Масово захвърлени опаковки се отправиха за рециклиране. Дворът на училището иска да е чист.

Това е дворът на близкото училище.

Част от него.

Малка част от него.

Прекрасен е, защото е голям, има доста зелени площи и много дървета.

Сутрин рано понякога си правя бягането в него. Има в единия ъгъл и уреди и срещам и други хора да спортуват там.

През деня в хубави дни уикендите и всеки следобед и привечер в двора на училището е пълно с родители на по-малки деца. Говорят си, докато децата им си играят.

В учебно време има ученици.

122889093_10158875869928988_8556305760601403787_n

Е, бягам си аз моите сутринни километри и се дразня всеки път, когато пред погледа ми се мярка някоя пъстра опаковка небрежно захвърлена – я от бира кенче или бутилка, я от енергийна напитка, я от безалкохолно или вода. Защото никак не ми харесва това се спретнах днес и направих бърза оборка, като събрах три чувала метал и пластмаса, които отнесох до близката жълта кофа за рециклиране.

Имаше и общ боклук – кутии от цигари (брррр), чашки от кафе, две маски и една летяща чиния 🙂 Последната оставих, защото си е ОК, може някой да й се зарадва.

Не виня училището, вероятно не им е лесно и се дразнят, че всякакви хора влизат, почиват си в двора, а после си зарязват боклуците хей така лековато.

Не, не са само учениците, които цапат и пият бира. (тук е мястото да си призная, че не съм ходила зад училището и не знам как е там) Голяма част са на местата, където родителите си пият кафето докато децата им рисуват свежи неща по асфалта или ритат топка, карат колело и играят.

Да, огледах се, в целия училищен двор няма нито едно кошче за боклук. Не знам защо. Това не оправдава, разбира се, никого да си мята безотговорно чашата от кафе или бутилката от вода ей така.

Кварталът е уж от по-така хубавите. Всички хора, които виждам наоколо са красиви и изглеждат мили.

Радвам се, че тези от снимката опаковки дружно поеха към цветните кофи за рециклиране (които пак са силно препълнени, писах на Кмета ни за това, но въпреки че имам отговор от него, че са взети мерки нищо не изглежда да се е променило с месеци).

IMG_1549

Ето така в неделя сутрин.

Надявам се сте здрави.


Писах още:
Планини за рециклиране – електроника

3 големи мита за рециклирането в България

Стъклените опаковки – идеални за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране – в базата на Екопак

Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

Joy is all around – Колекция зеленчукови рисунки

В последните години, откакто гледаме зеленчуци в града (за началото на градината през 2013-та писах тук) много ме радват зеленчуците пролет и започнах да рисувам с тях, хей така, преди да сготвя. Ръцете ме засърбяват докато ги мия още и започвам да си мисля на какво ми приличат. Така магданозът, копърът, лукът, репичките, чесънът, а после и плодовете и цветовете им ме отвеждат към тези странни … как да ги наречем, претенциозно би било картинки, но усмихнати картинки може би.

IMG_9278

Правя, снимам, качвам във фб – в реално време. После ги готвя 🙂 зеленчуците имам предвид. Едно такова преходно и непретенциозно, но носещо много радост и забава занимание.

IMG_9279

И от много хора чувам, че ги радва и тях да виждат тези творения мои онлайн и да ме насърчават да не спирам.

IMG_9280

Тези дни моята приятелка Райна ме попита за балерини, които съм правила преди време. Търсила и не ги намерила из фийда ми. Ами и аз не ги намерих 🙂 Навремето в училище едни деца ми се присмиваха, че не си помнех наизуст стихотворенията, които пишех. Казваха, че явно не съм ги писала аз, щом не си ги знам наизуст. Та и с рисунките от зеленчуци така – не си ги помня 🙂

IMG_9277

И за да не се губят из инстаграма и фейсбука поразрових и намерих няколко и ги слагам тук като на склад 🙂 че тук е доста по-откриваемо във времето споделяне.

IMG_9276

О да, сред зеленчуците забравих лютите чушлета, които са ми особена страст и като ги гледа човек (на снимката горе) как да не им се радва от все сърце! Гледаме ги натерасата в саксии. Събирам различни сортове семена. Влади ми е дал поне 5-6 вида от тях, за което му благодаря.

IMG_9274

Да, тези са от последните дни. „Раждат се“ напълно спонтанно и предполагам е ясно – отразяват темите в главата ми и лудостта на всеки ден – затова са и толкова различни.

