Ура за Вася Атанасова и работата й по книгата Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Screenshot 2021-11-19 at 12.17.31

Невероятната Вася Атанасова, приятел във всяка сложна ситуация, готова да помага, да се бори, да обяснява търпеливо, да изкопае цяла купчина корекции, да се усмихне и да каже пак „давай, давай!“ прие да е редактор на докторската ми дисертация и на книгата, която излезе от нея – Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Макар основната работа на Вася да е доцент в БАН и да се занимава със сложни науки по цял ден, в свободното си време да е сред най-дейните уикипедианци в България, тя отдели нощи и укенди да се занимава с този мой текст, да предлага, коментира, подчертава, задрасква, намисля подобрения и съм й тооооолкова благодарна за работата ни заедно и по този проект.

Е, около два месеца си разменяхме файлове и хартии, защото бяхме на различни места, но се чувахме често, понякога бързахме, понякога нямаше как да бързаме и все пак – успяхме!

С радост поговорихме с Вася за самата редакция и споделям с огромна благодарност.

Измъчи ли те много редакторската работа по книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“?

Признавам си, имаше трудности. От една страна, книгата е базирана върху дисертационния ти труд в НБУ, а това е друг стил на писане, аудиторията е различна. За всички, които не знаят какво е дисертация: научният стил е по-сух, твърденията трябва да са по-предпазливи, а и в дисертацията постоянно трябва да се доказваш – че литературният ти обзор е изчерпателен, че целите на труда са постижими – и постигнати, че си указал коректно всички чужди приноси, че ти самият имаш оригинален принос към областта. Докторската степен е както първата научна, така е и последната образователна степен: ти все още си студент и трябва да си „знаеш мястото“. Дори и когато се казваш Жюстин Томс и си майстор в областта си, от когото всички наоколо са се учили, пак от дисертационния ти труд трябва да лъха чирашка скромност и свенливост. 🙂

В този смисъл, книгата доста се различава от дисертационния труд и това беше и една от целите на редакторската ми работа: между позоваванията на други автори, сред цитатите на интервюираните за книгата блогъри, трябваше да се чуе автентичният глас на Жюстин – като опитен уеб практик, като ментор, като хроникьор още от зората на българския уеб.

Тук дойде и вторият голям проблем, който трябваше разрешим. Текстът на книгата е обемен, бил е писан в рамките на сравнително дълъг интервал от време, и затова и доста аспекти трябваше да се актуализират. Част от изследванията беше важно да се повторят с днешна дата, изводите да се синхронизират, както и да се направят на още по-широка основа от изследвани блогове. Отделно се наложи да се проверят факти, имена, дати, цитати, линкове. Някои дискутирани блогове и онлайн източници на информация от първата чернова на текста се оказаха вече свалени и неподдържани от месеци, други – от години. А все пак книгата си поставя амбициозната цел да направи моментна снимка на състоянието на блоговете към края на 2021 година. Всичкото това пренаписване измъчи повече теб, отколкото мен. Мисля обаче, че си струваше усилието. 🙂

 

Кое беше най-забавното в целия процес?

Всички онези пъти, когато, връщайки файл с редакции, те питах „Сигурно вече ме мразиш?“ 🙂 Повечето пъти въпросът беше на шега, но имаше и 1-2 пъти, когато хранех известни подозрения.

Отделно от най-забавното, най-приятното в целия процес беше работата по Наръчника. Най-вихрената и интензивна част от книгата. Един излишен ред няма в Наръчника, всяка дума тежи на мястото си. Чиста полза, чисто удоволствие.

 

Колко редакции са „достатъчно“ редакции по един текст?

На „Блоговете…“ направихме две основни редакции, а някои части претърпяха и три. И то след като дисертационния труд, на който книгата се базира, също го бяхме гледали под лупа. Всеки път четеш с нови очи, всеки път правиш нови връзки и виждаш различни неща. Надявам се, освен мен, тази книга да има и други читатели, които са я чели по 2-3 пъти. 🙂

Но една книга е като брашнен чувал: колкото и да я тупаш, неминуемо ще изпаднат нови грешки. Малко се боя, че още с първия поглед на прясно отпечатаната книга, ще видя някоя… 🙂 Затова бързам да заявя и на теб, и на читателите: всички поправени грешки в книгата се дължат на теб, всички недовидени се дължат на мен. 🙂

 

Има ли правила в езика ни, които е време да се осъвременят?

