Безплатното. Крис Андерсън

Безплатното на Крис Андерсън е книга, която всеки, който се захваща с развитието на нова идея (бизнес, организация или друго начинание) е добре да прочете, за да се вдъхнови или за да натрупа още инсайти. Книгата преминава през това какво е безплатното, през кратко разяснение на една от най-криворазбраните думи, цифровото безплатно, демонетаризацията, новите медийни модели, съмненията относно безплатното.

 

Любопитен момент  са правилата на мисленето чрез изобилие. От тях ще сложа само едно за тийзър „Безплатното прави други неща по-ценни“.

Тази книга ми е подарък от Вася, за което й благодаря!

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с дигитален маркетинг или нови медии, бизнес или ще започват своя нова идея.

Препоръчвам и всички други книги на Крис Андерсън.

Подарявам копие от тази книга (както и много други през годините) на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

Коледни идеи за подаръци: тахани и мед от Атанас и фамилия

кошница-1

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден пети – София и семейния бизнес на Атанас и фамилия.

Докато си говорихме тази седмица със София за коледните им предложения – кошници с прекрасните им продукти, София кърмеше малкото си бебе Атанас. Роди съвсем скоро и веднага е обратно в семейния бизнес. А бебето е много сладко и е с майка си през цялото време. Картинката ми напомни за моите кърмения с моите деца – много специални са тези моменти. Така че – още един път браво за София и бебе Атанас!

Какво ви мотивира и вдъхновява да сте предприемачи?

Преди две години завръщайки се в родния град Харманли, ние (Аз – София, моят брат Павел и съпругът ми Тихомир) знаехме какво ще правим тук. Развитието и разрастването на семейната ни таханджийница е движеща сила за всеки един от нас, искаме „Атанас и фамилия“ да бъде синоним на онези успели млади хора от малкия град, които променят света около себе си към по-добро.

Вдъхновение за нас са хората, които ни се доверяват. Онези, които започват деня с лъжица тахан и биха предложили същата и на децата си, защото знаят, че влагаме много внимание и сърце във всяко бурканче старателно събрано „здраве“.

кошница-2

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Тази Коледа ще бъде по-различна от другите – по-смирена и споделена! Очаква ни повече време с любимите ни хора и нека се постараем то да е пълноценно. Освен с игри, филми и подаръци…

Защо да не изненадаме децата с работилничка за коледни сладки?
* Защо да не зарадваме добрата домакиня с интересни нови продукти?
* Защо да не подарим полезен подарък с кауза на нашите приятели?
* Защо да не оценим българското производство с мисъл за здравето ни?

Именно тези въпроси ни вълнуваха, докато се чудехме как нашата фамилия да зарадва любителите на здравословната храна. Ето защо комбинирахме в подаръчна кутия бадемов тахан, лешников тахан и пчелен мед. Двете таханчета се оказаха любими на нашите последователи след кратка анкета във FB страницата ни @ ТАХАН и МЕД от Атанас и фамилия. А пчелният мед от Южен Сакар е идеално вкусово и кулинарно допълнение.

Подаръчната кутия „Коледна изненада“ идва красиво декорирана с коледна картичка на преференциална цена от 30лв. в сайта www.tahanimed.bg

Ако имахте магическа пръчица какво бихте променили веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

Смятам, че липсват адекватни възможности за финансиране на малки предприемачески бизнес идеи, които биха могли да се развиват устойчиво.

Успешния път на малките производители е те да се обединяват и заедно да вървят напред. Вярвам, че местния бизнес на Харманли се стреми именно към това и лоялността ни едни към други ще бъде увенчана с успех. През тази необичайна 2020 година сме благодарни, че все повече хора избират българското.

Желаем на всички читатели споделени и весели коледни празници и нека новата 2021г. ни донесе благоденствие и здраве!

Подарете на София, Атанас и фамилия по един лайк или си поръчайте от чудните им продукти!

Поръчки може и от фб, но по-лесно от сайта им – Тахан и мед – Атанас и фамилия.

Познаваме се със София и брат й Павел от Ринкърс, където им бях ментор, а те бяха Победители в Академия за местни предприемачи 3.0 (2020), Голямата награда.

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Коледни идеи за екипи и фирми: Тиймбилдинг с кауза

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден четвърти – Тони.

