Пътувания, пътувания, пътувания

IMG_2220

Пътуванията ми. Обичам ги. В България и в чужбина. Със семейството и по работа. Падат ми се по много. Пловдив, Брюксел, Бургас, Стокхолм … Понякога не знам къде се събуждам.

Научила съм се да взимам само най-важното. И да го събирам в раница. Дори за официални срещи има как да се организират четири дни дрехи, лаптоп и нужното в един ръчен багаж. За по-бързо, удобно и лесно. Защото обичам да не чакам за багаж, да се чекирам онлайн и да имам време за други неща 🙂

Обикновено при пътуване си нося две книги – една електронна (с много книги на нея) и една хартиена. Обичам докато чакам да чета и си поставям за цел с всяко пътуване по бизнес за 2-3-4 дена да изчитам поне по една книга. Носейки две имам разнообразие и възможност да решавам в движение коя да предпочета.

Научила съм, че в чужбина най-удобно е при пристигане на летището да знам предварително автобус или метро да взема до града. Цялата информация е онлайн и дори цените могат да се проверят. На доста места вече ако купиш и платиш с карта от автомат билета си е по-евтин, отколкото ако го купиш в самото превозно средство. Въпрос на добра ориентация е и няколко клика. Картата е с мен задължително. Имам Visa от две банки (за това ще разкажа в допълнителен пост защо се наложи да са две). Истината е, че на много места не може вече да плащаш в брой – не приемат. Колкото по на север в Европа отиваш, толкова по-важен елемент става картовото плащане. С безконтактна карта става и по-бързо. А и по-сигурно – картата стои само в твоите ръце, не я даваш на никого.

Снимката по-горе е от последното ми пътуване до Брюксел предната седмица. Бяхме на конференция в Европейската комисия. Радвам се, че момичетата, с които бяхме заедно приеха да минем разстоянието от хотела до Комисията пеша. Духаше леко, но бе топло и тези 3 километра ни се сториха като добра възможност да се поразходим. Така и улових в кадър това птиче – в полет, волно из покривите на големия град.

Пътуването вече не е лукс. Лукс е времето. Ако човек може да го планира и оптимизира – идеално.

Пътуванията ми. Обичам ги.

 

IMG_2526

 

Ура за Гергана Грънчарова и LeadersPlay

Gergana_Grancharova_1
LeadersPlay e компания, която предлага дигитални продукти и офлайн обучения за деца и младежи в сферата на предприемачеството, финансовата грамотност и социалните умения, базирани на различни игрови елементи и методики.
Гергана Грънчарова е собственик и изпълнителен директор на LeadersPlay. През 2016 годинa Гергана е номинирана за най-влиятелна жена в предприемаческата екосистема на България и отличена като един от успелите млади българи в класацията “30 под 30” на Forbes Bulgaria. Носител е и на престижната награда за вдъхновяващи българи “40 под 40” на Дарик Радио.
Гергана има редица сертификати и квалификации – част, от които в сферата на управлението, предприемачеството и продажбите. Придобила е трета степен на квалификация “Икономист със специалност “Търговия”, завършила е бакалавър по “Бизнес администрация”, бакалавър по “Финансов мениджмънт” и магистър по “Финансов мениджмънт и маркетинг”.
Отскоро Гергана е собственик и на Incineration Productions – ново българско game development studio, в което развиват фентъзи екшън-приключенска видео игра.

