Глобалните цели за устойчиво развитие. Да, да – касаят всеки от нас

WLL_bul

Това са официално приетите Глобални цели за устойчиво развитие. Да, вероятно повечето хора си мислят – какво ме засягат? нали това е работата на институциите? защо имам да се занимавам и аз?

Климатичните промени, защитата на биоразнообразието, мира, равенството – всички 17 теми касаят всеки от нас и всеки може да направи много (или поне малко) по всяка от темите. И следва да го направи. Сега.

Изумително е как продължаваме да изхвърляме кенчета и бутилки в общия боклук, вместо в специалните контейнери за рециклиране. Не говоря за хората без информация по темата или в малките населени места без разделно сметосъбиране. За останалите, които въпреки всичко все още не изхвърлят разделно и правят личния си отпечатък доста значим. (Планини от боклуци за рециклиране и митове, свързани с тях)

Ясно е, че климатичните проблеми преминават в климатична криза. Да, това касае големите компании, правителствата, но има и неща, които всеки от нас може (и е добре да) направи. Сега.

Любима тема за мен е и градското земеделие – може да се причисли към цели 2, 11, 12, 15 поне.

Подробно за целите – в Уикипедия.

С това продължавам серията публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Климатичната криза и какво може да направи всеки от нас

IMG_3258

Какво може да направи всеки от нас за забавяне климатичната криза, която вече силно настъпва? Попитах във фб и получих 75 отговора. Вероятно малко хора си дават сметка какво се случва с планетата ни, какво сме й причинили и продължаваме да причиняваме. И вероятно още по-малко хора смятат, че могат да направят нещо, за да променят хода на климатичната криза, която вече настъпва.

Всеки може да направи нещо. Някои повече, някои по-малко. Но да, личното ми мнение е, че всеки може и всеки трябва да направи, колкото може. За пример ще дам малкото момиче Грета, което в момента засрамва всички ни и алармира целия свят по своя начин.

Ето част от споделеното от моите приятели на стената ми във фб за това какво може да направи всеки. Включила съм цялото многообразие от мнения по темата:

Маргарита: „В България да се смени правителството с друго, което разбира за какво става дума“

Валентина:Да притиска държавата си да вземе мерки на високо ниво. Едноличните действия вече не са достатъчни, за съжаление.

Радко: „Всеки пътува вече много и затова нека странстванията ни бъдат с минимален екологичен отпечатък. Например да намалим отпадъците, които генерираме, да ползваме минимално самолети и автомобили, а по-често влакове и т.н. Иначе споделената икономика също мисля, че може много да помогне за да забавим климатичната криза

Мария: „Да рециклира, да засади дърво, да ограничи сериозно пластмасата в ежедневието си, да пие от стъклено шише, да не купува ненужно опаковани продукти в пластмаса, найлон, картон. Да пести ресурсите от всякакъв вид, а не да разхищава, сякаш друг след него няма да обитава прекрасната ни планета. И най-вече, да го прави с постоянство ис примера си да вдъхнови и други. Това е добро начало, според мен.

Веселин: „Да ползва електрически транспорт, когато е наличен (метро, влак, тролей, спарк). Да пие чешмяна вода. Да отбягва месото. Да яде сезонни плодове.

Анета: „Скоро бях на курс за устойчиво развитие към Университета в Копенхаген и за първи път се докоснах до реални цифрови данни какво се случва с планетата ни… Бях много изненадана например, че над 70% от питейната вода на Земята се използва за земеделието. И това е малък пример, общо казано – нещата са много зле. Ако до 2050 не се вземат мерки да няма повече от 2 градуса повишение на температурата, ще стартира обратно броене… Всеки може по малко: да посади дърво, да ходи повече пеша или с колело, да намали, доколкото е възможно отпадъците, да не хвърля нищо пластмасово, където му дойде на ума и изобщо да намали употребата на пластмаса, ако има фирма – да помисли за акции, свързани с корпоративната социална отговорност в посока екология и т.н. Но големите мерки могат да се вземат само на правителствено ниво и от мощните корпорации. И тук вече удряме на камък…

Дарина: „Страхотен въпрос.
В личен план са куп нещата, които можем да направим, но трябва поотделно и заедно.
По-горе има изброени много добри действия – от разделно събиране на отпадъци до засаждане на дърво.
Основа за тази промяна е мирогледа към света и околните – като например да спрем да купуваме още и още от същото.
Няма да спра да давам за пример Patagonia и нейната кампания Don’t buy this jacket

Иван: „ Природата ще намери начин да си регулира климата. Ако човека е причината, ще си го реши, какво тук значи някаква си личност.

Филип: „Хората могат да спрат в истерия да купуват всичко, което им рекламират (и от което нямат реална нужда). Само че тогава ще последват ужасяващи констатации за спад на потреблението и свиване на икономиката.
Иначе, едни от малкото според мен смислени неща, за които никой няма да се самоупрекне, са инсталирането на дебела и качествена топлоизолация и на соларни колектори за топла вода, ако е възможно. Второто е многократно по-ефективно от широко рекламираните фотоволтаици.

Юлия: „Дървета, дървета, дървета!

Никола: „Vote green!“

Десислава: „Докато имаме мисленето „от мен нищо не зависи“ и чакаме някой друг да направи нещо вместо нас (държавата, съседа…) или оправдаваме бездействието си с това, че няма климатични промени, нещата наистина няма да се променят. Истината е, че каквото зависи от всеки от нас, трябва да си го поемем като отговорност – да участваме в акции на екологичните организации (за засаждане на дървета, за почистване на местности), да се интересуваме от това какво направят и да го правим заедно с тях, ако не ни стига енергията да го правим сами. Може дори само да подкрепяме финансово малки екологичи организации, които сме проучили и им имаме доверие и ще свършат много повече работа от големите гиганти, в които по-скоро потъват едни пари в една бездънна яма..