131462150_238434057710618_5467044974485836736_n

Това е ТИЙМБИЛДИНГ С КАУЗА https://ecotourconsulting.eu/

А Антония Чиликова е сред най-смислените и интересни хора, които познавам. Изтършувала е много кътчета на страната и знае във всяко малко село коя баба какво може да готви и да сподели с градските хора така, че да им е хем интересно, хем полезно.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Covid-пандемията ни изправи пред истинско предизвикателство – целта на тиймбилдингите е да скъси социалната дистанция, нещо немислимо в сегашната ситуация. Много фирми минаха на дистанционна работа. Трябваше да се адаптираме и да дадем алтернатива – да помогнем на екипите да останат мотивирани и сплотени, и едновременно с това да запазим същността на бранда – събития в партньорство с вдъхновяващи малки, семейни предприемачи от селските региони. Така се роди идеята за нашите онлайн тиймбилдинги. Избирате някоя от темите – крафт-бира и сирена,  коктейли, готварско или козметично ателие, чай и йога – и ние изпращаме до всеки участник пакет с продукти от нашите партньори. След това онлайн провеждаме забавни и интересни събития с игри, дегустация, куизове – вече реализираме такива събития  и като коледни онлайн партита.

Специално за коледните празници съвместно с  Multiplayer Team Training Platform подготвихме виртуални игри и коледни забавления , както за екипите, така и като подарък за служителите, които могат да играят с децата си през ваканциятаПодарък, който можеш да направиш и на близки, които са далеч! Освен забавни, нашите игри са и начин да учите, например столиците на света! Платформата е ситуирана в Дубай, но движена от семейство българи, които подпомагат и много проекти за образование в българските училища.

131391195_995594807599563_5963536671048189746_n

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?

Обичам работата си. Българското село, опазването на българската природа и традициите, е моя лична кауза вече повече от 20 години. Щастлива съм, че все повече хора откриват тайната на щастието в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е магията на селото. Магия, която се опитвам да вплета и в корпоративните събития, които организирам. Малките производители, семейните бизнеси, които са мои партньори, имат нужда от подкрепа в тези времена на изпитания, за да оцелеят.
За мен е важно и че чрез събитията, които организираме подкрепяме и социални каузи – например възрастни самотни хора или деца с увреждания – сега за Коледа, включваме в пакетите за събитията и сувенири изработени от майки на деца с увреждания.

131616892_296966518418251_5589465249441202903_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променила веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

На първо място ще премахна този ужасен вирус, който отне толкова животи и който нанесе зашеметяващ удар върху много малки бизнеси, поминъка и мечтите на хиляди. Двата сектора, в които работя – туризъм и организиране на събития, пострадаха най-силно от ситуацията. Самонаетите, в т.ч. собственици на малък и семеен бизнес, къщи за гости, свободни професии, дребни търговци и занаятчии, са сред най-засегнатите от пандемията и здравните мерки срещу нея. Парадоксално е, но те са и тези които получиха на практика най-малко финансова подкрепа и обезщетение. Правителството пренебрегва самонаетите лица, тази важна обществена група.

Като изключим ситуацията на пандемия, това което пречи на бизнес средата в България, според мен е липсата на ясни правила и законност, сигурност и доверие в институциите, като и ширещите се корупционни практики.
Но вярвам, че подобно на Мюнхаузен, можем да се изтеглим сами от блатото, с общи усилия да преодолеем кризата и да се борим за промени. Важно е сега да имаме силата да подадем ръка на тези които сега са най-уязвими.

Лайк за Тони и каузите й във фб тук.

И още един разговор с нея от преди година 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Ура за Панчо Карамански и BluFox Студио! Мога! Можем! Ще се справим!

23826263_1753023564730826_7320625320133799355_o

Панчо Карамански

Поради бурната обстановка последните два месеца забавих публикуването на това интервю, а то си заслужава. Всъщност, истински си заслужава да се разказва за него и да се дава за пример свръх-човекът Панчо Карамански.

По време на дългия lockdown / карантината ни пролетта (март-май), когато всичко изпадна в паника, стагнира се, изплаши се, блокира, спря се чувахме (защото не можехме да се виждаме) с много приятели и говорихме, успокоявахме се, споделяхме, мислехме варианти, дискутирахме, подкрепяхме се отдалеч. Така се чухме и с Панчо, когото познавам като предприемчив, работлив и никак не лесно отказващ се от идеите си млад човек.

Панчо има свое звукозаписно студио Blue Fox Студио. В него помага на млади и нови таланти да записват, да опитват и да сбъдват мечти. По време на онези затворени месеци също бе затворил. Но не се размрънка, не си го каза публично, че му е трудно, а се мобилизира и напротив, натвори нови планове. Това ме кара да адмирирам този човек още повече. А при Панчо това, че е незрящ никога не е било акцент. Акцентът при него винаги е – Мога! Можем! Ще се справим!

