Ура за Село назаем и Анелия от Долни Вадин

67395600_1211247735713577_2672278984569389056_n

Анелия и Нина са двете активистки, които се опитват да съживят малкото китно селце край Дунава – Долни Вадин. Селото е много старо, за него се споменава в различни хроники още от 1600 година. Днес е останало с едва около 100-150 души. Лятото е живо, зимата – трудно. За да опитат да оживят – инициират Село назаем. И за това си говорим с Анелия в това интервю. Тя е прекрасна – вдъхновение, действие, изобретателност и истински родолюбец, вероятно от най-истинските, които познавам. Когато върви из селото и види пластмасова бутилка нейде – навежда се да я вземе. Двете с Нина кандидатстват по различни проекти, за да докарат в годините активисти, доброволци, художници, за да освежат селото и помогнат на възрастните хора да се подготвят за зимата. Затова и я поканих да си поговорим. А видях всичко с очите си, защото бях на това приказно място и ви каня да отидете и вие!

Как възникна идеята за „Село назаем“?
Село Долни Вадин е едно от многото затихващи села в България. Намира се в пограничен северозападен район по поречието на р.Дунав с население 140 жители, предимно хора от третата възраст – 80% живеят сами. Голям процент от тях имат нужда от помощ. Според статистиката този район на България е най-бедния и обезлюден. Отдалечеността от областния град – Враца(120 км) и от общинския център – Оряхово (35 км) прави селото изолирано от редица услуги. В същия момент Долни Вадин е едно тихо, спокойно и живописно място, където човек може ефективно да си почине от забързаното ежедневие. Напоследък се забелязва все по-засилен интерес от млади хора към живота (почивката) на село. В разговори с тях, те ни споделят, че са привлечени от селото най-вече заради спокойствието и тишината, чистият въздух, реката, характерната кухня, отзивчивостта и общуването с местните хора.
Идеята възникна още към края на 2014 година, но ни трябваше година и половина, за да я избистрим и да се „престрашим” да реализираме такъв проект. Много пъти група съмишленици коментирахме, обсъждахме, предлагахме, докато стигнем до формàта на „Село назаем”. Идеите бяха разнородни – фестивал, празник, уъркшоп, тиймилдинг…, но в крайна сметка избрахме да дадем селото си назаем за няколко дни на доброволци от града, които не са имали възможността да се докоснат до българското село или ако някога са ходили на село, почти са забравили как протича животът там. Ето защо през 2016 г. дадохме селото си „назаем” на градски доброволци, които да погледнат селото през техните очи и да ни дадат визия за развитие.

Разкажи какво е различното тази година, когато организирате 4-то издание?
Всяка година фокусът на проекта е различен. През 2019 г. за пръв път „Село назаем” се прави за пет дни (Първи и втори сезон бяха за 10 дни. Третото „Село назаем – училище по живот” беше само експертно). В четвъртото издание одобрихме 19 градски герои /това е основната група/, като тяхната задача беше да помагат не само в домакинствата, в които живеят, а и на възрастните хора в махалата. При пристигането им те получиха график с дейностите за всеки от дните, като сами трябваше да открият на кои възрастни хора да помогнат. Връчихме им карти със места и забележителности на Долни Вадин, като те сами трябваше да открият и да се снимат на обекта. На няколко места ги очаквахме, за да разкажем историята за даденото място. Освен основната група има предвидени и няколко посещения на експерти в „Село назаем”. Тяхната цел е да помогнат на читалището като организация. Да дадат експертното си мнение по различни въпроси. Да обучат нас, колеги и ентусиасти решени да заредят промяна в населените си места.