IMG_9273

Тези чушки само не са от градината ни – баща ми ги донесе за една специална рецепта за люта ракия. Но бяха толкова великолепни, че се „роди“ това огнено слънце.

IMG_9272

А Одата на радостта, признава, ми бе хрумнала още от предния ден, но бях възпрепятствана да я реализирам веднага. И е с конкретен повод да я направя.

Ето така.

Надявам се да носят усмивки и за вас. За мен измислянето и реализацията на тези творения ми е голям кеф.

Райна качи и други мои зеленчукови рисунки в блога си тук.

Други мои забави – Музейните предизвикателства описах тук.

 

Излишната храна е ресурс с грижа за човека и природата. Ура за Цанка Миланова и Българската хранителна банка!

cankamilanovabhk1

Цанка Миланова е един от много силните и важни за всички нас герои на нашето време. Вероятно не сте я виждали и не я познавате, но това е защото е скромна. Тя е човек-войн. Ръководи важната за цялото общество и единствена у нас (наистина е изумтелно това!) – Българска хранителна банка. Вероято си мислите „ние сме бедна страна, за какво иде реч въобще“ и доста грешите. И у нас се изхвърля много храна, годна все пак за употреба. И Цанка и екипът й помагат вместо да се изхвърли да достигне до хора в нужда. Екологичен, хуманен и икономически смислен процес. Хайде да ви разкажем повече за това.

Разкажи ни как се ръководи Хранителна банка?

Хранителна банка се ръководи с много професионализъм и отдаденост, с креативност и силен фокус. Може би това е валидно за всеки иновативен бизнес и всяка непозната за хората обществена услуга, които в началото са приемани с известна доза съмнение от гледна точка на полза и необходимост.

След 8 години на упорита работа хранителното банкиране вече е истинска професия, с определни стандарти на работа, изградени системи и процеси. За екипа на Българска хранителна банка това е работа, в чието добро изпълнение вярваме и планираме нейното развитие като част от живота си. За нас приключението „хранителна банка“, което започнахме преди повече от осем години, вече се е превърнало в ежедневно занятие и професионално поприще, в което сме научили много, усъвършенствали сме професията и сме готови да предадем това знание на нови хора, за които спасяването на излишната храна е въпрос на здрав разум и непримиримост към плащането от цялото общество на твърде висока социална, икономическа и екологична цена, до което води унищожаването на налична и годна храна. А такава има навсякъде около нас и има смисъл с добре координираната и високо ефективна система на хранително банкиране тя да бъде оползотворявана навреме в помощ на хора в нужда.

Съвсем накратко – как се случва това да има в България Хранителна банка, вероятно много хора не знаят?

България не е страна-изключение. Както навсякъде по света и у нас се произвежда повече храна отколокото е необходимо да бъде потребена за продовлствените нужди на населението. В глобален мащаб се унищожава една трета от произведената храна просто защото е в повече. Същевременно почти 1 милиард души на планетата страдат от недохранване или дори гладуват. У нас над 1,5 милиона българи живеят в недоимък и сме убедени, че това, от което най-често се лишават е питателна и достатъчна храна.

Знаейки това и познавайки опита на много други държави по света, в които хранителното банкиране е работещ механизъм с дългогодишни традиции, през 2012 г. група от 9 бизнес и неправителствени организации създадоха Българска хранителна банка – първата по рода си организация, която предлага смислено, дългосрочно и много ефективно решение на двата проблема – загубата на храна и справяне с бедността.

За изминалите 8 години Българска хранителна банка е обслужила над 2 000 тона дарени храни на стойност над 5 000 000 лв. С помощта на над 60 организации-партньори храната е достигнала като допълнително хранително подпомагане до над 20 000 човека на годишна база.

Днес хранителната банка от една малка организация се е превърнала в професионална бизнес единица, която е сериозен партньор на индустрията за храна в превръщането на излишната храна в ресурс за подпомагане на хора, които най-много се нуждаят от храна.

Защо е още по-важно днес да имаме и в обществото и у бизнеса разбиране за всичко, което правите? 

Отначало хранителната банка беше възприемана като малка фондация, поредната благотворителна организация, която моли за помощ за някакви хора с някакви нужди. Отне време и бизнесът, и публичните институции, и обществото като цяло да осмислят нашия модел на работа. Самите ние се развихме и пораснахме от организация, движена от много ентусиазъм и доброволчески усилия до професионален и надежден партньор на хранителната индустрия с висок капацитет и логистична готовност да приемем, съхраним и разпределим правилно, бързо и навреме до 4,5 тона дарена храна на ден при спазване на всички изисквания за безопасност на храните.