Как Гергана се захвана с LeadersPlay и предприемачество?
Истината е, че за мен никога не е съществувал път, който е различен от предприемачеството. Още когато бях много малка, буквално веднага щом родителите ми и техните приятели започнаха да ми задават въпроса с какво искам да се занимавам, когато порасна, аз вече имах своя отговор. Знаех, че искам да управлявам свой собствен бизнес, да бъда независима и да променям живота на хората към по-добро. Целите бяха ясни, оставаше единственото да направя план, който да следвам. Започнах да работя на 14 години като се занимавах предимно с маркетинг и продажби. Още тогава вярвах, че ако искаш да бъдеш успешен предприемач, е необходимо да можеш да продаваш себе си като личност и идеите си. След 12-ти клас за ужас на всички кандидатствах в един единствен университет с желание, насочено само към една специалност. Приеха ме, разбира се. Пет години по-късно завърших отлично два бакалавъра и магистратура и установих, че имам хиляди теоретични познания, но те по никакъв начин не биха могли да допринесат за кариерното ми развитие.
Всичко, което получих от училище, беше сравнително добра обща култура. По време на следването ми в УНСС обаче срещнах преподаватели, които ми преподаваха по управление и финанси, по коренно различен начин – именно чрез метода на игровизацията. Този стил на преподаване се различаваше изключително много от стандартното изнасяне на лекции и упражнения и това, което ми направи впечатление, беше високата ангажираност на целия поток по време на занятията и отличните резултати на изпитите. Този опит контрастираше значително с начина, по който протичаше обучението ми в училище и така у мен се зароди идеята да предложа нов начин на обучение, който да е забавен и мотивиращ за децата и те да научават повече с по-малко усилия.
Темата на обученията дойде допълнително, когато започнах да мисля за реализацията на собствената си идея. Тогава установих нуждата от личностни умения в тази насока и така стигах до идеята за обучения на деца, които да ги научат как да си поставят цели, да работят в екип, да комуникират ефективно, да бъдат уверени в себе си и т.н. Последващите тестове, които проведох, за да валидирам идеята, потвърдиха нуждата от такова решение и позитивните ефекти, които то би имало върху децата. Запретнах ръкави и започнах.

Основните предизвикателства през тези три години?
Преди LeadersPlay да заработи като компания оперираше близо две години под формата на проект. През този период една от основните цели, които си бях поставила, е да установя каква всъщност е причината за съществуващите проблеми в образователната система. Основната ми хипотеза беше, че предметите, които се преподават не са достатъчно актуални и не предизвикват интерес в децата, за да задълбаят сами и да обогатят общата си култура около тях. С изненада с екипа ми установихме, че истинският проблем, не са учебните предмети, а липсата на мотивация на по-голямата част от преподавателите да направят часа интересен за децата и да ги накарат да бъдат активни по време на занятията. Това, разбира се, води до ниска функционална грамотност и пълно отсъствие на възможност за изграждане на личностни умения у подрастващите. Така че, дори и след три – четири години на българския пазар, най-голямото предизвикателство си остава намирането на преподаватели. В LeadersPlay преподават педагози и хора от бизнеса, като по-голямата част от преподавателите ни са мениджъри или предприемачи. Истината е, че аз предпочитам тях, тъй като те работят със сърцето си с децата, отворени са за предизвикателства и приемат мисията на компанията ми като своя собствена.
Обученията, които предлагаме, и като тематика, и като методология, дори сега, продължават да бъдат сравнително нови за нашата страна и понякога се сблъскваме със скептично отношение, особено към идеята да запознаем децата в ранна възраст със света на бизнеса, предприемачеството и финансите. Но все по-често срещаме и съмишленици, особено сред онези родители, които съзнават необходимостта от промяна в образователната сфера.
Много ни помагат отворените уроци, които правим, за да могат родителите да добият представа за целите и методите ни на преподаване. По време на сесиите децата създават свои проекти, които развиват с помощта на игрови модели и елементи. Заедно с това те се учат да управляват финансови средства, да комуникират ефективно, да работят в екип, да презентират. На финала представяме цялостния проект пред родителите и винаги е много приятно да видим изненадата им от това колко много са постигнали децата само за един ден.

Доверието се печели с работа и все повече са хората, повярвали в желанието ни да насърчаваме децата да бъдат мотивирани, самостоятелно мислещи и разчитащи на себе си личности. Там, където всички се борят за оценки в бележника, ние се борим да възпитаваме умения, абсолютно необходими за ХХI век.
Вярвам, че един ден тези умения, които предаваме на децата, ще помогнат за положителната промяна в България – и надявам се, и по света.

Основните фактори за успеха до момента?
Хората казват, че е лудост да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш различен резултат, но аз вярвам, че някъде в това твърдение е скрита дребна частичка от дефиницията за това какво представлява предприемачеството. Компанията е отражение на принципите, способностите и ценностите на нейния собственик. И тъй като според мен успехът е въпрос на личен избор, вярвам че зад всяко успешно начинание, стои един добре сработен екип, състоящ се от хора, които са уверени в себе си, целеустремени, амбициозни и готови да отстояват принципите си и да се борят до откат за сбъдването на мечтите си.