Как е възможна промяната в малко село, като Долни Вадин?
Всяко населено място се променя. Това е необратим процес. Дали към добро или лошо е въпрос на избор на хората, които живеят в него. Като всички малки селца в България, Долни Вадин се топи. Ако скръстим ръце и гледаме безучастно отстрани, процесът ще е главоломен и след 2,3 години селото ще е” мъртво”, ако и да има хора в него.Всъщност това важи за всяко населено място. През последните 10-12 години група хора сме се заели да работим за Долни Вадин и да го държим живо, чрез различни инициативи, кампании и проекти. Искрено вярвам, че тепърва малките селца ще се възраждат и ще се преоткриват от градските хора, защото това спокойствие, тишина и природа го няма в градското забързано ежедневие. А тук на село времето тече по различен начин. Тук можеш да ходиш бос на воля, да си позволиш да си свободен и независим, да се радваш на малките неща и да получаваш внимание и уважение от местните. Промяната на едно село много често може да дойде отвън. Ето „Село назаем” променя селото от добротворци, дошли от различни краища на България, които се състезават за място в проекта, готови да оживят Долни Вадин, дори и за няколко дни. Нестихващият интерес към проекта ни дава надежда за българското село, а успешните 4 сезона ни убеждават, че пътят е правилен. Само за тазгодишното издание само за 10 дни /колкото траеше записването/ се записаха 46 доброволци, готови да помагат на възрастните хора в Долни Вадин.
С проекта „ Село назаем” подобряваме жизнената среда на възрастните хора, като ги срещаме с различни хора, които постоянно живеят в града и нямат връзка с българското село. Така разнообразяваме сивото ежедневие на хората от селото и им осигуряваме възможност да участват пряко в проекта и така да се почувстват полезни и значими. Вдъхваме им частица надежда, че селото ни не е забравено. А така и те да компесират липсата на деца и внуци, които живеят далече или в чужбина и „все нямат време за нас”. От друга страна популяризираме малкото населено място, като възможност за пълноценна почивка, ползвайки природните дадености и тишината, която Долни Вадин предлага.

До момента сме показали, че инициативата е устойчива във времето и дава добри резултати. Ефектът е двупосочен. От една страна възрастните хора с нетърпение очакват срещите с градските доброволци, за да споделят своите преживявания, спомени, надежди и очаквания. От друга страна доброволците идвайки на село, помагайки на хората тук, общувайки с тях се обогатяват и разтоварват психически от забързаното градско ежедневие.

Проектът е от голямо значение за с.Долни Вадин. Това е един обмен на доброто. Една стъпка към подобряване живота на село, към по-смисленото остаряване на възрастните хора и към осмисляне на ценностите от страна на младите. Сблъсквайки за няколко дни хората от града и селото, младостта със староста, материалното с духовното богатство, бетонът с природата, напрежението със спокойствието, ние провокираме интереса на много градски хора вече няколко години. Фактът, че интересът расте и все повече хора намират смисъл в доброволчеството на село е един добър показател за значимостта на проекта. А този модел може да се приложи към всяко малко българско село, във всяка точка на България.

Ако някой иска да помага – как може да го направи? От какво имате нужда?
Има различни начини човек да помага на едно малко северозападно село. Винаги може да дари средства на читалището, които ще се използват за инициативи, свързани с подобряването на средата в Долни Вадин; може винаги да дари своето време за помощ на възрастни хора; може да се включи по време на акции за почистване крайбрежната ивица в района на селото; може да пише за Долни Вадин и така селото и районът да стават все по-популярни; може да даде ценни идеи за бъдещи проекти и да участва активно в тях и още много начини, за които ние сме отворени.

От къде намираш сили и вдъхновение за всички тези прекрасни дейности, който организирате една след друга?
Животът ме е срещал и среща с много лъчезарни хора, от които можеш да черпиш вдъхновение. Вдъхновяват ме и искрящите очи и разговорите с местните, когато заедно сме направили поредната инициатива и те са доволни от това. От една прокрадваща се сълза от благодарност. И не на последно място – от инат. А той ми е нужен, за да не се отказвам. А вярвайте ми, има много препятствия, на които трудно се отстоява.

Кое ти носи радост в ежедневието?
Малките неща : песента на птичетата рано сутрин; глъчката на лястовичките, свили гнезда на читалищните прозорци; изгревът, залезът, Дунав; сутрешният поздрав с колегата; радостните новини за успехите на децата; срещата с много позитивни, знаещи, можещи и завладяващи хора и най-вече свободата да живея на село.

Какво казваш на всеки, който не вярва, че промяната е възможна?
Казвам, че докато не опиташ, няма как да знаеш. Научила съм се да вярвам не на думи, а на дела. Делата правят промяната – не думите. И още нещо: „Една птичка пролет не прави”- ако някой си мисли, че може сам да промени нещо е в голяма заблуда. Нямаш ли съмишленици, с които заедно да преминете и през провалите и успехите, няма как да ти се получи. И може би затова не симпатизирам на хора, които парадират с първо лице единствено число.

И какво пожелаваш на Долни Вадин?
Пожелавам на селото си още много поддръжници, доброволци, симпатизанти и приятели, които да продължават да променят Долни Вадин, за да остане на картата на България.

67568386_1211248619046822_6030078090095362048_n

Един от хубавите проекти, един от многото, е новата беседка, изградена със съвместни усилия и дарения, която се намира на брега на Дунава, между Горни и Долни Вадин. Пред нея има и малка къщичка за свободен обмен на книги. Непременно посетете и носете да оставите някоя книга 🙂

Ура за Coworking space Viliss в Пазарджик

4

Ето, че и Пазарджик се включва в екосистемата от споделени работни места и вече има Coworking space Viliss! Разговорът е с неговата създателка – Вили Тодорова.

Как се роди идеята да има в Пазарджик co-working и как я реализирахте?

Преди около 2-3 години за първи път прочетох за Коуъркинг в световен мащаб и появилите се вече и в големите градове на България подобни пространствата. Тази форма на отдаване на помещения под наем ми прозвуча много интересно и ме заинтригува. Трябваше време да осмисля има ли това „Чудо“ почва тук?! За град като Пазарджик май все още звучи новаторски. Но реших да рискувам.

И създадох първото Коуъркинг пространство, в което всеки със свободна професия – freelancer, втора работа или малък бизнес, може да наеме бюро за ден, седмица, месец или година, или за колкото време му е необходимо.

nor

Има ли вече интерес и какво дейности предлагате?

Важен момент, който провокира е, че Coworking предлага решение на проблема с изолацията. Много хора на свободна практика го изпитват, докато работят у дома. Това им позволява да избягат от разсейването и домашната обстановка. Този тип пространства предоставят социална среща на група хора, които все още работят самостоятелно, но споделят синергията, която може да се случи от работата с хора на подобно място.

Какви са перспективите и с какво Вашето място обогатява града и startup общността?

Coworking space Viliss разполага с две зали подходящи за провеждане на бизнес срещи, семинари, лекции, както и за творчески работилници, представяния на автори, изложби, коктейли и партита или друго събитие.

Предлагаме и възможност за наемане на самостоятелен офис за месец, година или дългосрочно – гъвкави схеми според предпочитанията на клиента.

На нашите клиенти им харесва нестандартната среда – колаборация между офис, домашен уют и артистична обстановка. Вече провеждаме събития от различен характер – представяне на книги, продукти, срещи на млади хора с различни каузи и интереси, фотографски събития, обучения, семинари. Отворени сме към нови идеи.

Какво си пожелавате?
Пожелаваме си много клиенти, които да намерят своето пространство тук и да провокираме ново развитие в различните бизнес и творчески индустрии.

Може да откриете Coworking space Viliss на отлична локация в самия център на гр. Пазарджик, бул. България 57, Бизнес център АК, ет.3.

 

www.facebook.com/CoworkingSpaceViliss

Писах още за: StudyHub в Студентски град София, Switch Coworking Varna, Дигиталните номади,

Ура за StudyHub в Студентски град – София

StudyHub

Говоря си с Мартина Георгиева от основателите на новото споделено място в Студентски град – София – StudyHub 🙂

Какво е StudyHub?

StudyHub е проект за споделено пространство за учене, чиято цел е да вдигне мотивацията и амбицията на студентите в Студентски град.

