Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Ура за Люба и екипа на Наградата!

45197795_10155748038241129_7222864815423750144_nЛюбомира Велчева е винаги усмихната и мила, винаги с желание да помогне, с устрем да променя света, с внимание към детайла и е истински вдъхновяваща! Занимава се с различни каузи, като за днешния разговор с нея фокусът е върху Международната награда на херцога на Единбург – България, накратко Наградата. Защо и как Люба се занимава с това – още в първия въпрос става ясно. А защо сега правим това интервю – защото тази година за Щедрия вторник се включих лично в подкрепа на тази кауза и с усилия и с чудеса Наградата събраха нужната сума, за което и двете с Люба и екипа й сме много радостни и благодарни!

Как Люба и Наградата се намериха?
Преди повече от 5 години в Борисовата градина, на сладка раздумка с Тео Василев, който разказваше за програма, която помага на младежите да повярват повече в себе си, как да помагат на себе си, помагайки на другите и как всеки млад човек има нужда от добър пример и някой, който безусловно да вярва в тях (ние в Наградата ги наричаме Лидери). Тогава работех за голяма международна компания. Не е тайна, че бях и ухажвана от друга голяма международна компания. Замисляйки се, всичко сочеше, че това, за което Тео ми говореше е доста наивно, несигурно и предизвикателно начинание, особено в България. Аз бях на 27. Казах си сега или никога. Днес, обръщайки се назад, мисля че съм взела едно от най-разумните и смислени решения в живота си.

Разкажи ни, моля, за това чудо, което завихряте от много години – Наградата.
Наградата, както обичаме да казваме не е награда в материалния или финансов смисъл на думата, и това е само част от общоприетите разбирания, които се опитваме да разчупим. Наградата си ти! Това, което постигаш, с усилия, цели, които си поставяш в 4 основни направления (доброволчество, умения, физическа активност и приключение в природата), упоритост и постоянство, защото всяка седмица следва да отделяш поне час, за да постигаш целите си и не на последно място осъзнаване на цялото това преживяване, с помощта на опитен възрастен, който не те следи и контролира а е до теб, за да те подкрепя и да ти казва „Браво! Ти можеш!“. Ние вярваме, че ученето се случва и ИЗВЪН класната стая, а Наградата е нещото, което да те стимулира да го правиш повече и да го структурира в рамка, която да ти помага да го правиш още повече. Работим предимно с училища и неправителствени организации, вече в 21 града и 52 места, с над 650 младежи и над 350 обучени доброволци, предимно учители. Иска ни се Наградата да влезе и в бизнеса или най-малкото да изгради моста между него и училищата, защото ценностите ѝ предполагат изживяване, което да е запомнящо се за всички страни.

Кои младежи могат да се възползват от тези възможности и как се случва организацията?

Всички младежи на възраст 14-24 могат да се включат, разбира се като ни пишат и/или пък разкажат за Наградата на своя директор (ако са ученици) или пряк ръководител (ако са част от бизнес организация). От там следва среща, разговори и един вълшебен обучителен курс за техните бъдещи наставници (учители или колеги в офиса), в който разкриваме ценностите на Наградата и как тя може да послужи за структуриране на извънкласните дейности на учениците и свободното време на стажанти или служители под 24 г. Казано на кратко, да ни пишат в сайта или във Фейсбук страницата ни, ние ще направим останалото.

14034791_1710916492494507_4905233772154745955_n

Как премина акцията #ЩедърВторник тази година?

Бързо и изненадващо, дори за нас самите. Целта на Щедрия вторник е да стимулира и популяризира индивидуалното дарителство, като форма на гражданско участие и инвестиция в едно по-добро общество и бъдеще. Ние силно вярваме, че Наградата е чудесна инициатива в тази насока. И ако два дни преди крайния срок ни се струваше, че няма как да съберем остатъка от сумата, която бе почти половината, се появи Баба Коледа (както предпочита да я наричаме) и ни каза, че иска да дари остатъка. Ние не вярвахме, а тя настоя много. Та чудеса се случват не само по Коледа. Със събраните средства ще започнем работа с 5 нови училища още през февруари, което значи, че най-малко още 100 младежи ще се включат в Наградата в цяла България. Щедрият вторник ни даде и увереност, че има как да се случват нещата и ни мотивира и обнадежди за бъдещи такива кампании и инициативи, защото е хубаво да сме щедри, не само когато има кризи и лоши беди, а и когато си мечтаем за по-хубаво бъдеще!

