още много подаръци за всички от сърце (и тук песничката завършва „за новата година да тропнем ний хорце!“)!
Follow
Хехе, даде ми идея да разкажа и аз за моите подаръци по празниците 🙂
🙂 Ъъъ… ми то си е казано, но някои сме чели :-))
„… Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима.“
Деяния на светите апостоли,Глава 20, стих 35
е, Виктор 🙂 цитираната от теб книга все пак е найиздаваната и най-четената в света, май дори още Хари Потър не е достигнал тиражите й, все дано нещо ни е влязло в главите като сме я чели 🙂
Още се нося по усмивките от лицата на дарените с подарък тая година ))
Най-хубавият дойде от неочаквано място, в неочаквано време и в добрата традиция на празника ме върна на Земята.
Покрай коледната софра за фамилията, сърцето на любимия се откачи.
Пулсът ни стигна 145 удара в минута и ни настаниха в болница. Това осем часа преди самолета, с който пристигат скъпите гости.
Прекарах нощта в един стол, наблюдавайки сърдечния удар на петимата пациенти в отделението. На един черен екран, разположен по всички стаи, коридори и лекарски кабинети, биеха пет сърца. Доста различно. Макар хората да спяха, двигателчетата им цъкаха. Понякога линията излизаше от нормата и червената лапмичка сигнализираше аларма.
Пътят на сърцето е магичен.
Хипнотизиращ.
Като да ти подрежда приоритетите и ти напомня кое е най-важното.
Не усещах нито една част на тялото си и всичко в мен бе фокус.
Забравих да пия вода. Говорих дълго с всички мили хора от дежурния персонал, които ми разчертаваха на къс салфетка сърцето и ми обясняваха какво става.
Наблюдавах как методично и без загуба на излишни усилия всеки изпълняваше предварително дефинираните си задължения (на табла по стените е видно какво и кога става в отделението, за информация на пациентите и техните близки. За мен се полагаха толкова грижи, колкото за пациента. В нито един момент някой не каза да напусна отделението)
Коледата бе навсякъде около нас. По масите за закуска, по реверите на лекарите, по коридорите и в музиката.
Дори в ритъма на сърцето имаше нещо коледно. Не искаше да бие нормално.
След две дози лекарство, пулсът се нормализира. Мина лекарят, разказа ни какво се е случило, какви опасности крие свръхнатоварването, каза ни че сме добре, че след минути идва сестра да ни изпише и ни пожела Весели Празници.
Благодарих за подаръка от сърце. И като го пиша знам, че повече няма да кажа сърце без да виждам един черен монитор и пет биещи сърца..каква красива коледна картина !
След четиринадесет дни празници, заедно, пак ще сме обратно в работен ритъм..всеки в неговата си реалност.
Тази коледа бе празник на сърцето на всички нива.
bogus, благодаря ти! наистина прекрасен подарък!
липсваше ми!
радвам се че си / сте (вече) добре!