Кой е поканен и какво предстои?

StudyHub ще бъде споделено пространство за учене върху философията на споделените работни пространства. Ще бъде оборудвано с помещения за самостоятелно учене и с общи зони, в които студенти от различни университети и специалности да могат да се свързват или да присъстват на културни и образователни събития.Дейността на StudyHub започва чрез създаването на едно помещение, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. То се намира в Студентски град на адрес ул. Жак Натан 10, на партерен етаж. Помещението е с обща площ 170 кв.м – това осигурява над 40 учебни места. Ще бъде с денонощен достъп и без почивен ден, с адаптирана среда за хора в неравностойно положение и с постоянно дистанционно видеонаблюдение за сигурност. Достъпът ще е с абонамента карта, каквато ще могат да закупят студенти от всички университети.Вторичната функция на StudyHub е място за образователни и културни събития, което чрез методите на неформалното образование да дават на студентите допълнителни знания и умения.Целта на проекта е, чрез създаването на едно споделено пространство за учене, да насърчим студентите и младите хора в България да комуникират помежду си и така да се мотивират и амбицират, че висшето образование е важно. Чрез използването на мястото, както индивидуално, така и за групови занимания, клубни дейности, семинари и изнесени университетски лекции, би се поощрила социалната комуникация, което от своя страна ще мотивира и амбицира студентите.

Разкажи ни за екипа?

Екипът ни се състои само то студенти, като всички сме под 25годишна възраст.

Искрено желая успех! 

 

Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

Шахматна новела. Стефан Цвайг

IMG_2931

Шахматна новела на Стефан Цвайг е истинско пиршество за всеки любител на съвременната класика.

Прави ли ни човеци интелектът? Или по-добре – кое ни прави човеци? Какво е победата? Или по-добре – кои са по-добрите победи и по-важните битки? Къде са границите?

Две пътувания – едното на кораб между Ню Йорк и Буенос Айрес и второто – към себе си през четири месеца тишина и затвор в стая на Гестапо. Синът на сръбски рибар, станал световен шахматен шампион и наследственият финансов консултсант от Виена един срещу друг в битка на умовете.

Великолепен превод на този взискателен текст – Венцеслав Константинов. И корицата й отива – Виктор Паунов.

Още една книга с нишката „шах“ четох наскоро и също силно препоръчвам – Глиненият Цар.

Лятно пътуване. Труман Капоти

IMG_2912

Капоти е сред много любимите ми автори и с това нямаше как да пропусна Лятно пътуване. Самата история около тази книга – появила се посмъртно, с доза мистика около себе си я прави специална. Отделно – дългото чакане и разкриването на творба на Труман Капоти от ранния му период добавят още малко поне любопитство у читателя.

Е, Капоти е класика. Лятно пътуване се чете на един дъх и те оставя без дъх.

Върна ме назад във времето, хвана ме силно за раменете и ме разтресе и ме държи за гушата дълго.

Красива, красива история за нас като човеци, разкъсвани от желания, стремежи, мечти, наши, на семейството, на обществото ни. Всички в една кола, в пътуването живот.

Грейди е на 17 и решава да не отплава, както всяко лято с родителите си до Европа, а да остане в Ню Йорк. Предстои й есента да бъде въведена в обществото, но никак не й пука за рокли, церемонии и добре форматирано бъдеще. Ясно е – влюбена е. Това, разбира се, не е лесно състояние. И тя влиза със шеметна скорост в него.

„Каква безкрайна енергия пилее човек, за да се подготвя за беди, които идват толкова рядко – всичката тази сила би поместила планини; и все пак може би това прахосничество, това мъчително очакване на неща, които така и така не стават, подготвя почвата и помага на човек със зловещо спокойствие да приеме чудовището, когато то най-накрая се появи.“

Преводът на Милена Попова е чуден! Корицата на Дамян Дамянов е хубава.

Изящен разказ. Силно препоръчвам. Както и всичко друго от Труман Капоти.