Всичко това на теб самата какво носи?

На мен ми носи вяра! И откровено удоволствие. Не веднъж съм казвала, че Наградата (а и други инициативи, с които съм замесена) са моят протест спрямо, нещата, които не харесвам. Та вместо да мрънкам и да се оплаквам, реших, че е нужно да се действа и да се инвестира в човешкия потенциал. А каква по-добра инвестиция от тази в младите хора. Тези, които утре ще бъдат учителите на нашите деца, лекарите на нашите родители, управниците в нашата държава, регулировчиците и полицаите по нашите пътища, репортерите в екраните ни. Та смисъл ми носи. И вяра, че ИМА КАК!

Пожеланието ти към младите хора в България?

Ще си позволя да цитирам Курт Хан, който е един от идеолозите на Наградата (бил е ментор и учител на Принц Филип, който я учредява преди повече от 60 години). „В теб има повече от това, което си мислиш, че си!“ Аз ще добавя само, да се забавляват, правейки смислени, съграждащи и сътворяващи неща.

И към екипа на Наградата?

На екипа на Наградата и на всички доброволци, искам първо да Благодаря за отдадеността, предаността и усилията, които влагат в това начинание. Да им пожелая да са все така прекрасни и истински, да не спират да вярват, че ИМА КАК и, че чудеса се случват всеки ден. Ние самите сме доказателство за това твърдение 😉


За всеки, който чете това и решава, че с радост ще подкрепи Наградата, още информация и възможности за подкрепа има на сайта http://intaward-bg.org/

Може да им дадете и по един лайк във фб, разбира се 🙂
https://web.facebook.com/TheDukeofEdinburghsAwardBulgaria/

Ура за Мадлен и InspireMe Conf Petrich 2017

21191971_1848225788538913_7083145193044011435_n

Мадлен Стойчева е от тези засмени, слънчеви същества, които няма как да не те усмихнат и теб. Сега започва втората си година в университета, но вече е разбрала, че иска да помага и подема две мащабни инициативи в подкрепа на младите хора. Говорим си тук за първата (скоро ще представим и втората) – този уикенд в Петрич Мадлен организира вдъхновяващо събитие InspireMe Conf. От сърце й желая успех!

Как се роди идеята за InspireMe Conf?
Всъщност идеята за InspireMe Conf Petrich 2017 се роди след поканата ми към Стоян Костадинов да бъде лектор на FutureU – друго събитие за професионално ориентиране, което организирам тази есен в гр. Пловдив. Тогава Стоян сподели с мен, че има идея за мотивационно събитие в нашия роден град Петрич.

Защо в Петрич и защо Мадлен се занимава с това?
Както вече споменах Петрич е градът в който съм израстнала. Година след завършването ми на Гимназия „Пейо К. Яворов“ в града и преместването ми в гр. Пловдив, ясно осъзнавах нуждата от подобно мотивационно събитие и наистина се радвам, че и двамата със Стоян решихме да го осъществим.

Какво научи през последната година и как можеш да го предадеш на другите?
През последната година аз бях откривател. Преоткривах себе си, света, мечтите си… и всичко започна от едно събитие – Походът на Вдъхновителите в гр. Сандански през март 2016 г. И сега всъщност и събитията, които организирам правят точно това. Предават нататък наученото!

Кого каниш? И още помощ нужна ли е организационно?
Каня всички ученици, както и студенти, които все още нямат идея в коя посока да поемат в живота си. Силно вярвам, че InspireMe Conf Petrich е събитие където можеш да намериш вдъхновение!
Когато започнахме бяхме само двама. В момента имаме екип от доброволци с който се гордея и страшно много им благодаря. Разбира се, ще се радваме на ентусиасти, които биха искали да ни подкрепят. 🙂

Какво си пожелаваш?
На първо място здраве, за да имам възможност да продължа да се уча и да предавам наученото. 🙂

Ето сайта на събитието – https://inspiremeconf.com/

А ето и фб, за по един лайк най-малкото

Браво Мадлен! 