Павлина: „Go vegan!“

Явор: „1) Да подкрепяме политическата свобода, свободната търговия и бурното развитие на индустрията в третия свят, което води до забогатяването на тези региони. Бедният човек цапа, богатият може да отдели ресурс (морален и материален) за опазване на средата. Така че, още малко (едно поколение, може би), както върви, Китай, Индия и Субсахарска Африка ще престанат да растат демографски (както ние сме престанали) и ще имат нужните ресурси да се грижат за своята среда.
2) Да се пазим от квазирелигиозните екстремисти а-ла Грета Тунберг и свързаната с тях пропаганда на нов, екологичен тоталитаризъм. Да се образоваме от истинска наука, а не от квазинаука, която доказва предпоставени изводи. Да си спомним, че през 70-те предвиждаха края на света да дойде през 2000, а през 90-те – около 2020; че досега сме имали много апокалиптични прогнози, които не са се случили. Да се пазим от свързаната с това компенсираща психология – като си дадем ясна сметка, че около нас е пълно с хора, които компенсират материалния и моралния си провал в личния живот, като заемат псевдоморалистични позиции по мащабни социални проблеми.

Вихра: „Рециклиране, засаждане на дърво, намаляване на употребата на пластмаса, ефективни домове… Всеки може и трябва да направи нещо, но е добре да се мисли малко и да не падаме със затворени очи в капаните на режисираната паника.

Дани: „С моето семейство всяка пролет засаждаме плодни дръвчета. Събираме и рециклираме пластмаса, стъкло, хартия, дрехи. От зеленчуковите отпадъци си правим компост и наторяваме овошките. Предимно ползваме метро за придвижване. Имаме и филтър на комина на камината ни.

Теодоси: „Личния ми транспорт основно е велосипеда.

Зорница: „Като човек, садил дървета и отглеждащ (със спорадичен успех) градинка, мисля, че най-доброто, което може да направи отделният гражданин, е да потърси други отделни граждани, с които да се обедини и да настоява за законодателни промени. Например такива, които забраняват производството на ред излишни пластмаси. Защото героичният единични усилия са красиви и достойни, но за реален ефект трябват общи действия. Законите съществуват, за да служат на общото благо. Ако нещо е произведено в големи количества, то производителят ще направи всичко възможно то да се ползва; и индивидуалният аскетизъм ще се изгуби на фона на масовото насърчавано потребление, на рекламите, които ти обясняват колко достъпен е лесният живот

Екатерина: „Аз внимавам какво и колко купувам, най -добрият начин да влияем е с парите си. Не си влагам парите в нещо, което не ми харесва. Когато е масово, загубите им ще са сериозни, а те само от това разбират. А иначе личното ми поведение – разделен боклук, директна грижа за природата-градинарство, ходене пеша, отказ от торбичките при пазаруване.

Борислав: „Да изчисли въглеродния си отпечатък (има много калкулатори за това в Интернет) и да започне да го намалява, чрез мерки в потреблението си, транспорта си, ползването на енергия. Отделно, да засади дървета, да подкрепя политици с отношение към темата и да популяризира своите действия сред близки и приятели.

Мишо: „Да прилага политически натиск, да гласува за онези, които са склонни да променят системата, защото прехвърлянето на всичката тая отговорност върху отделни индивиди (вместо върху полит-икономическата структура на обществото) е недостатъчна.

Леа: „Първо да прочете Торо (Thoreau). За да види с колко малко може да се живее нормално.

Даниел: “ Да се обединим около 1 стратегия, която създадем ЗАЕДНОООО!!!

Ако действията ни стигат само до писане и дискусии онлайн, наистина нищо няма да се промени. Милата ми малка баба казваше „Лозето си иска копане! Взимай мотиката и почвай!“

Бони: „Абсолютно нищо не може да направи обикновения човек персонално, докато огромни икономики като тея на Китай, САЩ и тн изхвърлят милиарди тонове отрови в атмосферата. Всичко друго е капка в морето. Единственото, което могат да направят хората е да въздействат някак на това, но няма да го направят. Ще се стигне до критична точка и чак тогава може би ще се вземат мерки, но вероятно ще е късно

София: „Не съм съгласна. Всеки може да направи нещо – да загасва лампата след себе си, да спира водата докато си мие зъбите, да вади зарядното от контакта след като си зареди телефона, компютъра и т.н., да ограничи максимално ползването на кола, автобус, самолет и ги замести с колело, тролей, метро, влак; да се ограничи ползването на хартия, да се купуват храни, които не са минали половината свят да стигнат до нас, да се пазаруват дрехи втора употреба и още, и още. Нарича се „какъв въглероден отпечатък оставяш“.

Константин: „Мила приятелко, понеже често питаш сериозно, този път и аз ще се включа в отговорите/коментарите, но с възможно най-минорното мнение. Аз вярвам, че всички ние – човеците, които създаваме нашето (може би гражданско) общество, имаме силата, властта и отговорността да променяме света към по-добро. Заедно, но поотделно – всеки, кой колкото сили и възможности има. Важното е усилието да бъде във вярната посока… Това е идеализъм! Нека ти разкажа какво ми се случва на практика. Като много „зелен“ и отговорен човек, съпругата ми реши освен да се грижи за градинките, зелените площи, цветята и чистотата на околоблоковите пространства в нашето ж.к. Борово, да засадим и няколко дръвчета – колкото позволява малкото, все още незастроено пространство в квартала. Засадихме 7 (седем) фиданки на липи. Прекопахме местата за засаждане. Изчистихме ги от какво ли не… Набихме колове, за да ги укрепим. Резултатът: 6 се хванаха, едно беше „удушено“ от гражданин с висока гражданска култура, който уви около него скъсани кабели, висящи от околните блокове, за да не пречат по тясната уличка да минават коли, оборудвани с двигатели с вътрешно горене. На това място усетих първата горчивина от усещането за безпомощност и липса на подкрепа в името на забавянето на климатичната криза. Втората горчивина беше, когато направих някои сметки: останалите живи дръвчета, за да оцелеят, се нуждаят всяка седмица да бъдат поливани. Това прави по около 20 литра вода на дръвче, или 480 литра, което близо половин тон вода месечно. Това еко-съобразно ли е? Тези дръвчета ще успеят ли да компенсират разходвания природен ресурс, за да оживеят? И по-правилният въпрос е: Ще им бъде ли даден шанс да компенсират разходвания природен ресурс, предвид на безогледното презастрояване в нашия квартал. Понеже големи, здрави и стари дървета бяха унищожени пред очите ми в името на законното презастрояване…

Григор: „Да не прави нищо, за да напредне тя максимално бързо и силно. Току-виж дойде акълът на някои, които я отричат или които темата не ги вълнува. Защото да я оправяме без тях ще е като да ограничаваме пикаенето в басейна на доброволни начала…

Радосвета: „Да, сади дръвчета. Да сади нови идеи и навици сред най-младите

Невена: „Според мен за нашите малки индивидуални крачки вече е много късно. Не че не са важни, но с тея 18 месеца, които прочетох онзи ден, на високо равнище трябва сериозно да се решат спешно някакви мерки. Ако ще всяка държава да засади по Еди си колко дървета, и сериозно да се замислят. Твърде късно е за съжаление

Александър: “ 1. Да слезем от колите и да ползваме колела, тротинетки, крака. Това е и полезно, освен еко.
2. Масово продавачи и сервитьори ми „подаряват“ торбички, сламки и други пластмасови неща. А когато кажа, че не искам, се започва „ама тя е безплатна“, „ама тя е за вас“, „ама иначе ще си изтървете нещата“, „ще се смачкат“ … Правят го с усърдие, все едно взимат процент от всяка торбичка. Това трябва да спре.
3. Градско фермерство – да произвеждаме поне част от храната си и да намалим ежедневното транспортиране на храна с километри.
4. 3D принтиране – много по-ефективно е да си произведем нещо, когато ни потрябва и да си го получим тук и сега, вместо то да се произведе, транспортира и скалдира в милиони бройки, които да залежават някъде си докато бъдат купени.

Елица: „На индивидуално ниво се опитвам да правя доста неща – спиране на тока в стаята, в която не съм; не ползвам найлонови торбички; изхвъплям хартията и картона отделно; нямам личен автомобил и ползвам само обществен транспорт; не си купувам често дрехи и нямам проблем да си купувам дрехи втора употреба и др. Проблемът е че като вляза в магазина, всичко е опаковано в пет различни пластмасови опаковки, като си поръчам пратка отнякъде и тя ми идва опакована с хиляда целофана, а в момента в който се качя на самолет и ми сервират храната в куп опаковчици и целофанчета и с приборчета за еднократна употреба, имам чувството че всичките ми усилия отиват по дяволите. Защото с един презокеански полет на един-единствен самолет се генерира повече пластмаса отколкото аз ще генерирам за половината си живот. Това няма да ми промени навиците, но е обезсърчаващо.

Снимката е илюстративна, направих я наскоро при посещението ми в с. Долни Вадин. Свързана е с темата по няколко различни начина и се надявам връзката да е повече от видима.

Благодаря на всички, проявили активност по темата! И правещи го всеки ден! Продължаваме напред!

С това стартирам серия публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Ура за Даниел и рециклирането на електроника

IMG_1462

Даниел Костов е енергичен, действен, мислещ и позитивен човек. Да, рядка комбинация и ценна, затова и много харесвам него и това, което прави – грижи се повече и повече техника (битова, офис) да бъде рециклирана след края на живота си. Бяхме наскоро на площадката на Екологика и бях силно впечатлена (писах тук). Затова и поканих за този разговор Дани и се радвам да споделя и с вас

Reduce. Reuse. Recycle.
Какво се крие зад тези три думи и в коя от тях вярваш най-много?

Първото R: Познаването на процесите по създаване и маркетиране на технологиите, продуктовите цикли, сервизната поддръжка и експоненциално растящото изкусяващо предлагане. Справянето с тях става все по-сложно и не случайно ограничаващите се с ел-джаджи са все по-малко.
Според мен, простотата е важна.
Първо – познаване на технологиите и внимателен компетентен избор. Тук трябва да спомена mean time between failures (MTBF) – предвидено време между две повреди на механична или електронна система, при нейната нормална работа.
Колкото по-висока е стойността на MTBF, толкова по-дълго може да работи една система, преди да се повреди.
Второ – удължаване живота на устройството чрез грижа и грамотна поддръжка.
Трето – споделяне с приятели, колеги и съседи.

Второто R: Споделяне и грижа, доколкото технологията позволява. Производителите тенденциозно скъсяват дължината на жизнения цикъл. Явно е време на все по-бърза смяна на поколенията технологии и почти нищо не можем да направим. Освен третото R – Recycle.

Третото R: В това вярвам, затова и това правя. Представи си огромния поток суровини, машини, хора и технологични чудеса, които се случват всеки ден. Абсолютно ясно е, че те растат всеки ден и обратния процес е задължителен,
при това със същата скорост и обеми.

Занимавате се с рециклиране на стара техника най-вече в Екологика – моля
накратко разкажи за процеса?
Накратко – извозваме и рециклираме стара техника, разглобявайки я на съставните й материали, които предаваме за финално претопяване в индустриални инсталации.
По-важната част е перфектното сегментиране на клиентите, техните отпадъци и нужди, за да бъде създадена отлична система за обслужване на запитванията, заявките и тяхното изпълнение и отчитане.

Може ли да се печели от рециклиране и има ли смисъл млади предприемачи да помислят именно в тази посока?
Да, разбира се. Но процесите са сложни и отговорни. Важните стълбове са:
многопластовост, максимална интеграция, диверсификация и широки партньорства.
Всички усилия про проектирането и производството на електроника могат да бъдат балансирани чрез рециклирането с включването на все повече млади предприемачи. Имаме огромна нужда от това, и съм готов да създадем школа за
това.

IMG_1457

Достатъчно ли се рециклира в България и какво може да направим / да направи всеки от нас, за да се случва това в по-големи мащаби?
Прогресът е закономерен, а основните му подобрими компоненти са споделяне на информацията, измерване и подобряване на процесите. За потребителите – платили сте вече таксата за рециклиране, търсете правата си, заявявайте
бързо и искайте прозрачност.

Какво си пожелаваш?
Да открия повече креативни и супер продуктивни съидейници за опазване на света около нас. Надявам се на повече млади предприемачи, на които да помогнем и подадем ръка за нови партньорства.