Стъклената река. Емил Андреев

emil-adreev

Много бях чувала за „Стъклената река“ на Емил Андреев и сега, след като го прочетох потвърждавам – това е най-хубавият му роман. Мистика, богомили, стара църква, любов, ревност, мечти и мечтания – от всичко си има!

Както винаги при този автор сме нейде из ломските села, хората са пъстри, речникът им е цветущ, случките прескачат една в друга и правят действието динамично. В крайна сметка всичко се разкрива, разбира се и това може да разочарова някои, но за мен бе хубав край.

Дари, благодаря за споделянето!

Още от Емил Андреев – Проклятието на жабата.

Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше. Юнас Юнасон

IMG_2875

Ясно е, че Юнас Юнасон нямаше как да изостави Алан Карлсон след Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна. И Алан няма как да изостави Юнас. Искрено и много се забавлявах с тази книга. Затова и някак естествено очаквах същото и от продължението – Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше. И да – мноооого забавен, а в същото време изпълнен с послания роман.

Докато в първата (100 годишният Алан) се разходихме из последните 100 години на човечеството с голяма доза сарказъм, срещнахме всички велики личности, диктатори, бяхме на мястото на събитията от световна величина във втората част от приключенията (на вече 101 годишният Алан) бяхме на „горещите“ точки от планетата днес, разбира се -отново всички големи бяха на сцената. Комичните ситуации следваха една след друга, Тръмп, Меркел, Путин се надпреварваха да му се чудят на Алан, националисти го преследваха, той разнасяще чанта с 4 кг уран из целия свят, смях се с глас не веднъж и оценявам книгата като великолепна, забавна и доста сериозна.

Силно препоръчвам.

УРА за Sealed Book Project и първата интерактивна пъзел книга PRAELUDIUM

George & Natalie

Как се роди идеята за Praeludium?
Обичаме да четем. Обичаме също толкова и игрите от типа Escape the Room.
През 2014 година създадохме една от първите в Европа стаи за бягство в родния ни град Пловдив и след няколко години и хиляди щастливи гости, които посрещнахме и изпратихме, имахме нужда да опитаме да комбинираме тези две наши хобита- четенето на вълнуващи истории и решаване на мистерии и загадки.

Разкажете за екипа и за развитието на проекта до момента?
Ядрото на екипа се състои от двама и „половина“ ентусиасти:
Създател 1: Натали – „ТЯ“ е безкрайната енергия на проекта и е отговорна за дизайна, за социалните мрежи и за още толкова много други неща, че тук няма достатъчно място да ги изредим.
Създател 2: Георги – „ТОЙ“ е неуморната страст на проекта и отговорен за историята, музиката (да, лично той свири) и някои други неща, но със сигурност по-малко на брой от тези на Създател 1.
Създател 3: Ани – „малката ТЯ“ е неизчерпаемата любов на проекта и отговорна само за две неща, но с огромно значение – творческият хаос, който създава и принудителните чести почивки в работата, които причинява на Създател 1 и Създател 2. Най-просто казано – когато ТЯ бяга (а, тя го прави постоянно, освен когато спи), гореспоменатите я преследват.
Към нашия екип се присъедини и Алекс – момичето, което влага душа и сърце, за да може PRAELUDIUM да достигне до хората, посредством разнообразни социални канали. Определено трябва да бъдат споменати и всички други хора, пряко участващи в създаването и развитието на многото различни страни в такъв всеобхващащ проект. Започвайки от редактора и коректора на текстовете, преминавайки през преводачите, програмистите на самата апликация, създателите на всички визуални картини. Всички те имат своето достойно място на „Стената на Славата“ или с други думи – категорията в апликацията, носеща името Credits.