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Браво за Венко и браво за Успелите

17796802_1394751260548217_5918373815629770393_n

Това е Венелин Добрев, когото мнозина познаваме като Венко – изключително усмихнат, проактивен и позитивен човек. Венко е сред създателите на Успелите и на редица други добри инициативи. Без мрънкане, с действие, ежедневно променя България към добро. Един изключителен човек. За мен е радост, че си поговорихме и мога да споделя тук.

Разкажи за Успелите – как ви хрумна, как го реализирате и развивате?

„Успелите“ започва своята история като всички хубави неща – от един бар във весела компания с хабли бира. Най-общо казано идеята тръгна след един спор с мои приятели, с които тогава се срещнахме в един рок бар в Стара Загора. Тогава всички от нас бяха ходили или плануваха да ходят на студентски бригади в САЩ и някак логично, може би се стигна до въпросът „тук или там“, който прерасна в една оживена дискусия. Повечето от тях смятаха, че един млад човек не може да успее в България освен ако не е връзкар, не е от богато семейство или не се занимава с нещо, което не е съвсем законно. Понеже видях, че нямаше как да ги убедя реших да интервюирам млади хора, които са под 35 години и се реализират в България. Започнах с мои познати, като в началото нивото и качеството беше много ниско. Съвсем скоро след началото се намерихме с Александър Хинков, който имаше опит в онлайн медия и внесе доста ноу-хау и идеи. След това лека-полека започнахме да растем, да се развиваме, да публикуваме повече и по-качествени неща, а в един прекрасен ден се запознахме с Ирина, нашата дизайнерка и Калоян Гаджев, който внесе много полезно ноу-хау от техническа и маркетингова гледна точка. Мисля, че нашето събиране като екип беляза огромният прогрес, който последва. От обикновен студентски блог с периодични публикации ние изубнахме за по-малко от две години до най-голямата положителна медия у нас с около 100 000 читателя месечно, екипът ни от доброволци се разшири главоломно, а между тях намерихме и нашата прекрасна главна редакторка Десислава Иванова, която честно казано ми напомня донякъде на теб 🙂

Чисто оперативно бих казал, че работим на принципа на холокрацията – има определени кръгове, като всеки доброволец според интереса си отразява приоритетно материали, интервюта и отделно може да пише авторски текстове по различни теми. Разбира се, има насоки при развитието на материалите, но цялата ни работа най-вече е основана на свободата във вземането на решения и именно заради това смятам, че „Успелите“ са това, което са днес – всеки човек в екипа е оставил своя белег и отличителните резултати от неговата работа са разпознаваеми. Ние сме като едно семейство зад една думичка от осем букви (Успелите). И ако трябва да съм напълно честен без приносът на всеки един от екипа, най-вече на другите трима съоснователи на „Успелите“ това щеше да си остане един средностатистически студентски блог с прекрасна идея. А сега е една прекрасна идея, която расте, развива се и най-важното – вдъхновява.

Бъдещото ни развитие ще е фокусирано върху бизнес модел, който да ни носи източници доходи от различни източнци. Като започнем с „Носия“, минем през дарения от нашите читатели и се надяваме скоро да си направим електронен магазин. Разбира се, ще търсим спонсорства и реклама, но имаме високи критерии за нашите спонсори. Отказвали сме на няколко пъти на компании, които по един или друг начин не сме смятали, че могат да отговарят на посланието, което искаме да отправим с нашата работа по сайта. В насока на съдържание – ще разширяваме партньорствата си с различни медии, надяваме се да успяваме да привличаме все повече журналисти от други медии в екипа, които паралелно с работата си да бъдат част и от „Успелите“. Скоро решихме да изказваме личните си мнения по различни актуални обществени теми – през прайда до темата за паметника „1300 години България“. Ще се опитаме да се фокусираме върху видео съдържание и повече интеракция с нашите читатели, която и към момента е доста висока, но искаме да сме пионери в тази насока. Искаме не само да сме медия за хората, а хората да са част от медията.