Как се излиза на външни пазари – това е смел ход.
Не смятам, че това е смел ход. За мен няма нищо по-нормално от това, когато си създал качествен продукт и си готов да застанеш с името си пред него, да направиш всичко възможно, той да се продава на колкото се може повече локации. Към настоящия момент, ние навлизаме поетапно в цяла Азия и сме в активни преговори за предоставянето на обученията ни в близо 30 държави, по-голямата част от които, са разположени в Европа.

Кое те мотивира и зарежда?
Пътят на предприемача е изключително труден, но аз истински вярвам, че предприемачите са хората, които работят упорито и целенасочено и сбъдват промяната. Те са тези, които създават иновациите и карат света да се движи напред, превръщайки го в по-добро място за живеене. Цената на сбъдване на тази промяна обаче е наистина висока и аз съм готова да я заплатя и да се боря ежедневно за каузата, на която съм се посветила. Ние в LeadersPlay променяме животи и това ми дава силата, увереността и куража всяка сутрин да се събуждам с усмивка и да започвам отначало.

Ура за Йоана и Ива и Jamba! За равен достъп до образование и старт за хората с различни възможности

_WRW6170

Ура за Ива и Йоана, които разработват Jamba – един специален проект, с много смисъл и с нужда от подкрепа от всеки от нас.

Разкажете как се роди идеята за jamba.bg? Как се случи, как се развива до момента?

Хората казват, че една хубава и смислена идея никога не отива само в една глава, но пък съдбата рядко дава шанс на тези двама-трима човека заедно да случат въпросната идея. Може би ние сме едни от малкото късметлии, които са имали подобен шанс 🙂

Двете с Йоана се срещнахме преди около 3 години, когато и за първи път имахме възможността да се запознаем отблизо с хора с различни възможности, да комуникираме и да работим заедно с тях. Веднъж двете се заговорихме и се оказа, че точно по едно и също време сме си мислили, че в България има огромна нужда от създаването на организация, проект, инициатива или просто нещо, което да има за основна цел осигуряването на равен достъп до образование и старт на професионален път за хора с различни възможности /така ние наричаме т.нар. група ”хора с увреждания”/. И не просто за една от групите, например само за хора с нарушено зрение, а за всички, защото е важно да започне едно обединение в обществото като цяло и хората с различни по вид увреждания да не бъдат допълнително изолирани на малки социални групи, а напротив – да бъдем всички заедно.

Затова и преди година, октомври 2016 г., успяхме да съберем смелост и да започнем реализацията на тази наша смела мечта – JAMABA /”опора” от старолатински/. За това кратко време успяхме да постигнем резултати, които всички са плод на страшно много упорит труд, безкрайна вяра в смисъла на каузата и най-вече благодарение на подкрепата на много хора, организации, фирми, а вече и на институции. Достигнахме до 400 човека, обучихме 50 от тях и 40 вече работят в различни професионални сфери. Имаме още много, много работа, но сме сигурни, че ще постигнем голяма промяна.

Към кого е насочен сайтът и намирате ли достатъчно подкрепа?

Сайтът има две основни целеви групи – от едната страна са хората с различни възможности, а от друга таргетираме и бизнеса, тъй като развивайки нашите младежи, давайки им знания и умения, ние успяваме да преборим и още едно голямо предизвикателство за бизнеса – липсата на достатъчно квалифицирани кадри и постоянното текучество на персонал, с което компаниите ежедневно се сблъскват.
В началото нито едната група, нито друга ни вярваха – мислеха, че сме поредната куха неправителствена организация, която нищо няма да свърши и не срещахме почти никаква подкрепа, но година по-късно все повече и повече хора и фирми се обръщат активно към нас и желаят да действаме заедно.

Кои са основните предразсъдъци или теми, които сте си поставили за цел да преборвате с този проект?

Това, че хората с различни възможности не могат, не знаят, няма как да се справят с нищо. Предизвикателство е отношението на обществото към човек с инвалидна количка или с куче-водач – обикновено свеждаме неудобно поглед или извръщаме глава. Това не е правилно, дори е грозно и тъжно. На първо място трябва да спрем да приемаме хората с различни възможности по този начин. Трябва да се държим с тях като с равни, защото те са равни и имат същите права като всеки един човек. Не трябва да има ние и те. Всички сме заедно на този свят.
Оттам нататък вече работим за осигуряване на равния достъп до образование, работа, професионално развитие и интеграция, показвайки успешните примери.

Добри примери или любопитна случка, за която да разкажете накратко?

Любопитна случка е тази за наемането на работа на нашият първи JAMBA герой. Буквално преследвахме работодателя в рамките на един месец – звъняхме му, писахме му, какво ли не, за да даде изобщо шанс за интервю на нашето момче. След като се запознаха го харесаха много, наеха го на работа и не веднъж сме получавали обратна връзка, че това е най-мотивираният и бързо развиващ се човек в екипа на фирмата.

Какво се случва в момента и как читателите тук и всеки може да ви подкрепи?
Съвсем скоро бяхме много позитивно изненадани от номинацията на Grazia България за престижния конкурс “Жена на годината” в категория Интернет. За нас е наистина чест, че попадаме в подобен вид формат, особено сред още толкова изключителни жени.
Бихме били благодарни на подкрепата на всеки, който вярва в смисъла на каузата на JAMBA 🙂

Jamba – кариера за всички – дайте по един лайк 🙂

Ура за Мая и безопасните детски площадки! Когато търсиш отговори, ги намираш!

mt (1)
Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

София – ескейп столицата на Европа! Обичам стаите на загадките!

20171101_192655_edited

Едно от любимите занимания на нашата скромна, засмяна, балансирана, непоправимо добра компания с кодово име Никъф шанс са ескейп стаите. Една след друга в последните няколко години обиколихме доста. Не се фокусираме върху времето за излизане, а върху забавлението. А то е голямо. Защото качествените стаи те отнасят като вихър. За около час си далеч от шумния град, а си в друга епоха, сред други нрави, понякога исторически достоверни, понякога изцяло фикция.

Имаме си любими стаи. Но и не сме обиколили всички, предвид че в София само са над 60-70. И все добри!

За детективите – Детективът на 3KEY Rooms. Но също и най-новата стая на 3KEY – The Bar – Барът на Ал Капоне – уау изживяване! Снимката по-горе е на нашия отбор след успешно излизане от Барът!

Извън всяка матрица е The Matrix на 3KEY Rooms.

За безстрашните и смелите – задължителна е Room66! Уау изживяване! За още по-безстрашните – втората стая на Room66.

За приключенците – Атлантида – уау изживяване! Но също и стаите на Декстрофобия! И Лудостта на гения! И още, и още … (със сигурност изпускам имената на много прекрасни стаи, пък и още не всички сме посетили … допълвайте в коментарите!)

Цената – около 20 лева на човек, сравнима да кажем един-два пъти на кино или една добра книга.
Отборите – добре е да са с различни по умения и знания хора, които да се допълват. Поне 4 души е добре.
Понякога водя децата си, но винаги питам дали стаята е подходяща за съответната възраст. Забавлението си е изцяло за големи, няма шега.
Не, не си мислете, че е за много умни. По-скоро е за действени и отворени хора. Предизвикателно е, но и много удовлетворително и забавно!

ОК, трябва да призная, че понякога играя и с друг отбор – екипно с колегите от Ей Би Си Дизайн – и пак е много яко!

Смятам, че по количество и качество София е наистина лидер за Европа по тема стаи на загадки. И като така я класирам – София – ескейп столица на Европа! Който не е играл – загубил е, но може да навакса!


По темата още писах:
Интервю с Лили от 3KEY

Три важни ключа за излизане от стая на загадките

Браво за Ина и Росица и Rosey’s mark: от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни

_MG_9237_edit

Ина и Росица са усмихнати млади предпримачки. Двете са сестри. И заедно са основателки и двигател на проекта Rosey’s mark – приказка за рози и шоколад! И да, не само рози и шоколад, а и рози и чай и рози и още много красоти! Защото им се радвам – реших да ги поканя на този разговор. Споделям 🙂

Как се роди идеята за Rosey’s mark и кои бяха първите ви стъпки?
Росица: Rosey’s mark започна като проект непосредствено след дипломирането на двете ни. Ина завърши Международни Икономически Отношения към УНСС и в допълнение Туризъм в магистърската програма на НБУ. Моето образование пък завърши в Istituto Europeo di Design в Милано, Италия – магистърска програма тип RSP (Research Study Program) по Бранд мениджмънт и Реклама. Именно в Милано, след като се бях потопила в света на изграждане на премиум марки, носещи висока добавена стойност, се изостри желанието за принос в изграждането на имиджа на България, Истината е, че тогава, през 2010-2011-та година в Милано, за мен беше невъзможно да дам пример за известен български бранд на съучениците ми от цял свят. Още по-малко в премиум сегмент. Точно тогава занесох като подарък бурканче сладко от рози, което предизвика неочаквано за мен възхищение. Имало специална българска роза? Която се яде? Приятелите ми в Милано заявиха, че ако ядливата българска роза бъде презентирана по подобаващ и съвременен начин, то шансовете да покори модните и дизайнерските среди са големи. Тази случка „оключи“ идеята за проучването на ядливите качества и приложенията в храната на българската маслодайна роза. Концепцията спечели и двете ни с Ина и се впуснахме да разписваме идеята за бранда Rosey’s mark. Тъй като разполагахме единствено с много ентусиазъм и личните ни спестявания, стартирахме с 3-4 продукта и онлайн магазин.

Има предизвикателства по пътя вероятно – основните от тях и как ги преодолявате?
Росица: Пътят ни е изпълнен с предизвикателства. Първите бяха лимитираният начален капитал, даже бихме казали, че стартирахме с нулев бюджет, както и решението ни да навлезем в една напълно непозната за нас индустрия, каквато е хранително-вкусовата. Преодоляваме ги с много внимателно планиране, постоянен анализ на резултатите и готовност за корекции, както и с натрупване на знания за сектора. Плюсът на всичко това е постепенното израстване и постигането на непрекъснат органичен растеж. Друг голям плюс е свежият поглед, с които влязохме в един традиционен бранш, което ни позволява да бъдем иновативни както на ниво бизнес модел, така и продуктово. Основната ни цел обаче остава една, с ясен фокус – превръщането на храните с рози в доказан премиум бранд с произход България.

Възможно е да се прави честен бизнес тук и сега – вие сте доказателство.
Ако може да дадете основен/вни съвет/и към хората, които тепърва ще се захващат с реализация на своя идея?
Росица: Темата за успехите в бизнес начинанията в България е много актуална. Ние силно вярваме, че успехът е възможен и при коректност към партньорите, и при спазване на всички правила – това би трябвало да е определението за честен бизнес. Ако трябва да дадем един съвет към хора, които имат идея за свой бизнес, то той е точно такъв – не мислете за заобиколни или „по-кратки“ пътища към успеха. Пътят в повечето случаи е дълъг и труден, и при нас е така. Това, върху което трябва да се съсредоточите е не колко пари ще спечелите, а сърцевината на идеята ви, какво правите и най-вече защо. Заради това „защо“ вашите бъдещи клиенти ще ви се доверят. Оглеждайте се за положителните примери и черпете вдъхновение само от тях. Не позволявайте да ви обезкуражават. Стойте далече от хора, които се оплакват и се оправдават. Любимият ми въпрос към такива хора е „А ти лично какво правиш, за да бъдат нещата по-добре?“ И си повтаряйте, че от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни.

IMG_9004

Има ли трудности, които произтичат от това, че сте млади и жени?
Росица: С Ина нямаме навик да делим хората в професионален план, в това число и себе си, на жени и мъже, а на добри или не чак толкова добри в работата си. Все пак фактът, че сме млади жени играе роля. Често когато ни видят, хората ни се усмихват и казват „Здравейте, момичета!“. Такива ситуации ни карат да се усмихваме и ние, а и го предпочитаме пред „Добър ден, госпожо“, например. Дори в началото да има някакво подценяване, ние не го усещаме, а и с работата си изграждаме нужното сериозно отношение и респект към себе си. Всъщност, заради възрастта ни и фактът, че сме жени, успехите ни сякаш предизвикват по-голямо впечатление.

Накъде гледате и какво планирате?
Росица: Гледаме само напред, в средносрочен и дългосрочен план. Гледаме към разрастване на Rosey’s mark на външни пазари. За нас в установяването на надеждни и дългосрочни канали за износ се крие разковничето към големия успех на нашия бизнес. Паралелно с това държим на увеличаване на развойната дейност – създаване на нови продукти всяка година (имаме план поне за 3 години напред), повече внимание към ползите за здравето на храните с българска маслодайна роза (тук говорим за розите като функционална храна – един термин, който тепърва ще навлиза в България). Всичко изброено планираме да подкрепим с достатъчно солиден маркетинг и добавяне на още стойност към бранда Rosey’s mark.

