нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

За гледане: Зоотрополис

zootropolis-review-1455377101-1108x587

Зоотрополис. Ако имате един детски филм за гледане, в който различието и приемането на другия са основна тема – е, нека е този. И ако мислите, че е детски – никак не е.

Зайчето иска да стане полицай. Къде се е чуло и видяло – дребно, женско, не ядящо месо същество, идващо от малко селце да е полицай?! Да, ама то е инат и намира начин. Е, разбира се – то е главният герой на филма!

Лисицата пък е заклет мошеник на дребно. Но покрай зайчето израства и дори помага за разкриване на редица доооста по-значими обществени измами.

Овцата е кметица. И умело се възползва от принципа „Разделяй и владей“. Но тук няма да издавам повече.

А Флаш и сцената от горния кадър са истинска филмова класика!

Забавен, пъстър, многопластов, да с препратки към политиката, към фобиите от всякакво естество, към бюрокрацията, към религиите, с намигване към обществото ни като цяло. Смях и забава. И много силни послания.

Много як. И просто задължителен.

zootropolis-film-big

време е да започнем да приемаме различните

коментара на Петя за приемането на различните хора / семейства у нас съвпада с няколко мои неща от деня

едно.
предната седмица, отзвук от учителка в първи клас „С оглед на това, че в класа има едно-две деца с по двама бащи или такива без баща, т.е. деца от разведени семейства ми беше много трудно да говорим по урока за семейството и показваме по картинката семейството – баща, майка, две деца.“

две.
срещнах се с мой приятел холандец, който разказа, че в класа на сина му (учи в Амстердам) всяко дете идва (е родено) от различно място по света, има няколко деца на хомосексуални двойки, всички тези деца (и родители) се приемат наравно и се чувстват ОК в класа и в обществото

три.
по BBC в новините, които гледах в Глазгоу (сутрин са много социални) показваха система за интегриране на децата, говорещи различни езици, тъй като отново достигат до проблема – в класа / групата има деца от къде ли не с различни нива на познание по английски, а учителката е една и следва да се оправя, възпитава, отглежда всички; директор разработил език на жестовете, с който децата се ориентират по-лесно първоначално и учат по-бързо езика

четири.
моя приятелка, майка на две деца, разведена, иска да започне да живее с приятелката си. в София. всички около нея са в потрес и паника. защо?!

мисля, че е крайно време нещата в учебниците да се променят поне малко, в нашите, за да не поставят учителите пред неловки ситуации; не намирам официални статистики, но наблюденията ми сочат, че доста от децата в София растат или само с майка си, или дори са отглеждани само от баба и дядо, или са с по двама бащи и т.н.

за езиковите различия и интеграция още не сме с проблемите на Холандия или Обединеното Кралство, но скоро ще бъдем

време е да започнем да приемаме различните, всякаквите различни (в крайна сметка всички сме различни, колкото и да сме еднакви), да сме по-толерантни и не толкова концентрирани в другите, а може би в себе си. поне така ми се иска. да.