Ето какво ново в Blue Fox Студио.

Какво ново при вас?
Привет, новото е възможността да записваме и снимаме видео подкасти с обновеният ни youtube сетъп.
И редица музикални проекти продуцирани, записани и реализирани в студиото.

Знам, че сте креативни и не се предавате лесно – как се отрази пандемията на работата в BluFox studio? И какво намислихте вие в отговор?
Пандемията успя да ни осигури достатъчно време да изчистим всички детайли по дейността и бъдещите ни планове за развитие. Но и забави вече предвидените дейности с около два месеца. Това е период, за който избягвам да си спомням, защото не се отрази зле на бизнеса като цяло, но донесе притеснения в семействата ни.

 

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Какво записахте напоследък?
Записите не спират от както свалиха ограничителните мерки, но и по тяхно време записвахме и творяхме с намален капацитет разбира се. Гордост за нас е всеки доволно усмихнат артист в края на работният процес с нас в студиото.
А Нашата голяма радост са проектите на младата певица Hrisie и дуета Kiko и acho.
Hrisie реализира първият си оригинален проект Изпепели ме с помощта на BluFox студио. Бяхме ангажирани със продуцирането на музиката и аранжимента, които са по нейна идея. Записа на вокалите, смесването и
мастерирането, също бяха доверени на нашият професионализъм. А при песента на Кико и Ачо „Престъпник“, всичко е творение на BluFox Студио.

Нови таланти, нови проекти – има ли светлина в тунела и кои са вашите предимства в този специфичен мениджърско-творчески процес?
Късметлии сме, че все повече млади артисти се обръщат за професионално съдействие към нас за реализацията на музикалните си проекти. Съотношението качество, скорост на изпълнение и цена, очевидно вдъхновява артистите да творят повече, което е и нашата най-висша цел. Постоянно търсим начини за подобряване на обстановката в студиото, за да могат артистите да се чувстват максимално удобно и предразположени за творческа работа.
Отворени сме за обратна връзка, но се стараем и да не изневеряваме на основната си визия за услугите, които предлагаме на творците, работещи с нас.

Какво си пожелаваш за идната половина от предизвикателната 2020?
Пожелавам си повече смели хора да последват мечтите си и да работят здраво в посока напред и нагоре.

Също си пожелавам достатъчно възможност за отмора на духа и тялото, защото това влияе на продуктивността на целият творчески екип.

–-

Искрено се възхищавам на Панчо и екипа му!

Най-малката подкрепа за тях – един лайк във фб на страницата на BluFox Студио.

Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

Ура за Антония и Тиймбилдинг с кауза: Българското село

59698333_175340456740863_7494671928125292544_n

Има много невероятни хора около мен, вероятно съм късметлийка голяма, но Антония е от много специалните! Тя е много смела и много силна, нищо, че така я гледате нежна на снимката. Запретнала е ръкави да помага на бизнеса да е по-човечен и на селото да е по-жизнено. Не е лека тази задача, но знам, че е по силите на тази жена-предприемач с чисти помисли и последователни действия да прави промяна! Искрено и от все сърце й желая успех и се радвам, че мога да ви запозная с нея с това интервю тук.

Как възникна идеята ти за „Тиймбилдинг с кауза: Българското село“?
Българското село, опазването на неговата природа и традициите, които съхранява, е моя лична кауза вече повече от 20 години.
След една студентска експедиция открих Родопите и по-специално района около селата Широка лъка, Гела и Солища. Това беше любов от пръв поглед, откритие, което преобърна живота ми. Няколко години след това вече организирах първите младежки международни лагери и проекти за проучване биоразнообразието и туристическите ресурси на тази част от Родопите. През 2000 г. взех два куфара и …се преместих в Широка лъка, с идеята да помогна развитието на селски и еко туризъм в селата от региона. Бях убедена, че за да опазиш природата на една планина, е важно да убедиш местните хора, че могат да печелят от това, че опазват природата си и традициите. По това време в района имаше едва няколко къщи за гости и минаваха екскурзианти или случайни туристи. За 6 години, чрез малката екологична организация, която създадохме с моите колеги, успяхме да постигнем истинска промяна – обучения за начинаещи предприемачи хотелиери, популяризиране на региона, нови туристически пътеки, туристически и демонстрационен център с най-модерните информационни материали. Успяхме да превърнем района в модел за развитие на селски туризъм, който представихме и на световните туристически борси в Лондон и Берлин. И това без големите европейски проекти. Едно от постиженията, с които се гордея е Гайдарското надсвирване на Гела. Още преди 17 години, когато организирах първото надсвирване, горе на поляните, за мен беше ясна ролята на събитията и фестивалите за популяризиране на туристическите дестинации, както и атракцията, в която могат да се превърнат, при умело управление. През 2006 г. усилията ми в региона бяха оценени и получих стипендия за магистратура в университета в Оксфорд.