Имаш силни позиции по важни за обществото ни теми. Това не е много типично за младите хора у нас? Или греша?

Аз мисля, че всеки човек, независимо млад или стар има свое лично мнение по всяка наболяла тема – от интеграцията на малцинствата до образователната ни система. Обаче масово хората, а и доста от младите не се чувстват удобно да говорят за това, защото по някакъв начин е загубена средата за дискусия. Това от една страна се дължи на факта, че при дебат по актуални теми се канят хора с подчертани крайни гледни точки, които си крещят един на друг (нормално, рейтинг трябва да има) и зрителите виждайки това остават с впечатление, че масата от хора смята така. Не се чува гласът на аргументацията, а на крайността. И друг голям проблем, който ни води до това е, че не се изслушваме. Ние чакаме другия да се изкаже, за да му кажем, че не е прав без дори да осмислим думите му. Аз лично съм имал подобна ситуация неведнъж (и държа да подчертая, че това отразява личното ми мнение) – по темата с бежанците съм съгалсен, че трябва да приемаме хората свободно, но не трябва да забравяме елементарни мерки за сигурност и проверка на техния истински произход. И когато седна и споделя това свое мнение някъде аз или съм наричан „расист“ или съм наричан „толераст“. Имам същите примери за теми като феминизма, хората с различна сексуална ориентация, малцинствените групи, социализма и още много други. Реагирайки така ние убиваме средата си за диалог, а именно в това се ражда истината – да чуеш другата гледна точка, да я разбереш и ако смяташ, че си прав да се опиташ да я обориш. Разбира се, има хора, с които не може да се спори и те са твърдо убедени в това, което твърдят дори да изложите неоспорими факти, но има и много други, които имат различно мнение от моето или твоето и могат да го променят, или пък да повлият на нашето. Това, което искам да кажа е, че не всеки, който е гласувал за БСП е задължително луд комуняга, не всеки веган обикаля и обяснява на хората как да ядеш пържола е убийство и не всеки бежанец е опасан с динамит фанатик. Но за да променим тези предсатави ние първо трябва да сме готови да изслушаме различно мнение от своето и да приемем, че хората мислят различно. Защото иначе просто гледаме света през своята ключалка и си крещим разни неща, като похранваме крайности.

Всеки човек у нас, млад или стар има позиция по важните за обществото ни теми, която е пречупена през призмата на личния му опит, ежедневие и мироглед. Не всеки обаче е готов да я сподели и защитава. Много го правят, защото не смятат, че ще бъдат чути и разбрани. Или мислят, че няма смисъл. И независимо в кой сценарий попадат трябва да променим това, но да го направим по начин, чрез който самите хора да осъзнаят коя е наистина правилната страна. Трябва да създадем среда за дискусия, в която на преден план стои аргументацията и изслушването на другия, а не надвикването. Мисля, че това би било едно добро начало.

Къде живее доброто и можем ли да черпим вдъхновение за добро от другите?

Доброто живее навсякъде. В мен, в теб и във всеки човек. Добро може да се намери и в привидно лошите хора, както и можем да намерим нещо лошо в добрите хора. Можем да намерим доброто в новините (дано да става все по-често), в нашето ежедневие и работа, но най-хубаво е да черпим вдъхновение чрез доброто, което ние самите предизвикваме. Било то дори в нещо малко като това да купим кафе и закуска на колелите в офиса в понеделник. Това, че някой е щастлив заради ваша постъпка или действие е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита и да го мотивира да твори още прекрасни неща.

Как средата ни може да е по-добра за всеки от нас?

Като всеки един от нас стане по-добър и по-взискателен към самия себе си и към заобикалящата го среда. Аз вярвам, че промяната започва от вътре, от самите нас. Не можем да изискваме другите да бъдат по-достойни хора ако самите ние бъдем такива. Не е много добър пример да казвам на приятелите си как трябва да тренират и да се хранят здравословно докато пия 3 бири и хрупам чипс 🙂 Най-вероятно няма да ме послушат. Конкретно за това как нашата среда може да е по-добра смятам, че започва с това да бъдем по-активни като граждани в различни насоки – да участваме в доброволчески инициативи или сами да инициираме такива, да се усмихваме повече, да сме по-любезни с другите и да започнем да вярваме, че нашите собствени действия могат да започнат да носят промяна към по-добро, било то изчистена градинка пред блока, запълнена дупка с чакъл или благотворителна акция. Трябва да бъдем и по-взискателни към институциите и по-малко толерантни към несправедливостта. Когато бият някой не трябва да снимаме с телефона, а да се намесваме или поне да извикаме полиция, като някой полицай ни спре в нарушение не трябва да се опитваме да му бутнем 20 лева, за да ни се размине. Така ние допринасяме за цялостното болестно състояние на системата. Оправдателните думи „Еми те всички го правят“ са супер, но те са основен симптом на деградацията ни като общество и държава. Ако някой ви поиска рушвет – подайте сигнал и приканвайте други да го правят. Всичко е въпрос на критична маса. Един човек, който отстоява своите права може да бъде подминат и заглушен, но стотици или дори хиляди не могат.

Голяма част от дребните далавери и общото състояние на некадърност в институциите са породени от факта, че смятат, че на хората им е все едно и си правят каквото си искат. Ами нека им покажем, че грешат. Подавайте сигнали, търсете правата си и ако сте убедени в правотата си (в случаите когато тя е подкрепена с факти и наистина знаете, че е на ваша страна) вдигайте врява до небето. Рано или късно ще бъдете чути и все повече хора ще започнат да правят същото. А този процес ще задвижи институциите и ще бъде насърчен от всички кадърни хора, които са в администрациите. Защото има и множество такива, но фокусът от тях остава настрани в морето от обща посредственост.

Къде оставяш мрънкането и с какво го заменяш?

Оставил съм го някъде назад във времето и се надяам да не го намирам отново 🙂 Заменил съм го с действие. Като видя даден проблем се опитвам да го реша, дори това да означава да си „начукам канчето“ и да се разочаровам. Много неща ще се оправят и както каза вече покойният доц. Кристиян Таков – България се е събудила. Ще е е бавно, мудно, но все повече хора ще изоставят мрънкането и мисля, че ще видим приказката за Неволята, само че ние ще си оправим държавата, а не каруцата.

Какво си пожелаваш?
Простички неща – здраве за мен и любимите ми хора и любов, че без нея сме за никъде. 🙂

Чудесен Венко! Благодаря за това интервю и желая успех!

Снимка: Иво Желев

Три пъти Ура за Цветослав и Кристиан за табелките в парка Заимов

dscn9888

Ако сте минавали през парка Заимов в София със сигурност сте забелязали надписаните дървета. Е, това е дело на двама прекрасни млади хора – Кристиан и Цветослав, които се заемат да проичат и надпишат всичките над 800 дървета от около 50 вида.

Чудесни са! И проактивността им, и последователността им, и желанието да са полезни! Затова и си говорим с тях – за мотивацията да променяш средата, вместо да мрънкаш, че никой не го е направил.

Кристиан:
През лятото на 2015 с Цеко започнахме да се занимаваме по-задълбочено с ботаника, той като подготовка за олимпиадата по биология, а аз – от чисто любопитство. След определено време теоретична подготовка започнахме да определяме растенията по улиците и по парковете и ни хрумна, че би било интересна идея дърветата в парковете да са наименувани – точно както по ботаническите градини. Кой не би се радвал да има възможността да разбере по нещо за заобикалящата го флора на мястото, където се разхожда често, без входна такса?

Наистина важният извод от всичко това е, че, макар негативната обществена нагласа, сътрудничество и кооперация между различни страни около една нова, предизвикателна идея може да съществува: Получихме съгласието на общината, подкрепата на научната общност, съдействието на много ученици, на семействата ни и на посетителите на парка, за което, разбира се, сме много благодарни.

За съжаление едно от предположенията ни се случи и до края на тазгодишното лято вече повечето табелки липсваха. Макар усилията ни да подменяме липсващите, често попадахме на скъсани или на срязани и до средата на август броят на наличните беше обезкуражаващо малък, за да продължим да ги подменяме.

