Истории за лека нощ за момичета бунтарки – 100 приказки за невероятни жени

IMG-8841

Идеалният подарък за дами – Истории за лека нощ за момичета бунтарки – 100 приказки за невероятни жени от Елена Фавили и Франческа Кавало. Великолепна! Красива и зареждаща книга!

За всяка от 100-те момичета-бунтарки, описани в книгата има страница с историята й и великолепна илюстрация. Дори по-слабо четящи 12 годишни млади дами залепват и четат!

Препоръчвам. Не само за бунтарки. И не само за жени.

p.s. имам си списък с дами, чиито биографии чакат да бъдат допълнени на български език в Уикипедия за следващите ми wikidays поредица 🙂

Браво за Ина и Росица и Rosey’s mark: от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни

_MG_9237_edit

Ина и Росица са усмихнати млади предпримачки. Двете са сестри. И заедно са основателки и двигател на проекта Rosey’s mark – приказка за рози и шоколад! И да, не само рози и шоколад, а и рози и чай и рози и още много красоти! Защото им се радвам – реших да ги поканя на този разговор. Споделям 🙂

Как се роди идеята за Rosey’s mark и кои бяха първите ви стъпки?
Росица: Rosey’s mark започна като проект непосредствено след дипломирането на двете ни. Ина завърши Международни Икономически Отношения към УНСС и в допълнение Туризъм в магистърската програма на НБУ. Моето образование пък завърши в Istituto Europeo di Design в Милано, Италия – магистърска програма тип RSP (Research Study Program) по Бранд мениджмънт и Реклама. Именно в Милано, след като се бях потопила в света на изграждане на премиум марки, носещи висока добавена стойност, се изостри желанието за принос в изграждането на имиджа на България, Истината е, че тогава, през 2010-2011-та година в Милано, за мен беше невъзможно да дам пример за известен български бранд на съучениците ми от цял свят. Още по-малко в премиум сегмент. Точно тогава занесох като подарък бурканче сладко от рози, което предизвика неочаквано за мен възхищение. Имало специална българска роза? Която се яде? Приятелите ми в Милано заявиха, че ако ядливата българска роза бъде презентирана по подобаващ и съвременен начин, то шансовете да покори модните и дизайнерските среди са големи. Тази случка „оключи“ идеята за проучването на ядливите качества и приложенията в храната на българската маслодайна роза. Концепцията спечели и двете ни с Ина и се впуснахме да разписваме идеята за бранда Rosey’s mark. Тъй като разполагахме единствено с много ентусиазъм и личните ни спестявания, стартирахме с 3-4 продукта и онлайн магазин.

Има предизвикателства по пътя вероятно – основните от тях и как ги преодолявате?
Росица: Пътят ни е изпълнен с предизвикателства. Първите бяха лимитираният начален капитал, даже бихме казали, че стартирахме с нулев бюджет, както и решението ни да навлезем в една напълно непозната за нас индустрия, каквато е хранително-вкусовата. Преодоляваме ги с много внимателно планиране, постоянен анализ на резултатите и готовност за корекции, както и с натрупване на знания за сектора. Плюсът на всичко това е постепенното израстване и постигането на непрекъснат органичен растеж. Друг голям плюс е свежият поглед, с които влязохме в един традиционен бранш, което ни позволява да бъдем иновативни както на ниво бизнес модел, така и продуктово. Основната ни цел обаче остава една, с ясен фокус – превръщането на храните с рози в доказан премиум бранд с произход България.

Възможно е да се прави честен бизнес тук и сега – вие сте доказателство.
Ако може да дадете основен/вни съвет/и към хората, които тепърва ще се захващат с реализация на своя идея?
Росица: Темата за успехите в бизнес начинанията в България е много актуална. Ние силно вярваме, че успехът е възможен и при коректност към партньорите, и при спазване на всички правила – това би трябвало да е определението за честен бизнес. Ако трябва да дадем един съвет към хора, които имат идея за свой бизнес, то той е точно такъв – не мислете за заобиколни или „по-кратки“ пътища към успеха. Пътят в повечето случаи е дълъг и труден, и при нас е така. Това, върху което трябва да се съсредоточите е не колко пари ще спечелите, а сърцевината на идеята ви, какво правите и най-вече защо. Заради това „защо“ вашите бъдещи клиенти ще ви се доверят. Оглеждайте се за положителните примери и черпете вдъхновение само от тях. Не позволявайте да ви обезкуражават. Стойте далече от хора, които се оплакват и се оправдават. Любимият ми въпрос към такива хора е „А ти лично какво правиш, за да бъдат нещата по-добре?“ И си повтаряйте, че от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни.