После съдбата ми за доста години ме откъсна от любимата ми работа и България. След връщането ми през 2017 г., бях поканена от фондация АГОРА като лектор на серия от семинари за алтернативен туризъм, по проект насочен към развитие на българските читалища. В тези обучения участваха представители на над 15 читалища, които разказаха за постиженията си и трудностите пред които са изправени. С участниците си говорихме и за новите форми на предприемачество, които читалищата могат да реализират, за да постигат своята устойчивост. С подкрепата на фондация АГОРА, много от тези читалища са създали и вече години наред организират изключително интересни кулинарни фестивали, сред които Фестивала на кешкека, Фестивал на чушките и доматите в село Куртово Конаре, Банатски вкусотии и др. Фестивали, които са изключително атрактивни и са насочени към опазване на нашите кулинарни традиции, но все още носят разходи, а не печалба за читалищата.

Миналата година работих и в туристическа агенция Травентурия, с основна задача разработване на програми за тиймбилдинги, в партньорство с българските национални и природни паркове. За мен беше изключително радостен факта, че много български фирми проявиха интерес към нашите предложения. Докато правех предварителните проучвания, попаднах и на информация, че в много страни са популярни формите на тиймбилдинги във фермите и в помощ на малки предприемачи в селата с елемент на доброволчество.

През годините си партнирах с много организации, включително международни, общински власти, читалища и основният урок, който научих е че за успеха на всеки проект и инициатива е важно сработването между членовете на екипа и позитивната атмосфера на доверие и подкрепа. Без мотивиран екип, всяка организация е обречена на неуспех. Все повече български фирми търсят начини да подобрят уменията за екипна работа на служителите си и осъзнават, че е важно да обръщат внимание на така нар. soft skills. При предварителните ми разговори с HR специалисти стана ясно и че има нужда от нов подход във фирмените обучения, който съчетава забавното, с полезното и едновременно с това подкрепя дадена социално значима кауза.

Така се стигна и до идеята за тиймбилдинги с кауза българското село. Последва внимателен подбор на местните партньори-предприемачи, както и на каузите, които подкрепяме: основите критерии по които включваме предприемачите, е да развиват дейност опазваща местите традиции и природа, както и да работят съвместно с читалищата и местната общност. Успях да привлека в екипа си едни от най-добрите специалисти в областта на управление на човешките ресурси и организационно развитие, с което да дам и гаранция, че можем да предложим не просто приятно преживяване в някое красиво кътче на българските планини, но и обучения и тренинги, който правят промяна в екипите.

За момента съм избрала 5 села и 5 предприемача с който работя в партньорство, но и се надявам да имаме шанса да включим и други села в офертите си, което ще зависи от успеха на нашите предложения.

59642305_862372144112558_2855059890605391872_n

Вече първите компании се възползваха от тази прекрасна възможност – какви са впечатленията, които споделят?
Първата компания, която ми се довери е Данон – Сердика АД. Много ме радва отзивът, който получих от Венета Стойкова, HR мениджър на фирмата:
„Повече от перфектна организация! За мен като отговарящ за тиймбилдингите в Данон-Сердика, беше облекчение, че мога да разчитам за всеки един детайл от събитието на екипа ви и да съм сигурна, че всичко ще е наред! Много различно, забавно и едновременно с това изключително полезно за подобряване на екипността ни. Членовете на екипа бяха много по-ангажирани от стандартните формати. Това че помогнахме и на каузата, още повече допринесе за удовлетворението ни. И определено мислим за продължение и надграждане.“
В момента съм в процес на подготовка за тиймбилдинг с екипа на маркетинг и дигитална агенция Еxplora. Има запитване и от други фирми и се надявам скоро да реализираме и следващите си събития.

59774498_319418212074271_7517588593716494336_n

Освен тиймбилдинги предлагам и съдействие при организиране на други корпоративни събития, например с фондация LocalFood.bg организирам през юни обучителен тур в Северозападна България, по време на който ще посетим много села и предприемачи, насърчавайки производители на чисти и традиционни храни.

