По-малко месо. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

Продължавам темата за малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме без много да му натежи. Дотук писах за по-малкото пластмаса за еднократна употреба, бутилките за многократна употреба, разделното изхвърляне на отпадъци, електрическите автомобили.

Е, стигаме до една доста непопулярна тема за България – темата за повече зеленчуци и по-малко месо. Твърдо вярвам, че в бъдеще месото ще е кът, а и хората (надявам се осъзнато) ще избираме да консумираме по-малко месо. По етични причини, по здравословни причини, по климатични причини – всеки по своя избор и начин.

Споделям няколко картинки, за да онагледя – ето какъв отпечатък оставя продукцията на различни храни:

beef-carbon-footprint-resource-use-graph-550_large_landscape

И да, мисля, че в бъдеще всички ще набавяме повечето си протеини от насекоми. Ето една от причините за това

unnamed

Вероятно никак не сте съгласни с всичко това. Знам, че промените не са лесни за приемане. Но си мисля, че колкото повече знаем за всичко това, по-лесно ще го осмислим и приемем.

Също писах за Разперени криле.

По-малко еднократна пластмаса. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

turtle

Знам, че zero waste – нулев отпадък звучи тежко за хората, които са още далеч от темата. Но за малка стъпка в посока начало на промяната към по-устойчиво бъдеще предлагам да помислим и да махнем от живота си възможно повече неща от пластмаса, еднократна пластмаса или такива, които имат кратък живот и са от пластмаса или още по-лошо – смес от пластмаса и метали (например кабелчета, слушалки, техника) или пластмаса и хартия (например еднократни чаши за кафе уж хартиени). Възможно е.

Много пластмаса ежедневно минава през ръцете ни. Ако е една идея по-осмислено може и да е доста по-малко.

Например:

  • пликчетата за опаковане в супермаркета (плодове и зеленчуци, тарелки, кутийки от щандовете за готова храна и т.н.), могат да се заменят успешно с торбички многократни – специално това за меренето на зеленчуци и плодове и кутии за многократна употреба за храната;
  • за бутилките за вода вече казахме – лесно е доста;
  • по-големи опаковки от опаковани в пластмаса неща – от ориза и боба например (вместо 3 пликчета по 1/2 кг може 2 с по кило, излиза и по-изгодно) или вместо няколко броя малка опаковка веро / течен прах за пране – една по-голяма (пак излиза и по-евтино);
  • за кабели, слушалки, дребни джаджи, техника – знам че в последните близо две години ни се наложи доста да ползваме – просто ги предавайте за рециклиране, те не се изхвърлят в обикновените цветни кофи, а се връщат, но в магазините за техника са длъжни да имат кът за предаването им за рециклиране;
  • и да – каквото не успеем да спестим и все пак дойде при нас – поне да не влиза в общия боклук, а да отиде за рециклиране.

Не е толкова сложно, нали? Можем. Хайде. 🙂


Писах още за планините за рециклиране на техника – тук. и за по-малкото пластмаса и повече живот – тук.

Бутилка за многократна употреба. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8326

В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!

За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.

IMG_8324

Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.

Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.

Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂

IMG_8328

В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.

Можем!

Хайде да го направим.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането и за електрическите автомобили.

Електрически автомобил. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

imiev

От две години семейната ни градска кола е електрическа – i miev, ето това малко, смешно, сладко, муцунесто возило. Не съм писала до момента за това, но в поредицата малки стъпки нямаше как да не включа тази. ОК, чувам ви, не е толкова малка тази стъпка 🙂 но е от тези, които можем да направим.

Първо искам да кажа, че е супер да караш електромобил. По-долу ще опиша плюсовете.

И важно – все още в София хората не са свикнали на такива коли и ежедневно я зяпат, разпитват, гледат невярващо „ама на 100% електрическа?!“ и нещо важно – не са се научили, че са безшумни тези коли и се стряскат, като не ги чуват.