Днес ние сме на своето правилно място като част от хранителната индустрия – последната стъпка на веригата за доставка на храна, която вместо да бъде унищожена, бива дарявана на организации, обгрижващи нуждаещи се хора. БХБ предлага на хранителната индустрия средство да сподели годна и качествена храна, която иначе би била унищожена, като посреща партньорството с компаниите от индустрията с равностоен за тях капацитет, висока ефективност, работещи бизнес процеси и хигиенни правила, които фирмите от индустрията разпознават и прилагат. В партньорство с компании от хранителната индустрия хранителната банка осигурява възможност излишната храна да бъде превръщана в смислени и дългосрочни социални програми. Така бизнесът спестява разходи за унищожаване на храна и с даряването на храната, която не може да реализира в търговска мрежа дава значим принос в решаване на наболели социални въпроси и реализира на практика истински социален ангажимент. От оперативна гледна точка ние сме част от логистичната верига за осигуряване на достъп до храна в свят, в който има много налична храна, която лесно и бързо може да бъде преразпределяна до нуждаещите се от храна.

Поставена в социален контекст, работата на хранителната банка допринася значима полза във функционирането на социалните системи на държавата, като допълва винаги ограничените ресурси за удовлетворяване на всички нужди на множество уязвими групи. За социалния сектор хранителната банка е и най-големия нетен дарител в натура в помощ на организации, носещи грижа за хора в нужда. Храната, която те получават безвъзмездно, за тях не струва нищо, но спестява значим финансов ресурс, който биха похарчили за закупуване на хранителни продукти. Веднъж спестен, те могат да използват теди средства по разумен начин за повече и по-добри услуги в подкрепа на уязвимите хора.

Не на последно място даряваната храна не се превръща в отпадък и не нанася щети на околната среда, гниейки на сметището и отделяйки парникови газове. И нещо повече – не се допуска ценни и ограничени природни ресурси (вода, енергия и др.) да бъдат погубени заедно с изхвърлянето на храната.

В този смисъл хранителното банкиране има тройна добавена стойност – икономическа, социална и екологична. Именно за това тя е подходящия бизнес партньор за всяка компания: за управление на излишната храна; за реализиране на фирмената програма за намаляване на екологичния отпечатък или за осъществяване на инвестиции в обществото като мащабен и с дългосрочен ефект проект в политиката за сациална отговорност на всяка компания.

Не на последно място е важно разбирането и осъзнаването на нашата роля от отделния човек и обществото като цяло. А тя се основава на убеждението, че храната трябва да остава храна до края, да бъде запазвана качествена годна и безопасна до нейния краен получател. Свидетели сме на това, че не рядко предоставянето на храна на хора в нужда е само спорадично и еднократно намерение с мотивацията да бъдем добри по празници, в ограничени във времето кризисни ситуации или в отговор на моментен импулс.

Солидарността и съпричастността към хората в затруднение, които ние с помощта на организации-партньори подкрепяме ежедневно са базирани на първо място на грижата към храната, на опазването и по правилен и отговорен начин, защото хората в нужда изпитват недостиг на храна 365 дни в годината и имат правото да я получат и консумират годна и безопасна като всички нас, които си я купуваме в магазин.

10513502_727350843997877_7181401813521611065_n

Какво е нужно, за да работи Хранителната банка успешно за целите си в днешния контекст?

Хранителната банка е организация, която функционира изключително благодарение на дарени финансови и материални ресурси.

Компаниите от хранителната индустрия доверяват на нас излишната храна, защото имаме капацитет да се погрижим за нея, да я опазим и обслужим до хора в истинска нужда. В този смисъл, за да разширява обхвата и мащаба си на работа, хранителната банка има нужда от доверието и подкрепата на повече дарители от бизнес средите както за даряване на излишна храна, така и за даряване на финансови средства. Хранителното банкиране не е евтина операция. Обслужването на дарена храна, която макар и предоставена безвъзмездно, трябва да бъде съхранена, складирана, транспортирана правилно, а това носи своите разходи, свързани с работа на хладилни съоръжения, наличие на място за съхранение, транспортни разходи за гориво, поддръжка на автомобили, ползване на опаковки, средства за хигиена и т.н.
При все това, тази операция е с висока ефективност, защото всеки разход на стойност 1 лев позволява да бъде спасена храна на 4 пъти по-висока стойност. Изборът на хранителната банка като място за инвестиция на наличен ресурс за социални програми винаги е печеливша, с висока добавена стойност във вид на спасена и обслужена храна и не на последно място – с изключително социално въздействие за стотици хора в нужда.