Към кои фирми е насочена поканата ти да се включат в това приключение тиймбилдинг с кауза?
По принцип към всички екипи, които търсят различен тиймбилдинг, извън залите на големите хотели. Фирми, които биха избрали нестандартното и автентично преживяване сред българската природа – могат да се включат в кулинарни уроци за традиционни ястия в Беласица или Чипровския край, да приготвят сирена в Родопите или във врачанското село Ягода, да косят сено, или да изработят арт-инсталация в ателието на местен художник. Ще им разкрием тайните на чипровски килими или тънкостите в производството мед. Могат да включат СПА-отдих или преходи и каньониг в планините.

Повече за тиймбилдингите ни разказва и нашата интернет страница: http://ecotourconsulting.eu

Предложенията ни са най-вече към онези компании, осъзнали своята социално-корпоративна отговорност. Освен че с изборът си пряко подкрепят финансово предприемачите в селата, фирмите могат да изберат и друга кауза – подкрепа за местното читалище, природен парк или социално слабите възрасти хора в селата, с които работим. Сега например помагаме да се създаде компютърна зала в чипровското село Превала.

Програмите са най-подходящи за екипи от 10 до 40 човека, но бихме могли да предложим организация и за 70-100 човека. Това ограничение идва най-вече поради желанието ми да настаняваме предимно екипите в семейни хотели и бази собственост на местите жители, за да може повече средства директно да отиват в местната икономика. Фирмите могат да избират еднодневни или двудневни тиймбилдинги, а дори и такива в София – работим в сътрудничество с Ботаническата градина на БАН.

59888585_300628850874235_1281217409008533504_n

Кои са основните ти предизвикателства като предприемач и доколко има значение това, че си жена-предприемач?
В момента основното ми предизвикателство е как да стигна до клиентите си, до моята таргет група. Маркетингът в B2B сектора, особено ако имаш ограничен стартов капитал, е доста сериозно изпитание за успеха на един стартъп. Като професионалист в областта на туризма съм запозната с основните принципи на маркетинга, но сега навлизам в съвсем нови, не особено познати територии за мен и затова една от първите ми стъпки бе да запиша поредица от курсове по дигитален маркетинг към SoftUni и Beyond Academy.

Като човек дълго време работил в неправителствения и некомерсиален сектор, посветен основно на каузи, за мен е истинско предизвикателство преминаването ми в бизнес сектора, в който правилата са други и от мен като предприемач се изисква друг начин на мислене и други умения. Уча се в движение, но разчитам и на школата, която получих като мениджър на много проекти и като управител на туристическия информационен център в Широка лъка, които трябваше да разчита на самоиздръжка. Дългогодишният ми опит в организиране на всякакви събития и най-вече дълбоко познание на българското село, също ми помага.

Като жена предприемач, за мен най-трудно е да намеря баланса работа – семейство. Трябва да съчетавам задълженията си на майка, а от 2 години и на самотен родител, с отговорностите на работа като тази, в която няма работно време. Но пък работа без фиксирано работно време ми дава и гъвкавост и възможност да бъда до децата си, когато имат нужда от мен – имам син на 7 и дъщеря на 11 години, които са моята гордост и радост.

Какви тайни пази българското село, според теб?
Много тайни! Селата все още крият много красиви кътчета, интересни обичаи, предания, рецепти…които могат и да си отидат със смъртта на едно село и да бъдат загубени завинаги. Но познаването на тези тайни идва и с огромна отговорност. Не всяка пътечка, трябва да бъде разкрита, не всяко крехко стръкче цвете превърнато в атракция, не всяка общност е готова да се отвори и да понесе големия поток туристи и посетители.

Когато разкриваме тайните на едно малко село или защитена местност трябва да си даваме сметка за т.нар. carrying capacity, капацитета на една територия да поеме външен, антропогенен натиск, без да бъде увредена или в случая да загуби автентичността си. Една от опасностите за българските села е превръщането на автентичните традиции, в „балкан-туристически“ атракции.

Безкрайно съм щастлива, че все повече хора откриват тайната, че щастието е в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Щастието най-вече се крие в чувството за принадлежност и че сме приети от тази общност! А селото дава точно това усещане. Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е и магията на селския туризъм. Магия, която искам да вплета и в моите предложения за корпоративни събития.

