докато простосмъртните спят

IMG_1562

Вонегът – един от колосите, формирал вероятно много от мен, от нас, в онези студентски безгрижни години, в които си предавахме апокрифни и не толкова книги и четяхме по много много и обсъждахме всяка със страст

а за докато простосмъртните спят са достатъчни заглавието, авторът и толкова. 16 разказа. класика.

е, вече знаете какво да правите, докато простосмъртните спят 🙂

кажи баба тенкю

photo

уча децата си на арменски език. не защото някога ще им потрябва. това е мъртъв език. говори се само в диаспората, разпръсната на хиляди места из света. но въпреки това е богатство. учат и немски, и английски. вероятно ще има и още. не защото имат амбициозни родители. а защото времето, в което живеем е такова.

отделно от факта, че всеки нов език подпомага усвояването на процеса на учене, развива ума, дава нови възможности за реализация и т.н. всеки нов език дава и нов поглед към света, добавя още капчица поне толерантност и възможност да разбереш другия, поднася ти наред със самия език цялата култура зад него, а с това неизменно ставаш още по-любопитен, по-освободен, по-човечен.

не че не живеем в свят, в който и само с английски вероятно напълно ще си си ок. и вероятно няма да страдаш много, ако не четеш Шилер или Верлен в оригинал. свят, в който и само с шепа думи можеш да се справиш доста прилично.

да, живеем в глобалното село. и изборът е твой. може, баба, и само с тенкю. вероятно може и без него. изборът е твой.

екипът

IMG_1713

най-важното за всеки бизнес – екипът.

вероятно ще се повторя, но имам чудесен екип! а днес си нарисувахме и невероятна картина – Дървото на живота. ето такива готини хора сме в Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън!

за кого са книгите?

IMG_5205

книгите са за всички. книгите са крайно нужни на всеки.

на децата, за да открият света и хората, разнообразието и красотата

за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си

за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили

за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си

книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си

и за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях

книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който спрат и се вглъбят

и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели

книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден

и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно

книгите са за теб и мен. а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

е, какво четеш в момента?

писах още: отворено писмо относно детското четене, как децата ни да четат повече, колко четат децата ни

снимката е от Детски отдел на библиотеката в Габрово, по време на гостуването на Забавното лятно четене през септември 2011

Ной дава последни указания

IMG_1185

няколко истории от всички в сборника на Калин Терзийски Ной дава последни указания на животните истински ме впечатлиха

Тийнейджър 2. за тийнейджърите днес, шляещи се по МОЛ-овете, нещастни, че не могат да имат най-новия айфон, красиво облечени и безгрижни и тийнейджърите преди само около 20 години, които „пазиха“ страната, границата и убиваха по заповед, на същите 18 години

и Всичко за баба ми. за твоята и моята баба, за благото баба

корицата е смущаващо некрасива, напук прилича на корица на учебник по литература и никак не те грабва

парите от продажбата на книгата се даряват за лечението на Пламен Войков

писах още Калин Терзийски за щастието и Кайо за доброто, както и за Има ли кой да ви обича а тук е интервюто с Калин от миналата есен в Kafene.bg

прекратете абонамента си за кабелна телевизия

5447Валя е в 11-ти клас, а има толкова знания, богата култура, мъдрост, че почти всеки роден политик (и не само!) може да й завиди!

„Струва ми се, че част от българския ни манталитет е да обвиняваме другите за собствените си нещастия и проблеми. Дали на прицел са министър председателя, мюсюлманите, отоманското робство, Европейския съюз или ромите, сякаш никога не отчитаме собствената си отговорност.“

Валя е активна и мислеща, непримирима към нередностите и несправедливостите, но за разлика от повечето само мрънкащи хора, тя си набелязва цели и задачи и действа

„Относно това, кога осъзнах, че нетолерантността срещу ромите трябва да се обозначи като неморална и дълбоко грешна – получих покана за група „Да спрем циганизацията на България“ във фейсбук. На стената на групата видях хиляди злобни нападки, заплахи и псувни. Това, което най-много ме озадачи бяха авторите на тези коментари. Те не бяха тийнейджъри, заблудили се, че е „куул“ да мразиш и тормозиш по-слабите. Членовете на тази група бяха възрастни, завършени личности, които открито парадираха с расистките си виждания.
В този момент осъзнах, че обществото ни е дълбоко отровено от тази омраза.
Първата ми реакция бе да уведомя полицията – на страницата имаше стотици смъртни заплахи. След това започнах да звъня на телевизии и вестници, изпратих материали по темата на няколко онлайн ежедневници. Исках да предупредя хората, че тази омраза ескалира и ще завърши кърваво (което и стана в Катуница).
Следващият ми ход бе да проведа дискусии в Увекинд и още две софийски гимназии.“

България ще стане добро място за живеене, когато на власт дойдат хора, които я обичат. Само образованите, млади и активни хора могат да революционизират една страна.“

пожелание към младите хора тук: „Анализирайте, мислете критично, прекратете си абонамента за кабелна телевизия.

цалото интервю с Валентина Миланова – в Diploma.bg

Калин Терзийски за щастието

„Едно от нещата, които ме измъчват това е безпътицата и обезсърчеността на съвременниците ми. Всъщност абсолютно всичко е въпрос на дух, а не на друго. Давам често един пример за 1354-та година, интересно, че тя е важна и за България по някакъв начин. По това време избухва една от големите чумни епидемии в Европа и от населението на Европа остава само половината. Другата половина от населението на цяла Европа умира от черната чума. Това има връзка с България – по това време Европа е обезлюдена и става лесна плячка за османските турци.Та ние да кажем, че живеем в някакви ужасяващи времена, това е било само преди няколко човешки живота. Това нещо, сравнено с времето ни сега, с МОЛ-овете и с всичко …

В края на краищата човек не може да преживее по никакъв начин друго време, освен своето. И той не може да взима други времена за мярка. Той е добре или зле само в своето време. И това дали ще е добре или зле е негово решение. Не какво направи навънка, извън себе си, а какво направи навътре в себе си, т.е. какво решение вземе за това как да се чувства. Защото един човек в обсадения Ленинград 1941-ва година може да отиде да слуша Прокофиев и да е с висок дух, а един бродещ сега в МОЛ-а може да каже „Аах, не можах да си купя новия айфон. Аз съм много нещастен, беден човек и месата ми капят от мизерия, бедност и отчаяние.“ Да го ду…. нещастнико! Каква е приликата между теб и човекът от 1941-ва година в Ленинград?!

Човек сам взима решение дали се чувства добре или се чувства зле. Ако реши че се чувства зле и тръгне по пътечката на непрекъснато себеокайване винаги ще се чувства зле. Той е слабак. Просто всички имаме у себе си потенциал да променим, да обърнем наопаки нещата. Вместо да се оплакваме – да се гордеем и да ходим с вдигнати глави. Народът ни има поговорки, които вършат идеална работа – Когато ти се влачат червата, казваш – поясът ми е.

Умерено с оплакванията! Оплакванията само деморализират човек и го отчайват още повече. Напротив, както казва Цицерон – Не удоволствието и търсенето на развлечение, търсенето на щастие прави човек щастлив, а именно смелостта и твърдостта могат дори нещастният човек да го доведат до щастие. Само смелостта и твърдостта. Не търсенето на удоволствие в МОЛ-а, които така или иначе никога няма да са достатъчно, а твърдостта. Казваш „Аз днес имам едно парче хляб и ще го изям и от това ще бъда щастлив“. Край. И така се става щастлив. А не с гъгниво мънкане за това, че не сме получили новия айфон и затова страдаме адски много.

Вярно е, че много хора наистина делят 5 стотинки и се чудят как да се справят. В края на краищата човек има нужда наистина от страшно малко. И не го казвам това като някакво уяло се копеленце. Всеки ден пътувам с градския транспорт, а в същото време и не ям, за ужас на тези, които смятат, че яденето е най-важното нещо на света. Живял съм без никакви пари години наред. И казвам – човек место да мънка и да се оплаква ще спечели щастието си със смелост и твърдост. Защото само смелият човек има шанс да бъде щастлив.“

цялото интервю с Калин Терзийски скоро в Kafene.bg

ако това ти е допаднало прочети и Калин за доброто

бъдещето е сега

гишето за оплаквания затвори. 4ever. бъдещето е сега.