Как може всеки, на който сте симпатични, да ви помогне?
Росица: Точно в този момент разчитаме на всички, които харесват начинанието ни, да покажат своята подкрепа. Всеки един може да има реален принос за скъсяване на пътя до средносрочните и дългосрочните ни цели чрез краудфъндинг кампанията ни в рамките на европейския акселератор KATANA. Състезанието KATANA е финансирано от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020 и е насочено изключително към агро-хранителния сектор. В началото на годината бяхме селектирани сред 100-те най-перспективни бизнес идеи в Европа. В момента сме в последния кръг на надпреварата, която тече до края на 2017 г. и е между 54 участника от различни държави, а ние сме единственият участник от България в категория ‚Функционални храни‘. 10-те бизнеса с най-висок финансов резултат от краудфъндинг кампанията ще получат по програмата допълнителна финансова помощ в размер на 100 хил. евро. Това е нашата настояща цел!

Линк към краудфъндинг кампанията: https://katanareward.opencircleproject.com/campaign/86/rosey-s-mark-food-from-roses

А от мен момичета – пожелание за успех!

Ура за Mila Lila – за нашите деца! Ура и за Венера и Йосиф!

Bring Mila Lila Cards to life

Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂

Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila? 
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.

Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.

Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.

И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.

Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.

И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.

Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.

Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.

Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.

Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.

Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.

22282026_498358190527533_742200631924318353_n

Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.

Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.

Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.

Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.

Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!

FutureU Plovdiv и Мадлен Стойчева: Живият пример е най-мощният тласък за да преследваме мечтите си!

FutureU_Logo+Logotype )

FutureU – мотивиращо младите хора събитие ще се случи в Пловдив на 04 ноември 2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Мадлен Стойчева е инициатор на събитието и затова си говорим с нея. Радвам й се, че го прави. Знам, че не е лесно, но вярвам ще се случи чудно и ще има смисъл за всички присъстващи!

IMG_1252

За първи път в Пловдив ще се случи FutureU – от млади хора за млади хора. Кое те мотивира да се занимаваш и с този проект?
В началото на тази година бях част от Академия Вдъхновители в гр. Пловдив, която се организира от МладежCo, чиято цел бе да вдъхнови младите хора и да стимулира промяната в обществото. Там научих някои от основните правила и стъпки за организиране на събития, което ме мотивира да продължа да действам за да предам наученото нататък.

Кое е най-важното, за да повярват младите хора в себе си и да предприемат нещо за бъдещето си?
Според мен примерите, които се виждат в обществото са стимул за младите хора. Да вземем за пример лекторите които сме поканили. Повечето от тях са започнали професионалното си развитие още в Гимназията. Такива хора те мотивират да повярваш в себе си!

Кои са най-интересните млади хора, които познаваш и си поканила да участват във FutureU в Пловдив?
Не случайно първото ни събитие от поредицата FutureU e под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ , защото да направиш своя избор е първата крачка към успеха. И младите личности, които ще бъдат лектори са именно такива. Те са направили своя избор още в Гимназията и се развиват в професията която са избрали от ранна възраст.

Имаме удоволствието да запознаем младите в Пловдив с изключителни личности: Емил Тотев, чиято Дизайн конференция се проведе през изминалия уикенд в Севлиево, Стоян Костадинов, който е програмист с над 4 години опит и също организатор на InspiteMe Conf в Петрич. Ясен Георгиев, Елена Стаменова, Радина Банова, Венцислав Радков са изключителни личности, чиито истории си заслужава да бъдат чути.

Разкажи още малко за организацията, кога и къде и кого каниш?
На 04.11.2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив ще се случи първото събитие под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Каним всички млади хора, които са отворени към промяната и търсят професионална ориентация.

Вярвам, че живият пример е най-мощният тласък и стимул за един човек да преследва мечтите си!

Нещо, с което всички тези доброволчески акции обогатяват теб самата?
Това е второто събитие за професионално ориентиране, което организирам. И мисля, че работата с хора е това което ме кара да продължа да действам и да искам промяната. За себе си и за света. Не можем да стоим и просто да чакаме нещо да се случи само. Ние самите сме движещата сила и трябва първи да предприемем действие към промяната и успеха си!

Ето и линк към сайта на събитието
и към фб на FutureU Пловдив.
Браво за Мадлен и екип!