Пожеланието ти към всички, които още не са открили чара на българското село?
Преди да поемат към селата, оставят в града егото си и суетата. Селото преди всичко е един различен свят, все по-крехък и застрашен от нашата неумела намеса. Една от моите мисии е точно тази – да помогна българските селата да запазят своята автентичност. На село, както и в гората, човек трябва да отива, както се ходи в храм, с чисти помисли и уважение. Да вземат и децата. Защото спомените от детството са тези, които ни свързват завинаги с мястото на което принадлежим.

В къщите за гости ще ви посрещнат сякаш сте техни приятели, а не клиенти, ще ви нагостят с чиста истинска храна, не с полуфабрикати. Сутрин ще се събудите от уханието на домашна баница или от чуруликането на птиците, гонещи се в клоните на ябълката до прозореца ви. А нима на нас градските хора не ни липсва именно това преживяване и тази свобода, вкуса на току що откъснат домат или прясно сирене. Тук, в тази среда се раждат истинските приятелства и екипи.

И пожеланието ти към теб самата?
Да успея с каузата си. Да намеря повече съмишленици и хора, които да изберат нашите тиймбилдинги. Защото моят успех е и още един шанс за българското село.
И разбира се, да мога по-често да се връщам там в планините и селата, където се свързвам със себе си и откривам България.

Дайте по един лайк и се замислете за тиймбилдинг с кауза с Антония!
https://www.facebook.com/TeambuildingForACause/

Ура за Анди и Колежа “Адам Смит”!

ua_12_Andy

Анди Стойчев е ръководителят и „сърцето“ на Колежа „Адам Смит“. И защото е прекрасен, като човек и професионалист, а и защото Колежът е също такъв – нетрадиционен, приветлив, истински – реших, че е добра идея да ги представя тук – Анди и Колежа „Адам Смит“ 🙂

Разкажи малко за историята на Колежа „Адам Смит“ – кога и как те намери идеята и какво се промени през годините?
Започнахме през 1999-та. Предходната година Министерство на промишлеността закри своето обучаващо звено, което беше подготвяло управленски кадри няколко десетилетия. Семейството ми и преподавателският екип, с които от 1992-ра година бяхме създали изцяло нова програма, която тогава се наричаше “Бизнес колеж”, запретнахме ръкави – нямахме нищо друго – и решихме да продължим начисто. Идеята ни харесваше, бяхме вложили много в създаването и усъвършенстването на програмата. Нямаше да позволим да потъне в забвение. До 2004-та година работихме само като обучаваща организация, а програмата се наричаше “Училище по мениджмънт”. Нямахме формален лиценз, хората идваха при нас, заради това, което получаваха умовете им, не за диплома. Лицензирахме дейността през 2004-та година под името “Колеж по мениджмънт “Адам Смит”. Тогава, паралелно с редовната програма, направихме и първите си стъпки от прехода от кореспондентско към онлайн обучение. Някъде през цялото това време спряхме да броим годините. Използвахме всяка минута, за да се променяме. Ако нещо се случваше по същия начин, както и в предходния курс, ако съдържанието оставаше непроменено, ние недоволствахме. Философията ни беше простичка – светът се променя непрекъснато и ако не можем да го изпреварим, то трябва поне да тичаме достатъчно бързо, за да сме в крак с него.

Има доста консерватизъм и стереотипи в образованието – как ги разчупвате?
Някой беше казал (прости ми за клишето, но наистина не мога да си спомня кога и къде го чух), че стереотипите не са непременно неверни – те просто не включват всичко. Струва ми се, че усещането за консерватизъм идва от твърде удобното за защита “традицията трябва да се пази и продължава”. Съгласен съм, традициите са важно нещо. Но пазейки тях, не трябва да пазим себе си от промяната. Ние залагаме на промяната. И то не на самоцелната промяна, а на промяната, която ни подсказва развитието на науката. Следим всичко, което се случва в полето на изследователската дейност и иновациите в образованието. Скъпи и мащабни изследвания, които ние не можем да си позволим. Но можем да си позволим да се възползваме от свободния обмен на информация. Трябват само очи – да виждат и уши – да слушат.

Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш с частно образование у нас?
Търпението пред бавните крачки. Парадоксално е, че светът се развива ужасно бързо, а в същото време някои неща се променят със скоростта на уморена костенурка. Усещането да знаеш, че можеш да раздаваш с шепи, да си отворил вратата широко и да гледаш как тълпата се движи към въжеиграчите и гълтачите на огън на площада, вместо към книгата и електронното знание. Устойчивостта пред осъзнаването, че е позволено да гребем от мъдростта и изобретенията на десетки хиляди от най-добрите в света, а не го правим. Но това са моите лични предизвикателства, моята лична тъга. Не се оплаквам. Ако правиш нещо с любов, не е трудно да изтупаш от рамо ежедневните предизвикателства, бюрокрацията, недомислиците… стига погледът да е нагоре.