Не съм лингвист и не е моя работа да изказвам мнение по въпроса, макар че намирам за нелогично да има правила, които във всеки пореден правописен речник се въртят като ветропоказател.

Много правила, които затрудняват масово хората, например правилото за пълния член, всъщност са много лесни за схващане и запомняне, но проблемът е, че в училище не се обясняват интуитивно и разбираемо и едва ли не е по-лесно да бъдат премахнати вместо да бъдат научени. Може би трябва да се осъвременят методите на преподаване: малко компютърна лингвистика още в училищния курс на обучение може да направи часовете по език по-интересни за днешните деца и ще им помогне да разберат по-добре връзките в езика и да си обяснят логиката и необходимостта от някои правила, които може би сега остават скрити за тях.


Е, самата Вася Атанасова също има блог, който макар да не списва редовно напоследък, е интересен и си струва да надзърнете – http://spiritia.net/

Вася, БЛАГОДАРЯ ти за всичко!

На всички ви пожелавам по един толкова верен приятел, който се втурва да помага във всяка ситуация.

Книгата ще е скоро готова. Издава я ROI Communication и я очаквам с нетърпение.

любопитни статистики за онлайн рекламата в Европа

ако са ви любопитни данни от рекламния пазар в Европа специално за онлайн частта му – любопитни факти съм извала в другия си блог от AdEx 2009 доклада на IAB Europe

интересно е да се знае, че България не е никак най-зле. е, не сме и най-напред в класациите де.

последните данни сочат, че Холандия е страната с най-голяма пенетрация на Интернет (16+) – 85%, следвана от Швеция – 82% и Дания – 80%
тук ние сме с най-ниска – 40%, следвани от Гърция – 42%, Румъния и Полша с по – 44%

скоро в този блог ще спра да пиша за онлайн неща, който се интересува може да прегледжа другия ми блог тук

новите студенти ‘2010

вдъхновяващо начало на новата учебна година в НБУ!

трима души с личен блог (яки лични блогове!) vs един миналата година

от 60 само 3 без fb

около 1/3 са пазарували онлайн, основно дрехи, билети (самолет, концерт) и книги (!)

редактирали / писали в wikipedia – 1, отдавна и 1 активно (на английски език)

3/4 ползват Интернет и през мобилния си телефон (срещу около 1/4 миналата година)

около 5% имат twitter account, 1 човек има linkedin профил, 1 беше чувал за second life, за foursquare – никой

основно поща в @abv и @gmail

веднага си проимахме fb група и започнахме виртуални разговори

групата е мнооого интересна и наистина изглежда ще е приключение да сме заедно този семестър.

до къде стигна уеб индустрията

както наскоро един симпатичен човек на един семинар каза – „какво му трябва на българина? уеб … и зрелища“.

днес в Интерпред се състоя формално-неформална среща с представители на различните подразделения на уеб (не хлебната, онлайн) индустрията. бяха представени всички (повечето) основни играчи – онлайн медии, дигитални агенции, метрики, медиа шопове, рекламни мрежи, хостинг доставчици, уеб агенции, свързани с уеб офлайн медии.

целта на срещата бе разговор на тема … целият пост в другия ми блог

WordPress никога няма да умре

исках да чуя повечето, но успях да съм там само за две от лекциите. бързам да ти разкажа за тях и въобще за събитието, защото си заслужаваше

в залата имаше доста туитващи и от там може да се добие добра идея какво се случваше. имаше много хора. не само програмисти. имаше група просто любители блогъри, група SEO гурута, група от екипа на WP. мъжете преобладаваха. средната възраст особено като си тръгнах аз беше сигурно около 20 и малко. цареше свеж дух, не липсваха задявки, но като цяло настроението на степен cool. поздравления за организацията и цялото!