искаш промяна – всичко  в ръцете ти, действай. за начало – браузер ти стига. бъдещето е сега.

искаш вдъхновение – има доста забавни места в нета, даващи точно това. бъдещето е сега.

искаш да си подредиш мислите, да станеш популярен, да намериш нови приятели – започваш блог и го списваш редовно и от сърце. и постигаш всичко. бъдещето е сега.

липсва ти приятел, защото е далеч – влизаш в социалката или скайпа и си говориш с него до зори, или с друг приятел, който по същото време е онлайн. бъдещето е сега.

искаш да намериш нови интересни места в България или по света – цъкаш, четеш блогове, сайтове за пътешествия и вече знаеш следващата си дестинация!

чудиш се коя книга да захванеш, не ти се купува нещо, което няма да ти хареса – преглеждаш какво са писали другите по блоговете си и вече знаеш кое е за теб.

искаш нова работа – вместо да се оплакваш и бездействаш, влизаш в два-три сайта за работа и търсиш и намираш.

замисляш да захванеш бизнес – направи го, започни от днес. за начало компютър и нет ти стигат – не е голяма инвестиция. важна е идеята, а ти я имаш. хайде. бъдещето е сега.

смяташ, че това място, този свят имат нужда от промяна – ти си промяната. направи я. стига мрънка, стига вини другите. действай. промяната започва от теб. бъдещето е сега.

този пост е по покана на Тишо

Кайо за доброто

IMG_1190

съвсем Великденски пост.

наскоро имах изпълнена с мъдрост среща с Калин Терзийски – Кайо, по повод новата му книга Ной дава последни указания на животните. ще пиша скоро за сборника разкази, ще има скоро и готино интервю с него в Kafene.bg, но малко само в аванс по повод днешния ден.

Човек трябва да е напълно безпринципен в добротата си и във всички неща, които прави. Принципните хора са фашисти. Когато живееш, когато правиш добро или каквото правиш – надявай се, че Господ те води. Той знае принципите, а не ти.

Така реших, че трябва да помогна. Но как да помогна? Всяка помощ е нищо и половина, вятър и мъгла. С нея ние правим, аз специално за себе си правя няколко неща. Първо – да се дисциплинирам в даването и в анти-алчността, да се дисциплинирам в пилеенето, да дицсиплинирам у себе си нежелание за притежаване. От друга страна аз се отчитам пред Върховния инспектор. Правя го не заради този и онзи, защото това ще свърши някаква работа. На един човек колкото и пари да му дадеш нищо хубаво няма да стане. Но ти така увеличаваш доброто по принцип. Ако тръгнеш да мислиш много-много – вече е лоша работата. Поне така си мисля аз.

Пламен има съвсем конкретни нужди – той пътува веднъж седмично за кръвопреливане до Троян на собствени разноски. Баща му е пенсионер. Какво мога да направя? Не съм бизнесмен, но всъщност съм своеобразен бизнесмен. Аз произвеждам книги и то като луд, така че за да има постоянно някаква малка помощ – една от книгите ми да бъде дарена за това момче. Цялата печалба. Помолих и издателството и Сиела веднага откликнаха. И техните пари са дарени. Надявам се, че по този начин той ще има пари за пътуване, да речем.SMS с текст DMS Plamen на дарителски номер 17777.

Човек не трябва никога да се замисля, това е основна тема в моето писане, никога да се замисля защо прави добро, на кого прави добро и как го прави. То не е нито за когото го прави, нито за него си. То е за пред Висшата инстанция.“

още за има ли кой да ви обича

след мръкване по Мураками

IMG_1392

чаках новия превод на Мураками с любопитство и жажда за него.

този път героинята е на 19. нежна и дребна. и много различни самотни хора около нея. в текста има още и котки, и много джаз. разбира се – самотата е навсякъде в големия град. хората се преплитат, както и случките. а всичко се случва между 11:56 вечерта и 6:52 сутринта. все пак сунтринта настъпва и е ясно, че започва нов ден.  „Новото слънце излива нова светлина върху градските улици“ и „Ще мине време, преди да се спусне следващият мрак“.

още за книгата – тук в Kafene.bg

писах още за Мураками, неговата Хроника, Страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на овцата