Хралупата – разкажи ни повече за този нов проект на Колежа?
Хралупата е усещане за уют, място за отпечатъци, нашата онлайн платформа за учене. Тя не е просто софтуер, тя носи нашето ДНК. В нея можеш да се загубиш. В нея можеш да намериш себе си и своето място. “Адам Смит” е училище за предприемачи. За търсачи. Хралупата е тяхното място за намиране на неща. Удобна, с учебно съдържание, специално разработено от нас, с много интерактивности, задания, видеоклипове, забавни казуси.

Кой е поканен да се присъедини?
Нека заповядат онези, които са усетили в себе си тръпката на създаването, тръпката на намирането на решения. Ние не можем, а и не желаем, да моделираме службогонци. Можем да помогнем на усетилия себе си като предприемач да развие увереност, да разшири представата си за бизнеса, да познае – сред различните начини на правене на бизнес – своя.

Какво си пожелаваш?
Умът ми да бъде здрав достатъчно дълго, за да мога да направя още мъничко за онези, които имат нужда някой да направи нещо за тях.

Хайде! Бъдещи предприемачи и мениджъри – записването е още в ход на сайта на Колежа – https://www.adamsmith.bg/

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

 

Ура за Гергана Грънчарова и LeadersPlay

Gergana_Grancharova_1
LeadersPlay e компания, която предлага дигитални продукти и офлайн обучения за деца и младежи в сферата на предприемачеството, финансовата грамотност и социалните умения, базирани на различни игрови елементи и методики.
Гергана Грънчарова е собственик и изпълнителен директор на LeadersPlay. През 2016 годинa Гергана е номинирана за най-влиятелна жена в предприемаческата екосистема на България и отличена като един от успелите млади българи в класацията “30 под 30” на Forbes Bulgaria. Носител е и на престижната награда за вдъхновяващи българи “40 под 40” на Дарик Радио.
Гергана има редица сертификати и квалификации – част, от които в сферата на управлението, предприемачеството и продажбите. Придобила е трета степен на квалификация “Икономист със специалност “Търговия”, завършила е бакалавър по “Бизнес администрация”, бакалавър по “Финансов мениджмънт” и магистър по “Финансов мениджмънт и маркетинг”.
Отскоро Гергана е собственик и на Incineration Productions – ново българско game development studio, в което развиват фентъзи екшън-приключенска видео игра.

Как Гергана се захвана с LeadersPlay и предприемачество?
Истината е, че за мен никога не е съществувал път, който е различен от предприемачеството. Още когато бях много малка, буквално веднага щом родителите ми и техните приятели започнаха да ми задават въпроса с какво искам да се занимавам, когато порасна, аз вече имах своя отговор. Знаех, че искам да управлявам свой собствен бизнес, да бъда независима и да променям живота на хората към по-добро. Целите бяха ясни, оставаше единственото да направя план, който да следвам. Започнах да работя на 14 години като се занимавах предимно с маркетинг и продажби. Още тогава вярвах, че ако искаш да бъдеш успешен предприемач, е необходимо да можеш да продаваш себе си като личност и идеите си. След 12-ти клас за ужас на всички кандидатствах в един единствен университет с желание, насочено само към една специалност. Приеха ме, разбира се. Пет години по-късно завърших отлично два бакалавъра и магистратура и установих, че имам хиляди теоретични познания, но те по никакъв начин не биха могли да допринесат за кариерното ми развитие.
Всичко, което получих от училище, беше сравнително добра обща култура. По време на следването ми в УНСС обаче срещнах преподаватели, които ми преподаваха по управление и финанси, по коренно различен начин – именно чрез метода на игровизацията. Този стил на преподаване се различаваше изключително много от стандартното изнасяне на лекции и упражнения и това, което ми направи впечатление, беше високата ангажираност на целия поток по време на занятията и отличните резултати на изпитите. Този опит контрастираше значително с начина, по който протичаше обучението ми в училище и така у мен се зароди идеята да предложа нов начин на обучение, който да е забавен и мотивиращ за децата и те да научават повече с по-малко усилия.
Темата на обученията дойде допълнително, когато започнах да мисля за реализацията на собствената си идея. Тогава установих нуждата от личностни умения в тази насока и така стигах до идеята за обучения на деца, които да ги научат как да си поставят цели, да работят в екип, да комуникират ефективно, да бъдат уверени в себе си и т.н. Последващите тестове, които проведох, за да валидирам идеята, потвърдиха нуждата от такова решение и позитивните ефекти, които то би имало върху децата. Запретнах ръкави и започнах.