И така, основните готини неща на електромобилите:

  1. тихи са. представете си София само с електрически транспорт – ще е тоооолкова по-тиха! супер кеф е да се кара тиха кола.
  2. не изпускат вредни газове. когато минавам покрай майки с колички, бягащи хора или просто хора, не се притеснявам, че ми дишат гнусния пушек от ауспуха, който мърси целия въздух на града. големите градове ще са много по-приятни за живеене, когато са на 100% електрически и заради това!
  3. изгодно е. дори с новите цени на електричеството е по-изгодно, отколкото да сте на бензин, дизел или газ.
  4. електрическите автомобили са с 25% като брой части, сравнено с обикновените, т.е. вероятността нещо да изисква ремонт е драматично по-малка.
  5. ами как да кажа – фенси-шменси си е да си без синя и зелена зона в града, защото електромобилите (не хибридите, само 100%-овите) не пускаме смс за зона 🙂
  6. точно тази е малка, мега пъргава и гъвкава, набира ускорение мнооого бързо, паркира се супер лесно и почти винаги си намира място.
  7. не че е толкова важно – но при електромобилите не се дължи и данък.

Но най-якото е – мисълта да живееш с една идея по-малък отпечатък върху природата – чувството е добро.

Минусите ги има, съгласна съм – най-вече за момента зареждането, което в рамките на София е що-годе решено (особено готино в някои супермаркети е безплатно), но из страната все още не. Но мисля е въпрос на време. Второто, което дори хора с възможности изтъкват, е цената, но мисля, че тя е все по-приемлива, особено на фона на плюсовете и също във времето ще става по-добре. Ясно е, че държавата за момента не насърчава, както се случва на места в Европа, но дори това е въпрос на време.

Мартин Заимов ме запали по електромобилите преди много години, за което му благодаря.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането.

Рециклиране. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8133

Снимката е от оборката в рамките на 5-6 минути днес, 17 октомври, от квартала, където живея (уж от „по-добрите“ квартали в София).

Усетих се тези дни, че отдавна не съм си споделяла по зелената тема, която ежедневно е в главата ми и реших да напиша серия постове тук за малките стъпки, които прилагам в последните доста години, със семейството ми. И много от моите приятели вече го правят. И още много хора виждам, че все повече се вълнуват. Та нека споделя в тази поредица и разкажа за всяко от малките неща, които не затормозяват ежедневието ни, но пък може би поне малко помагат хората да имат бъдеще на тази планета, защото за момента друга си нямаме.

От време на време правя оборки около мястото, на което живеем. Изумявам се, че в 2021 има хора, които с лекота си мятат на улицата, в храстите кенчето, бутилката, други неща … без да се замислят. Ами – минавам мило след тях и почиствам, защото иначе поне няколко години природата ще се бори да ги погълне, а напълно ще успее след 50-100 години поне. А все пак това е моята улица, моят квартал, моят град, моята България и моята планета, не искам да ги гледам мръсни.

Също у дома доста стриктно от много години изхвърляме разделно. Да, чувам, знам мантрата – „ама те ги изхвърлят заедно“, „какъв е смисълът“. Ами смисъл има. Била съм на площадките за сепариране и рециклиране и знам, че това работи. Да, тук в България работи! Стига да има кой да изхвърля разделно.

Добрата новина е, че в София все повече хора изхвърлят разделно. Дори, по скромното ми мнение, контейнерите се пълнят бързо и е нужно Столична община да си преосмисли локации и договори с компаниите, които рециклират и да увеличат капацитета си. Особено за пластмаса. Браво на София, че го прави! Дано скоро и други градове!

Стъклените опаковки са перфектни за рециклиране.

Рециклира се и електроника – разказах за това тук.

Писах също как чистих двора на близкото училище.

И за трите големи мита при рециклирането писах.

Хората от Ценна пластмаса София правят все по-големи крачки. Може всеки да се присъедини към тях.

Бизнесите – също, като поне слагат кошчета и изхвърлят разделно. Чувам за още инициативи, за които ще разкажа скоро.

Хора, можем!

 

Ура за Разперени криле! И браво на екипа на КАЖИ

243924637_904390710179254_5145410846779857014_n

В събота от 10 на езерото Ариана има бягане 5 км – Бягане за животните. Каня ви на него – регистрацията е тук.