Стефан Кънев беше забавен като разказваше за ползите му от блогването, ето слайдът, който обобщава презентацията му

img_0630

след него Ники Бачийски, главен виновник за събитието, човек, който всички безкрайно уважаваме и аз лично много харесвам, разказа за новостите в WordPress, като основното, което остана е, че WP никога няма да умре, защото вече е в ръцете не на компания, а на фондация. освен това завинаги ще стане безплатен. а ще става и все по-добър. около декември ще чакаме 3.1.

15,665,253 пъти е бил свален WordPress 3.0!!! wow!

в залата основната маса ползваха WP не за блог, а за CMS, чудничко. освен тези в залата така правят все по-вече хора, т.е. все повече компании залагат на това решение за сайтовете си, така че 8.5% от всички сайтове по света са именно на WP. wow!

не успях да чуя Оги, Бого, Еленко. другия път.

участниците в БГ Сайт 2010 – категория медии

logo-bgsite

сигурно поглеждаш от време на време как вървят регистрациите в БГ Сайт 2010, според мен много добре, а винаги накрая се изсипват цял куп регистрации и става още по-интересно 🙂

една от най-любопитните категории за мен до момента е медии

ето и участниците до момента:

успех на всички!

а ако още не си си регнал сайта – срокът е удължен с още няколко дни на www.bgsite.org

маркетинг в дигиталната ера: мяра няма

когато онлайн се прави без знание за онлайн няма мяра

Screenshot-34

и на едно се съвместяват болница, минерална вода, туристическа агенция, Овъргаз на два пъти, онлайн магазин за компютри, гледачки и Маг Сибила.

вече сериозно!

img_0222

отскоро, след доста (може би малко повече от 2 години) забавяне mail.bg са с нов дизай. яко! супер сладка е и кампанията им, която видях на две места из София днес

„никога повече чорапи със сандали
и няма да използвам strashenpich@neshto.si
вече сериозно!“

(сори за снимката, не се получи добре)

як маркетинг трик с жирафи

JIRAFI

сигурно си чул за сайта с милион жирафи. споделих за него преди по-малко от година. е, Ола Хеланд, инициаторът на проекта днес писа на всички, изпратили му рисунки с жирафи, че вече е събрал заветните 1 милион жирафа! необходими са му били един семпъл сайт, 440 дена и хора от 102 държави за тези 1 000 000 жирафа.

и днес от мейла научаваме, че това е една готина маркетинг задачка – от всички нарисувани жирафи, събрани на едно място е излязла книжка! и то доста яка! на три езика и дори вече се продава в Амазон (22.45$)! това се казва хитър ход или по-иначе казано –  партизански маркетинг, смело съчетан с вайръл, user generated content, блог-щафета и още цял куп подобни джаджи. яко.

е, и аз нарисувах няколко жирафа, ще взема да си поръчам книжката, да си ги видя издадени на хартия 😉

днес е денят на уеб – One Web Day

днес е денят на уеб. One Web Day. за жалост за поредна година няма да го отбележим у нас.

все пак у нас има уеб. уеб е успешен бизнес и тук, макар да няма честване на своя ден. уеб е успешен, защото има вече от доста години своя асоциация – Българска Уеб Асоциация, има отскоро своя IAB България, има своя конкурс за най-добър уебсайт – БГ Сайт от 11 години (от 1999-та насам) и своя традиционен уеб семинар към него, има втори път WebIt, който събира и доста международно присъствие, има и своя WordCamp и своя Design Day за втори път и своите семинари по ползваемост (писане за уеб) и още и още …

скоро ще има и голяма среща на основните компании в бранша, на която ще говорим сериозно за това, което правим поотделно и как заедно да го правим по-добре, но за това ще пиша скоро

уеб, макар и да няма своето официално честване у нас днес, се развива стремглаво. доказват го всички тези събития, които реално се случват, реално събират много хора, вдигат нивото им, амбицират ги и ги карат да са все по-добри. което е добре, поне така си мисля. честит ни One Web Day!

писах за One Web Day и на 22 септември 2009

а през 2008-ма по повод деня събирахме компютри за възрастни хора