една силно зареждаща TED лекция на Гейл Лемън за жените-предприемачи
жените в бизнеса не са изключение. think bigger.
–
писах още: жените са много добри в управлението, жените са много добри в бизнеса, бизнесът е като любов
една силно зареждаща TED лекция на Гейл Лемън за жените-предприемачи
жените в бизнеса не са изключение. think bigger.
–
писах още: жените са много добри в управлението, жените са много добри в бизнеса, бизнесът е като любов
Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова.
във всеки сезон Витоша е
писах също: моята София, август на Витоша, моловете vs планината
семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит
тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!
семестърът показа
преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.
успех, хора! не губете ентусиазма си!
–
писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България
започнах този пост с „окаяното състояние на …“, след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането
навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост
ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден
новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх.
двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата.
„лукс е да знаеш какво нямаш.
лукс е да знаеш какво да ти липсва“
„консумацията на образи доведе до вакуум в смисъла на живеене“
„твърде дълго живеем в мир и смисълът на съществуването ни се губи, особено на нас европейците“
вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.
за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.
задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.
основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.
ето само малко:
говорейки си за най-легендарните първи и далеч преди всички останали при мен са Джон, Пол, Джордж и Ринго. Бийтълс завинаги.
поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.
една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.
една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.
една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.
–
p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.
Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев
разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки
„когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …
това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст“
скоро и интервю с Деян Енев
предприемачеството е нещо сложно. за разлика от обикновения бизнес, в който стартираш нещо, за да си вадиш хляба, за да печелиш пари, ставаш предприемач с нова идея, с желанието да промениш нещо радикално и с това да направиш света по-добър.
с това предприемачеството е отговорност. отговорност към света.
отговорност е и към всички въвлечени. към хората, които наемаш и които започват да вярват в твоята идея. отговорност към партньори, които те подкрепят и също вярват в това, което създаваш. отговорност към утре-то, колкото и абстрактно или банално да звучи това.
цялата тази отговорност е твоя. ако не си готов за нея, не започвай.
–
писах още: не се цели ниско, не се цели високо
основните грешки на предприемачите
предприемачество и предизвикателства