кажи баба тенкю

photo

уча децата си на арменски език. не защото някога ще им потрябва. това е мъртъв език. говори се само в диаспората, разпръсната на хиляди места из света. но въпреки това е богатство. учат и немски, и английски. вероятно ще има и още. не защото имат амбициозни родители. а защото времето, в което живеем е такова.

отделно от факта, че всеки нов език подпомага усвояването на процеса на учене, развива ума, дава нови възможности за реализация и т.н. всеки нов език дава и нов поглед към света, добавя още капчица поне толерантност и възможност да разбереш другия, поднася ти наред със самия език цялата култура зад него, а с това неизменно ставаш още по-любопитен, по-освободен, по-човечен.

не че не живеем в свят, в който и само с английски вероятно напълно ще си си ок. и вероятно няма да страдаш много, ако не четеш Шилер или Верлен в оригинал. свят, в който и само с шепа думи можеш да се справиш доста прилично.

да, живеем в глобалното село. и изборът е твой. може, баба, и само с тенкю. вероятно може и без него. изборът е твой.

2 thoughts on “кажи баба тенкю

  1. Много съм съгласна, че новият език ни дава нов поглед към света.. щеше ми се да напиша и още нещо умно, ама само „тенкю“ ми идва на ум ((:

  2. Колко хубаво казано, Жюстин! Чуждият език не е самоцел, нито просто образователно стъпало – той е (извинявай за жаргона!) той е proxy към една непозната култура, ключ, който открехва вратата между теб и „другите“, който ти отваря очите, че те не са толкова „други“ (в смисъл – различни, чужди, врагове!)… просто са малко или повече различни, но също толкова истински, колкото си и ти. И ти, и „те“ имате думи за майка, слънце, усмивка, небе… само се пишат различно. Което е нищожна подробност в огромната ни хаотична вселена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *