Кулкената къща на Туве Янсон, любим автор, ме изненада и очарова. Защото чрез нея открих една друга Туве Янсон. Мечтателката, създала Мумините, по-зряла, по-смела дори, с привкус на магически реализъм, с меко човеколюбие, разбиране, приемане, търсене.

И големите хора са деца. И те имат нужда от мечтане, игри, свой свят, дори другите да не го приемат.

Разказите са кратки, четат се бързо, но след всеки е нужно време за осмисляне.

Препоръчвам.

Книгата ми е подарък от Мира, благодаря й за това!

Малко инфо за Туве Янсон от Уикипедия: Родена е на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски.

Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

От 1956 г. до смъртта си през 2001 г. има любовна връзка с графичната дизайнерка Тулики Пиетила.

„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.„

Follow

За Нежното изкуство на шведското разчистване на Маргарета Магнусон научих от публикация на Мария Донева и ми стана любопитно.

Книжката е малка и се минава много бързо. И е за разчистването в края на живота. Това не го бях разбрала. Но все пак си взимам някои подсказки – как да не се зариваме с вещи, как да се освобождаваме от вече натрупаното и как да живеем по-спокойно. И за самоуважението, за спомените, за тежестта на миналото. И за лекотата на живота.

Пиша тук не защото книгата ми хареса, мисля че можеше още, но защото знам, че самата идея би била полезна за доста хора, та да ги подсетя.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Follow

Ловецът на хвърчила започнах на хартия преди години и сега успях да довърша, но в аудио формат. И със сигурност е една от най-изненадващите и разтърсващи книги за мен, които съм чела напоследък.

Самата история, монументална, с много обрати, не ме изненада. Изненадаха ме много детайли за Афганистан. И за неговите хора. Както самият автор ги определя – добри, леко наивни, леко щури. Но и земи, подложени на големи изпитания, отвън и отвътре. А хората, повечето хора остават такива – наивни добряци, въпреки всичко.

Великолепен прочит за Сторител на Владимир Михайлов, в превода на Любомир Николов. Радвам се, че книгата е добре издадена на български език и на хартия и в аудио формат. Надявам се повече хора да я прочетат.

Follow

Тази книга чака отдавна на нощното ми шкафче.

От Цвета Делчева четох „Реконструкция“, преди години (тогава правих и интервю, в Кафене е публикувано). Знаех, че ще прочета нещо още по-хубаво, и не се излъгах.

„Цяло тяло“ е роман, който поглежда към човешката съдба от перспективата на различните връзки. В трагичен пътен инцидент загива жена. Историята й виждаме през очите на жена-очевидец, на шофьор на автомобил в насрещното, на братовчеда, чичо й, актьор, братовчедка, приятелка от детството, по-голямата й сестра, зет, барман, асистент-режисьор на кастинга, съпруга, журналиста, племенничка, племенник, разследващ полицай, прокурор. Животът, разказан от толкова много ъгли, а всъщност един. Цял.

„Хората с въображение страдат повече.“

„Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде.“

Романът се чете бързо. Не е лесен, но е хубав и мъдър. Поздравления за авторката!

Follow

Сговор на глупци на Джон Кенеди Тул е истинска класика, но от необичаен порядък. Хумор, сатира и забава бликат от всяка страница на този обемен роман, който се чете бързо и с лекота именно заради усмивките, които поражда. На места съм се смяла искрено с глас.

Критиката казва, че историята на Игнациус и останалите герои е ирония на съвременното американско общество. Писана е през 60-те години на миналия век. Но, към днешна дата, всъщност книгата е критика на цялото ни общество – глуповато, надменно, самовлюбено и засилено само към собствения си просперитет.

Колкото е смешно, толкова е и тъжно.

Тул не е жив, за да се радва на успеха на романа си. Дори не е ясно дали би се радвал на този успех. Но е сигурно, че доста се е забавлявал, докато го е писал. Книгата излиза години след смъртта му. А през 1981 писателят е удостоен за нея посмъртно с Пулицър.

Емблематична книга, препоръчвам.

Браво на ИК Лист за подбора, превода на Вениамин Младенов и мега яката корица на Емил Марков.

Follow

За Преди кафето да изстине на Тошиказу Кавагучи научих от позитивен отзвук от приятел, споделен онлайн и доста се заинтригувах.

Книгата събира четири истории, развиващи се в едно японско кафене с името на неаполитанска песен. И, без никаква изненада, кафенето не е обикновено, а позволява при много стриктни правила да се пътува във времето. Както във всички истории с пътувания във времето и тук – пътуването реално нищо не може да промени. Но всъщност – променя. Променя мен, четящата. Защото всичко се случва само преди кафето да изстине.

Имаме малко време за важните неща. За това да си кажем „Обичам те“. За това да си простим. За това да се усмихваме по-често. За това да сме хора, приемащи и другите, и себе си.

Накрая си поплаках.

Освен мистиката, така специфична за японските истории, други характерни, очаквани и любопитни за мен елементи са детайлните описания на хората, а също на храната, особен акцент има винаги върху нея и с това историята някак се приземява и става още по-истинска.

Преводът от японски е на Маргарита Укагева, а Люба Халева е художник на корицата.

Чела съм няколко японски автора, сред фаворитите ми като цяло е Мураками (за доста от книгите му съм писала тук), както и отскоро Приказки от военни времена, сборник с разкази на съвременния японски писател Акиюки Носака, за която писах тук. Вече сред любимите ми японски автори е и Кавагучи.

Препоръчвам ви да я прочетете, преди кафето да изстине.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Follow