IMG_9004

Има ли трудности, които произтичат от това, че сте млади и жени?
Росица: С Ина нямаме навик да делим хората в професионален план, в това число и себе си, на жени и мъже, а на добри или не чак толкова добри в работата си. Все пак фактът, че сме млади жени играе роля. Често когато ни видят, хората ни се усмихват и казват „Здравейте, момичета!“. Такива ситуации ни карат да се усмихваме и ние, а и го предпочитаме пред „Добър ден, госпожо“, например. Дори в началото да има някакво подценяване, ние не го усещаме, а и с работата си изграждаме нужното сериозно отношение и респект към себе си. Всъщност, заради възрастта ни и фактът, че сме жени, успехите ни сякаш предизвикват по-голямо впечатление.

Накъде гледате и какво планирате?
Росица: Гледаме само напред, в средносрочен и дългосрочен план. Гледаме към разрастване на Rosey’s mark на външни пазари. За нас в установяването на надеждни и дългосрочни канали за износ се крие разковничето към големия успех на нашия бизнес. Паралелно с това държим на увеличаване на развойната дейност – създаване на нови продукти всяка година (имаме план поне за 3 години напред), повече внимание към ползите за здравето на храните с българска маслодайна роза (тук говорим за розите като функционална храна – един термин, който тепърва ще навлиза в България). Всичко изброено планираме да подкрепим с достатъчно солиден маркетинг и добавяне на още стойност към бранда Rosey’s mark.

Как може всеки, на който сте симпатични, да ви помогне?
Росица: Точно в този момент разчитаме на всички, които харесват начинанието ни, да покажат своята подкрепа. Всеки един може да има реален принос за скъсяване на пътя до средносрочните и дългосрочните ни цели чрез краудфъндинг кампанията ни в рамките на европейския акселератор KATANA. Състезанието KATANA е финансирано от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020 и е насочено изключително към агро-хранителния сектор. В началото на годината бяхме селектирани сред 100-те най-перспективни бизнес идеи в Европа. В момента сме в последния кръг на надпреварата, която тече до края на 2017 г. и е между 54 участника от различни държави, а ние сме единственият участник от България в категория ‚Функционални храни‘. 10-те бизнеса с най-висок финансов резултат от краудфъндинг кампанията ще получат по програмата допълнителна финансова помощ в размер на 100 хил. евро. Това е нашата настояща цел!

Линк към краудфъндинг кампанията: https://katanareward.opencircleproject.com/campaign/86/rosey-s-mark-food-from-roses

А от мен момичета – пожелание за успех!

Ура за Айсен и Сияна и Design Weekend 2 в Севлиево!

IMG_2650

Разкажи ни за теб – къде учиш и къде планираш да продължиш.
Айсен: Казвам се Айсен Кременлиева, на 17 години, живея в град Севлиево. Градът, в който се случват уникални събития, като Design Weekend. Аз съм позитивен и много усмихнат човек, поне така ми казват хората. Обичам да спортувам активно и да запълвам ежедневието си. Именно за това съм поела инициативността да участвам в различни организации като: Младежки център, Ученически съвет, Интеракт клуб. Старая се през деня макар и за 30 минути да прелистя няколко страници, за да прочета нещо полезно и интересно. Благодарение на доброволческите организации съм сигурна с какво искам да продължа пътя си, а именно да следвам ,, Предучилищна и Начална педагогика ’’. Wooow, деца? Да, точно така. Децата и методът да работиш с тях те възпитават много.

Сияна: Казвам се Сияна Калоянова и съм в 11 клас в СУ „Васил Левски“ гр. Севлиево. Накратко, занимавам се с музика (пеене) много преди да се помня 😀 . Мисля да продължа в това, като вече съм се насочила към университет в София.

Втори Дизайн уикенд – как беше този път?
Сияна: Нереално – трудно ми беше да повярвам, че такова нещо се случва още първия път, какво остава да се повтори и то в новия си формат на състезание. Да стоиш зад събитие, което събира толкова невероятни непознати хора, може да ме мотивира с месеци за нещо, които никой друг не може. Въпреки, че тази година беше три дена, беше си кратко.

Айсен: Дизайн Уикенд, определено тази година вдигна левела, но знам, че можем още. След Нова Година, нямах търпение да започнем подготовка за събитието, нямах търпение да се видя с хората от миналата година, с които в рамките на три дена станахме приятели, нямах търпение да взема опит от новите ни лектори, нямах търпение да се срещна с нови готини хора. Атмосферата на такъв тип събития е неописуема, това нещо е като магия. Магия, която те държи дълго време, а спомените са завинаги. Емо, благодари ти, че съм част от семейството на Design Weekend.

Какво те мотивира да се включиш отново с доброволческа работа в подготовката?
Айсен: Мотивацията за мен е навсякъде. След като видях, какво се случи миналата година както по-горе споменах, нямах търпение да дойде времето за подготовка, нямах търпение да дойде времето за самото събитие. Един път участваш ли в нещо толкова добро, няма къде да избягаш. Без никой да те покани, ти си: „Хайде, какво правим сега“. Единственото нещо, което никак не обичам, е финалът. Сбогуването с приятелите още повече. Три дена минават като няколко часа.

Сияна: Мисля, че това е възможност едно на стотици. В момента, в който ви предложат да се включите в нещо такова трябва да сте показали палец, навклякли „работната“ тениска, да тичате насам натам и да вършите работа. Дори при мен да не стана точно така миналата година се радвам, че не изтървах тази невероятна възможност. Освен, че съм тотално различен човек, след като се сблъсках с „дизайнерския“ свят, се радвам, че имам възможност да помагам на хората да се развиват. Хората от екипа са причината не само да съм част от това събитие, а и от много бъдещи други.

Как Дизайн уикенд променя теб самата?
Сияна: По-позитивно настроена съм към големите идеи, вече всичко е възможно. Говоря по-свободно пред хора, дори да са непознати. От интровертен тип за отрицателно време станах човек, които не изпитва особена трудност да създава нови контакти и виждам, че го прави и с други хора.

Айсен: Промени ме в много различни области. За начало никога до сега не бях и сигурно нямаше да присъствам на такъв тип събитие. Въпреки че не се занимавам с фотография, дизайн или още повече с програмиране, благодарене на събитието, натрупах ценни знания. Даде ми, например сцена, на която мога да се изявявам, за да кажа нещо, за да свиквам да не притеснявам да говоря пред публика.Най-ценното, което ми даде, е запознанството ми с професионалисти и готини хора, които няма как да не спомена, те са: Димитър Петров, Жюстин Томс, Мирослав Маринов и не на последно място Иван Гинев, плюс всичките ми приятели, те се знаят кои са.

А как променя Севлиево, според теб?
Айсен: Лично за мен, Дизайн Уикенд промени Севлиево в много аспекти. Даде на хората много възможности, макар да се споменава – „малкият град Севлиево“. Не всичко се случва в големите градове или в чужбина. Искаш ли, можеш навсякъде. Представяте ли си, идват хора от 300 км., тук в Севлиево. Изводът е независимо къде, искаш ли, имаш ли желание има и начини.

Сияна: Севлиево е малък град с не големи възможности и занимания за младите хора. Дори веднъж в годината едно такова събитие променя много града. Сякаш се оживява от 70 непознати хора и носи тяхната толкова положителна енергия. Представя на севлиевците възможност да научат нови неща и дори да вземат участие в събитието ни. Все повече хора запознаваме или случайно разбират за Design WeekEnd, интересно им е. Дано хората вече знаят къде се намира Севлиево на картата и с радост да се връщат за поредната доза мотивация.

Какво ще кажеш на тези, които не бяха с вас този уикенд?
Сияна: Да не пропускат следващия подобен. Могат да намерят стриймове от събитието на страницата ни във Фейсбук. И ако просто не са има ли възможността, да събират багажа тази седмица и ще се видим на събитието на нашите приятели и партньори Design Mix в Пазарджик.

Айсен: Това, което ще им кажа, че могат да съжаляват. Изпуснаха много, дори бонбоните ,,Черноморец ’’. Тези, които имат дори и малък потенциал в определената област и разбират бих им казала, че няма нищо страшно да участват. Трябва да излизаме от зоната си на комфорт. Да, има го притеснението, има я мисълта ‘’ Ако се изложа? ’’ Какво от това? С какво се излагаш? Убиваш невинни хора или просто се учиш. Ако не на събития, обучения, кога? Не очаквай някой да ти предостави толкова достъпна и практически информацията, колкото събитията и разговорите с професионалисти. Участвайте! Ходете! Излагайте се! Но НЕ се отказвайте! #ChallengeyourLimits

Какво си пожелаваш?
Айсен: Пожелавам си, докато сме живи, да правим Дизайн Уикенд. Да сбъдна мечтата си! Да не спирам да участвам навсякъде! Да излизам от зоната си на комфорт! Да си вярвам повече! Пожелавам да виждам повече усмивки в лицата на хората!

