Орхан Памук идва в България

8291

през май Орхан Памук ще идва в България

подробностите са тук

Името ми е Червен (a must)

Сняг (много добра, ако не си я чел сега й е времето)

Музей на невинността (не ми допадна много, затова и не писах за него)

да прогоним злото … с добро и кукери

IMG_5039

IMG_5194

IMG_5030

IMG_5077

IMG_5094

IMG_5142

кукерското шествие продължава и утре цял ден в Перник. незаменим лек срещу зимна депресия и работен стрес

още снимки от днес – тук

кукери 2009

кукери 2008

отворено писмо. или за журналистическата етика

ОТВОРЕНО ПИСМО

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева, Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова, отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов, наблюдатели,
Яне Янев, отговорен секретар,
Виктория Пенкова, журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир Въгленов, Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева, Любомир Серафимов, Десислава Микова, Янислава Монева и Ива Велева, журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем препратки към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.

Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата, подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление, последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението, му между подписалите жалбата надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество, искаме:

  • повече контрол над етиката в българските медии;
  • да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
  • да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага препратки и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека, подписали отворените писма, за подкрепата!

моловете vs планината

IMG_4860
вчера и днес столичните молове пращяха от народ, т.е. основно от деца. най-малките, на които попаднах бяха около 2-ри клас. големите ученици из заведения, магазини, ескалатори по моловете бяха на огромни талази. всички кокетно облечени, захилени, смело харчещи скромните си дневни джобни за все не добри за здравето им неща

грипна ваканция, казаха от Министерството и точка

срещу моловете малко родители успяха да осмислят по-здравословно времето на децата си с алтернативата Витоша. странно, планината е само на около 30 минути средно, гледа ни през цялото време, а толкова малко я виждаме ние. за всички здрави деца в принудителна ваканция седмица на ски е много по-добра от пет–дена-плътно-пред-телевизора, компютъра или в мола. знам, всички ще скочат – ските са скъпо удоволствие. ок, цената текущо е около 200 лева в 5 дена, включваща транспорт от града до горе и обратно, екипировка, учител, чистия въздух, движението и всичко останало. мисля, че си заслужава

а иначе грипът е наистина ужасен

чужденците за нас

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.

хей, ще ни липсваш

събирам парченца и хей, имам не малко

благодаря ти Борислав, че направихме това интервю тогава, хей така, след туита ти, помниш ли, първа се обадих 🙂

и ти благодаря и че прие и да участваш в книгата и се радвам, че те зарадва

и за участието ти в журито на БГ Сайт ти благодаря

имам още няколко свръх стари броеве на wired, но ще си ги запазя. и ти изпратих още една от Законите на Мърфи наопаки, не знам дали я получи. не че има значение.

ще ни липсваш. почивай в мир.

покана за хайку

„нежна длан спуска
по босите стъпала
шепа лешници“

Павлина Гатева

конкурсът за любовно хайку е тук – и за четящите и за пишещите – поканата е направена 🙂

предните години за хайку писах тук и тук и тук

Ромен Гари. Сияние на жена

признавам си, че в първите редове текстът ми се стори претенциозен. но имах нужда именно от подобно разтърсване. като тежко вино, чийто вкус в първия момент те шокира с богатството си, с дълбочината и тайнствеността. отпиваш бавно, за да удължиш удоволствието. и се чудиш защо до сега не си го намерил. от средата до края плаках. много.

ако не си чел Гари – време е. Вася, благодаря ти.

„не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. две безнадеждности, които се срещат, това може да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко …“

„как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? срещаш някого, опитваш да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества … когато вече не можете да се измисляте един-друг и настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките …“

„човек живее само от онова, което не може да умре“

хей, приятелю

знаеш ли, всеки ден минавам покрай това местенце, където се виждаме понякога с теб и си говорим за нещата от живота, а времето все не достига. и не си мисли, че тези срещи мимолетни са без значение.

сигурна съм, че ще прочетеш този пост, защото си много интернетски човек. на всички други ще им звучи налудничево или тъпо. но това няма значение.

обади се, защото има хора, които те обичат, държат на теб и са притеснени. дай знак. и щом искаш след това си стой в сянка.

знаеш ли, бях в Националното радио преди няколко дена, в едно от онези старите студиа на Ботев, из катакомбите. опушено, непипвано от поне 20 години, от където се излъчват повечето им предавания ежедневно. и си мислех за теб и последния ни разговор за радиото. и ме беше яд, то и сега ме е яд. но, знаеш ли, макар и бавно нещата се случват. изисква се инат, ама много инат. и шепа погледи отгоре. от тези, дето ти дадох при последната ни среща. ако са ти привършили – да се видим да ти дам още

сигурно режисьорът на цялата драма седи в тъмния ъгъл, пепелта пада тежко от измачканата му цигара докато той се хихика цинично на нескопосаните ни опити да бъдем себе си или своите маски. но ние трябва да доиграем ролите си докрай. поне така казват в класическите пиеси