Надяваме се, че все повече компании от хранителната индустрия, а и компании извън този бранш с развити програми за корпоративна социална отговорност, ще припознаят и оценят Българска хранителна банка като подходящ и надежден партньор за постигане на социална промяна.

Отделният човек може да ни подкрепи със свои специфични умения и експертиза особено в области като юридически услуги, PR, реклама и комуникации, транспортни услуги и доброволчески труд за сортиране на хранителни продукти.
Всеки може да дари 1 лев или направи абонамент с кратко съобщение DMS HRANA на номер 17777, защото ние ще спазим своето обещание срещу един лев да осигурим храна за поне 4 лева.

Вярваме, че повече хора и организации ще последват нашия призив „Подай ръка на храната!“, защото с грижата към храната ще развива все повече и истинската си грижа към хората в нужда.

Не на последно място е ролята на държавата и публичните институции, които са призвани да разработват и прилагат подходящи политики и законодателни инициативи в подкрепа на разумни решения с полза за всички в обществото.
Това е особено важно днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, последиците от която вече засягат най-силно именно най-уязвимите групи в обществото. Защото здравната криза води до несигурност в доставката на храна и до нарастваща бедност.

CAM00361

Сега е моментът да станем свидетели на смислена, организирана и координирана цялостна подкрепа на най-уязвимите общности по време и за преодоляване на кризата както с намесата на държавата, така и с припознаването, координацията и подкрепата от нейна страна за онези бизнеси и организации, чиято роля е решаваща за осигуряване на нуждаещите се на качествена и питателна храна.

И накрая е важно да подчертая още веднъж, че хранителната банка разчита на подкрепа от всеки според възможностите. Ние ясно съзнаваме, че хранителната банка ще бъде толкова голяма колкото голямо и зряло е българското общество.

web-site-head

–-

Възхищавам се и благодаря на Цанка за всичко, което прави! А ние можем да сме поне малко от полза в цялото. Защото сме хора.

Посетете сайта на Българска хранителна банка, за да разберете как може да помогнете. Вярвам има смисъл, дълбок смисъл, за всички нас.

Градско земеделие и споделени градини – история от Словакия

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

95715317_929530310840231_5479812716992397312_n

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

95795019_275211753511638_3202389940168032256_n

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

95833894_668973617270864_6665013374729846784_n

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

95644716_259562152082583_5174493305920028672_n

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!


Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура за Дими! Предизвикателство е да опиташ да формираш култура или вкус у хората

83904896_2551760688421787_3068874035594002432_n

Запознахме се с Дими около Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята й е толкова любопитна и нетрадиционна, тя е смела да започне нещо ново без значение от възрастта, само защото силно вярва, че това, което прави е добро. Нямаше как да не ви запозная с Дими и нейните ръчно правени, сертифицирани, не вредни за човека сапуни. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да правиш био ръчни сапуни?
Преди около 4 години, на 50 рожден ден си дадох някаква равносметка … , мислех си, че природата край нас ни е дала всичко което ни е необходимо за да си решим някакъв здравословен или козметичен проблем. каквото било- било… трябва си по- осъзнато отношение към мен, децата, бъдещите поколения. Прочетох си съдържанието на козметиката, която ползвам и честно казано се ужасих. И влязох в сесия по химия, четене, учене, бъркане, проби…
Харесва ми да правя нещо с ръцете си и да чакам резултата – разни билкови настойки, отвари, извлеци, мехлеми…и някак си стигнах до сапуна. Всъщност реших да го превърна в бинес, след като съпруга ми каза, че супер… косата му не е била толкова мека от както е бил малък, мъжа на дъщеря ми я прати по тъмни доби да вземе сапун, че му свършил и няма да се къпе с купен сапун в никакъв случай, на сина ми изчезна едно много упорито кожно раздразнение….
Не се страхувам да започвам нов бизнес или да променям сферата на дейност, стига да ми е интересно и да виждам, че има потенциал от пазарна гледна точка, с бонус – естетическа наслада и здравни ползи за клиентите ни .