Сияна: Пожелавам си още много концерти като този, които имах възможност да направя за отриването миналата седмица, повече време, което да мога да запълня с нещата които харесвам и също да пробвам нови. Повече самоувереност и по-малко пица.

Браво на Емил Тотев, Сияна и Айсен и целия екип ученици, които за втори път направиха Севлиево център на дизайна и стремежа на младите хора към развитие и успешна творческа кариера! Наистина сте вдъхновение!

Три пъти Ура за Таня, Йоана и Иванина от Зелена работилница!

15910254_10210433865715556_1652304340_n

Наскоро получих поредното трогателно съобщение и го споделям с вълнение: „Ти беше първото вдъхновение на един бизнес екип, който се роди на едно от събитията на Първи стъпки в бизнеса в гр. Пловдив. Благодаря ти, че ни показа, че не бива да се страхуваме от това дали ще успеем и ни увери, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си. Твоята лекция беше първата крачка, а днес една идея се превръща в бизнес, които много хора отценяват по по-положителен начин, отколкото сме си представяли. Надяваме се един ден и ние да бъдем дори и на половина толкова вдъхновяващи, колкото си ти!“

Иванина, Йоана и Таня са три смели млади дами, които отскоро стартираха своя бизнес в Пловдив – Зелена работилница. Занимават се с производството на храни изцяло с безглутенов произход по авторски рецепти, а също са лектори в събития, свързани със здравословното хранене.

Защото са истинско вдъхновение с това, което правят, поканих ги да си поговорим. Споделям.

Как дойде идеята за Зелена работилница?
Всяка от нас на различен етап от своя живот е открила необходимостта от балансиран и здравословен начин на живот, в това число и консумирането на качествена храна. Така, че приготвянето на “чисти” храни беше част от нашето ежедневие. Като първоизточник на идеята ни е един проект, който трябваше да правим в университета. За да покажем на аудиторията, че здравословните храни могат да бъдат и вкусни, ние приготвихме един продукт за дегустация. След изключително позитивния отзвук, ние решихме, че това може не само да бъде наше хоби, но и професионално поприще, в което ще можем да съчетаем всички области, в които сме добри!

Кои се захванахте и колко време ви отне, за да стартирате?
Мечтателите, които се крият зад стартиращата фирма “Зелена работилница”, това са Таня Григорова, Йоана Желева и Иванина Черкезова. Ние сме млади маркетинг ентусиасти по професия, мастър шефове в кухнята и перфекционисти в ежедневието си! Подготовката за стартиране ни отне приблизително една година, през която активно работихме върху проекта и надграждахме първоначалната идея, за да бъде днес това, което е. Самият процес все още не е приключил в някои от аспектите си, но за 2017 ние сме си поставили много цели с изпълнението, на които ще направим една голяма крачка напред, чрез която нашите продукти ще могат да достигат до по-голям кръг потребители.

15910091_10210433865755557_972155999_n

Кои бяха основните предизвикателства?
Първоначално се сблъскахме с трудности относно самото изготвяне и усъвършенстване на продуктите. Причината е в самата консистенция на смесите – липсата на глутен прави направата в пъти по-трудна от обичайната, придаването на привлекателен външен вид също невинаги е постижимо. Други трудности, с които непрекъснато се сблъскваме са всевъзможните/ понякога абсурдни/ изисквания от институциите, регламентиращи реда в хранително-вкусовата индустрия.
Въпреки всичко ние приехме всички трудности като предизвикателство за самите нас и решихме да докажем на себе си и на всички останали, че няма невъзможното просто изисква повече време!

Знаят ли хората вече за ползите и нуждата от здравословно хранене?
Ние от “Зелена работилница” не искаме просто да продаваме дадени продукти и да реализираме печалба – ние сме социално ориентирана фирма и нашите ценности са много по-висши. Затова сме си поставили за цел каузата да образоваме колкото се може повече хора за ползите и нуждите от здравословното хранене и смеем да твърдим,че работим силно в тази насока. Живеем във време на информационно пренасищане и е все по-трудно човек да “пресее” информацията, която е актуална, незаблуждаваща и полезна за самия него, особено в хранителната индустрия. Ние целим да подпомогнем хората точно в този аспект. Дали ще решат да отворят очите си за истината е въпрос на личен избор!