Но ако темата за животните ви вълнува – нека ви срещна със Светослав Чекелев, Координатор кампания „Разперени криле„, КАЖИ – Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията.

Разкажете ни повече за кампанията „Разперени криле“? Кога стартира за България и каква подкрепа намирате до момента?

Името “Разперени криле” идва от там, че при клетъчното отглеждане кокошките, използвани от хората за производство на яйца, се държат в клетки, в които всяка птица разполага с място колкото лист А4 и за тях не е възможно да изпънат крилете си. В тясното пространство те нямат почти никаква свобода да се движат или да правят повечето от нещата, които са естествени за тях — да се протягат, да тичат, да се чистят с пясък или да ровят и кълват в земята. Крайната цел на кампанията е да се премахнат жестоките и ненужни клетки, защото вярваме, че никоя птица не заслужава да живее живот без да може дори да разпери криле.

Вдъхновихме се да стартираме “Разперени криле” след като станахме членове на Open Wing Alliance – глобална коалиция от организации, обединени в обща цел: да се прекрати насилието над кокошки и пилета по целия свят. Теорията на промяната конкретно за проблема с клетъчното отглеждане е, че информирайки потребителите, ние променяме нагласите им. → Виждайки нагласите на потребителите, компании от цял свят пoемат ангажименти да спрат да използват яйца от ферми с клетки. → Производителите на яйца съответно преминават към алтернативни методи, за да отговорят на търсенето. → Така фермите с клетки постепенно намаляват и това прави забраната на клетъчното отглеждане възможна. Видяхме, че това успешно се случва по света и започнахме да говорим за проблема в България през юни миналата година.

В началото се фокусирахме основно върху това да информираме хората за това каква е реалността зад яйцата, белязани с код започващ с цифрата 3 (за клетъчно отглеждане). Установихме, че голяма част от тях досега не са обръщали внимание при пазаруване или че изобщо не знаеха за значението на кодовете върху яйцата, но щом разберат колко са жестоки клетките почти всички реагират с възмущение. Към момента близо 11,000 български граждани са подписали петиция, в която обявяват, че се отказват да купуват яйца от ферми с клетки. Освен с обществото комуникираме и с компании, използващи яйца или яйчни продукти, защото смятаме, че те носят отговорността да се вслушат в исканията на потребителите и да предприемат действия, за да се задвижи промяната. Вече 30 компании от различни сектори у нас са приели политики за преминаване изцяло към яйца и яйчни продукти от алтернативни системи за отглеждане.

Може би да споделите малко от историята на движението по света?

Доколкото знам „cage-free“ (без клетки) движението започва в САЩ, където през 2015 г. McDonald’s поемат революционен ангажимент до 2025 г. да се снабдяват само с яйца и яйчни продукти от ферми с алтернативни системи, докато те представляват едва 6% от всички ферми в страната.Оттогава насам освен че стотици други компании в Северна Америка са поели ангажименти, в 9 американски щата клетъчното отглеждане на кокошки бива забранено. В резултат само за 5 години, броят на кокошките във ферми без клетки в страната се е увеличил над 4 пъти — от 6% през 2015 до над 26% през 2020 година. Това означава, че около 68 милиона птици няма да прекарат живота си в тесни клетки.

Движението се разраства и достига Южна Америка, Европа, Азия, Австралия и дори Африка. Към момента над 2 000 компании в цял свят от всички сектори, сред които са и най-големите световни производители на храни, вериги супермаркети и ресторанти, са поели ангажименти да спрат да се снабдяват с яйца от клетъчно отглеждане.

Защо е важно в обществото ни да има повече разбиране за проблема?

Мисля, че е важно да има повече разбиране за всички проблеми свързани с индустриалното животновъдство. Страданието на животните в индустрията е огромно, а същевременно е и най-прикрито. Вярвам, че всеки човек заслужава да бъде информиран за реалността, за да може пазарувайки мислено да проследи пътя на продуктите до супермаркета и да има възможността да направи съзнателен избор дали иска да подкрепя жестоки и вредящи на хората и природата практики или не.