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Нашето не е промишлено, серийно производство. Когато формулирам рецепти гледам да съм в отлично настроение и физическа форма (установих, че това се предава на продукта). Продуктът, който искам да създам, го виждам как искам да изгежда, какви съставки и аромати да има или да няма, какво да е действието му и се започва…………. щипка от това… лъжичка от нещо друго…. малко… за цвят, за мекота… за … аромат…. и се получава крайния резултат.
Много увличащо е…, като се започне- няма спиране. И искаш, и още и още нещо да опиташ… Гордея се със себе си, че успях да се спирам, като мина здравословната граница на любопитството ми.
В известен смисъл си е магия. Във всяка партида влага човек собствената си енергия, емоции, любов. Усеща се дори визуално в крайния продукт. Те затова са толкова различни всички партиди.
Тайните ми не са в съставките (защото козметичния Регламент ни задължава да се обявят на етикета), по-скоро имам тайни в технологичния процес и в …щрак – щипката вълшебство, която добавяме към продукта 🙂

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Първо – годините ми. Бизнес риска в моя случай не е толкова във финансово изражение (защото инвестицията не е милиони), предизвикателство е да правиш нещо, което го няма да се произвежда в България (като например сапуните ни за бръснене).
Предизвикателство е пазара, нагласите, очакванията на потребителите.
Предизвикателство е да опиташ да формираш някаква култура или вкус – повечето хора са свикнали да миришат първо козметиката, а не си дават сметка че истински натуралната (чиста, без парфюми) няма силно изразен аромат.

83154424_2541255726000980_6911843886805549056_n

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казала?
Миналага година 2019 през пролетта точно предприех конкретни действия по реализацията на идеята ми (след една мъничка забележка от семейството – че съм си избрала доста скъпо хоби). Издирих в нета оценител на козметични продукти (все пак човек трябва да се довери на професионалсти). Звъннах на първия, който ми „хвана око” и казах, че имам една мечта …. обясних си мечтата и зачаках отговора на специалистите. След няколко часа ми се обадиха с отговора – Госпожо, ние и вие заедно ще сбъднем мечтата ви!
Вече стях се познаваме лично и всеки път им казвам, че сбъдват мечти.
От дете майка ми, светла й памет винаги ми повтаряше Екзюпери – „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Та на всеки, който иска да почне нещо свое, бих казала да мечтае и да работи много за сбъдването на мечтите си. Понякога може и да не се получи от първия път, но всеки опит ще доведе до поне една стъпка на горе и ще се приближи към мечтата си.

Пожеланието ти за 2020?
За нас (екипа) си пожелавам: освен здраве разбира се, да видим произведенията си на най- търсените щандове за натурални продукти. Да успеем да нотифицираме и другите ни формулирани нови продукти и да ги предложим на пазара.
Да не се разпиляваме толкова в експерименти (които носят огромно удоволствие), а да се фокусираме в правенето на бизнес. Повече дисциплина не е навредила никому.
За всички нас: по-осъзнато ползване на природните ресурси, да не са (сме слагам в това число и себе си) агресивни и безотговорни консуматори. Да се грижим повече за собственото си здраве, с ползването на доказано натурални подукти и храна.


Ето ги във фб – за лайк и повече.

Ето и сайта им с всички продукти и красоти – ДжиВая – натурална козметика.

Браво Дими! С теб съм! Успех!

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Глобалните цели за устойчиво развитие. Да, да – касаят всеки от нас

WLL_bul

Това са официално приетите Глобални цели за устойчиво развитие. Да, вероятно повечето хора си мислят – какво ме засягат? нали това е работата на институциите? защо имам да се занимавам и аз?

Климатичните промени, защитата на биоразнообразието, мира, равенството – всички 17 теми касаят всеки от нас и всеки може да направи много (или поне малко) по всяка от темите. И следва да го направи. Сега.

Изумително е как продължаваме да изхвърляме кенчета и бутилки в общия боклук, вместо в специалните контейнери за рециклиране. Не говоря за хората без информация по темата или в малките населени места без разделно сметосъбиране. За останалите, които въпреки всичко все още не изхвърлят разделно и правят личния си отпечатък доста значим. (Планини от боклуци за рециклиране и митове, свързани с тях)

Ясно е, че климатичните проблеми преминават в климатична криза. Да, това касае големите компании, правителствата, но има и неща, които всеки от нас може (и е добре да) направи. Сега.

Любима тема за мен е и градското земеделие – може да се причисли към цели 2, 11, 12, 15 поне.

Подробно за целите – в Уикипедия.

С това продължавам серията публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Климатичната криза и какво може да направи всеки от нас

IMG_3258

Какво може да направи всеки от нас за забавяне климатичната криза, която вече силно настъпва? Попитах във фб и получих 75 отговора. Вероятно малко хора си дават сметка какво се случва с планетата ни, какво сме й причинили и продължаваме да причиняваме. И вероятно още по-малко хора смятат, че могат да направят нещо, за да променят хода на климатичната криза, която вече настъпва.