Насърчаването, което получихме от „Заимов“ обаче, ни подтикна да реализираме идеята си повторно в друг парк. Този път посредством метод, обещаващ повече устойчивост. В най-скоро време всички посетители на Градската градина ще могат да научат как се казват дърветата, под които често седят лятото. За този проект Табелките, които поставяме сега са от специална двупластна пластмаса, което им гарантира по-голяма защита срещу климатичните условия и повече устойчивост. За тях получихме и финансова подкрепа от Биомаг и съдействие по дизайна от Destructive Creation.

Тук едно обръщение към всички: Често ни питат дали завинтвайки табелките по дърветата не им вредим. Приветстваме подобни въпроси както и цялостна загриженост към околната среда. Едно от първите неща, които направихме като приготовление за новия проект, беше да се допитаме до Ботаническата градина към Софийски Университет какъв метод да използваме при поставянето. Бяхме уверени, че въпросният начин е общоприетият от повечето ботанически градини по света и не представлява опасност за растенията.
Предстои да видим действително колко издръжливи са табелките и дали би си струвало да се осъществи проектът и на други места.

Какво пожелавате на България и на себе си?
Ако мога да направя някакво наблюдение, то е, че сред немалко хора витае едно потушаващо всякаква инициативност равнодушие. Равнодушие, което води към пасивност и безхаберие, и което лесно се разпространява. Затова бих пожелал гражданите ѝ да не се отчуждават от себе си и от държавата и да не губят ентусиазма в човешката си природа.
А на себе си пожелавам да ми доставят скоро печката, защото искам разнообразие от омлет и спагети и също да разбера векторните пространства, че много ме мъчат.

dscn9843

Цветослав:
Подготовката ми като натрупване на знания, макар и да не знаех, че ще доведе до такъв проект, би могла да се определи като триседмично четене по пет-шест часа на ден и търсене на интересни лично за мен материали и снимки. Точно това в концентрирана форма предадох и на Крис. Самото определяне на над 800-те дървета в парка и изготвянето на негова карта, на която да са отбелязани, отне над 30 часа (разпределени в 4 дни), като в това фактор беше и тогавашната ни липса на опит. Дизайнът, подготвянето като файлове, които да бъдат принтирани, принтирането, ламинирането, дупченето на табелките и самото им връзване около дърветата отнеха към 4 цели уикенда, че и отгоре.

Едната причина да проявим желание да направим всичко това беше да се запълни онзи излишък на свободно време, който минава в нищоправене по време на ваканции, също и да се позабавляваме ние. Но това, което ме мотивира най-много беше усещането, че мога да допринеса за развитието на града си по нов, атрактивен и идващ ми отвътре начин, да направя нещо за хората.

Растящата популярност и подкрепа към нашия проект ми носи уникално чувство на удовлетворение, знам, че съм дал нещо от себе си на обществото и имам усещането, че успяваме да създадем и ние самите някакво вдъхновение у някои хора да са инициативни и любознателни. И знам, че щом отзивите са толкова положителни, то явно сме уцелили какво и как да вършим.

Не мога да се сетя и за един случай, в който някой да ми е казал „това е скучно и безсмислено, на никого не му дреме“, освен саркастичните ни приятели, които с тези думи на уста ни помагаха в отабеляването. Срещнахме известно количество очаквана критика по повод забиването на винтове в дърветата в парк „Народен“, за което е редно да дадем становище. Ние имаме добри знания за анатомията на дърветата и сме наясно какви тъкани засягаме чрез забиването на винт. Дейността ни е от любов към ботаниката и природата и бихме се почувствали ужасно, ако заради това станем убийци на дървета. Затова и не забиваме в младите дървета и храстите, факторът е премерен. Консултирахме се и със специалисти от Ботаническата градина на БАН в София, Биологическия факултет на СУ и Лесотехническия университет и те ни дадоха одобрение без притеснения. Това е установената по цял свят ботаническа практика.

Бих пожелал на българския народ да не бъде безверен и да става по-активен по всеки възможен начин, защото само така настъпват промените и така се определя в какви условия ще живеем – бъдете промяната, която искате да видите (без да рушите Вашите (!) табелки)!

И не на последно място пожелавам на себе си да продължат да са ми така приятни следването и колегите, да си взема изпита по анатомия през 2018 и Анна, която на 14 ноември беше в Costa Coffee на „Народен“, да се свърже някак с мен, че ѝ изгубих телефона.

 

Към бъдещите студенти: 10 причини да изберете да учите в България

IMG_5395

Много често при обиколките ми и срещите ми с млади хора, ученици из цялата страна ме питат – „Къде да продължа да уча?„, „Струва ли си?„, „Този или онзи университет е по-добър?“. За мен универсалният отговор е лесен „Зависи какво ви се учи, колко ви се учи, в каква посока искате да продължите след това, но при всички случаи – не си спестявайте висшето образование!“. Ето в подробности моята теза защо препоръчвам на всеки млад човек да опита да продължи да учи и след завършване на училище.

Важно е да знаем, че поговорката „Учи мама, за да не работиш.“ вече не е в сила. Напротив. Колкото по-хубава и високопатена работа искате, вероятно толкова повече ще е нужно да я защитите с дипломи, удостоверения, сертификати.

Учене за знания. Разбира се – ученето е най-вече за знания. И няма как да е иначе. Но, нека сме наясно – ученето в университета не прилича никак на това в училище. Все повече и родните университети въвеждат нови форми на преподаване, възможности студентите сами да избират кои лекции да записват, в зависимост от интересите си. Знанията си зависят най-вече от вас!

Учене за приятелства. Приятелства – и с колеги състуденти, и с преподаватели, с най-различни интересни хора – това е вероятно едно от най-ценните в дългосрочен план предимства на времето в университета и предприемчивите и отворени към бъдещето млади хора следва да виждат този потенциал и да го разгръщат максимално.

Учене за купона. Нека не се лъжем – купонът, забавата, времето с приятели, срещите – това е мнооого важна част от студентския живот и никак, ама никак не искате да минете без нея. И тук идва важно предимство на ученето в България – е, по-забавно и динамично от тук няма как да ви е никъде другаде.

Учене за личностно израстване. Времето в университета, с всички предизвикателства и възможности, които дава, е един важен период от живота на всеки млад човек, носещ заряд за личностно израстване. От една страна заради креативната и стимулираща среда – състуденти, преподаватели. От друга – достатъчно време за четене – не само по специалността, но като цяло. От трета – съпътстващия ученето студентски живот. Приемете го като важна задача, поставете си лични цели и ги гонете с последователност и страст.

Учене за нови и нови възможности. Срещите с хора, с нови знания, събитията, книгите – всичко това дава много нови и нови възможности пред всеки млад човек. От това да започне стаж, за да напредне и добие реална представа за истинския бизнес, дейности, които му предстоят, до запознанствата, самоусъвършенстването, новите идеи и пътища, по които може да се поеме още по време на следването.

Учене и предприемачество. Някои от най-интересните ми студенти са тези, които вече са стартирали свой бизнес и въпреки това не спират да учат, жадни за знания и самоусъвършенстване. Вече повече от 10 години у нас се създава и развива предприемаческа общност и култура, отварят се все повече и повече възможности и в тази посока. Оргаизираните startup събития са из цялата страна и привличат основно ученици в горните класове и студенти. На тези събития хора с бизнеси и опит са ментори и лектори и ученето става неусетно, леко, с много вдъхновение и генериране на добри идеи. Ако вече имате идеи в главата си в тази посока – задължително се поогледайте и се включвайте!

Събития, конференции, обучения, семинари. Никога в България не е имало толкова голямо предлагане и силна конкуренция в областта на специалните събития и възможности за допълнителна квалификация, вдъхновение, среща с изумителни лидери, лектори, визионери от световната сцена както в последните години. Най-важното предимство на по-голяма част от всички тези събития е тяхната достъпност.

За разлика от в Европа, където достъп до подобни е срещу доста солидни суми, тук често събитията са безплатни, а ако са платени има намаления за студенти и приемливи цени. Говоря за събития като WebIt, Innovation Day, DigiTalk, IAB Forum например, в областта на технологиите и иновациите, за Startup уикендите, за Smart talsk и многото други подобни формати, които се провеждат и в София и в други университетски градове. Няма как да пропусна TEDxNBU, който тече всяка пролет и кани не само студенти от НБУ. Все повечето места за co-working space, които привличат млади хора предприемачи, студенти, стартиращи бизнеси като Бетакаус, Сохо в София, Startup Factory в Русе, ZaraLab в Стара Загора, Отсреща в Пловдив и много други.