243037460_903223190296006_2168403838216252444_n

Конкретно за проблема с клетките, в момента разликата в цената на едно яйце от клетъчно и подово отглеждане е около 2 стотинки, а за кокошката възможността да разпери криле предполагам, че няма цена. Въпреки че условията при алтернативните системи за отглеждане са далеч от прекрасни, признаването на естествените поведенчески нужди на кокошките и премахването на клетките е стъпка напред към един по-добър свят.

Вашата лична мотивация да участвате в организацията?

Участвайки в организацията имам възможността да допринасям за това хората да стават все по-информирани и загрижени за животните. Според мен никое същество не заслужава да живее живот изпълнен със страдание и вярвам, че ако всеки от нас започне да живее по-състрадателно, светът може да стане едно по-добре място за всички.

Кой и как е поканен да ви подкрепи?

Всеки потребител може да допринесе за промяната като спре да купува яйца с код 3, подпише петицията и по този начин отправи ясно послание към компаниите.

Ако пък сте част от компания и желаете Вашият бизнес да приеме политика за по-етично потребление на яйца и яйчни продукти, свържете се с нас на contact@razperenikrile.bg, за да Ви помогнем с насоки.


От сърце подкрепям КАЖИ и желая наистина по-малко страдание за всички животни. Ако ги подкрепяте – дайте по един лайк във фб, следвайте ги, доброволствайте, дарете им, подпишете петицията или елате да бягаме в събота.

Ура за Георги и Радо и Ценна пластмаса София

IMG_6262

Преди седмица бях на едно специално място – мястото на Ценна пластмаса София, създадено от Георги и Радо. Двамата са ентусиасти – единият е дизайнер – Георги Балинов, другият е гръбначен терапевт – Радостин Русев, но са се захванали сериозно с темата рециклиране на пластмасата (който следи този блог знае, че тази тема и мен доста ме вълнува).

Разкажи ни как започна всичко?
Георги: И аз като всички хора, които дори и малко се интересуват от света в който живеем, в последните години научавах малко по малко за замърсяването от пластмасата и огромните проблеми, които създава за всички нас. В началото на 2019г. започнах да търся начини, с които всеки човек може да помогне и случайно разбрах за огранизацията Precious Plastic. Видях колко много работа са свършили и прекрасните машини и инструменти, които са създали и предоставили за всеки да построи сам. Веднага след това реших, че ще се опитам да построя машините за рециклиране и ще се опитам да покажа на обществото ни, че всеки един от нас може да помогне като рециклира собствените си пластмасови отпадъци. За целта вербувах баща ми, който е пенсионирал се инженер и с негова помощ успяхме да построим и подкараме първите 2 машини, като така поставихме началото.

Кога и как Радо се присъедини към проекта – сподели моля.
Радо: Присъединих се към проекта юни 2021г. Още от преди карантината на 2020г се бях запалил по идеята за рециклирането, която Precious Plastic движението показва и движи в световен мащаб. Веднага щом разбрах, че има има клон на организацията в София – веднага звъннах да си уговоря среща с хората. Така се запознах с Георги, който много се зарадва че ще има още един помощник. От тогава действаме сериозно по постигането на плана на Ценна Пластмаса София.

Защо е важна тази кауза за вас? Защо го правите?
Георги: За мен възможността всеки един от нас сам да рециклира своята отпадъчната пластмаса е лъч надежда сред облаците от негативни новини, свързани със замърсяването и тровенето на планетата и всички живи същества. Моята надежда е все повече хора да научат за нас и дейността ни, така че в бъдеще пластмасата да не се приема като боклук, а като ценен ресурс който сами можем да превърнем отново в нещо стойностно и полезно.

Радо: Защото децата ни ще имат нужда от тези инструменти за справяне с пластмасовият проблем. Всичките ни усилия са за да могат те да се справят. Георги вече има момиченце на 1 година, която е постоянната му мотивация. А аз Радо – искам тепърва да създам семейство и деца.

С какво разполагате до момента? На какъв етап сте?
Георги: След като заработиха първите 2 машини, следващата важна стъпка беше намирането на подкрепа от екипа на Resonator които щедро ни предоставиха място в София, където да изградим първия по рода си център за рециклиране. Успоредно с това получихме и дарение от Сдружение „1% Промяна” с което да построим трета машина и да закупим допълнително оборудване и инструменти. А съвсем наскоро се присъедини и Радо, с чиято помощ успяваме да развиваме нашата малка организация, така че да имаме все по-голямо въздействие.

Радо: Вече сме на вторият етап от плана ни. Разполагаме с три машини от колекцията на Precious Plastic – мелачка, инжектор и екструдер. С тях можем да рециклираме директно всичката донесена пластмаса при нас. Можем да създаваме директно малки по обем предмети, както и да създаваме калъпи за нови предмети.

IMG_6264

От каква подкрепа имате нужда?
Радо: Няколко са нещата, от които имаме нужда:
В момента ни трябват още няколко доброволци, които да ни помагат с:
– различна физическа дейност в базата ни
– заснемане на снимков и видео материал
– нашето онлайн присъствие във социалните мрежи
– идеи, разработки и тестове за нови предмети и изделия, които да почнем да произвеждаме

Георги: Другото важно нещо за нас в момента е да популяризираме нашата дейност, така че повече хора да започнат да рециклират своята отпадъчна пластмасата.

IMG_6267

Как могат хората да допринесат към Ценна Пластмаса София?
Радо: Няколко са начините:
1) Събирайки и носейки ни ежемесечно пластмаса за рециклиране.
2) С физически доброволчески труд в нашата база
3) С умения и познания за подобрение и развитие на машините и процесите ни
4) С парични дарения за закупуване на още машини

IMG_6270

Научете повече за Ценна Пластмаса София:
Нашият уебсайт
Facebook
Instagram


Искрено се зарадвах да видя колко са напреднали Георги и Радо и че вече има подобна инициатива в България!

Ще помагам с каквото мога и каня и вас да се включите 🙂

нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Ура за Боряна и Bee Bed с 5 кошера в София за лечение и отмора

IMG_6118

Представям ви Пчелин 1618-0009 или по-приятелски казано – Пчелна къща Bee Bed и Боряна Първанова, която вдъхновена от пчелите споделя благото от общуването с тях с всички. Подробностите са в интервюто 🙂

Кога и как станахте приятели с пчелите?
С пчелите се сприятелихме постепенно. Първите си кошери взех преди 5 години в комбина с един приятел. Той стана пчелар по наследство от тъста си, и се записа да учи за пчелар. Почти година го убеждавах, аз да си
купя кошери, той да практикува наученото, а аз да попивам занаята. Първо ме беше страх и ги гледах отдалече и за малко. Екипирах се като космонавт. Няма да забравя първия път когато сама отворих кошер да го прегледам. Повдигах рамките една след друга и бързо ги връщах обратно. След това моят приятел ме попита „И какво видя?“, а аз „ами не знам… имаше много пчели“.

Сега вече сме си приятели с пчеличките. Често ги преглеждам без ръкавици и обожавам да ги оставям да се разхождат по мен. Те са много миролюбиви същества. Последното нещо, което правят в живота си е да жилят и това е
само при самоотбрана или отбрана на семейството. За съжаление много хора не го знаят и често изпадат в паника само като видят пчела. Ако запазят спокойствие, тя най- вероятно ще ги подмине или ще кацне за малко, да си почине.

IMG_6116

Как ти хрумна идеята за Bee bed? И как я реализира?
За да гледаш пчели, трябва непрекъснато да четеш и да обменяш опит. Така попаднах на статия за ползите от кошерния въздух. Стана ми интересно и се разтърсих за повече информация. Оказа се, че този метод на терапия е известен от столетия, и в много държави е широко разпространен. Четях за аромата в стаята и спането върху пчели, и си мечтаех и аз да пробвам. Разбрах, че в България вече има няколко такива къщички, но всички са далеч от София. Отне ми година, докато успея да посетя една от тях. И се влюбих….. Реших, че задължително трябва да си направим нещо такова за
нас.

Реализацията не беше лесна. Първо трябваше да се преборя с безброй регистрации, после да намеря кой може да ми направи къща с вградени кошери (защото пчелите са невероятни архитекти и строители и ако кошера не съответства на техните нужди, просто ще го напуснат), после да намеря от къде да си закупя необходимите апарати, и най- накрая как да заселя кошерите. Сега пък се боря с популяризирането на този вид терапия. В България тя изобщо не е популярна и като кажа, че имам пчелна къща, всички си мислят, че продавам мед 🙂
След като вече имахме къщата за нас, се замислих каква късметлийка съм да живея в къща, която е на подходящото място, за да бъде пчелин и в същото време да е на 20 минути от центъра на София. И тогава решихме с мъжът ми, че ще я отворим за посетители. Това се случи миналата година точно на рождения ми ден – 16.06.

IMG_6123

Заниманията с пчели – какво ти носят?
За мен това е най- успокояващото нещо на света. Когато съм с пчелите времето спира. Когато прегледа свърши, просто не ми се тръгва от там. Не случайно се казва, че „ако си вдишал веднъж аромата на отворен кошер, ти остава краста за цял живот“. Познавам пчелари на 80-90 години и продължават да ходят на пчелините си.

IMG_6121

 

За кого е полезно да посети теб и пчелите ти?
За всички, с изключение на хората със силна алергия към полени и пчелни продукти. Всеки ще намери нещо различно, но никой няма да си тръгне от тук без нищо. Някой ще се наслади на аромата, друг на спокойствието. На някой ще му хареса да наблюдава през стъклото неуморния труд на пчелите, а на друг ще допадне дрямката в пчелната стая. Възрастните ще търсят спокойствие, а децата ще задават безброй въпроси. Ползите за тялото са много. Най- бързо се усеща презареждането с енергия, и успокояването на нервната система. Да живееш в София е доста стресиращо и за това всички имаме нужда да изхвърлим натрупания стрес и да се подготвим за нови изпитания. В къщичката ми това се случва само за 20-30 минути почивка в пчелната стая. Ако пък имате здравословни проблеми с дихателната
система, синузит, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на нервната система или искате да подсилите имунитета си, тогава трябва да се направят няколко поредни процедури.
Посещаването на пчелна стая съчетава три здравословни ефекта:
1. От аромата на кошерния въздух: Терапията с кошерен въздух е много полезна за хора, страдащи от астма,
хипертония и болести на нервната система. Помага да се отървем от депресията, да възвърнем силите си, и дори да се чувстваме в лека еуфория. Уханието на пчелния прополис е балсам от треви и смоли. Те действат като антисептици и притежават висока антимикробна активност, подпомагат лечението на дихателните пътища и белите дробове, повишават имунитета, подобряват психоемоционалния баланс, дават лекота и енергичност.
2. От вибрацията на пчелите: Пчелите излъчват вибрации, съответстващи на вибрациите на човешкото
тяло, при което човек изпитва лекота, прилив на енергия и положителни чувства. Те стабилизират емоционалното състояние, което води до по-здрав сън. Вибрациите са полезни за работата на сърдечния мускул, облекчават
болките в гърба, мускулите и ставите.
3. От биополето на пчелите: При пърхането и жуженето, пчелите създават около себе си силно
биомагнитно поле, което подпомага възстановяването на нашето биополе. Освен това, при полет между космите по тялото на пчелите се образуват електрически заряди, които зареждат въздуха с отрицателно заредени йони,
а те от своя страна спомагат за намаляване на свободните радикали в организма ни.

Какво си пожелаваш, на теб и пчелите ти?
Пожелавам си винаги да съм толкова жизнена и щастлива и всички около мен да са здрави. На пчеличките си мога само да пожелая лесно да си намират паша и да се подготвят добре за зимния сезон.


Искрено желая успех на Боряна!

Подробности има на сайта https://www.beebed.eu/

Може да дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/beebedhouse

Но най-вече минете на място – няма как да се опише, трябва да се изживее.

 

Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.