Всеки може да направи нещо. Някои повече, някои по-малко. Но да, личното ми мнение е, че всеки може и всеки трябва да направи, колкото може. За пример ще дам малкото момиче Грета, което в момента засрамва всички ни и алармира целия свят по своя начин.

Ето част от споделеното от моите приятели на стената ми във фб за това какво може да направи всеки. Включила съм цялото многообразие от мнения по темата:

Маргарита: „В България да се смени правителството с друго, което разбира за какво става дума“

Валентина:Да притиска държавата си да вземе мерки на високо ниво. Едноличните действия вече не са достатъчни, за съжаление.

Радко: „Всеки пътува вече много и затова нека странстванията ни бъдат с минимален екологичен отпечатък. Например да намалим отпадъците, които генерираме, да ползваме минимално самолети и автомобили, а по-често влакове и т.н. Иначе споделената икономика също мисля, че може много да помогне за да забавим климатичната криза

Мария: „Да рециклира, да засади дърво, да ограничи сериозно пластмасата в ежедневието си, да пие от стъклено шише, да не купува ненужно опаковани продукти в пластмаса, найлон, картон. Да пести ресурсите от всякакъв вид, а не да разхищава, сякаш друг след него няма да обитава прекрасната ни планета. И най-вече, да го прави с постоянство ис примера си да вдъхнови и други. Това е добро начало, според мен.

Веселин: „Да ползва електрически транспорт, когато е наличен (метро, влак, тролей, спарк). Да пие чешмяна вода. Да отбягва месото. Да яде сезонни плодове.

Анета: „Скоро бях на курс за устойчиво развитие към Университета в Копенхаген и за първи път се докоснах до реални цифрови данни какво се случва с планетата ни… Бях много изненадана например, че над 70% от питейната вода на Земята се използва за земеделието. И това е малък пример, общо казано – нещата са много зле. Ако до 2050 не се вземат мерки да няма повече от 2 градуса повишение на температурата, ще стартира обратно броене… Всеки може по малко: да посади дърво, да ходи повече пеша или с колело, да намали, доколкото е възможно отпадъците, да не хвърля нищо пластмасово, където му дойде на ума и изобщо да намали употребата на пластмаса, ако има фирма – да помисли за акции, свързани с корпоративната социална отговорност в посока екология и т.н. Но големите мерки могат да се вземат само на правителствено ниво и от мощните корпорации. И тук вече удряме на камък…

Дарина: „Страхотен въпрос.
В личен план са куп нещата, които можем да направим, но трябва поотделно и заедно.
По-горе има изброени много добри действия – от разделно събиране на отпадъци до засаждане на дърво.
Основа за тази промяна е мирогледа към света и околните – като например да спрем да купуваме още и още от същото.
Няма да спра да давам за пример Patagonia и нейната кампания Don’t buy this jacket

Иван: „ Природата ще намери начин да си регулира климата. Ако човека е причината, ще си го реши, какво тук значи някаква си личност.

Филип: „Хората могат да спрат в истерия да купуват всичко, което им рекламират (и от което нямат реална нужда). Само че тогава ще последват ужасяващи констатации за спад на потреблението и свиване на икономиката.
Иначе, едни от малкото според мен смислени неща, за които никой няма да се самоупрекне, са инсталирането на дебела и качествена топлоизолация и на соларни колектори за топла вода, ако е възможно. Второто е многократно по-ефективно от широко рекламираните фотоволтаици.

Юлия: „Дървета, дървета, дървета!

Никола: „Vote green!“

Десислава: „Докато имаме мисленето „от мен нищо не зависи“ и чакаме някой друг да направи нещо вместо нас (държавата, съседа…) или оправдаваме бездействието си с това, че няма климатични промени, нещата наистина няма да се променят. Истината е, че каквото зависи от всеки от нас, трябва да си го поемем като отговорност – да участваме в акции на екологичните организации (за засаждане на дървета, за почистване на местности), да се интересуваме от това какво направят и да го правим заедно с тях, ако не ни стига енергията да го правим сами. Може дори само да подкрепяме финансово малки екологичи организации, които сме проучили и им имаме доверие и ще свършат много повече работа от големите гиганти, в които по-скоро потъват едни пари в една бездънна яма..

Павлина: „Go vegan!“

Явор: „1) Да подкрепяме политическата свобода, свободната търговия и бурното развитие на индустрията в третия свят, което води до забогатяването на тези региони. Бедният човек цапа, богатият може да отдели ресурс (морален и материален) за опазване на средата. Така че, още малко (едно поколение, може би), както върви, Китай, Индия и Субсахарска Африка ще престанат да растат демографски (както ние сме престанали) и ще имат нужните ресурси да се грижат за своята среда.
2) Да се пазим от квазирелигиозните екстремисти а-ла Грета Тунберг и свързаната с тях пропаганда на нов, екологичен тоталитаризъм. Да се образоваме от истинска наука, а не от квазинаука, която доказва предпоставени изводи. Да си спомним, че през 70-те предвиждаха края на света да дойде през 2000, а през 90-те – около 2020; че досега сме имали много апокалиптични прогнози, които не са се случили. Да се пазим от свързаната с това компенсираща психология – като си дадем ясна сметка, че около нас е пълно с хора, които компенсират материалния и моралния си провал в личния живот, като заемат псевдоморалистични позиции по мащабни социални проблеми.

Вихра: „Рециклиране, засаждане на дърво, намаляване на употребата на пластмаса, ефективни домове… Всеки може и трябва да направи нещо, но е добре да се мисли малко и да не падаме със затворени очи в капаните на режисираната паника.

Дани: „С моето семейство всяка пролет засаждаме плодни дръвчета. Събираме и рециклираме пластмаса, стъкло, хартия, дрехи. От зеленчуковите отпадъци си правим компост и наторяваме овошките. Предимно ползваме метро за придвижване. Имаме и филтър на комина на камината ни.

Теодоси: „Личния ми транспорт основно е велосипеда.

Зорница: „Като човек, садил дървета и отглеждащ (със спорадичен успех) градинка, мисля, че най-доброто, което може да направи отделният гражданин, е да потърси други отделни граждани, с които да се обедини и да настоява за законодателни промени. Например такива, които забраняват производството на ред излишни пластмаси. Защото героичният единични усилия са красиви и достойни, но за реален ефект трябват общи действия. Законите съществуват, за да служат на общото благо. Ако нещо е произведено в големи количества, то производителят ще направи всичко възможно то да се ползва; и индивидуалният аскетизъм ще се изгуби на фона на масовото насърчавано потребление, на рекламите, които ти обясняват колко достъпен е лесният живот

Екатерина: „Аз внимавам какво и колко купувам, най -добрият начин да влияем е с парите си. Не си влагам парите в нещо, което не ми харесва. Когато е масово, загубите им ще са сериозни, а те само от това разбират. А иначе личното ми поведение – разделен боклук, директна грижа за природата-градинарство, ходене пеша, отказ от торбичките при пазаруване.

Борислав: „Да изчисли въглеродния си отпечатък (има много калкулатори за това в Интернет) и да започне да го намалява, чрез мерки в потреблението си, транспорта си, ползването на енергия. Отделно, да засади дървета, да подкрепя политици с отношение към темата и да популяризира своите действия сред близки и приятели.

Мишо: „Да прилага политически натиск, да гласува за онези, които са склонни да променят системата, защото прехвърлянето на всичката тая отговорност върху отделни индивиди (вместо върху полит-икономическата структура на обществото) е недостатъчна.

Леа: „Първо да прочете Торо (Thoreau). За да види с колко малко може да се живее нормално.

Даниел: “ Да се обединим около 1 стратегия, която създадем ЗАЕДНОООО!!!

Ако действията ни стигат само до писане и дискусии онлайн, наистина нищо няма да се промени. Милата ми малка баба казваше „Лозето си иска копане! Взимай мотиката и почвай!“

Бони: „Абсолютно нищо не може да направи обикновения човек персонално, докато огромни икономики като тея на Китай, САЩ и тн изхвърлят милиарди тонове отрови в атмосферата. Всичко друго е капка в морето. Единственото, което могат да направят хората е да въздействат някак на това, но няма да го направят. Ще се стигне до критична точка и чак тогава може би ще се вземат мерки, но вероятно ще е късно

София: „Не съм съгласна. Всеки може да направи нещо – да загасва лампата след себе си, да спира водата докато си мие зъбите, да вади зарядното от контакта след като си зареди телефона, компютъра и т.н., да ограничи максимално ползването на кола, автобус, самолет и ги замести с колело, тролей, метро, влак; да се ограничи ползването на хартия, да се купуват храни, които не са минали половината свят да стигнат до нас, да се пазаруват дрехи втора употреба и още, и още. Нарича се „какъв въглероден отпечатък оставяш“.

Константин: „Мила приятелко, понеже често питаш сериозно, този път и аз ще се включа в отговорите/коментарите, но с възможно най-минорното мнение. Аз вярвам, че всички ние – човеците, които създаваме нашето (може би гражданско) общество, имаме силата, властта и отговорността да променяме света към по-добро. Заедно, но поотделно – всеки, кой колкото сили и възможности има. Важното е усилието да бъде във вярната посока… Това е идеализъм! Нека ти разкажа какво ми се случва на практика. Като много „зелен“ и отговорен човек, съпругата ми реши освен да се грижи за градинките, зелените площи, цветята и чистотата на околоблоковите пространства в нашето ж.к. Борово, да засадим и няколко дръвчета – колкото позволява малкото, все още незастроено пространство в квартала. Засадихме 7 (седем) фиданки на липи. Прекопахме местата за засаждане. Изчистихме ги от какво ли не… Набихме колове, за да ги укрепим. Резултатът: 6 се хванаха, едно беше „удушено“ от гражданин с висока гражданска култура, който уви около него скъсани кабели, висящи от околните блокове, за да не пречат по тясната уличка да минават коли, оборудвани с двигатели с вътрешно горене. На това място усетих първата горчивина от усещането за безпомощност и липса на подкрепа в името на забавянето на климатичната криза. Втората горчивина беше, когато направих някои сметки: останалите живи дръвчета, за да оцелеят, се нуждаят всяка седмица да бъдат поливани. Това прави по около 20 литра вода на дръвче, или 480 литра, което близо половин тон вода месечно. Това еко-съобразно ли е? Тези дръвчета ще успеят ли да компенсират разходвания природен ресурс, за да оживеят? И по-правилният въпрос е: Ще им бъде ли даден шанс да компенсират разходвания природен ресурс, предвид на безогледното презастрояване в нашия квартал. Понеже големи, здрави и стари дървета бяха унищожени пред очите ми в името на законното презастрояване…

Григор: „Да не прави нищо, за да напредне тя максимално бързо и силно. Току-виж дойде акълът на някои, които я отричат или които темата не ги вълнува. Защото да я оправяме без тях ще е като да ограничаваме пикаенето в басейна на доброволни начала…

Радосвета: „Да, сади дръвчета. Да сади нови идеи и навици сред най-младите

Невена: „Според мен за нашите малки индивидуални крачки вече е много късно. Не че не са важни, но с тея 18 месеца, които прочетох онзи ден, на високо равнище трябва сериозно да се решат спешно някакви мерки. Ако ще всяка държава да засади по Еди си колко дървета, и сериозно да се замислят. Твърде късно е за съжаление

Александър: “ 1. Да слезем от колите и да ползваме колела, тротинетки, крака. Това е и полезно, освен еко.
2. Масово продавачи и сервитьори ми „подаряват“ торбички, сламки и други пластмасови неща. А когато кажа, че не искам, се започва „ама тя е безплатна“, „ама тя е за вас“, „ама иначе ще си изтървете нещата“, „ще се смачкат“ … Правят го с усърдие, все едно взимат процент от всяка торбичка. Това трябва да спре.
3. Градско фермерство – да произвеждаме поне част от храната си и да намалим ежедневното транспортиране на храна с километри.
4. 3D принтиране – много по-ефективно е да си произведем нещо, когато ни потрябва и да си го получим тук и сега, вместо то да се произведе, транспортира и скалдира в милиони бройки, които да залежават някъде си докато бъдат купени.

Елица: „На индивидуално ниво се опитвам да правя доста неща – спиране на тока в стаята, в която не съм; не ползвам найлонови торбички; изхвъплям хартията и картона отделно; нямам личен автомобил и ползвам само обществен транспорт; не си купувам често дрехи и нямам проблем да си купувам дрехи втора употреба и др. Проблемът е че като вляза в магазина, всичко е опаковано в пет различни пластмасови опаковки, като си поръчам пратка отнякъде и тя ми идва опакована с хиляда целофана, а в момента в който се качя на самолет и ми сервират храната в куп опаковчици и целофанчета и с приборчета за еднократна употреба, имам чувството че всичките ми усилия отиват по дяволите. Защото с един презокеански полет на един-единствен самолет се генерира повече пластмаса отколкото аз ще генерирам за половината си живот. Това няма да ми промени навиците, но е обезсърчаващо.

Снимката е илюстративна, направих я наскоро при посещението ми в с. Долни Вадин. Свързана е с темата по няколко различни начина и се надявам връзката да е повече от видима.

Благодаря на всички, проявили активност по темата! И правещи го всеки ден! Продължаваме напред!

С това стартирам серия публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.