Къде и как да открият хората повече информация за рециклирането?
https://ecologica.bg или https://www.facebook.com/EcologicaBulgaria

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение!

Едно много любимо мое място е споделената градина в парка Темпелхоф, Берлин. И защото отдавна не съм писала по темата за градско земеделие и защото имах чудната даденост на съдбата да съм отново за няколко дена наоколо – реших, че е крайно време да споделя снимки и разкажа 🙂

Темпелхоф днес е парк, но е по-специфичен, голям, с огромни поляни, но без дървета. Това е така, защото всъщност Темпелхоф е било летище по време на Втората световна война. Днес тази площ е разделена на места за разходки, зона за пикник, големи площи за разходка на кучета, много алеи за спортуващи, каращи различни неща, вдъхновяващо много бягащи за здраве по всяко време и прекрасен участък със споделена градска градина.

В споделената градина всеки има своите късчета и ги обработва както иска и сади с каквото иска. Многообразието е разкошно, а духът на мястото – неописуемо позитивен и зареждащ.

IMG_0919

Ето и кътче за насекоми и онагледяване защо са важни пчелите 🙂

IMG_0920

Стара телефонна кабина е превърната в артистична споделена къща за обмен на книги 🙂

Да, денят беше някак мрачен, плюс пролетта едва загатната, но първите насаждения пробиват тук-там и радват окото 🙂
IMG_0921

Стари топки, обувки, дънки и чанти стават чудни саксии и усмихват.

IMG_0922

IMG_0924

Както се вижда – дори чудновати чудовища са добре дошли тук 🙂

IMG_0926

Открих и българска следа, разбира се – някой наскоро бе завързал мартеничката си 🙂

IMG_0972

А ето и общ поглед към парка отвъд споделената градина.

IMG_0987

Разкош е това, та си пожелавам такива места и при нас! Плюс – май е чудесен повод да споделя, че в София вече имаме първата си споделена градина, благодарение усилията на Горичка! Повече – надявам се да успея да пиша скоро за това 🙂

Ура за Светла и Забавна Математика

DSC_5342

Светла, както я познавам аз, е фея от най-чист вид – омайна, лека, усмихната, действена, променяща, правеща. От хората, които ми дават вяра в човешкото.

Светлана Горанова е собственик и съосновател на образователен център  „Център по забавна математика„с авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст. Това е официалната й визитка. Зад нея се „крие“ смело момиче-предприемач, учила далеч, завърнала се, обичаща математиката, искаща да работи с математика и с деца, иноватор и създател, вече 7 години действаща.

Защото е вдъхновение, защото е пример, защото е наистина човек, поканих я да си поговорим 🙂

Разкажи как дойде идеята за Забавна Математика?
Докато бях в Германия за магистратура по математика всичките ми работни ангажименти успоредно с ученето бяха свързани с преподаване на математика– на деца, кандидат-студенти, студенти на английски и немски. Имах възможността да работя като математик към изложба по хазартни игри в двореца на Карлсруе, а моята цел бе да обяснявам на деца и възрастни вероятностите да загубят и спечелят на покер, бридж и други игри. Това беше първия ми досег до забавната страна на математиката, заобиколена от големи шарени зарове, дъската на Брет, логически задачи и много любопитни деца и родители.
Година по-късно след като се отказах от на пръв път амбициозната задача да работя в бизнес консултанството, реших, че това, с което ми се занимава е математика, но не каква да е, а „Забавна“. Така се зароди пламъка, а след това и всичко останало последва.

Кои бяха първите крачки?
След това „случайно“ се наложи да напиша и бизнес план, след като влиятелен човек на едно събиране на завърнали се от чужбина млади българи ме попита дали имам такъв. След това именно този бизнес план ми помогна да замина по програма Еразъм за млади предприемачи в Триесте, Италия. Прекарах 6 месеца в невероятния научен музей Immaginario Scientifico, където видях отвътре как се управлява образователна институция, повярвах си и след завръщането в България открих своя бизнес партньор и стартирахме с курсовете по забавна математика. А първата ни локация е Център за естествено раждане – така се получи и разжането на Забавна математика.

Вече 7 години по-късно къде се намира проекта?
Имаме силен вдъхновен екип, който е обхванал 5 района в София и предлага целогодишни курсове по забавна математика. За тези години създадохме уникална авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст в 4 модула: Забавна аритметика, Забавна геометрия, Логига, Математика в природата и изкуствата. Успяхме да регистрираме марка Забавна математика и да завършим методиката, така че тя да може да пътува по други места и дори държави. От миналата година по нея се преподава в образователен център Проспера в Кишинев, Молдова на руски и румънски. От същата година работим и по два мащабни европейски проекта, единият от които – “Maths in Motion” е свързан с разработване на материали по танцувална математика в партньорство с 6 Европейски държави – Дания, Холандия, Финландия, Гърция, Италия, Румъния. А другият проект е свързан с Европейската нощ на учените – проект REFRESH.

Какво научи по пътя? Какво ти носи ежедневно работата по Забавна математика?
Повечето уроци са свързани с интеракцията с хората, с които работя. Научих се да управлявам живота си по-добре, така че това да влияе по-добре и на отношенията в компанията. Научих се да ставам рано, да планирам, да съм по-организирана, да гласувам доверие, да виждам кое е важното, да търся професионални съвети навън, както и това да виждам какво още имам да развия в компанията и да се стремя към по-доброто.
Ежедневно изпитвам благодарност за това, което вече е изградено и устрем към това, което искам да постигнем като екип. Вдъхновяват ме хората, с които работя. И хората, които като мен създават и взаимно можем да се подкрепяме и да си партнираме в толкова много вълшебни неща.

Къде и как човек може да научи повече и кой е поканен?
На сайта zabavnamatematika.com можете да видите какво предлагаме.
Родители на деца от 4 до 8 годишна възраст са поканени. Обичаме да казваме, че ние влюбваме децата в математиката. Откриваме техните таланти, за които родители не са и подозирали. Оттам се отваря един голям и шарен свят за децата.

