Sticky Post

DigiHack НБУ: Когато студентите хакват бъдещето на образованието

С Ася, Симона и Вержиния - сърцето на събитието

Миналият уикенд имах щастието да бъда част от едно събитие, което ме изпълни с надежда, вдъхновение и възхищение – DigiHack НБУ, дигиталният хакатон в Нов български университет, организиран от студенти за студенти. Темата тази година беше „Образование“ – и няма как да е по-навременно. Защото образованието, както всички усещаме, има нужда от нов подход, от повече технологии, от повече сърце. И точно това донесе DigiHack.

Идеята за хакатона се роди в час по маркетинг стратегии за уеб през ноември. Двете сестри Ася и Симона Андрееви винаги седяха на първия чин и както говорихме – предложиха да направим това събитие. Ръководството на НБУ даде разрешение, студентите се събраха в екип, намериха се и спонсори и партньори и ето, че на 11-13 април 2025 се проведе хакатона и то с голям успех!

В рамките на 48 часа над 50 участници в екипи проектираха и разработиха решения, които решават реални проблеми в образователната система (а то не е като да няма) – от по-достъпно онлайн обучение, през инструменти за адаптивно учене, до платформи за ангажираност на ученици и студенти, преподаватели и родители. Видяхме идеи, които можеха спокойно да се превърнат в стартъпи, искрено вярвам някои поне ще се реализират наистина.

Специални поздравления заслужават невероятните организатори – Симона и Ася Андрееви, които с ентусиазъм, внимание към детайла и огромна любов към общността създадоха пространство, в което се раждат идеи, създават се приятелства и се гради увереност.

Образованието има бъдеще. И това бъдеще говори на езика на технологиите, сътрудничеството и креативността.

Любопитни етно музеи от нашия регион, които да разгледате – победители в наградите Жива

По покана на любезните домакини от ЕТЪРА – най-големият и интересен музей на открито у нас тази година бях част от церемонията по награждаване на най-добрите славянски музеи – ЖиваZiva Awards. Наградите за 2024-та се раздадоха за 10-ти път. Церемонията се състоя в Габрово, под патронажа на кмета на града.

Споделям списък с музеите-победители и номинирани, общо са над 20, които си заслужава да посетим.

The recipients of the Živa Awards 2024 are:

  • The Živa Award 2024 for the Best Slavic Museum was granted to the Regional Museum of History Ruse, Bulgaria.
  • The Živa Award for the Best Slavic Heritage Site was conferred on Bled Castle, Bled, Slovenia.
  • Honourable Mention for the promotion of the intangible cultural heritage was granted to the Museum of Bećarac, Pleternica, Croatia.

Five Živa Award 2024 Special Recognitions were awarded to:

  • Photo House Pelikan, Museum of Recent History Celje, Slovenia: for Sustainability.
  • Museum of Contemporary Art of Montenegro –  MCAM, Podgorica, Montenegro: for Leadership and Team Efficiency.
  • Museum of Herzegovina in Trebinje, Bosnia and Hercegovina: for Visitors and Openness.
  • Radom Village Open Air Museum, Poland: for Creativity.
  • Museum of John Amos Comenius in Uhersky Brod, Czech Republic: for Storytelling.

7 урока от градинарството, които ми помагат в преподаването и работата със студенти

Някак неусетно се понатрупаха при мен около 25 години водене на лекции, семинари, преподаване основно на студенти бакалаври и магистри, но не малко и работа с ученици, млади хора, хора на златна възраст. И този опит ми се иска да споделям, може би малко по малко. Тук ще разкажа за нещата от грижата за градината, които пренасям и в преподаването. Не са малко. Ще обобщя основните седем.

В началото е семето.

Всичко започва с едно семе. Това семе може да попадне на камък, може да се окаже в саксия без вода, може да се окаже в плодородна почва и с малко грижи да се превърне в силно растение.

В учебната зала или класната стая е същото – тя е средата. Всяко създание носи своята сила, но дали и доколко ще я прояви зависи от средата. Тя може да го смаже, може и да му даде крила да полети.

Всички семена си приличат.

Да, на пръв поглед всички семена си приличат. Точно както студентите, които виждам за първи ден в залата, в началото на семестъра. Знам, че ще ме изненадат, ще ги опозная и ще ги различавам, че ще ги чуя и ако им дам мегдан – ще се изявят и ще разбера за талантите им, желанията и мечтите им. Ако продължим ще науча и за страховете, несигурността и объркаността им. А ако останем и след завършването им в контакт – ще видя успехите им и пълната им реализация.

И както са си приличали в началото – толкова ще са различни в края. И колкото по-рано проявят характер – толкова по-хубаво за цялата група, за общността, защото ще е по-колоритна и това ще е добре и за всеки поотделно.

Не е само нагоре.

Много често се заблуждаваме от това, което виждаме – над земята излиза крехко стебълце, което започва да цъфти. Но истината е, че за всяко растение това, което е под земята е еднакво важно с това, което е над земята. Корените, за които не мислим, дават сила, стабилност и дълъг живот на растението.

Същото е с учениците и студентите. Не винаги ще покажат на тест, изпит или в час всичко, което са научили. Не винаги ще могат да го изкажат, напишат, споделят. Това не значи, че не са научили, че не е попило знанието и някога в бъдеще няма да им даде сила, стабилност и успех.

Животът е силен – здравото семе си расте и без нас.

Най-хубавото в цялата работа е, че животът е много силен. Когато е здраво семето – то намира начин. И в живота и в университета е така.

Постоянство.

Градината иска постоянство. Само с едно поливане няма как да мине. Само с едно садене – може и да стане, но по-често не става.

Година с година не си прилича

Всеки сезон е различен – един е по-сух, друг с повече дъждове, трети донася някакви малки мушички или мана. Има и много силни сезони.

Същото е при преподаването – всеки випуск е различен. Очаквам с нетърпение да видя с какво ще ме изненада, какви ще са хората, с които ще се срещна, какви ще са стремежите им, любопитството им докъде ще се простира.

С любов

Най-важният урок от грижата за градината, който може да се отнесе към преподаването е този за любовта. Ако човек подхожда с любов, то естествено и без да е в тежест идва и загрижеността, любопитството, радостта.

Всички снимки са от нашата градина.

Писах и 7 урока, с които градинарството ми помага в бизнеса, и още 7 урока от градината за бизнеса, 7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса, 7 неща, които градинарството учи децата ни.

Съдържанието е цар. Царят е гол.

Съдържанието е цар. Царят е гол. е най-новата ми книга (юни 2024).

С тази книга искам да алармирам, да изкрещя високо, да кажа на всички – хора, поспрете се. Социалните мрежи не са мрежи, нито са социални. Те са платформи за изяждане на време. Алгортимите им са доста добри, използват изкуствен интелект отдавна, хубаво ни профилират и знаят как добре да ни омагьосат, обработят, отвлекат вниманието и времето ни. Времето ни, което за всеки от нас е невъзвръщаем ресурс.

В зверската надпревара на знайни и незнайни инфлуенсъри, медии, бизнеси, организации и обикновени хора, качването на подробни отчети всеки какво прави във всяка минута, съдържанието, бълвано от изкуствения интелект и т.н. хубавото и качественото съдържание се задушава и умира. А като резултат ние плуваме в посредственост, дезинформация и сме мега лесна плячка за всякакви пропагандни намерения.

contentistheking

Около година работих по тази книга. В първите много месеци – сама, като през зимата проведох мащабно проучване с над 200 създателя на съдържание от България, а през пролетта – с онлайн потребители на съдържание. Мисля, че данните от тези две проучвания са много любопитни. Може да ги откриете в книгата 🙂

През пролетта Вася Атанасова, която е най-стриктният редактор на моите текстове, верен приятел и истински детайлен човек, който може да коригира, дописва, обмисля, предлага, да се задълбочава, проверява, пое книгата. Заедно обсъждахме, дискутирахме, търсихме, добавяхме, рязахме. Лично за мен това е най-любим процес по съ-създаване. И макар да отнема време и сили – държа много на него и съм изключително благодарна на Вася!

По същото време и художничката Мира Пъдевска се зае с книгата. Да, стилово трите книги – за блоговете, за подкастите и тази са свързани. Но и всяка има свой характер. Тук Мира придаде симпатично царско звучене, за което й благодаря!

Димитър Цонев по традиция написа увода.

Албена Трилева работи по графиките. Силвия Митова – по оформлението, поизмъчихме я. Научният редактор на книгата отново е любимата Деси Бошнакова. Еди Бошнаков е супер и книгата стана налична бързо и на много места.

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

mybooks-3

Фотокредит: Димитър Цонев

Писах и за процеса по създаване на другите две книги в поредицата:

Подкастите – гласът на Интернет.

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

Clair de Lune – задълбочената работа върху историята на България и соц-а

justine toms book-6

Допълвам още малко за работата си по романа Clair de Lune в последните 10-тина години и начина, по който опитах да съм максимално вярна към епохата и да я пресъздам възможно най-достоверно.

В допълнение на интервютата и разговорите, които имах със свидетели на епохата, за които писах вече, задълбочено изследвах историята от този период.

София от епохата на 30-те, преди войната, вълнуваше ме много, духът на града, животът, който е кипял тук и се постарах да го опиша, доколкото фабулата позволява.

Снимките на чичо ми Онник Безазян, няколко албума с малки черно-бели снимки от няколкото му идвания в България около 20-те и 30-те години на миналия век бяха огромен източник за вдъхновение и за детайли от епохата, която описвах.

Доста посещавах Държавния архив – сайтът е много пълен и има детайли, иска си ровичкане.

Изчетох много, много книги и статии по темата за соц-а. Наистина има доста исторически, нелитературни текстове и за лагерите и за соц-а като цяло у нас. Има и няколко романа, за които съм писала вече тук в блога си, особено от последните години. Те също бяха важна отправна точка за моето писане.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Има няколко групи онлайн за стари снимки като Стара София във фб например. Отделно из София има на няколко места снимки от онази епоха и винаги ги разглеждах с интерес и си водех записки, когато попадах на такива.

Докато пишех активно, т.е. преработвах филмовия сценарий в роман, в периода на Ковид 19, пролетта, лятото и есента на 2020, слушах много подкаста на Стефан Русинов „Бележка под линия“. За редовните му слушатели няма да е изненада кои моменти и елементи в романа са вдъхновени от него. Също за детайли около колорита на епохата преди Втората световна война в България ми помогнаха някои епизоди на подкаста „Градски Детектив“, както и на „Анекдоткаст“.

Изчетох внимателно и няколкото книги, които излязоха в последните няколко години, посветени на София от първата половина на миналия век, на хората и архитектурата й.

Ходих по места. Плаках. Много плаках. И писах. И плаках и пак писах.

И така – резултатът е на лице.

justine toms book-73

Благодаря на Албена за красивия сайт на романа Clair de Lune. Отново благодаря и на Петя за корицата и целия арт, на Марти за подкрепата и издаването и на семейството си за цялостната подкрепа по работата ми върху тази книга.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Има го и в Книжарницата зад ъгъла (ул. Найден Геров 6) и в Fox Book (Гладстоун 32) в София.

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.

Какви възможности дава Европейският съюз на младите хора #БуденЛиСи

Чефо, Флора и Стан

Синът на едни приятели замина да учи в Германия, дъщерята на други – в Холандия, а на трети – в Ирландия, детето на четвърти – в Италия. Избират между университети из цяла Европа и изборът наистина е голям – без значение от специалност. Знаят езици, имат амбиции, пътуват, нашите млади хора, учат. Родителите им са спокойни. И всичко това е възможно, защото сме част от голямото семейство на Европейския съюз.

С една дума – ехаааа!

Помня времето, когато бях самата аз пред избора къде да уча. Той бе мнооого по-малък, а възможността да пътувам и уча в чужбина – почти никаква. Все още не бяхме членове на ЕС, а и като нация едва едва се научавахме, че няма вече бариери и желязната завеса е паднала.

Освен възможността да учат из всички европейски университети, с относително еднакви и поносими финансови условия, младите хора днес имат още много други възможности – да ползват здравни услуги из държавите в ЕС, да пътуват със студентски билети, както и редица други благини.

Ето защо е яко, че и учениците ни научават за правата си и получават гражданско образование в 11 и 12 клас в училище. Вярвам, че #ДаСиГражданинЕСуперЯко , особено ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
На снимката са Флора, Стан и Чефо, чрез чиито онлайн канали информацията за гражданското образование достига тази година до още много млади хора у нас, като част от информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България.

Гражданското образование в България и #БуденЛиСи

image002

Преди няколко месеца научих, че в последните две години българските ученици от 11 и 12 клас изучават предмета Гражданско образование. И няма да крия – бях приятно изненадана.

Вярвам в силното гражданско общество и ключовата му роля за демокрацията. Също вярвам, че:

Силно гражданско общество = 🙋 Активно гражданско общество = 💡 Информирано гражданско общество
Общество, което е информирано за правата си, за задълженията си, както и за възможностите, които му се полагат. За всички нас и за всеки поотделно.
Не се раждаме информирани. Учим се да бъдем такива.
Ето защо, във времена, в които информацията ни залива по много и отвсякъде, повече от всякога се нуждаем от гражданско образование – отрано и в подходяща форма. Радвам се, че вече има такова и у нас, в България!
Защото #ДаСиГражданинЕСуперЯко наистина е яко, ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
🎧 Повече за информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България 🇧🇬 може да чуете в специалния епизод посветен на темата в любимия ми подкаст – Ден. Също предлагам да чуете интервюто с Флора, едно от лицата на кампанията – гостуването й в подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов.
Ще пиша още в идните дни по темата за гражданското образование 🙂

 

 

Книгата Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

IMG_8989

Блоговете умряха! Да живеят блоговете! е новата ми книга 🙂

Тя е резултат от няколко години труд и е производна на моята докторска дисертация, която защитих в НБУ през януари тази година. Изглежда като детска, но всъщност си е доста сериозно проучване и анализиране на блоговете и ролята и мястото им (и личните и корпоративните) в епохата на социалните мрежи.

Да започнем с благодарностите:

Проф. Деси Бошнакова – мой научен ръководител и издател, която подканяше, помагаше и има голям пръст в цялото нещо по различни начини;

Доц. Вася Атанасова – за неуморната и прецизна работа на Вася, мой много добър приятел и съмишленик, в този случай като редактор на книгата вече разказахме двете в интервю тук;

Димитър Цонев прие поканата ми и написа свежия и доста замислящ увод, не си го спестявайте 🙂

Петя Киркова работи доста по оформлението на текста от наливен до хубаво структурирано книжно тяло;

Мира Пъдевска направи чудната корица и илюстрациите в края на книгата – има Наръчник за създаване на блогове, който Мира украси със свежи илюстрации в много мой стил.

За книгата и за дисертацията преди това взех интервюта (2018-2021) от много блогъри и хора, които се занимават със създаването на блогове, както и използвах не малко интервюта които мои студенти или аз сме правили през годините с видни български блогъри, публикувани в другия ми блог. Така в книгата присъстват имената на Боян Юруков, Йовко Ламбрев, Григор Гачев, Константин Павлов Комитата, Владо Каладан Петков, Еленко Еленков, Богомил Шопов, Горица Белогушева, Георги Грънчаров, Петя Пандулева, Ана Динкова, Марио Пешев, Василена Вълчанова, Силвина Фурнаджиева, Димитър Цонев, Илия Темелков, Хели Велинова, Росица Николова, Поли Козарова, Кристиян Григоров, Мая Цанева, Петър Нефтелимов и много други.