Мисия ли е това или бизнес?
Един стартъп винаги е мисия за основателите му. Всеки предприемач изпитва голяма страст към това, с което се захваща, за да предприеме голямата крачка към създаване на бизнес, което далеч не е лесна работа. За нас е мисия не просто да създаваме нови продукти, а да убедим повече хора, че качеството на нашия живот е силно зависимо от това, което консумираме.

Какво бихте посъветвали хора, които сега започват свой бизнес?
Не се отказвайте, колкото и трудно да. Заслужава си, всяка безсънна нощ си заслужава, всяко ставане сутрин с нова идея се отплаща и всеки похарчен лев ти носи печалба, защото самия опит и грешките, които допускаш са един вид печалба на знания и умения. Не се протеснявайте от провала, той е нещо нормално и понякога е изключително ценен. Ако наистина създавате бизнес свързан с нещо, което обичате да правите и което е важно за вас, не спирайте да се борите. Ако не успеете от първия път, то винаги има втори шанс!

Какво си пожелавате за 2017-та?
Пожелаваме си здраве, за всичко останало ще се трудим и ще постигнем. Ние вярваме, че позитивните мисли водят до позитивни резултати. Вярваме в щастливия край и се надяваме предстоящата година да ни доведе до една крайна точка, където да отворим своето мечтано местенце за здравословни безглутенови храни, което от своя страна да бъде нашето ново начало.

Дайте по един лайк, най-малкото, за Зелена работилница!
А от мен – искрено пожелание за успех, момичета!

покана: Предприемачеството сред жените – мисията възможна

200553_1909123771152_1333582700_32147053_3572147_n
21 март 2011 г. · 18:00 20:00
Заседателна зала в Библиотеката на НБУ
Имаме удоволствието да ви поканим да присъствате на първата публична лекция на нашия клуб за млади предприемачи към НБУ.
Решихме първата тема да е ориентирана към жените, тъй като сме в най-женския месец и би било кощунсво ако точно сега не разбием един от най-разпространениете, и утвърдили се митове, че жените не разбират от предприемачество и думи като: бизнес, планиране и предприемачество стоят добре само изказани от мъж.
Това според нас въобще не е така. Ако искате да разберете с какво ще се занимава и към кого е ориентиран клуба за млади предприемачи елате на 21.03.2011г. от 18:00 часа, заседателната зала на Библиотеката в НБУ.
“ Нора Минкова

не, жените не стават за предприемачи

img_2235

„не, тая работа не е много за жени“ … – в общи линии подобни реплики чух след предния си пост по темата за предприемачите и споменаването на наблюдението, че из родните start up инициативи се мяркат малко дами

дойде и обратното – „простата логика е, че като тръгнат готините момичета и стане cool, момчетата няма да се налага да ги навиваш твърде дълго“

шаблонът е ясен:

бизнесът е мъжка работа – жените да си гледат децата и дома

мъжете са силни и вадят пари – жените са красиви и се хихикат по моловете да ги харчат

мъжете могат да управляват – жените могат да бъдат управлявани

изумително е, че в съседна Турция, считана отсам границата за бастион на патриархата голяма част от уеб бизнеса се управлява от жени. у нас – жените в уеб могат да се изброят на пръсти. не само в уеб, всъщност

за да правиш бизнес е необходимо самочувствие, смелост и готовност да рискуваш. мисля като цяло тук не окуражаваме младите хора да рискуват, не им вдъхваме достатъчно самочувствие, но добре подплатено със способности и знание. на младите хора като цяло. на младите момичета – съвсем. основното внушеие е – по шаблона

хммм

жени и пушене.

сутринта на кръстовището около мен имаше няколко едри черни коли, всичките с отворени прозорци откъм шофьора и от там излизащи кълба дим. модерно е шофьорите да са нервни и при по-дълго чакане на светофара да пушат цигари. аз съм ОК с това. не ми пречат. просто беше любопитна гледка. синхрон.

днес е световният ден за борба с тютюнопушенето. ОК съм с пушачите, доколкото пречат на себе си. не съм ОК със статистиките. а именно:

Делът на жените в България, които пушат:
1986 –  16,7%
1996 –  23,8%
2001 –  29,8%
2007 –  38,1%

през 2008 година процентът на запалилите първата си цигара момичета под 10 годишна възраст е 16,3% (!!!)

още стряскащи статистики – тук