Какво ти предстои?
Започнахме да работим по система за обучение за учители за да предадем своя опит.
Това ще се случва както по други населени места, така и в чужбина.
Отделно предстоят и занимания по Танци и математика съвсем скоро.
Отворени сме за партньорства с домове за сираци.

Ако някой, който иска да стартира свой собствен проект (бизнес) , чете сега, как би го насърчила? Какъв съвет би му дала?
Най-напред браво! Имате своя идея, малко хора могат да се похвалят с това! (потупване по рамото).
Мечтайте, но бъдете конкретни. И правете крачки всеки ден, не мислете твърде много.
Желая ви голям успех!

Позитивните промени, които започнаха през тази година в България

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

В края на годината е време за равносметки. Още не ми беше дошло време да си правя моите, но Любо (от Хармоника) ме провокира тези дни с въпроса „Посочете поне 10 позитивни промени, които започнаха през тази година в България.

Леле, много се затрудних от въпроса. По принцип съм от хората, които се оглеждат активно за доброто наоколо и никак не понасям мрънкане без действие. Нооо тук, така формулирано от Любо се притесних а/ защото се търсеха цели 10 и б/ защото трябваше да са през тази година и в/ защото трябваше да посоча имена на организации, хора, свързани с това.

Е, поразмърдах си мислите, а за по-сигурно и попитах приятел, т.е. постнах въпроса (в по-семпла версия, само с 3 примера) във фб.

Ето споделеното от приятелите ми във фб:

  • Може би продавачите в някои големи магазини станаха по-любезни. Илия Б.
  • Промените по закона за личната помощ, за които протестираха майките на деца с увреждания. Лора Д.
  • Първата започна в мен. Това доведе до всякакви други! Сериозен съм! Орлин Д.
  • Отпадна роуминга, вдигнаха минималната заплата, повишиха заплатите на учителите. Пламен М.
  • Получихме силно представяне на стартъп средата в Silicon valley. Капачки за бъдеще мотивираха обществото да събира за благородна кауза, запитванията за инвестиции в северна България се увеличават. Кристиан М.
  • Много хора около мен започнаха да използват бутилки и торбички за многократна употреба. Николета С.
  • Въведе се предмета „компютърно моделиране“ в 3 клас 🙂 Отвори врати Техномеджикленд. Събрахме пари за ремонт на покрива 🙂 (голям блок с 50+ апартамента). Тодор Я.
  • #несисама Лидия О.
  • Освен, че майките устояха и принудиха висящите в парламента да започнат реформи, честно, за друго не се сещам. Има много хубави неща – медали, инициативи, граждански активности, които се случиха, но те не са промяна. Валентина З.
  • Приеха Закона за личната помощ и ще тръгне реформа там, 3. Научиха се да приемат подадени оставки. (всичко това благодарение на тягостни протести). Милена А.
  • Хората започнаха да протестират аргументирано. Обществото „разбра“,че има хора с увреждания и че те също имат право на нормален живот. Все повече стопани на домашни любимци вече почистват след тях… Росица К.
  • Хората започнаха една идея повече да се интересуват от това доколко медиите им поднасят достоверна информация. Повече хора започнаха да четат повече книги. Хората започнаха да бъдат по-състрадателни едни към други без значение положение/цвят на кожа/сексуална ориентация. Лора К.
  • Проектът за Национална детска болница помръдна от мъртва точка за пръв път от 30 години насам. Цвета Б.
  • Говори се все повече за важността на образованието и четенето. Ремонтираха част от пътя София-Перник и се справиха добре. Погрижих се за здравето на близките си, а болниците се представиха добре – доволна съм от медицинското обслужване през тази година. Поли К.
  • Все повече си личи, че има гражданско общество – гласността срещу лошия ремонт на Графа, протестът на майките, следенето на лошия въздух са първите признаци, че има гражданско общество. Лек ръст на БВП, стабилен BBB-/A-3 рейтинг, вдигане на заплатите… икономиката расте и то по-бързо от повечето страни в Европа. И… като цяло успешно европредседателство. Електронни винетки, електронен документооборот и, да се надяваме, по-малко лелки в общините…Петър С.
  • Кинофестивал не-Възможното образование; Представление по Шекспир пълни театралните салони в страната с тийнейджъри. Наемане на Коледни елхи. Ману М.
  • Закон за хората с увреждания. Закон за личната помощ. Предстои и новият закон за социалните услуги да започне да случва хубави неща за социалното предприемачество. През тази година МОН създаде официално широк консултативен съвет по въпроси, свързани с жестовия език и глухите хора. Започнахме работа и там. И то доста активно. Благодарение на зам. министър Сачева. Протестите показаха, че всъщност можем и по-добре да протестираме. Започнахме реално да ставаме по-съпричастни по теми, свързани с приемането, многообразието и приобщаването. Ашод Д.

Ето и моите мисли за позитивните промени в последно време, добавени към горните:

  • Стартира доста активно проект за споделена градска градина (Горичка)
  • Проведоха се обучения за малкия и среден бизнес в няколко града пилотно в дигитални умения, безплатно за бизнеса, доста смислено, участвах в този проект, тук и новата роля на библиотеките е доста подчертана (Глобални библиотеки). Тук коментар и от приятел Стоян М. „Това, което сте направили по този проект наглед е малко, хаотично и незначително. Всъщност е страхотно и има огромен потенциал, защото е модела, по който може да се шунтира мафиотската ни администрация. Представям си как се разраства и дава шанс на натикания в ъгъла малък бизнес да си стъпи на краката.
  • Александър Шпатов стартира доста мащабна кампания за даряване на нови книги на библиотеките (Читалнята), за първи път в такъв мащаб
  • Първи споделени автомобили в София (Спарк)
  • Много нови места за зареждане на електромобили из цяла София
  • Пънк-рок-балета на Георги Маринов и балет Арабеск – The Bingo Project (поне аз не се сещам да е имало наскоро мащабен проект в тази посока с изцяло българско авторство и изпълнение)
  • Новите издадени вече през тази година книги на български автори тук и по света – все повече са! А това радва!
  • Първото издание на Run2gether на Jamba мина супер силно!
  • София е видимо по-чиста от доста други европейски столици – най-вече от към боклуци, хартии, бутилки из улици и паркове – вече почти няма такова нещо тук, понаучихме се да използваме кофите.
  • Много повече хора изхвърлят разделно – силно ме вълнува тази тема и следя как контейнерите се пълнят все повече.