Няколко корпоративни блога, които от години, а и до днес се списват както трябва и са модел за следване са на фокус като добри примери и практики в книгата и сред тях са блоговете на УниKредит Булбанк, СуперХостинг, Нетпик и други.

Издавам, че има и малки части за българските влогъри и за българските подкасти, които, в сравнение с блоговете, са все още в по-ранен етап на развитие, но са естествено тяхно продължение.

В книгата са и резултатите от проучванията на блоговете, които направих през изминалите 1-2 години.

Самата книга (преработка, адаптация за книга на дисертацията, която си е по-сериозният труд) писах от март до октомври, като изказвам благодарност на уютната и гостоприемна Читалня на Библиотеката в Нов Български Университет, където на спокойствие и в тишина можах да работя. Писах и у дома, разбира се, както и по време на морето и пътуванията. Дължа също благодарност към екипа на Ей Би Си Дизайн, както и към моето семейство.

Благодаря на Гори, която през октомври 2006-та ми каза „Няма ли да си стартираш блог?!“ и така през ноември 2006-та съм написала първата си публикация тук „блогвам, следователно съществувам„. Тогава много хора не знаеха що е то блог, думите блог публикация или блогване бяха чисто нови и като цяло бяхме шепа блогъри, които се познавахме поименно и силно се радвахме на всяка наша среща, окуражавахме се, линквахме се на воля и си помагахме. Бяхме ентусиасти, много активни, с желание нещата да се случват, да се променят и знаехме силата на блоговете в това. Не съм описала някои ключови битки в книгата, но ще остане за следващо издание с победите на блогърите и промяната на обществото от това. Някои важни блогъри в годините станаха предприемачи, други станаха движещи фигури в големи бизнеси, трети се заеха с политика – и позарязаха блоговете си. Но това е в реда на нещата. После, с преподаването си в НБУ имах възможност и давах (както и още правя) на студенти като курсови задачи да стартират блогове, от което „се родиха“ не един и двама от настоящите мега-звезди инфлуенсъри. И блоговете днес (почти) нямат общо с онези от славните първи години. Но са трансформирали ролята си и може да са много по-малко, но тежат значително повече. Подробности -в книгата 🙂

И, както пише Цонев в увода, не, книгата няма за цел да ви зариби да си направите блог, но със сигурност може да очаквате желание да стартирате свой или на фирмата си такъв, след като я прочетете 🙂 И мисля, че няма да съжалявате, ако го направите (блога си).

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

 

Ура за Вася Атанасова и работата й по книгата Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Screenshot 2021-11-19 at 12.17.31

Невероятната Вася Атанасова, приятел във всяка сложна ситуация, готова да помага, да се бори, да обяснява търпеливо, да изкопае цяла купчина корекции, да се усмихне и да каже пак „давай, давай!“ прие да е редактор на докторската ми дисертация и на книгата, която излезе от нея – Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Макар основната работа на Вася да е доцент в БАН и да се занимава със сложни науки по цял ден, в свободното си време да е сред най-дейните уикипедианци в България, тя отдели нощи и укенди да се занимава с този мой текст, да предлага, коментира, подчертава, задрасква, намисля подобрения и съм й тооооолкова благодарна за работата ни заедно и по този проект.

Е, около два месеца си разменяхме файлове и хартии, защото бяхме на различни места, но се чувахме често, понякога бързахме, понякога нямаше как да бързаме и все пак – успяхме!

С радост поговорихме с Вася за самата редакция и споделям с огромна благодарност.

Измъчи ли те много редакторската работа по книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“?

