Евангелие според Алекс Букарски: мъртви люде

постът ще е дълъг – публикувам с разрешението на автора и преводача-издател част от книгата „Люде, на които не им се отваря парашутът“
към блога на Алекс за България. книгата струва само 10 лева. заслужава внимание.

„Страхът ги дефинира, обезличава, обезценява.

Плашат се да кажат какво наистина мислят, а ако някога си позволят тоя духовен лукс и тогава изглеждат разтърсени, уплашени, несигурни, крият се зад витиевати изразни средства, и словоблудстват да избегнат простото, чистото и искреното.

Не вярват в никакви идеали!

Дресирани са смешно да излиза тая дума от устите им. Знаят само да квичат и да мрънкат, в общото мрънкане си търсят приятел мрънкач и така да мрънкат заедно до безкрай. Рано се отказват, след първия по-силен шамар, макар и фигуративен, разплакват се, оплакват се, търсят нечия прегръдка и банализират колко животът или реалността са сурови. Нищо впечатляващо няма у тях, няма жар, впускат се в евтин хедонизъм, позволяват времето да ги смачка, все още неоформени, неразвити, неразтворили крила, а вече са унищожени като личности.

Един лош коментар, който не е по тяхна мярка, един звук или шепот не по техния слух ги хвърля в дълбока депресия. слаби са, мрънкат, подло се крият зад чужди имена, псевдоними, животи, никога със собственото, истинското,личното АЗ. Искат за тях някой друг да кърви и някой друг да се бори, готови са дори да дадат гласа си и гъза си, въпреки че знаят, че след това задължително ще бъдат гадно преебани.

Искат и очакват да бъдат излъгани, само и само да се потвърди тяхната отдавна вкоренена примиреност със състоянието на нещата.

Искат да стане по „тяхному“, или поне онова, което ония другите са ги накарали да го смятат за „тяхному“.

Духът им е мързелив, готови са за по-различни размишления само декларативно, наизуст знаят всички демократични принципи, а в същността си са закоравели диктаторчета и им е достатъчна малко власт, за да започнат със забраните, кладите и гилотините. Позицията им страда от непоправима инфантилност от типа „или си с мен, или против мен“.

Критика и мислене не са им необходими, освен ако не са в посока на техните самозаблуди. Не създават абсолютно нищо, нямат доблест да направят нито едно дело, творба в каквато и да е форма, да го подкрепят със собственото си мнение, или с вярата си да застанат зад него. Обичат славата, но не и последиците от нея.

Рядко се случва да критикуват, а когато го правят, вършеят празна слама, на едро, на куп, без да уцелят същината.

Безопасната критика им дава чувство за амнистия, защото смятат че са се освободили от дълга си, и от дълга си към природата.

Не понасят ангажираност от какъвто и да е вид, нищо от каузите, за които се безпокои светът.

И въпреки че нямат чувство за принадлежност, на всяка цена искат да се загнездят някъде, само за да добие тежест тяхното твърде общо и колебливо мнение.

Мнението ти е условие за приятелството им, или поне за приятелството им в кавички.

Лешоядството им е една от най-силните страни, едва чакат някой да падне за да ги накълват, в това са най-силни, и то им дава допълнителна сила.

Никога нямат чувство за хубавото, никога нямат чувството, усещането и вкуса за красотата, както и за всичко по-значително, освен ако някой отвън, отдалеч и отвисоко не им я посочи като такава.

И тогава пак няма наистина да прогледнат и да почувствуват и да и се насладят, и за съжаление ще възприемат възторга си като сервилно съгласие пред големия авторитет, за да постигнат евтиното му благоразположение.

Затрупват те с лайняни морализми, с посредственост от най-отвратителен тип, всеки път, когато опиташ да намериш начин да откриеш истинския (и сам по себе си) трънлив път в живота. Първи, първи около тебе ще се появят тези мъртви люде които в името на общото добро, ще ти покажат че най-доброто от всичко е – да не поемеш никакъв риск, само и само да запазиш малкото нищо, което ти принадлежи.

Когато излезеш напред храбро с истината, няма да последват крачката ти, лично ще ти се възхитят, а отвън заедно с тълпата неверници ще хвърлят камък по тебе, само някой да не се усъмни в покорността им – покорността, която само тогава имат шанс да покажат.

И когато започнеш да гориш поради малката искра надежда, която си вдъхнал на най-слабите, с радост ще те гасят с кофи малодушие, чиято единствена цел е да те накарат да схванеш, че никога повече не смееш и не трябва да се осмелиш да го правиш. Майстори са да избягат от конфликт от всякакъв вид, и особено от оня най-необходимия, който произвежда страст, необходима за продължаване на живота.

Не им вярвай, когато ти се оплакват че им е лошо, защото им е добре, защото и в лошото са намерили достатъчно гадост, която ги кара да се самосъжаляват и да се утешават с клишета от типа „може и по-зле“.

Не им вярвай, когато ти се оплакват че знаят и са преживели много и когато ти отнемат правото самият ти да узнаеш кое как е. В желанието ти да узнаеш какво е положението, или какво има зад планината – в природното любопитство, винаги лежи мъдростта.

И въпреки всичко, не бъди суров към мъртвите люде, не бягай от тях, тъй като от тях човек не може да избяга и да побегне. Не всички мъртви люде са мъртви завинаги, не всички умрели знаят че умират, ако ти се удаде възможност, бъди близо до тях и със своята сила, енергия и преди всичко любов покажи им жизненост, която може би неочаквано ще ги вдъхнови. Вдъхновението е заразна болест, чийто втори стадий е идеята. Затова не ги отбягвай и не се труди да ги превъзпитаваш, т.е. да ги съживиш, повече от достатъчно ще бъде да не умираш като тях, много преждевременно, много преди истинската смърт.“

лошата шега – Могилино

темата на деня е гей-парада и разхождането му насам натам, но няма да пиша по нея
този пост зрее от известно време и ето го сега се излива
странно, че два блога, които уважавам и чета поглеждат в сходен на моя аспект и  вкарват темата за децата в домове успоредно с тази за въпросния парад
Марк Виниций – тук
и Tin4e – тук

моята приятелка in2h20 ми припомня, че нищо не се промени след големия шум през есента, а след като закриваме Могилино и Диана например вече е в София (писах тук) дали нещо се промени за децата в т.нар. институции, домове, т.е. решихме ли проблема със закриването на един дом? станаха ли децата в домове по-малко? по-добре ли живеят там сега? отговорите – не. не. не.
нека погледнем истината в очите: кампанията „Могилино“ изми нашата съвест и само това, накараха целокупния народ да рони сълзи, да се смее и пее („с мен“), да праща SMS-и за пари за дома в Моилино и до там – събрани пари (дори и да са много – те не решават проблема), закрит дом, децата от този – разхвърляни по други инстанции, останалите деца – все още там, междувременно десетки и стотици българки си раждат децата и отново … – ги оставят в дом, а народът (и Държавата!) нехае, защото естествено е с усещането, че е направил много, твърде дълго се е занимавал с проблемите на тези деца, вечер след вечер е пращал есемеси и сега му е до гуша, готов е за следващата порция хляб и зрелища

а децата? децата след всички тези галимации тънат в още по-голяма забрава, сянката, която крие този некрасив за нашите изнежени сетива свят е надвиснала още по-силно над тях и те са още още по-невидими

абсолютният ми свят 2.0

тъй като бях скромна в предните си описания за Абсолютния свят
добавям още няколко щриха:
– когато правя БГ Сайт и Майкрософт и Linux обществото искат да са спонсори, участват всички готини български уеб проекти и печелят награда всички, които наистина са добри, а не само по един в категория
– всички браузери визуализират еднакво, а не като сега – всеки за себе си
– Гугъл не променя толкова често правилата си за индексиране и да го излъжеш не е толкова лесно
– всеки път, когато получавам СПАМ този, който го изпраща е задължен да ми изпрати и кутия шоколадови бонбони или поне пликче желирани и така не само на мен, а на всички, които спамва
– сървърите и компютрите не гърмят от топлото
– когато някой иска да слуша музика или да прави ремонт го прави така, че да не пречи на останалите
– приятелите ми са на една крачка разстояние, а не разпилени по целия свят / София и да се видим и пием по нещо е винаги лесно
– хората правят с еднакво желание нещата за себе си и неща за другите, помагат си
– в Абсолютния ми свят хората не крият истината, не се крият и не се страхуват от нея
още много виждания за Абсолютния свят има в този блог
а сега каня още готини хора да се включат с техните абсолютни размисли: Алекс, Lyd, Пейо, Илла, Мишел, Светла, Тишо, Юнуз, Богомил

блогерско не-намиране в мрежата

исках да пиша на Illa, но се оказа, че нямам мейла й, помолих Виктор за помощ, а той ми написа следното:
„Така сте вие, блогерите, да ви се чуди човек, що се криете. Или се страхувате, че ако не се криете, ще ви сполети това, дето сполетя Виктор, хихи, хихихи.
На протеста за торентите в южния парк, дето сега Бойко прати и гейовете, сиреч, колкото са ония от интернет, толкова и гейовете, та там Григор ме запознава с Илла, и така я и представи – Илла.
Прочее, малко време да има, да попитам аз блогерите, що се криете бе хора?
Аз съм си поставил навсякъде и-мейл-а на google и до ден днешен кьорав спам не ме е притеснил, от какво ги е страх, какъв е тоя зор за анонимност?…“

моля, Илла, ако може, пусни ми мейл (justine.toms в gmail) – благодаря! 🙂

пак за Алекс Букарски

след малкото видео с Алекс (с книгата за тези, дето не им се отваря парашутът) тук

от днес тук и пълната версия на интервюто

„Q: Защо издаде на хартия, след като пишеш в Интернет?
A: Интернет е супер, защото направи един вид културна революция в Македония. Млади автори, които преди не можеха да влязат в мейнстийм медиите имаха шанса да бъдат четени, да покажат какво умеят. И въпреки цялата тази авангардност в използването на Интернет като средство за литературно изразяване, смятам, че старата добра хартия е все още незаменима. Всеки, който публикува в Интернет сигурно има желание да види своята книга и на хартия, с корица, за да може да я чете някой, лежейки на стола, на плажа.“

брутният ни вътрешен продукт – по НСИ

брутен вътрешен продукт април 2008

„По предварителни данни, брутният вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2008 година възлиза на 13483,5 млн. лева по текущи цени. На човек от населението се падат 1760,307 лева от стойностния обем на показателя. Преизчислена в Евро, стойността на БВП възлиза на 6894,0 млн. Eвро, като на човек от населението се падат 900,0 Eвро. Спрямо първо тримесечие на 2007 година реалният обем на БВП е със 7,0 на сто повече.“