Какво е новото в тази книга-игра?
Новото в нашата книга-игра са много неща, които ще се опитаме да изредим в произволен ред.
PRAELUDIUM e книга-предизвикателствo, с която предлагаме уникална концепция, с която искаме да предизвикаме читателя, като му предоставим възможност за пряко участие в действието посредством специални опции за решаване на загадките, които са неизменна част от историята.
Това е книга, която можеш да изиграеш и игра, която можеш да прочетеш!
– Полагаме неимоверни усилия да предложим нашия проект на шест езика, с което да улесним всеки човек да съумее да се наслади максимално, без да трябва да държи речник в ръка, за да превежда непознатите думи, защото чете на език, в който не се чувства комфортно.
– Създаваме изцяло посветени на историята звуци и музика, които съпътстват действието и подсилват ефекта от самото четене.
– Цялостната концепция на проекта е уникална – предлагаме вълнуващо четиво, в което всеки читател може да опита силите си и да реши една, две или повече загадки, без това да е задължително, за да може да продължи напред в историята.
– Местата, на които се развива действието на историята са напълно истински и съществуват и в тази минута като по този начин предлагаме „виртуално посещение“ на някои много известни локации, разпръснати по целия свят.
– Самите загадки са подбрани така, че да предлагат интересна и често любопитна информация, която е напълно реална и може да бъде намерена в общественото пространство. Тя се отнася за известни или не толкова събития, хора, моменти, факти, легенди и теории.

Защо хората да я предпочетат?
Защото историята е увлекателна, загадките, вплетени в нея са предизвикателни, а отговорите им могат да те накарат да се замислиш. Музиката и звуците предоставят допълнително ниво на вглъбяване в четенето, а самата апликация е изключително лесна и приятна за ползване. И накрая най-важното – целият проект е създаван с любов към детайла и основната му цел е да носи удоволствие и наслада на четящия.

За кого е предназначена?
За читателите, които обичат да четат вълнуващи романи в жанра: Mystery / Thriller / Suspense / Adventure… За любителите на предизвикателства. За вълнуващите се от разнообразни конспиративни теории. За хората, искащи да посещават различни места по света. За хората, обичащи да научават нови неща. За хората, търсещи разтуха и почивка от ежедневието си.
На всеки се е случвало да държи в ръцете си вълнуваща книга и четейки я, в един момент да се улови как прави опити да намери решението на загадката, на която е попаднал, преди да прелисти страницата и да открие отговора. Това изживяване вече е поставено на едно съвсем друго ниво и може да бъде многократно преживявано с PRAELUDIUM – книга първа от безплатната интерактивната поредица CHALLENGE BOOKS.

Планирате ли още подобни проекти?
PRAELUDIUM е едва началото и първата интерактивна пъзел книга със загадки в света. Sealed Book Project представя иновативен подход за създаване на сътрудничество между познатите трилър новели и вмъкването в историята на игрови елемент. Това е нов подход в книгоиздаването, който се основава на задълбочени изследвания на интересите на съвременните читатели и любителите на игри и в бъдеще ще продължим да развиваме.

Какво си пожелавате?
Плановете ни са толкова големи и амбициозни, че някой би ни обявил за луди, но нима това не са точно хората, които имат достатъчно смелост да променят света, в който живеят в действителност!? Пожелаваме си да имаме шанса и късмета да го направим!

За повече информация относно PRAELUDIUM, нейните продължения, или създателите на проекта, вратите на виртуалния ни дом са винаги отворени на адрес: www.sealedbook.com

SEALED BOOK PROJECT – Книги за читатели, които обичат предизвикателства!

Ура за Сдружение Кашалот и Спирка за разкази

IMG_2749

Много харесвам смислени граждански инициативи от креативни и проактивни хора, които вместо да мрънкат се захващат и променят средата си, за да живеят по-добре в нея. Отдавна давам за пример инициативата Спирка за разкази, а наскоро научих и повече за инициаторите й – група активни млади хора от Варна. И реших, че си струва повече хора да научат за тях, пък може и някой още да се вдъхнови за действие в своя град или своето място.