Признавам си, имаше трудности. От една страна, книгата е базирана върху дисертационния ти труд в НБУ, а това е друг стил на писане, аудиторията е различна. За всички, които не знаят какво е дисертация: научният стил е по-сух, твърденията трябва да са по-предпазливи, а и в дисертацията постоянно трябва да се доказваш – че литературният ти обзор е изчерпателен, че целите на труда са постижими – и постигнати, че си указал коректно всички чужди приноси, че ти самият имаш оригинален принос към областта. Докторската степен е както първата научна, така е и последната образователна степен: ти все още си студент и трябва да си „знаеш мястото“. Дори и когато се казваш Жюстин Томс и си майстор в областта си, от когото всички наоколо са се учили, пак от дисертационния ти труд трябва да лъха чирашка скромност и свенливост. 🙂

В този смисъл, книгата доста се различава от дисертационния труд и това беше и една от целите на редакторската ми работа: между позоваванията на други автори, сред цитатите на интервюираните за книгата блогъри, трябваше да се чуе автентичният глас на Жюстин – като опитен уеб практик, като ментор, като хроникьор още от зората на българския уеб.

Тук дойде и вторият голям проблем, който трябваше разрешим. Текстът на книгата е обемен, бил е писан в рамките на сравнително дълъг интервал от време, и затова и доста аспекти трябваше да се актуализират. Част от изследванията беше важно да се повторят с днешна дата, изводите да се синхронизират, както и да се направят на още по-широка основа от изследвани блогове. Отделно се наложи да се проверят факти, имена, дати, цитати, линкове. Някои дискутирани блогове и онлайн източници на информация от първата чернова на текста се оказаха вече свалени и неподдържани от месеци, други – от години. А все пак книгата си поставя амбициозната цел да направи моментна снимка на състоянието на блоговете към края на 2021 година. Всичкото това пренаписване измъчи повече теб, отколкото мен. Мисля обаче, че си струваше усилието. 🙂

 

Кое беше най-забавното в целия процес?

Всички онези пъти, когато, връщайки файл с редакции, те питах „Сигурно вече ме мразиш?“ 🙂 Повечето пъти въпросът беше на шега, но имаше и 1-2 пъти, когато хранех известни подозрения.

Отделно от най-забавното, най-приятното в целия процес беше работата по Наръчника. Най-вихрената и интензивна част от книгата. Един излишен ред няма в Наръчника, всяка дума тежи на мястото си. Чиста полза, чисто удоволствие.

 

Колко редакции са „достатъчно“ редакции по един текст?

На „Блоговете…“ направихме две основни редакции, а някои части претърпяха и три. И то след като дисертационния труд, на който книгата се базира, също го бяхме гледали под лупа. Всеки път четеш с нови очи, всеки път правиш нови връзки и виждаш различни неща. Надявам се, освен мен, тази книга да има и други читатели, които са я чели по 2-3 пъти. 🙂

Но една книга е като брашнен чувал: колкото и да я тупаш, неминуемо ще изпаднат нови грешки. Малко се боя, че още с първия поглед на прясно отпечатаната книга, ще видя някоя… 🙂 Затова бързам да заявя и на теб, и на читателите: всички поправени грешки в книгата се дължат на теб, всички недовидени се дължат на мен. 🙂

 

Има ли правила в езика ни, които е време да се осъвременят?

Не съм лингвист и не е моя работа да изказвам мнение по въпроса, макар че намирам за нелогично да има правила, които във всеки пореден правописен речник се въртят като ветропоказател.

Много правила, които затрудняват масово хората, например правилото за пълния член, всъщност са много лесни за схващане и запомняне, но проблемът е, че в училище не се обясняват интуитивно и разбираемо и едва ли не е по-лесно да бъдат премахнати вместо да бъдат научени. Може би трябва да се осъвременят методите на преподаване: малко компютърна лингвистика още в училищния курс на обучение може да направи часовете по език по-интересни за днешните деца и ще им помогне да разберат по-добре връзките в езика и да си обяснят логиката и необходимостта от някои правила, които може би сега остават скрити за тях.


Е, самата Вася Атанасова също има блог, който макар да не списва редовно напоследък, е интересен и си струва да надзърнете – http://spiritia.net/

Вася, БЛАГОДАРЯ ти за всичко!

На всички ви пожелавам по един толкова верен приятел, който се втурва да помага във всяка ситуация.

Книгата ще е скоро готова. Издава я ROI Communication и я очаквам с нетърпение.

Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева