Дигиталните номади – тема, за която от време на време напоследък се чува по нещо. Все повече ги има. А според мен в бъдеще голяма част от хората ще са дигитални номади – ще работят от всяко място по всяко време, както им харесва и им е удобно. С Райна вече говорихме за това в другия ми блог (цък), с Тането също (цък). Но темата не е специализирана само за хората, вълнуващи се от дигитални комуникации и затова я пренасям на по-широк терен тук.

Сподели как от корпоративен човек се трансформира в дигитален номад?
Да си дигиталенномад е състояние на ума, тъй като работното ти място престава да е конкретно физическо пространство, където отиваш, за да работиш. Да работиш и живееш на различни местаима дълга традиция при хората с артистични нагласи. Американският писател Ърнест Хемингуей е работил в Испания и Франция, а френският художник Пол Гоген е рисувал в Полинезия.

С навлизането на технологиите в ежедневието ни и равитието на средствата за комуникации, светът става все по-достъпен и възможността за дистанционна работа все по- атрактивна и предпочитана. Благодарение на надеждните интернет връзки, смартфони, таблети, видеоконференции и т.н. – все повече се приема, че не е нужно да си в конкретен офис, за да свършишработата си.

Много са хората по света, които избират да работят пътувайки, опознавайки нови култури, срещайки нови хора и създавайки контакти по цялото земно кълбо.

След дълга кариера вкорпоративни структури – а аз обичам това, което правя, в един момент имах възможността да работя на пълен работен ден отчасти от офиса, отчасти дистанционно. И работата дистанционно много ми допадна – взаимодействаш с колегите си и вършиш същите неща, които обикновено извършваш от офиса, но без да губиш 2 часа на ден в трафик.

В редица проучвания, на които се натъквам, няколко ключови констатации, правят впечатление:

* „Колко щастливи сте на работа?“ – резултатите на хората, които работят дистанционно са 8.10, в сравнение с 7.42 при останалите.
* „Колко ценени се чувствате на работа?“ – резултатите на служителите от разстояние са 7.75, в сравнение с 6.69 при останалите.
* Според проучването, 91% служителите с отдалечено работно място вярват, че „извършват повече работа, когато работят от разстояние“, в сравнение с едва 9%, които смятат, че това не е така.

Горните данни са на TINYpulse (https://www.tinypulse.com/).

Според друго проучване на Leadership IQ през 2016 г. на3,500 служители – 24% от служителите, работещи в офис харесват работата си, а при хората, които работят дистанционно, този процент е 45%. Работата от разстояние е най-подходяща за високо организирани и самодисциплинирани хора. За тези, които са любопитни да разберат дали тяхната личност е подходяща за работа от разстояние или в офис – могат да хвърлят един поглед натози тест – https://www.leadershipiq.com/blogs/leadershipiq/84146945-quiz-is-your-personality-suited-to-working-remotely-or-in-the-office#

Имаш доста познати дигитални номади – разкажи за тях.

На снимката: от ляво надясно – Ирина Пандева, Матиас Зайтлер и Уве Алгоер

Да, познавам такива и се запознавам с все повече нови дигитални номади, като за мен е удоволствие да поддържам връзка с тях, защото непрекъснато научавам нови неща. Първите истински дигитални номади, с които се запознах, бяха Матиас Зайтлер и Уве Алгоер по време на един Coworking Camp в Турция през 2016 г. В началото на 2017 г. те създадоха “ Coworking Bansko “ (http://coworkingbansko.com/) – споделено работно място в един от най-предпочитаните ски курорти в България . От тях научавам за всякакви нови приключения като Пътешествие с влак за дигитални номади или Плаване през Атлантическия океан за дигитални номади (в които те участват). Най-интересното нещо при дигиталните номади, които познавам, е тяхното безкрайно любопитство към всичко ново и различно. Например, Уве, който споменах по-горе ходи на работа в Банско с електрически скейтборд – невероятна атракция е, а пък се предвижва и супер бързо – https://youtu.be/_30VZbxjQfw. Третата ключова фигура в “ Coworking Bansko “ е Ирина Пандева, която в свободното си време е посветена на призванието си – живопис, така че ако сте в Банско, посетете и Художествената галерия там – има какво да ви заинтригува.

Други интересни дигитални номади, които познавам, ще спомена някои, са -Асия Линдзи от Toptal, с която се запознах по време на една среща на тема: „Как дистанционната работа помага на жените“; Анти Хала – нинджа по картографиране на ума (майндмепинг) от Финландия, със страст към програмирането и изграждането на софтуерни прототипи за мислене и писането на книги по темата – https://www.amazon.com/Mind-Maps-Navigate-thoughts-methodically/dp/9526857046; Вивиан Еган – специалист по съдържание, журналист и социален предприемач от Сидни. И много други – всички с различен произход и интереси.

Много хора са скептични към това, че е възможно да работиш качествено от всякъде и по всяко време. Какво им отговаряш?

Една статия в списание „Форбс“, на която се натъкнах по-рано тази година, дискутираше въпроса дали дистанционните служители са по-продуктивни от служителите в офиса. Работното място в световен мащаб се променя, тъй като все повече работни процеси са свързани с компютри, поради което работата от разстояниее с възходящатенденция. Съоснователите на един китайския уебсайт за пътуване CTrip в един момент позволили на някои от служителитеси да работят отразстояние и сравнили продуктивността им с техните колеги, работещи от офиса. При равни останали фактори, дистанционните служители приключвали седмицата с 13,5% повече обаждания, отколкото служителите в офиса, което се равнявало на един допълнителен ден повече работа. Аз лично се чувствам по-продуктивна, когато работя от разстояние.

Кои са някои от най-най-любопитните случаи на бизнеси, които вече нямат офиси, а са изцяло в движение, някъде?

Проверявайки уебсайтовете за дигитални номади, оставам с впечатлението, че все повече компании предлагат отдалечени възможности за работа. Сред любимите ми, при които се работи изцяло дистанционно, са:
Automattic – „За нас е важна работата, която вършите, а не времето, което ще ви отнеме.“
Ghost – „Нашият офис е интернет. Ако имате Wi-Fi връзка, имаме офис близо до вас.“
Doist – „Ние сме дизайнери, инженери и комуникатори, обединени от обща цел, а не от общо работно място.“
Rocana – „Нашите служители живеят и работят там, където искат и сами определят съотношението си между професионален и личен живот. В резултат на това някои от най-невероятните и талантливи професионалисти избират да работят при нас.“
Toptal – “ При нас няма офиси, безполезни срещи, нито задължителни часове. Ти си ценен за нас, заради това, което правиш, а не заради времето, което прекарваш на един стол.“

Случва ли се това и в България?

Не познавам много компании в България (с изключение на някои международни и някои български), които са отворени за работа от разстояние. Но се надявам, че всичко това ще се промени.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си повече бизнеси в България да разчупят начина си на мислене и да станат по-отворени към огромните възможности, които работата от разстояние предлага.

Според проучване на Global Workplace Analytics един типичен бизнес спестява около 11 000 долара на човек годишно чрез използване на политики за дистанционна работа. Дано един ден да имаме такива данни и практики и вБългария. Пожелавам на всеки да намери най-удволетворяващия начин на работа за себе си – било от офис, било дистанционно.

–

Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group, Croud и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.