Ура за Маргарита и Музея на хумора и сатирата. Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019 фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска е директор на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово. Наскоро музеят имаше рожден ден – 48 години и го отбеляза, поради ситуацията – онлайн! Отделно и онлайн и офлайн на това място (особено в последните години) се случват наистина много силни, интересни и нетрадиционни за страната ни събития. В ArtCast имахме интервю с Маргарита за инициативите Нонумент (това е уау проект!), Бианалето, което провеждат традиционно и много други изложби и събития. Възхищавам се на Марги за увереността, задълбочения и модерен подход, който прилага към управлението на Дома на хумора, всичките й усилия да модернизира и популяризира работата му. Мисля, че е човек за пример.

Е, ясно е, много са мотивите ми да поканя Маргарита за това интервю. Но, няма как да скрия, една от тях е, че в това специфично време хуморът онлайн е спасение за много от нас, а тя намира начин да помага и в тази посока 🙂

Как работят / могат да работят музеите и галериите във времена като тези?

Онлайн и в диалог в добрия случай. В света на изкуството КОВИД направи глобална технологична трансформация, която надменно протакахме с години. Някои реагираха мигновено и бяха по-подготвени. Отваря се огромна съкровищница от изображения и разкази за тях. Обаче това пасивно двуизмерно, линеарно възприемане на изкуство ще стане изморително в един момент. Някои музеи успяват да въвлекат публиката, да влязат в диалог, да ангажират по креативен начин. Така се появявят чудесни инициативи като тази на Музеят Гети в Лос Анжелис, който покани публиката си да пресъздаде любими платна с материали, които могат да намерят вкъщи.

У нас случаят е по-различен за съжаление. България няма активна политика за развитие на музеите, те са в ничията земя между общини и държава. В последните седмици чухме много за театрите, за свободните артисти. Някой политик да се е ангажирал с темата за музеите и галериите? Ситуацията с българските музеи и галерии е драматична и ни е по-лесно да не говорим за нея. Кой български музей извади качествено онлайн съдържание? Колекциите не са дигитализирани, няма нито опит, нито съзнание, че трябва да се публикува в интернет. Последно миналата година спорих с колеги музейни директори, които твърдяха, че или не им е нужно изобщо, или не им е приоритет. Това безвремие в момент, в който не правим нови изложби, е идеално да се започне най-накрая работа по дигитализация, но пък нямаме средства. А те дори не са някаква непосилна сума!

В Музея на хумора и сатирата започнахме да публикуваме изложби онлайн още преди да затворим за публика – в момента, в който бяха обявени първите случаи на коронавирус и то именно в Габрово и почти никой не стъпи в Музея цяла седмица. Публикуваме изложбите си във фейсбук страницата на Музея и поддържаме супер активна фейсбук група, която събира най-пресните шеги и дигитални колажи и набра огромна популярност. Всеки с чувство за хумор е добре дошъл да се присъедини там. Тази година ни беше за старт на дигитализацията и създаване на нов сайт – сега поради липсата на приходи това остава неясно, търсим варианти. Фейсбук и инстаграм са чудесна възможност, но е абсурдно да нямаш собствено място, където структурирано да управляваш онлайн съдържанието си.

Доколко хуморът днес е наше спасение?

Хуморът ни свързва във време, в което сме изолирани. Шегите са, за да се споделят, препращаме ги, отговаряме на шегата с шега. Това е начин да общуваме. Отделно, способността да се надсмеем над ситуацията ни дава усещане за контрол над битието ни. Сега, когато толкова малко сякаш зависи от нас, това си е подвиг. Смеем се, защото ако не го правим, би трябвало да плачем.

Какви тенденции проследяваш в хумора покрай тази напрегната в целия свят обстановка? Какво ново излезе?

Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален. Той като цяло е базиран на културни специфики, а сега за пръв път всички ние, по цял свят, сме в абсолютно еднаква ситуация. Като добавим към това и повечето свободно време, факта, че сме много повече онлайн от преди, имаме перфектните условия за виралност. Имаме миймове, които се заиграват с коронавируса и това как живеем под карантината, но имаме и един интересен жанр на креативност, породена от скуката, която не адресира пандемията и самоизолацията като тема, а просто е неин продукт. Такива са хрумката с кентавъра, пресъздаденият с желирани мечета концерт на Адел, тоалетните чинии като унесени в мислите си пушачи или масичката за пикник на катерици.

Как ние днес, всички, сътворяваме хумор? Доколко Интернет насърчава и влияе на тези процеси?

С видео, изображение, с текст или дори просто като коментар на чужда публикация – имаме цялата палитра от възможности и не са нужни огромни екипи, човек може сам да направи мийм. Хуморът е станал много по-визуален. Интернет дава много суров материал от изображения, които могат да се ползват и служи като среда за разпространение. Мигновената реакция в емотикони и коментари пък е много стимулираща. Не е като да публикуваш смешна история или карикатура във вестника и да чакаш читателски писма до редакцията или някой да ти каже на улицата, колко много му е харесала. Отделно, имаш шанс за изява без да си професионален автор на хумор – карикатурист или комик. Интернет дава възможност на всеки да е автор или поне куратор на съдържание. Ако има някакъв негатив, това е, че бързината на възприемане в интернет убива по-дългите форми. Те си остават за театъра или за музея – когато можем да се върнем там.

Има нещо, за което трябва да внимаваме, обаче. Хуморът използва клишета и респективно много лесно се възползва от различията. КОВИД стана повод за силен антиазиатски расизъм и хуморът участва в утвърждаването на такива нагласи. У нас в момента се вихрят отново с бясна сила ужасно гнусни шеги спрямо ромите и хигиенните мерки срещу вируса. Социалните медии са чудесен развъдник на такива настроения включително, защото поддържат паралелни реалности. Има фесйбук групи, от които може да ти настръхне косата.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, В изложбата за деца "Град Градина" с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo В изложбата за деца „Град Градина“ с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

За теб самата кое е най-любопитното в този аспект?

Динамиката на процеса е интересна и тенденциите в хумора. Първо, лесните сюжети се изчерпиха,а няма нищо по-досадно от стар виц. Започват да се появяват по-остроумни и находчиви шеги и вниманието ще е към автори с наистина изведено чувство за хумор. Второ, на много места пикът на заразата предстои. Когато случващото се спре да е отдалечена статистика, хуморът няма да изчезне, но за някои може да стане нетърпим. Очаквам, че ще започне да се появява по-емпатичен хумор и хумор, който ни позволява да избягаме от реалността в по-добри, имагинерни светове, както това се случва във филми като Джоджо Заека или Животът е прекрасен.

Ако искаш сподели някои от любимите ти миймове или смешки от последните дни?

Бих препоръчала албумите със селекции от хумор по време на самоизолация в страницата на Музея на хумора и сатирата. Засега са том първи и том втори, но следете страницата, ще продължим с нови.

Пожеланието ти към всички автори на смях в днешния ден?

Креативността ни държи заети и това не е малко, а когато дава добро настроение на останалите това вече е социално благо. Можете да излезете от кризата с повече приятели, съмишленици или с ново гадже. Дерзайте!

Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше. Юнас Юнасон

IMG_2875

Ясно е, че Юнас Юнасон нямаше как да изостави Алан Карлсон след Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна. И Алан няма как да изостави Юнас. Искрено и много се забавлявах с тази книга. Затова и някак естествено очаквах същото и от продължението – Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше. И да – мноооого забавен, а в същото време изпълнен с послания роман.

Докато в първата (100 годишният Алан) се разходихме из последните 100 години на човечеството с голяма доза сарказъм, срещнахме всички велики личности, диктатори, бяхме на мястото на събитията от световна величина във втората част от приключенията (на вече 101 годишният Алан) бяхме на „горещите“ точки от планетата днес, разбира се -отново всички големи бяха на сцената. Комичните ситуации следваха една след друга, Тръмп, Меркел, Путин се надпреварваха да му се чудят на Алан, националисти го преследваха, той разнасяще чанта с 4 кг уран из целия свят, смях се с глас не веднъж и оценявам книгата като великолепна, забавна и доста сериозна.

Силно препоръчвам.

Юнас Юнасон: Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

IMG_1361

Много трудно посягам към прехвалени книги. По тази причина Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон дълго чака на купчинката. Но сега, след като я завърших бързичко с ръка на сърце мога смело да кажа – юхууууу тази книга е чудна! Едновременно забавна (ама наистина се смях на глас много пъти), интригуваща (четях я по алеята на път за офиса, вървейки, смеейки се, какво ли са си мислели хората), мъдра, съвременна, поучителна, лека, заплетена, оплела в себе си всички велики диктатори на 20-ти век – Франко, Сталин, Ким Ир Сен, Мао плюс Айнщайн, Берия, слоницата Соня, жълт автобус, куфар с много пари, още много пари случайно появяващи се неочаквано, два трупа, бомби и взривове, много водка, ЦРУ, ГРУ, ГУЛАГ, Турандот, Владивосток, Библията и още и още.

Знам, че звучи абсурдно така поднесено, но Юнас Юнасон явно освен доооста богата обща култура има и изключително богато въображение и съумява по великолепен начин да подреди приключенията на 100 годишният Алан и да го разходи по всички „горещи“ точки на света в ключови моменти за световната история от миналия век до днес.

Най-завладяващото за мен в романа, отвъд историите, отвъд характерите на героите е излъчващото се безкрайно спокойствие и вечен оптимизъм на главния персонаж – Алан. Зареди ме много.

Вече я подарих на двама приятелиСтогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон. Планирам да закупя още бройки – идеална за Коледен подарък е!