Ето и целия ни разговор с Теодора от Сдружение „Кашалот“

Как възникна вашата група и дейност и какви бяха мотивите ви в началото?
„Кашалот“ възникна спонтанно – от една идея на група приятели, които искаха да направят нещо интересно във Варна. Започнахме като неформална група, която се запази и впоследствие се регистрирахме като формално сдружение. Идеята беше за „Морски слънчогледи“ – да преобразим плажните чадъри, които се намират на всеки градски плаж и да ги превърнем в соларни зарядни станции. Да вземем нещо, което всеки познава от ежедневието си, и да го превърнем в нещо малко по-различно, да му дадем малко по-нестандартно приложение и да покажем, че около нас (в градската среда) има много потенциал творчество и създаване. Това ни беше и мотивацията – една хубава идея, която искахме да осъществим в родната ни Варна. Така започнахме преди вече 4 години.

Днес, вече няколко години по-късно, с проекти в няколко града – доволни ли сте и със същия ентусиазъм ли продължавате?
Определено да. Много се гордеем с проектите си (първият „Морски слънчогледи“ и текущият „Спирка за разкази“, който тази година е с второ издание). Работим с много ентусиазъм, ограничени средства и огромна помощ от прекрасни наши приятели, които помагат. Радваме се, че със „Спирка за разкази“ тази година имахме възможност да излезем извън Варна (в София и Пловдив) и да покажем и на други места, че градската среда е неизменна, но често пренебрегвана част от ежедневието ни. Това ни дава още повече сили и вдъхновение да продължаваме и да измисляме нови идеи за „умна“ промяна на средата около нас.

Кои са най-предизвикателните моменти в подобна доброволческа дейност и кои най-възнаграждаващите?
Най-голямото предизвикателство, разбира се, е намирането на достатъчно средства, с които да осъществим проекта. Целта ни е да успеем да набавим средства за основната част на всеки проект, като нашият труд на този етап наистина е доброволен (макар и да ни отнема немалко време). Но безспорно е изключително удоволетворяващо да видиш идеята си осъществена не само в родния си град, но и в София и Пловдив, например. Радваме се също, че успяваме да въвлечем много съмишленици, които да помогат за реализацията на идеите ни (които макар и прости, невинаги са много лесни за осъществяване).

Лично за Вас какво Ви донесе работата на доброволец по този проект? Имате ли си любим?
Както казах, най-много ме радва, когато видя една идея осъществена. Радва ме това, че се стремим проектите ни да не са само визуално приятни, но и полезни и практични. Любим проект нямам, защото всичките ни проекти са родени и осъществени с много любов и желание (и не малко упорство) и обичам всеки от тях еднакво.

Ако някой иска да помага на своя град, да го променя, а още не се е престрашил – как ще го окуражите и какви съвети бихте дали накратко?
Ще му кажа да не се страхува и просто да пробва. Да не мисли за всички възможни трудности, които го чакат (такива неизбежно има, но ако започнем да мислим за тях от самото начало, няма да стигнем много далеч). Големите идеи се крият в малките неща около нас. Градската среда е едно прекрасно поле за реализация на творчески идеи и позволява да развихрим въображението си, без да трябват непосимно много средства. Затова ще кажа – давай, пробвай, нищо няма да изгубиш, дори и да не стане, като си го представяш. Най-важният съвет, който мога да дам, е „Вярвайте си“. Всеки от нас може да направи нещо и просто трябва да се престрашим. А най-добре е да не сме сами, а заобиколени от приятели и съмишленици, защото така успехът ни наистина ще е гарантиран. Ние сме добър пример за това.

Какво предстои?
В момента приключваме с второто издание на „Спирка за разкази“ и имаме финални дейности по проекта. Надяваме се да успеем да намерим достатъчно финансиране, за да стане „Спирка за разкази“ устойчив във времето проект, който да може да се осъществява и на други места в страната.
Имаме идея и за преобразяването на старите улични телефони, но това е още на доста ранен етап и имаме много работа, докато го докараме до работещ проект.
Като цяло надяваме се да продължим започнатото, да го надграждаме и да вдъхновяваме хората още повече.

 

IMG_2748

Ако и на вас ви допада дейността им – дайте им поне по един лайк във фб – Сдружение „Кашалот“ или се свържете с тях и помогнете с друго  🙂