Основните предизвикателства през тези три години?
Преди LeadersPlay да заработи като компания оперираше близо две години под формата на проект. През този период една от основните цели, които си бях поставила, е да установя каква всъщност е причината за съществуващите проблеми в образователната система. Основната ми хипотеза беше, че предметите, които се преподават не са достатъчно актуални и не предизвикват интерес в децата, за да задълбаят сами и да обогатят общата си култура около тях. С изненада с екипа ми установихме, че истинският проблем, не са учебните предмети, а липсата на мотивация на по-голямата част от преподавателите да направят часа интересен за децата и да ги накарат да бъдат активни по време на занятията. Това, разбира се, води до ниска функционална грамотност и пълно отсъствие на възможност за изграждане на личностни умения у подрастващите. Така че, дори и след три – четири години на българския пазар, най-голямото предизвикателство си остава намирането на преподаватели. В LeadersPlay преподават педагози и хора от бизнеса, като по-голямата част от преподавателите ни са мениджъри или предприемачи. Истината е, че аз предпочитам тях, тъй като те работят със сърцето си с децата, отворени са за предизвикателства и приемат мисията на компанията ми като своя собствена.
Обученията, които предлагаме, и като тематика, и като методология, дори сега, продължават да бъдат сравнително нови за нашата страна и понякога се сблъскваме със скептично отношение, особено към идеята да запознаем децата в ранна възраст със света на бизнеса, предприемачеството и финансите. Но все по-често срещаме и съмишленици, особено сред онези родители, които съзнават необходимостта от промяна в образователната сфера.
Много ни помагат отворените уроци, които правим, за да могат родителите да добият представа за целите и методите ни на преподаване. По време на сесиите децата създават свои проекти, които развиват с помощта на игрови модели и елементи. Заедно с това те се учат да управляват финансови средства, да комуникират ефективно, да работят в екип, да презентират. На финала представяме цялостния проект пред родителите и винаги е много приятно да видим изненадата им от това колко много са постигнали децата само за един ден.

Доверието се печели с работа и все повече са хората, повярвали в желанието ни да насърчаваме децата да бъдат мотивирани, самостоятелно мислещи и разчитащи на себе си личности. Там, където всички се борят за оценки в бележника, ние се борим да възпитаваме умения, абсолютно необходими за ХХI век.
Вярвам, че един ден тези умения, които предаваме на децата, ще помогнат за положителната промяна в България – и надявам се, и по света.

Основните фактори за успеха до момента?
Хората казват, че е лудост да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш различен резултат, но аз вярвам, че някъде в това твърдение е скрита дребна частичка от дефиницията за това какво представлява предприемачеството. Компанията е отражение на принципите, способностите и ценностите на нейния собственик. И тъй като според мен успехът е въпрос на личен избор, вярвам че зад всяко успешно начинание, стои един добре сработен екип, състоящ се от хора, които са уверени в себе си, целеустремени, амбициозни и готови да отстояват принципите си и да се борят до откат за сбъдването на мечтите си.

Как се излиза на външни пазари – това е смел ход.
Не смятам, че това е смел ход. За мен няма нищо по-нормално от това, когато си създал качествен продукт и си готов да застанеш с името си пред него, да направиш всичко възможно, той да се продава на колкото се може повече локации. Към настоящия момент, ние навлизаме поетапно в цяла Азия и сме в активни преговори за предоставянето на обученията ни в близо 30 държави, по-голямата част от които, са разположени в Европа.

Кое те мотивира и зарежда?
Пътят на предприемача е изключително труден, но аз истински вярвам, че предприемачите са хората, които работят упорито и целенасочено и сбъдват промяната. Те са тези, които създават иновациите и карат света да се движи напред, превръщайки го в по-добро място за живеене. Цената на сбъдване на тази промяна обаче е наистина висока и аз съм готова да я заплатя и да се боря ежедневно за каузата, на която съм се посветила. Ние в LeadersPlay променяме животи и това ми дава силата, увереността и куража всяка сутрин да се събуждам с усмивка и да започвам отначало.

Ура за Явор Янакиев и покана за младите предприемачи в Бургас и Варна

yavor_yanakiev

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук