Ура за Георги и Радо и Ценна пластмаса София

IMG_6262

Преди седмица бях на едно специално място – мястото на Ценна пластмаса София, създадено от Георги и Радо. Двамата са ентусиасти – единият е дизайнер – Георги Балинов, другият е гръбначен терапевт – Радостин Русев, но са се захванали сериозно с темата рециклиране на пластмасата (който следи този блог знае, че тази тема и мен доста ме вълнува).

Разкажи ни как започна всичко?
Георги: И аз като всички хора, които дори и малко се интересуват от света в който живеем, в последните години научавах малко по малко за замърсяването от пластмасата и огромните проблеми, които създава за всички нас. В началото на 2019г. започнах да търся начини, с които всеки човек може да помогне и случайно разбрах за огранизацията Precious Plastic. Видях колко много работа са свършили и прекрасните машини и инструменти, които са създали и предоставили за всеки да построи сам. Веднага след това реших, че ще се опитам да построя машините за рециклиране и ще се опитам да покажа на обществото ни, че всеки един от нас може да помогне като рециклира собствените си пластмасови отпадъци. За целта вербувах баща ми, който е пенсионирал се инженер и с негова помощ успяхме да построим и подкараме първите 2 машини, като така поставихме началото.

Кога и как Радо се присъедини към проекта – сподели моля.
Радо: Присъединих се към проекта юни 2021г. Още от преди карантината на 2020г се бях запалил по идеята за рециклирането, която Precious Plastic движението показва и движи в световен мащаб. Веднага щом разбрах, че има има клон на организацията в София – веднага звъннах да си уговоря среща с хората. Така се запознах с Георги, който много се зарадва че ще има още един помощник. От тогава действаме сериозно по постигането на плана на Ценна Пластмаса София.

Защо е важна тази кауза за вас? Защо го правите?
Георги: За мен възможността всеки един от нас сам да рециклира своята отпадъчната пластмаса е лъч надежда сред облаците от негативни новини, свързани със замърсяването и тровенето на планетата и всички живи същества. Моята надежда е все повече хора да научат за нас и дейността ни, така че в бъдеще пластмасата да не се приема като боклук, а като ценен ресурс който сами можем да превърнем отново в нещо стойностно и полезно.

Радо: Защото децата ни ще имат нужда от тези инструменти за справяне с пластмасовият проблем. Всичките ни усилия са за да могат те да се справят. Георги вече има момиченце на 1 година, която е постоянната му мотивация. А аз Радо – искам тепърва да създам семейство и деца.

С какво разполагате до момента? На какъв етап сте?
Георги: След като заработиха първите 2 машини, следващата важна стъпка беше намирането на подкрепа от екипа на Resonator които щедро ни предоставиха място в София, където да изградим първия по рода си център за рециклиране. Успоредно с това получихме и дарение от Сдружение „1% Промяна” с което да построим трета машина и да закупим допълнително оборудване и инструменти. А съвсем наскоро се присъедини и Радо, с чиято помощ успяваме да развиваме нашата малка организация, така че да имаме все по-голямо въздействие.

Радо: Вече сме на вторият етап от плана ни. Разполагаме с три машини от колекцията на Precious Plastic – мелачка, инжектор и екструдер. С тях можем да рециклираме директно всичката донесена пластмаса при нас. Можем да създаваме директно малки по обем предмети, както и да създаваме калъпи за нови предмети.

IMG_6264

От каква подкрепа имате нужда?
Радо: Няколко са нещата, от които имаме нужда:
В момента ни трябват още няколко доброволци, които да ни помагат с:
– различна физическа дейност в базата ни
– заснемане на снимков и видео материал
– нашето онлайн присъствие във социалните мрежи
– идеи, разработки и тестове за нови предмети и изделия, които да почнем да произвеждаме

Георги: Другото важно нещо за нас в момента е да популяризираме нашата дейност, така че повече хора да започнат да рециклират своята отпадъчна пластмасата.

IMG_6267

Как могат хората да допринесат към Ценна Пластмаса София?
Радо: Няколко са начините:
1) Събирайки и носейки ни ежемесечно пластмаса за рециклиране.
2) С физически доброволчески труд в нашата база
3) С умения и познания за подобрение и развитие на машините и процесите ни
4) С парични дарения за закупуване на още машини

IMG_6270

Научете повече за Ценна Пластмаса София:
Нашият уебсайт
Facebook
Instagram


Искрено се зарадвах да видя колко са напреднали Георги и Радо и че вече има подобна инициатива в България!

Ще помагам с каквото мога и каня и вас да се включите 🙂

нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Ура за Боряна и Bee Bed с 5 кошера в София за лечение и отмора

IMG_6118

Представям ви Пчелин 1618-0009 или по-приятелски казано – Пчелна къща Bee Bed и Боряна Първанова, която вдъхновена от пчелите споделя благото от общуването с тях с всички. Подробностите са в интервюто 🙂

Кога и как станахте приятели с пчелите?
С пчелите се сприятелихме постепенно. Първите си кошери взех преди 5 години в комбина с един приятел. Той стана пчелар по наследство от тъста си, и се записа да учи за пчелар. Почти година го убеждавах, аз да си
купя кошери, той да практикува наученото, а аз да попивам занаята. Първо ме беше страх и ги гледах отдалече и за малко. Екипирах се като космонавт. Няма да забравя първия път когато сама отворих кошер да го прегледам. Повдигах рамките една след друга и бързо ги връщах обратно. След това моят приятел ме попита „И какво видя?“, а аз „ами не знам… имаше много пчели“.

Сега вече сме си приятели с пчеличките. Често ги преглеждам без ръкавици и обожавам да ги оставям да се разхождат по мен. Те са много миролюбиви същества. Последното нещо, което правят в живота си е да жилят и това е
само при самоотбрана или отбрана на семейството. За съжаление много хора не го знаят и често изпадат в паника само като видят пчела. Ако запазят спокойствие, тя най- вероятно ще ги подмине или ще кацне за малко, да си почине.

IMG_6116

Как ти хрумна идеята за Bee bed? И как я реализира?
За да гледаш пчели, трябва непрекъснато да четеш и да обменяш опит. Така попаднах на статия за ползите от кошерния въздух. Стана ми интересно и се разтърсих за повече информация. Оказа се, че този метод на терапия е известен от столетия, и в много държави е широко разпространен. Четях за аромата в стаята и спането върху пчели, и си мечтаех и аз да пробвам. Разбрах, че в България вече има няколко такива къщички, но всички са далеч от София. Отне ми година, докато успея да посетя една от тях. И се влюбих….. Реших, че задължително трябва да си направим нещо такова за
нас.

Реализацията не беше лесна. Първо трябваше да се преборя с безброй регистрации, после да намеря кой може да ми направи къща с вградени кошери (защото пчелите са невероятни архитекти и строители и ако кошера не съответства на техните нужди, просто ще го напуснат), после да намеря от къде да си закупя необходимите апарати, и най- накрая как да заселя кошерите. Сега пък се боря с популяризирането на този вид терапия. В България тя изобщо не е популярна и като кажа, че имам пчелна къща, всички си мислят, че продавам мед 🙂
След като вече имахме къщата за нас, се замислих каква късметлийка съм да живея в къща, която е на подходящото място, за да бъде пчелин и в същото време да е на 20 минути от центъра на София. И тогава решихме с мъжът ми, че ще я отворим за посетители. Това се случи миналата година точно на рождения ми ден – 16.06.

IMG_6123

Заниманията с пчели – какво ти носят?
За мен това е най- успокояващото нещо на света. Когато съм с пчелите времето спира. Когато прегледа свърши, просто не ми се тръгва от там. Не случайно се казва, че „ако си вдишал веднъж аромата на отворен кошер, ти остава краста за цял живот“. Познавам пчелари на 80-90 години и продължават да ходят на пчелините си.

IMG_6121

 

За кого е полезно да посети теб и пчелите ти?
За всички, с изключение на хората със силна алергия към полени и пчелни продукти. Всеки ще намери нещо различно, но никой няма да си тръгне от тук без нищо. Някой ще се наслади на аромата, друг на спокойствието. На някой ще му хареса да наблюдава през стъклото неуморния труд на пчелите, а на друг ще допадне дрямката в пчелната стая. Възрастните ще търсят спокойствие, а децата ще задават безброй въпроси. Ползите за тялото са много. Най- бързо се усеща презареждането с енергия, и успокояването на нервната система. Да живееш в София е доста стресиращо и за това всички имаме нужда да изхвърлим натрупания стрес и да се подготвим за нови изпитания. В къщичката ми това се случва само за 20-30 минути почивка в пчелната стая. Ако пък имате здравословни проблеми с дихателната
система, синузит, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на нервната система или искате да подсилите имунитета си, тогава трябва да се направят няколко поредни процедури.
Посещаването на пчелна стая съчетава три здравословни ефекта:
1. От аромата на кошерния въздух: Терапията с кошерен въздух е много полезна за хора, страдащи от астма,
хипертония и болести на нервната система. Помага да се отървем от депресията, да възвърнем силите си, и дори да се чувстваме в лека еуфория. Уханието на пчелния прополис е балсам от треви и смоли. Те действат като антисептици и притежават висока антимикробна активност, подпомагат лечението на дихателните пътища и белите дробове, повишават имунитета, подобряват психоемоционалния баланс, дават лекота и енергичност.
2. От вибрацията на пчелите: Пчелите излъчват вибрации, съответстващи на вибрациите на човешкото
тяло, при което човек изпитва лекота, прилив на енергия и положителни чувства. Те стабилизират емоционалното състояние, което води до по-здрав сън. Вибрациите са полезни за работата на сърдечния мускул, облекчават
болките в гърба, мускулите и ставите.
3. От биополето на пчелите: При пърхането и жуженето, пчелите създават около себе си силно
биомагнитно поле, което подпомага възстановяването на нашето биополе. Освен това, при полет между космите по тялото на пчелите се образуват електрически заряди, които зареждат въздуха с отрицателно заредени йони,
а те от своя страна спомагат за намаляване на свободните радикали в организма ни.

Какво си пожелаваш, на теб и пчелите ти?
Пожелавам си винаги да съм толкова жизнена и щастлива и всички около мен да са здрави. На пчеличките си мога само да пожелая лесно да си намират паша и да се подготвят добре за зимния сезон.


Искрено желая успех на Боряна!

Подробности има на сайта https://www.beebed.eu/

Може да дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/beebedhouse

Но най-вече минете на място – няма как да се опише, трябва да се изживее.

 

Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.

 

Каузи и организации. 02. Българско дружество за защита на птиците. Преброяване на водолюбивите птици

Photo credit: Svilen_Cheshmedziev

Приключи преброяването на водолюбивите птици у нас!

Преброяването на водолюбивите птици се провежда за 45-та година по цял свят. През януари 42 екипа от експерти и доброволци обхождат и събират данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е с високо ниво и липсват т. нар. пясъчни коси, които иначе привличат хиляди птици.

Поради необичайно високите температури в страната е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване. Екипите са преброили едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са:

  • световно застрашената кафявоглава потапница (40 274 инд.),
  • зеленоглавата патица (31 747 инд.)
  • обикновената лиска (24 772 инд.).

Общата численост на установените видове птици е 229 502 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида.

От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.

Тази година почти всички екипи са използвали мобилно приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което са събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.

Photo credit: Neli Doncheva

Много се радвам, че има организации като БЗДП – действени, устойчиви, които неуморно работят по тази важна кауза – птиците и природата.

Повече – на сайта им https://bspb.org/

Разтвори криле – великолепен филм за цялото семейство

71xo+M3+W6L

Разтвори криле (Donne-moi des ailes / Spread Your Wings) е великолепен съвременен филм на екологична тема, който прекрасно говори и по темите за грижата един за друг, бащинството, семейството, свободолюбието, науката, като преплита всичко това с технологиите (споделянето в социалните мрежи и как то може да помогне), личния пример, колко мащабни промени можем да направим, само да поискаме, да повярваме, че можем и предприемем действия.

Баща и син искат да научат прелетни птици да минават по нов, по-безопасен маршрут в своите годишни миграции между Норвегия и Франция. Доста налудничаво начинание, наистина. Но времето ни изисква налудничавост, за да оцелеем, не сте ли съгласни?! Умишлено няма да издам много от сюжета, за да ви оставя удоволствието.

Освен чудната сюжетна линия и разбира се, щастливия финал, филмът поднася красиви природни гледки, които си заслужава да се видят. А и носи усмивки и сълзи (от радост) (при нас всички плакахме).

Филмът е от 2019-та, новичък. На режисьора Никола Вание. Приключенски. И (най-вълнуващото!) е по истинската история на Кристиян Муле.

Ако още не сте го гледали – много силно препоръчвам и на малки и на големи.

За франкофоните удоволствието е още по-голямо.

Допълвам към Най-яките детски анимационни филми на еко тема. Скоро ще подготвя списък с най-яките игрални семейни филми на еко тема и Разтвори криле ще е в този списък.

Коледни идеи за подаръци: тахани и мед от Атанас и фамилия

кошница-1

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден пети – София и семейния бизнес на Атанас и фамилия.

Докато си говорихме тази седмица със София за коледните им предложения – кошници с прекрасните им продукти, София кърмеше малкото си бебе Атанас. Роди съвсем скоро и веднага е обратно в семейния бизнес. А бебето е много сладко и е с майка си през цялото време. Картинката ми напомни за моите кърмения с моите деца – много специални са тези моменти. Така че – още един път браво за София и бебе Атанас!

Какво ви мотивира и вдъхновява да сте предприемачи?

Преди две години завръщайки се в родния град Харманли, ние (Аз – София, моят брат Павел и съпругът ми Тихомир) знаехме какво ще правим тук. Развитието и разрастването на семейната ни таханджийница е движеща сила за всеки един от нас, искаме „Атанас и фамилия“ да бъде синоним на онези успели млади хора от малкия град, които променят света около себе си към по-добро.

Вдъхновение за нас са хората, които ни се доверяват. Онези, които започват деня с лъжица тахан и биха предложили същата и на децата си, защото знаят, че влагаме много внимание и сърце във всяко бурканче старателно събрано „здраве“.

кошница-2

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Тази Коледа ще бъде по-различна от другите – по-смирена и споделена! Очаква ни повече време с любимите ни хора и нека се постараем то да е пълноценно. Освен с игри, филми и подаръци…

Защо да не изненадаме децата с работилничка за коледни сладки?
* Защо да не зарадваме добрата домакиня с интересни нови продукти?
* Защо да не подарим полезен подарък с кауза на нашите приятели?
* Защо да не оценим българското производство с мисъл за здравето ни?

Именно тези въпроси ни вълнуваха, докато се чудехме как нашата фамилия да зарадва любителите на здравословната храна. Ето защо комбинирахме в подаръчна кутия бадемов тахан, лешников тахан и пчелен мед. Двете таханчета се оказаха любими на нашите последователи след кратка анкета във FB страницата ни @ ТАХАН и МЕД от Атанас и фамилия. А пчелният мед от Южен Сакар е идеално вкусово и кулинарно допълнение.

Подаръчната кутия „Коледна изненада“ идва красиво декорирана с коледна картичка на преференциална цена от 30лв. в сайта www.tahanimed.bg

Ако имахте магическа пръчица какво бихте променили веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

Смятам, че липсват адекватни възможности за финансиране на малки предприемачески бизнес идеи, които биха могли да се развиват устойчиво.

Успешния път на малките производители е те да се обединяват и заедно да вървят напред. Вярвам, че местния бизнес на Харманли се стреми именно към това и лоялността ни едни към други ще бъде увенчана с успех. През тази необичайна 2020 година сме благодарни, че все повече хора избират българското.

Желаем на всички читатели споделени и весели коледни празници и нека новата 2021г. ни донесе благоденствие и здраве!

Подарете на София, Атанас и фамилия по един лайк или си поръчайте от чудните им продукти!

Поръчки може и от фб, но по-лесно от сайта им – Тахан и мед – Атанас и фамилия.

Познаваме се със София и брат й Павел от Ринкърс, където им бях ментор, а те бяха Победители в Академия за местни предприемачи 3.0 (2020), Голямата награда.

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Масово захвърлени опаковки се отправиха за рециклиране. Дворът на училището иска да е чист.

Това е дворът на близкото училище.

Част от него.

Малка част от него.

Прекрасен е, защото е голям, има доста зелени площи и много дървета.

Сутрин рано понякога си правя бягането в него. Има в единия ъгъл и уреди и срещам и други хора да спортуват там.

През деня в хубави дни уикендите и всеки следобед и привечер в двора на училището е пълно с родители на по-малки деца. Говорят си, докато децата им си играят.

В учебно време има ученици.

122889093_10158875869928988_8556305760601403787_n

Е, бягам си аз моите сутринни километри и се дразня всеки път, когато пред погледа ми се мярка някоя пъстра опаковка небрежно захвърлена – я от бира кенче или бутилка, я от енергийна напитка, я от безалкохолно или вода. Защото никак не ми харесва това се спретнах днес и направих бърза оборка, като събрах три чувала метал и пластмаса, които отнесох до близката жълта кофа за рециклиране.

Имаше и общ боклук – кутии от цигари (брррр), чашки от кафе, две маски и една летяща чиния 🙂 Последната оставих, защото си е ОК, може някой да й се зарадва.

Не виня училището, вероятно не им е лесно и се дразнят, че всякакви хора влизат, почиват си в двора, а после си зарязват боклуците хей така лековато.

Не, не са само учениците, които цапат и пият бира. (тук е мястото да си призная, че не съм ходила зад училището и не знам как е там) Голяма част са на местата, където родителите си пият кафето докато децата им рисуват свежи неща по асфалта или ритат топка, карат колело и играят.

Да, огледах се, в целия училищен двор няма нито едно кошче за боклук. Не знам защо. Това не оправдава, разбира се, никого да си мята безотговорно чашата от кафе или бутилката от вода ей така.

Кварталът е уж от по-така хубавите. Всички хора, които виждам наоколо са красиви и изглеждат мили.

Радвам се, че тези от снимката опаковки дружно поеха към цветните кофи за рециклиране (които пак са силно препълнени, писах на Кмета ни за това, но въпреки че имам отговор от него, че са взети мерки нищо не изглежда да се е променило с месеци).

IMG_1549

Ето така в неделя сутрин.

Надявам се сте здрави.


Писах още:
Планини за рециклиране – електроника

3 големи мита за рециклирането в България

Стъклените опаковки – идеални за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране – в базата на Екопак

Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.