Как спестявам време и за какво давам спестеното

IMG_3077

В последните години преосмислих понятието си за време и осъзнах, че то е най-важното, с което разполагаме всъщност. Всичко друго е достижимо по един или друг начин. Времето, което да имам за най-близките си, за приятелите и семейството, за себе си!

Опитвам се да отсея важните от маловажните неща – никак не е лесно, да! И да откажа повечето неща, които ми крадат от времето и не ми позволяват да правя това, което предпочитам да правя.

Интернет. Едно от най-времеемките неща, дори без да се усетим, е времето онлайн. Уж само да погледнеш това, само да си видиш мейла, само да качиш една снимка … уаууу какъв крадец е Интернет! Затова прилагам редовно диетите, за които вече съм споменавала. (Тук разказах за дигиталната ми диета)

Домашните задължения. Това също яде доста време, но ако се опитаме да разпределим между всички у дома задачите е една идея по-лесно. (За това още не съм писала, но може скоро)

Пазаруването. Ухааа … колко време отива в уж набързо купуването на хляб, на кафе или на нещо друго, необходимо. Опашките, чакането на касата, пък после и за самото плащане. Досадно. Затова и потърсих решение в по-бързо справяне и картово плащане, безконтактно, за да намаля времето и за себе си и за останалите ненужни формалности. (Тук разказах за коледното пазаруване без напрежение)

IMG_2568

Много хора и сега ме питат – как се справяш?! Бизнес, семейство и деца, пък и два блога, и НБУ, и книги, и градина … Всичко е само в моите 24 часа. Толкова, колкото са и вашите. И всеки сам решава как да ги уплътни, как да ги подреди, как да ги приоретизира за себе си.

За 2018-та си пожелавам повече време и по-успешно справяне с всички маловажни неща, за да имам повече време за нещата, които обичам да правя:

  • за спорт и движение,
  • за ченете, книги и рисуване,
  • за градината, семената и цветята,
  • за децата и игрите,
  • за срещите с приятели, семейството.

Обещавам на себе си:

  • по-малко време онлайн,
  • почти никакво време за хора и неща, които са „черни дупки“ и само теглят време и сили, нямам нужда от това,
  • по-малко време в чакане и досадно  нищоправене.

Така ще съм и по-усмихната и по-доволна.

Да бъде!

А вие как си намирате време?

 

Лято 2017 с ниски нива на дигитално потребление

IMG_5780Експериментът провеждам за трета година – силна дигитална диета за лятото. Първият път бе цял август без устройства. Последваха разни формати на намалено консумиране на Интернет и телефони. За това лято периодът бе по-дълъг, но формата бе по-мек.

Какво избрах и направих.
Три месеца без социални канали на телефона. Това драстично намалява безсмисленото висене с безкрайно скролване надолу, надолу до безкрай. Има лек дискомфорт, особено в началото. И дълги периоди без споделяне на снимки в instagram – оцелява се! Без messinger, whats up или skype – може!

Последваха в края на август и 12 дена без мобилен телефон. Никакъв. Никакво говорене. Тук първите два-три дни дискомфортът е още по-голям. А неразбирането от страна на околните – също. Тук вече чух „Защо го правиш?!“ много пъти. Имаше неистови опити хората да се свържат с мен. Те само ме насърчаваха да удължа периода без телефон. Началната ми идея бе за седмица, после минах на 10 дена и в крайна сметка финиширах с 12.

Трудностите без дигитални и мобилни устройства.
Човек свикнал телефонът да е винаги в него и да може да звънне във всеки един момент не може да си представи как е възможно. И трудностите са основно в главата ни. Реално няма трудност да си без устройство.
Едното неудобство бе поради факта, че обичам да снимам доста. Е, това бе период да не много снимки, а в 12-те дена без телефон – естествено няма и една снимка.
Второто е пускането на SMS в зоните за паркиране, налага се да се използва талонче.
Третото е, че нямам часовник и без телефон оставам съвсем извън времето, но и това с повече организация и дисциплина се преодолява.

Ползите.
Ползите са повече от ясни. Повече време за мислене, за четене, за движение. Повече спокойствие.
И ясна увереност, че краят на света, който ежедневно ни залива отвсякъде, се отлага.
Офлайн е яко. Балансът онлайн / офлайн е много важен, за да си себе си и истински и на двете места.
Пожелавам го на всеки.

p.s. 
Изпуснала съм няколко покани за събития, партита, рождени дни. Признавам, леко ме е яд. В допълнение някои хора са се понацупили, че не им отговарям с дни. Е, ще се преживее.

Ето и за предходната майска дигитална диета тук.
И за първите ми 7 дена без мобилен телефон.
И за август без устройства тук.

Децата в дигиталната епоха и децата предприемачи #digitalkidz

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

какво виждат децата ни онлайн?

keeping-kids-safe-online

не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно

НО, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

  • какво пишем ние на стените си във фб (защото твърде вероятно са ни приятели там);
  • какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали);
  • какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
  • виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията Сърфирам безопасно бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
  • и да – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
  • да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем …

т.е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. оправят се добре в нея. тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. а училище за това няма.

безопасният интернет за нашите деца.

4

вероятно за мнозина темата за безопасния интернет за нашите деца в контекста на днешния ден е не на място, не актуална. истината е, че тази тема е доста неглижирана и от родители и от учители и от институции, а докато се вълнуваме от политики и скандали децата ни са онлайн, без контрол, без насоки, без предпазен колан

в последните дни обикалям училища на много места и срещам много деца. говоря с тях. ето и първи впечатления:

– децата са масово онлайн, няма дете от 1 до 4 клас, което да не влиза в Интернет – това се предполага;

– децата масово са онлайн с часове и без родителски контрол – хм, и това някак го знаем;

– децата са с мобилните си телефони на училище – телефоните звънят в час, децата излизат да говорят, без да има изключителна нужда от това; задължително да се събират мобилните телефони на входа или поне да не звънят в час;

– да, почти всички деца лъжат (със знанието на родителите си) за възрастта си в Интернет и ползват фейсбук и социални мрежи;

скоро ще имам и подробни статистики и още по темата

една кампания на Фондация БГ Сайт

безумието ACTA

IMG_1718

това е скулптура на Аполон, от около 200-150 г преди новата ера. не, не се намира в Гърция, където правилно предполагаш, е създадена. намира се в British Museum в Лондон, Великобритания

истината е, че това е римско копие на въпросната скулптура, създадено около II-ри век от новата ера

опа, я виж, копия от снимка на тази скулптура са мултиплицирани върху тефтери, разделители на книги, тениски, чанти, линийки, гумички и какво ли още не и се продават в магазина на същия музей. когато излезеш от него, отсреща на уличката в друг магазин на половин цена се продават копия на горните копия, на копието на оригинала …

да, стана объркано, но такава е историята. нещо, създадено преди хилядолетия някъде, после копирано другаде, днес се намира на съвсем различно място и се копира до забрава. подобни копия могат да се открият във фокуса на фотоапаратите на милиони туристи и из музеите в САЩ и доста други европейски и всякакви други градове

варварство! кражба! авторство! авторски права! собственост! веднага да се опрости дълга на Гърция заради всички копия и права, които имат върху цялата Античност! ха-ха!

колкото и грубо да звучи, именно благодарение на кражбите, копията, споделянето днес имаме запазени основните стълбове на цивилизацията. нашата, човешката цивилизация, споделяна и разнасяна от континент на континент през вековете. днес – просто по-лесно мултиплицирана

какви ли щяхме да бъдем днес ти и аз, без изчетените тогава, издавани без покриване на авторски права в соц-а книги например от библиотека Галактика или без презаписваните с лошо качество на касети песни на Бийтълс?

предполагам ако ACTA влезе в сила около 95% от експонатите на въпросния British Museum следва незабавно да бъдат върнати на родните им места. да, виждам усмивката ти. невъзможно е. точно толкова абсурдно звучи и това да не може да се споделя което и да е друго произведение на изкуството. точно толкова абсурдно звучи заради авторски права да не може детето ти да рецитира любим стих, а ти да го заснемеш с камера и да го споделиш в блога си

безумието АСТА е един отчаян опит на старото да се защити. днешният ден има нужда от нов поглед към авторството. нов поглед към търговията с авторство. нов поглед към споделянето в най-мащабния му вариант, какъвто вече съществува и с или без АСТА ще продължи да го има

протестите са навсякъде. присъедини се и ти. събота 11 февруари 11 ч НДК

още важни гледни точки по АСТА при Светла Енчева, Енея, Нели Огнянова, Боян Юруков

писах още за handmade и авторски права,

самотата не е от мрежата

тези дни ми зададоха в интервю тенденциозен въпрос, който даже се учудих да чуя, беше много модерен преди 4-5 години – прави ли ни Интернет по-самотни? не ставаме ли със социалните мрежи още по-затворени?