Позволявам си един съвет – предпочитайте тези места пред дискотеки и барове. Едното не замества другото, но вдъхновението, знанието, networking-а са много важни за всеки млад човек, а всяко от тези места и събития е невероятен шанс – не го изпускайте!

В следващия пост – продължение по темата:

Още бонуси от университетите в България.
За финал.

Този текст написах по покана на новото списание Студентите. Публикувам тук с леки съкращения. Пълния текст търсете там.

ДЕОС в първо лице: Марин Асен. Права и отговорности вървят заедно.

DEOS_Lista_FB_Haskovo_02
Марин-Асен Коджаиванов е млад, добре образован, сериозен, спокоен, делови. Марин е кандидат-общински съветник на ДЕОС за град Хасково. Говорим си за ДЕОС, промяната, България.

Защо ДЕОС?
Много често чувам мои приятели да ми казват, че нося розови очила заради непримиримостта да се откажа от вярата си в хората и в техните добри сърца. Може би не успяват да разберат колко е важно човек да съхрани себе си и своята вяра за по-добър свят, независимо колко трудно е оглеждайки се наоколо понякога. Аз обаче не нося очила и предпочитам да погледна реалността право в очите и да и изкрещя, че не я приемам и че тя ще бъде променена точно от мен и хората които са устояли на чувството си за безсилие пред нея. Тези хора ме посрещнаха в ДЕОС.

Какво искаш да се промени в България?
Искам да живея в държава в която гражданите имат предвид своите отговорности и точно заради това имат достъп до всички граждански права, които гарантират свободата и независимостта им. Ние българите трябва повярваме в колективната си сила, в идеята, че можем да си имаме доверие и да го дадем на ближния щом видим, че се бори сам срещу всичко нередно около нас.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Понякога гледайки стари снимки на града не мога да повярвам колко се е променил от времето на пра-дядо ми. Въпреки всичко, той някак успява да съхрани своя дух на място, което свързва различни по принадлежност хора в общото им битие. Мечтая за едно европейско Хасково, където велосипедът е сигурно средство за придвижване а автомобилът – изчезващ вид. Желая град на търпимост, отговорност, икономически просперитет и с възможност за модерно образование.
Искам Хасково, което не търпи съдбата си в ръцете на лъжци и престъпници, а се разправя с тях умело. Искам Хасково изпълнено с така нужните му млади предприемачи, които да влеят свежа вода в изсъхващата житейска среда. С две думи, искам движение, вместо сегашния застой.

Какво отговаряш на скептиците?
Първо, аз ги разбирам и колкото и да искам, нямам право да ги съдя за липсата им на вяра и не желая да им говоря общи приказки за присъщият ми идеализъм. Хората в Мизури казват – „Трябва да ми покажеш“, а хората в Тексас – „Трябва да ми го поднесеш на ръката“. Много добре знам, че най-добрият инструмент срещу скептицизмът е да връчиш на човек доказателството, че си вършиш работата в ръцете. За да се осъществи това обаче, от скептикът трябва да се спечели малко доверие на кредит, което да помогне на моето поколение да възстановим доверието му, че демокрацията работи.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
„Ако сте отегчени и отвратени от политиката и не ви притеснява не-гласуването, вие всъщност гласувате за установеният ред от няколко големи партии, които нека не се залъгваме – не са никак глупави и са достатъчно наясно, че е в техен интерес да ви държат отвратени, отегчени и цинични и да ви дават всяка малка причина да си стоите вкъщи и да гледате телевизия. Разбира се, правете го ако желаете, но не си мислете, че не гласувате. Реалността подсказва, че няма такова нещо като липса на глас: или гласуваш с гласуване, или гласуваш като стоиш вкъщи и удвояваш гласът на отвратителните.“ – Д. Ф. Уолъс

Успех на Марин-Асен! Успех на ДЕОС!