Лелееее колко много хубави неща ни се случват! Сигурно има още много други, които не сме забелязали или просто за момента не се досещаме за тях.
Любо, благодаря ти, че ме попита! Щастлива съм да знам, че всичко това ни заобикаля, случва се, случваме го тук и сега!

 

Ура за Анди и Колежа “Адам Смит”!

ua_12_Andy

Анди Стойчев е ръководителят и „сърцето“ на Колежа „Адам Смит“. И защото е прекрасен, като човек и професионалист, а и защото Колежът е също такъв – нетрадиционен, приветлив, истински – реших, че е добра идея да ги представя тук – Анди и Колежа „Адам Смит“ 🙂

Разкажи малко за историята на Колежа „Адам Смит“ – кога и как те намери идеята и какво се промени през годините?
Започнахме през 1999-та. Предходната година Министерство на промишлеността закри своето обучаващо звено, което беше подготвяло управленски кадри няколко десетилетия. Семейството ми и преподавателският екип, с които от 1992-ра година бяхме създали изцяло нова програма, която тогава се наричаше “Бизнес колеж”, запретнахме ръкави – нямахме нищо друго – и решихме да продължим начисто. Идеята ни харесваше, бяхме вложили много в създаването и усъвършенстването на програмата. Нямаше да позволим да потъне в забвение. До 2004-та година работихме само като обучаваща организация, а програмата се наричаше “Училище по мениджмънт”. Нямахме формален лиценз, хората идваха при нас, заради това, което получаваха умовете им, не за диплома. Лицензирахме дейността през 2004-та година под името “Колеж по мениджмънт “Адам Смит”. Тогава, паралелно с редовната програма, направихме и първите си стъпки от прехода от кореспондентско към онлайн обучение. Някъде през цялото това време спряхме да броим годините. Използвахме всяка минута, за да се променяме. Ако нещо се случваше по същия начин, както и в предходния курс, ако съдържанието оставаше непроменено, ние недоволствахме. Философията ни беше простичка – светът се променя непрекъснато и ако не можем да го изпреварим, то трябва поне да тичаме достатъчно бързо, за да сме в крак с него.

Има доста консерватизъм и стереотипи в образованието – как ги разчупвате?
Някой беше казал (прости ми за клишето, но наистина не мога да си спомня кога и къде го чух), че стереотипите не са непременно неверни – те просто не включват всичко. Струва ми се, че усещането за консерватизъм идва от твърде удобното за защита “традицията трябва да се пази и продължава”. Съгласен съм, традициите са важно нещо. Но пазейки тях, не трябва да пазим себе си от промяната. Ние залагаме на промяната. И то не на самоцелната промяна, а на промяната, която ни подсказва развитието на науката. Следим всичко, което се случва в полето на изследователската дейност и иновациите в образованието. Скъпи и мащабни изследвания, които ние не можем да си позволим. Но можем да си позволим да се възползваме от свободния обмен на информация. Трябват само очи – да виждат и уши – да слушат.

Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш с частно образование у нас?
Търпението пред бавните крачки. Парадоксално е, че светът се развива ужасно бързо, а в същото време някои неща се променят със скоростта на уморена костенурка. Усещането да знаеш, че можеш да раздаваш с шепи, да си отворил вратата широко и да гледаш как тълпата се движи към въжеиграчите и гълтачите на огън на площада, вместо към книгата и електронното знание. Устойчивостта пред осъзнаването, че е позволено да гребем от мъдростта и изобретенията на десетки хиляди от най-добрите в света, а не го правим. Но това са моите лични предизвикателства, моята лична тъга. Не се оплаквам. Ако правиш нещо с любов, не е трудно да изтупаш от рамо ежедневните предизвикателства, бюрокрацията, недомислиците… стига погледът да е нагоре.

Хралупата – разкажи ни повече за този нов проект на Колежа?
Хралупата е усещане за уют, място за отпечатъци, нашата онлайн платформа за учене. Тя не е просто софтуер, тя носи нашето ДНК. В нея можеш да се загубиш. В нея можеш да намериш себе си и своето място. “Адам Смит” е училище за предприемачи. За търсачи. Хралупата е тяхното място за намиране на неща. Удобна, с учебно съдържание, специално разработено от нас, с много интерактивности, задания, видеоклипове, забавни казуси.

Кой е поканен да се присъедини?
Нека заповядат онези, които са усетили в себе си тръпката на създаването, тръпката на намирането на решения. Ние не можем, а и не желаем, да моделираме службогонци. Можем да помогнем на усетилия себе си като предприемач да развие увереност, да разшири представата си за бизнеса, да познае – сред различните начини на правене на бизнес – своя.

Какво си пожелаваш?
Умът ми да бъде здрав достатъчно дълго, за да мога да направя още мъничко за онези, които имат нужда някой да направи нещо за тях.

Хайде! Бъдещи предприемачи и мениджъри – записването е още в ход на сайта на Колежа – https://www.adamsmith.bg/

Дигитална диета за лято 2018. Подготовка.

IMG_5735

Много хора са чели за моите дигитални диети (разказвах за тях предните години по-подробно – моята дигитална диета) и ме питаха за детайли, как издържам, имам ли несподелени хитринки и как се подготвям за успешна диета. Е, тук ще разкажа.

Известявам най-близките. Около седмица-две по-рано се чувам с най-близките хора (роднини, приятели близък кръг), че планирам в този период да съм без достъп до телефон / Интернет. Важно е да знаят, за да не се притесняват като нямаме връзка.

Известявам и по-широк кръг заинтересовани. Това са приятели, колеги, клиенти – добре е да знаят кога няма да съм налична. Ето, тази публикация играе подобна подгряваща роля.

Поразчиствам дигиталните задачи. Разчиствам поща, поподреждам нещата така, че да мога да съм съответния период (седмица, две, четири) без дигитално време или със силно лимитирано такова.

Осигурявам си голяма доза аналогови забавления. Набавям си книги, които ще чета поред, както и други чакащи отдавна или спонтанно появили се забавления извън екраните. Дори филмите са лимитирани в този период, защото и те се гледат онлайн. А, да, медитация, разходки, време сред природата, тичане също са сред силно позитивните аналогови забавления с по-голяма интензивност в този период.

Много срещи с истински хора и пълноценно време. Това е идеалното време за пълноценно общуване с много хора, които не съм успяла да видя друг път или да си се набърборим до насита. Координацията с тях е по-сложна, предвид изключените телефони и месинджъри, но ако е планирано от преди началото на диетата и всички са сериозни – получава се.

Самодисциплина. Да, онова тънко досадно любопитство, дето ни кара постоянно да висим във фб и да скролваме до безкрай е нужно да бъде разкарано напълно. Ако книгите, забавленията, срещите с хората не са достатъчни да го подтиснат или отметат напълно – значи нещата не са на добре. Но по-скоро е реалистично да се справи всеки с това.

Още малко от мен – в тези периоди си позволявам да няма време. И това е най-чудното. Получава се. Аналогово безвремие. Човек започва да се усеща по нов начин, да диша по-спокойно, да отпочива реално.

Ами, пожелавам ви го 🙂

Писах още:
Моята дигитална диета
7 дена без мобилен телефон
Август без устройства
Лято с ниски нива на дигитално потребление

 

Ура за Хотница Car Boot Sale и Карън от книжарничката за книги на английски във Велико Търново

IMG_4608

Карън е симпатична, дейна, много усмихната и блага жена. Живее в България 10-тина години, избрала е Хотница, китно, широко село близо до Велико Търново. И за препитание открива ‘The Book Cave’- книжарничка за книги на английски език в града. А за всички в околността е сред инициаторите на Хотнишкия базар, който се провежда веднъж месечно от пролетта до есента вече също 10-тина години.

(На снимката Карън и щандът й за книги привличат и нашата банда деца, тръгваме с добри покупки)

Преди две седмици бе първият за годината Hotnitsa Car Boot Sale (снимките са от тогава). Със семейството ми и приятелите ни – голяма банда деца и възрастни, намерили чудото на това място, за поредна година бяхме и на базара. Срещнахме и се разговорихме с Карън. Поговорихме за нещата от живота, книгите (и тя чете в момента Homo Deus). Реших, че ще е интересно да споделим разговора си и тук. Благодаря й, че прие поканата!

Карън, как реши да се преместиш в България? Какво ти харесва тук най-много?
Оглеждахме се за място, което ще ни позволи да живеем живота си на по-бавна скорост и където можем да работим за себе си. В Обединеното Кралство има много хубави неща, но и скоростта на живот е забързана, скъпо е и пренаселено.
Преди да дойдем в България знаехме, че тук е по-евтин живота, а и цените на имотите са по-ниски и така дойдохме да огледаме.
Когато дойдохме открихме много хубав климат. Да зимно време е студено, но е и по-суха зимата от тази в UK, но лятото има много повече слънце и настина различни сезони. Открихме също, че хората на село са гостоприемни, имат дарба да откриват щастие в малките неща, имат чувство за хумор и уникална по свое му смелост.
Какво ни харесва тук … пространството около нас, възможността да имаме къща на село, животни, градина. Харесваме много и празниците и целият живот на селото. Не мисля, че сме по-малко заети, отколкото бяхме в UK, но това, което правим сами избираме да го правим.

Базарът на Хотница – Hotnitsa car boot sale – вече е традиция. Участваш в организацията му вече 10 години! Разкажи ни за това.
Базарът е отворен за всеки. Искаме от хората само да си донесат усмивки, да са мили един с друг и да не оставят боклук след себе си.
Мисля, че хората харесват това събитие. Повечето хора от селото идват и излагат неща за разпродажба – различни неща, ръчно работени, градински растения – цветя и зеленчуци, стари вещи.

(На снимката друго семейство англичани проават ръчно работени кукли, плетени динозаври, кактуси, човечета и децата с радост избират пъстри уникални играчки на наистина достъпни цени)
IMG_4612

Има доста чужденци, които живеят тук, нали?
Да, има хора от различни места, които живеят в Хотница. Имаме хора от Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс, а също французи, холанци, белгийци, та дори руснаци.
Някои от тях са вече пенсионери и са тук, защото с пенсиите си могат да живеят по-добре, а други са тук, като нас, за да започнат свой бизнес или работят онлайн от дома си тук.

А твоята книжарница във Велико Търново? Четат ли хората днес? Избират ли да четат и на английски?
Книжарницата се казва ‘The Book Cave’ и отворихме през 2008 година и имаме само книги от UK. Да, хората още четат! Сред нашите клиенти имаме и англичани, но и български студенти, които избират да четат на английски език или го правят като част от обучението си, както и туристи, които предпочитат да четат на английски, вместо на български език. Студентите изглежда обичат да четат Тери Пратчет на английски, може би заради специфичния хумор, езиковите закачки не се превеждат лесно. Също доста търсени са „Игра на тронове“, „Хари Потър“ и „Игрите на глада“.

Какво би казала на читателите на моя блог?
Знам, че България има репутация на „бедно“ място, но тя е богата на много смислени неща. Уважението към семейството и традициите са силни тук, а това е нещо, което е изгубено на много места по света.
Надявам се с развитието на страната тя да успее да запази своята идентичност, да вземе добрите неща от Западния свят, но също да може да устои на изкушенито да възприеме идеята, че най-важното за човека е размера на баланса в банковата му сметка и неговия успех.

IMG_4611

Още за базара в Хотница, който можете да посетите всеки месец по един път – дати и подробности има тук.

Дайте един лайк и наминете за книга и до The Book Cave.

Мария Касимова-Моасе: Моето семейство х 3

Моето семейство х 3 или как една загуба и едно брачно фиаско могат да доведат до семейното щастие

С този пост в блога ми гостува прекрасната-вълшебна Мария Касимова-Моасе.

Никой никога не може да предвиди какво ще е собственото му семейство. Убедих се в това от личен опит – в моята скромна биография на съвременна жена на малко над средната възраст фигурират всъщност три семейства, които мога да нарека свои.

Първо беше семейството на моите родители.

Родих се като плод от артистичната любов на стара мома и дърт ерген, поне според критерия “подходяща за брак възраст” от края на 60-те години. Майка ми – видна столична красавица – нямала намерение скоро да свива гнездо. За трийсет и петте си години баща ми, актьорът, пък все още не се приемал като достатъчно поживял мъж и в бъдещите му творчески планове не фигурирала тази роля. Два месеца по-късно, къде по принуда, къде от немай къде, родителите ми вдигнали сватба и официално станали семейство.

s_bashta_i_hindo_kassimov

В годините, в които живях с тях, това беше най-свободолюбивата, интересна и своенравна фамилия на света. В момента, в който тръгнах на училище например, ми обясниха, че за обяд ще се налага да си приготвям храна сама. Няма да забравя как първите ми пържени яйца се циментираха за тигана, защото не знаех, че трябва най-напред да сложа масло. И как след това усърдно се опитвах да ги изчегъртам оттам не само, за да скрия следите от готварския си неуспех, но и все пак да обядвам нещо. Другите деца ги будеха за закуска, а мен ме обучиха да правя кафе в италианска кафеварка и ми обясниха, че трябва да ги будя за работа, когато чуя откъм котлона… конски тропот. На това наподобява бълбукащият звук от излизащо през цедката кафе – мога да го различа измежду всички други и до днес.
Иначе всеки един от моите двама родители се грижеше за кариерата си, работеше, печелеше и имаше своите приятели и хобита. Не помня нито една сцена на ревност или обидна дума вкъщи.
И така, докато смъртта не ги раздели.

Татко почина, когато бях на шестнайсет. В последните месеци от болестта си не можеше да стане от леглото, затова майка ми се превърна в негови крака, ръце и очи. Грижеше се за баща ми без лигавщини – сърдеше му се, когато не искаше да пие лекарства, цупеше му се, ако откаже да яде и насила го завиваше, за да не изстине. Един път, когато й се скарах, че настоятелно прави с него това, което тя си е решила за правилно, тя ме парира: “Татко ти винаги ме е завивал и ми е махал очилата от носа, когато заспя пред телевизора! За да ми е топличко и очилата да не ми убиват. Дошло е време аз да правя за него тези неща и ще ги правя до края!”
Такава беше майка ми – обичаше баща ми до края и до края му се посвети напълно. Без да знае, че с тази своя всеотдайност ми предаде най-важния семеен урок – да се държим един за друг каквото и да става, до последно. Стига да има любов. В това родителско послание обаче имаше нещо, което тогава не разбрах. И заради което години по-късно търпях един труден и безлюбовен брак, смятайки, че задачата да устоявам на бурите в него е само моя. Не бях разбрала, че любовта задължително трябва да е взаимна.

Първият ми брак започна красиво и обещаващо.

Млади, влюбени, възхищаващи се взаимно един на друг човеци, които не виждат нито един облак на семейния си хоризонт. Две деца, много работа, нов дом и… трети човек във връзката. Само спонтанното влюбване в състояние на семеен обет не го бях предвидила – струваше ми се, че след като аз мога да обичам един човек завинаги и той може да го направи за мен.
Разпадането на едно семейство за тези, които го съставляват, е равносилно на загубата на близък. От своя развод излязох ранена и кървяща. Най-силно ме болеше от разочарованието, че и други неща, освен смъртта, могат да разделят двама души, които са се обичали. И че в моя случай аз бях престанала да бъда обичаната. Трудно се продължава с такава емоционална тежест на гърба. Защото, когато вече не си обичан, започваш да смяташ, че не можеш да бъдеш обичан по принцип. Че не заслужаваш любов. Че си най-обикновен и незабележим човек, който никога няма отново да усети онези пеперуди в корема…

25_j_Rada_mama_Eli

И малко след това те се разхвърчаха!

mk_sas_sapruga_stefan
Срещнах втория си съпруг на най-необичайното за преди десет години място за сериозни връзки – фейсбук. Събра ни общата съдба на любители на кучетата, интересът към изкуството и принципно бохемският начин на преживяване на света. Въпреки намеренията ми повече да не се омъжвам, три години след запознанството ни сключихме брак. Шест години след второто „ДА!“, което казах в живота си, още се страхувам, че това може да се разпадне. Но и всеки ден имам своите малки доказателства, че за моето момче съм мечтаното момиче – малкият обелен и приготвен в чинията ми портокал сутрин; димящото кафе, донесено до бюрото ми, за да ме ободри; неочакваната целувка по врата, когато случайно минава зад стола ми; излизането на пръсти от спалнята, за да мога да поспя няколко минути повече от него; възхищението от личните ми малки или големи успехи. Обичаме се. Всеки от нас може да продължи да живее без другия. Но нито един от нас не го иска.
Аз съм семеен тип човек. Вярвам в семейната институция и не я натоварвам с излишни задължения. Отдавна спрях да се ядосвам за битовизми като разхвърлян хол, неизчистени обувки или лошо настроение. Научих, че щастието е начин на пътуване, а не цел, до която да стигнеш. Живея го всеки ден, по мъничко, пазя си го, защото знам колко е крехко. Опитвам се да го споделям с дъщерите си. Надявам се, че съм възпитала чувствителни души и будни умове, които един ден сами ще открият своята рецепта за семейно щастие.

“Ти си най-добрата жена на цветя!”, ми беше казал един път съпругът ми. Слабият му български език беше станал причина вместо като най-добра жена на цялото земно кълбо (на света), да се окажа най-добра сред жените, направени от цветя… Всъщност тази малка езикова грешка е най-красивото признание, което съм получавала. Което само доказва, че често грешките стават най-стабилните камъни, по които можем да стъпваме, за да излезем живи и себе си от буйна река. Точно както в семейството – постигането на щастие понякога минава през нещастието.
Въпросът е само в никакъв случай да не губиш способността да обичаш.


На снимките: сватбената- със съпруга й Стефан; с момичетата – Рада и Елица; с баща й – Хиндо Касимов.

Историята на семейството на Мария Касимова-Моасе е част от кампанията на „Верея“ За повече здрави семейства.