хей, нека сме наясно. самотата е нещо, което ако го има го има преди човек да седне пред компютъра, преди да отвори фб. човек може да е самотен и без да ползва компютър, а като си седи пред телевизора, пред чашата с ракия или където там, пак да си е супер сам. може да е сред тълпа от хора и да е самотен. може да е на изоставен остров и да не е сам. Интернет не е виновен за самотата.

след деня на безопасния Интернет

детят бе тази година на 8-ми февруари, а на 10-ти организирахме в БТА Кръгла маса на тема социалните медии и децата. присъстваха доста деца от столични училища (6 и 7 клас) и към написаното тук като официално обобщение мода да добавя още няколко лични наблюдения:

  • децата са онлайн вече от малки, ясно е;
  • около втори клас първите, най-отворените, обикновено с каки и батковци влизат в социалните мрежи (разбирай фб);
  • вече в 6-ти клас около 90% от тях са в социалните мрежи, които не са доброволно не искат да са, не че нямат възможност да са;
  • децата откровено признаха, че прекарват повече време пред телевизора, отколкото пред компютъра;
  • децата се чувстват достатъчно уверени онлайн и смятат, че знаят грозящите ги там опасности;
  • ако им се случи нещо кофти онлайн (и офлайн) споделят с приятели, а не с родителите, за да не попаднат в ситуация родителите нещо да не доразберат и да ги лишат от Интернет (или излизане) за известно време;
  • знаят, че не бива да качват хм снимки в нежелано оскъдно облекло или по бански, да дават името си на непознат и подобни, въпреки това понякога го правят;
  • повечето деца не искат да са приятели с родителите си в социалните мрежи, за да не могат родителите им да гледат какво правят, вероятно, искат автономност; поне 30% от децата казват, че родителите им нямат профил във фб;
  • повечето деца считат, че не трябва родителите им да знаят паролите им, въпрос на чест и достойнство;
  • повечето деца не мислят, че прекаляват със стоенето пред компютъра и предпочитат срещите f2f и навън, отколкото онлайн;
  • повечето деца от 6 клас вече са били онлайн през мобилен (мобилния си) телефон.

като цяло – оптимистично. кампанията Сърфирам безопасно продължава.

в деня на безопасния интернет 2011

logo

днес за поредна година бе отбелязан световният ден за безопасен Интернет. чест прази на Глобул, че бяха (почти) единствените от по-големите, които говориха по темата. в роден контекст прочитът за пред медиите е основно което ще им се хареса – страшните истории

ние в Az-deteto.bg продължаваме за поредна година кампанията Сърфирам безопасно в по-позитивен тон, наблягайки върху превенцията и правилата за безопасно пребиваване на децата ни онлайн

обикаляме училищата, срещаме се с деца от подготвителна до към 7-ми клас и си говорим. децата малките са вече онлайн на 100% за София. за по-големите е ясно. за социални мрежи започват да чуват и да влизат по 1-2 от клас в около 2-ри клас, а в 7-ми вече 95% са там. чувстват се комфортно като цяло онлайн, знаят основните правила, друг въпрос е доколко ги спазват.

в четвъртък от 10 в БТА ще имаме кръгла маса и дискусии с ученици, медии, представители на бизнеса и институциите по темата, ако е важна и за теб – заповядай!

писах по темата още:

безопасен Интернет за нашите деца от 2008

в деня на безопасния Интернет от 2009

детско порно, насилия и Безопасен Интернет

снимки, бебета, Интернет

81% от бебетата в Чехия имат своя ултразвукова снимка качена онлайн преди своето раждане. wow! wow!!!

а колко от нас качваме „на корем“ снимки на децата си из фейсбуци, от бебета, постоянно … а после искаме децата ни да не качват свои снимки и говорим за safe internet и e-privacy

сложно е. но ако променяме нещо трябва май да започнем от нас си.