странна колекция имена, не мислите ли

при цялото ми уважение

ама наистина

Овчаров
Петканов
Свинаров
сигурно има и други … ?
а също предполагам, че историята познава и други подобни колекции, не само родни, любопитно как се подреждат нещата в живота

събота с птицата с пружина на Мураками

мързелива събота, на сянка, в почивка (споко Гори, основно действам по нашата задача) – вишната пред прозореца е със супер натежали от плод клони, красиви в червено-зелено, някакво птиче цвърчи, спокойствие – сюрреалистично и същевременно натуралистично, ексхибиционично и други такива завъртяни думи, накратко прекрасно време за мен с новия роман на български на Харуки Мураками – Хроника на птицата с пружина

реализъм с мистика, задължително – котка, размишления и мъдрости, японски и европейски привкус … знам, че който е чел другите му неща няма нужда от агитация – за останалите – полюбопитствайте

p.s. преводът е добър, за което – браво, все по-рядко се среща; затова пък корицата поне за мен е почти ужасна и ако не познавах автора само тя не би ме накарала да купя книгата по никакъв начин

пазете картите си от банкоматите на ОББ

изчаках да ми спадне яда и пиша, защото не мога да подмина

исках да изтегля пари от банкомат на ОББ на Раковски 108, на ъгъла с Гурко; преди мен възрастна жена с шапка изтегли и нещо пуфтеше, но си взе жената парите и си тръгна; след нея – слагам си картата и гледам – бам на екранчето някакъв досовски екран с цифри и знаци … (тук си псувам на ум) и картата в банкомата и аз пред него и нищо … след минута чакане влизам в офиса на ОББ, към който е банкомата и моля за съдействие; след още една минута излиза дама гледа и ми казва – ама защо си пъхнахте картата в банкомата (разбираш ли, сякаш те, банкоматите не са за именно това да си пъхнеш картата и да вземеш пари), ама с един тон, все едно съм кацнала от Марс и не знам какво е банкомат, какво – карта, какво – пари!; и се прибра вътре и нищо … започвам да звъня на телефона, посочен на едно листче – той се оказва общ за цялото клиентско обслужване и автомат започва да говори „натиснете 1 за … 2 за …“ и няма указание за глътната от банкомат карта какво да направиш … после ти иска да си въведеш ЕГН-то?!; от всичко това ми кипва и влизам в офиса да се разправям – те ми наскачат; добре че се появи управителя, запазил самообладание, но явно притеснен; нямаха идея точно как да действат, рестартираха банкомата ен пъти; междувременно звъня нагоре-надолу – оказва се, че на сайта на Пощенска няма телефон, на който да звъннеш при подобна ситуация (тук и те отнасят една псувня на ум); ужас … след около 20 минути суетене успяват да ми извадят картата и ми я връщат срещу представяне на лична карта; въпросната дама въобще не ми се извини, за разлика от шефа й, който направи необходимото; банкоматът бе изключен, но хора, ако минавате и ви трябва – не ползвайте въпросния банкомат – слънчасал е, а и след няколкото обаждания се убедих – не ползвайте въобще банкомати на ОББ 🙁

равносметка:
20 минути нерви
НЕ свършена работа
разочарование

да не му се налага на човек да тегли пари (в тези жеги)
и да не ви се случва  подобна история!

малки елементи, с които Държавата насърчава сивата икономика

знам, че има и много други, но това дребното все ме гложди – отчитането на дребни разходи, които всеки от нас неизбежно ежедневно прави е на практика невъзможно; резултат – яко стимулиране на конкретни фирми, които са често еднодневки или на сянка; иде реч за талоните за паркиране – седмично се налага да харча поне 10-15 лв за паркиране, по разни места, на които ходя служебно, т.е. свързано с работата ми; това са пари, които отиват някъде, а няма как да отчетем – за фирмата, която обслужва въпросния паркинг – като приход, за Държавата като данък от нея, за мен – като разход; е, това ме дразни! всички знаем как се паркира в София – на магия, трудно, невъзможно; паяците са наш чест гост – суми от 32 нагоре; паркинг – основните са по 2, 3, 4 на час; често са препълнени; рядко издават бележка, камо ли фактура; обикновено за паркинг се води празно място с опънато въженце отпред или ограда, понякога с бариера; чичко, по-често пенсионер, който записва номерата, понаглежда колите и взима парите

същото важи и за талоните за паркиране – познай как се отчитат за разход – никак; познай колко често оставяме стотинките на човека и той дори не поставя бележка, че сме платили; и т.н. и т.н.

темата ми е болна не от днес; не за мен и фирмата – е, какво толкова, очевидно трябва да ги давам тези пари безотчетни; ама най-губеща в случая е Държавата; освен ако нейните хора не са замесени в схемата, както най-вероятно се случва …

е, надявам се Европа, туй-онуй – скоро да се оправят нещата, а?!

не 3, а цели 6-7 в едно

днес бе шарен и готин ден, но съм насъбрала няколко теми, та ги подхващам:

имахме много готина пресконференция за старта на Pro.bgmaps.com – услуга на Bgmaps, които преди години стартираха пак с наша пресконференция 🙂 направихме я в Онда кафето в Mall-а на Стамболийски – прекрасно кафе, приятелско обслужване – екстра!
* * *

следобяд изпитвах студентите си; няколко детайла – втори корпус на НБУ е освежен (не скоро, но сега го виждам) много добре като интериорен дизайн – от стара соц сграда са успели да внесат младежки дух – браво на който го е правил; за други изпити по коридорите стояха и пъшкаха студенти, четяха, суетяха се; моите за около 2 часа бяха готови – забавлявах се, извадила съм си и бисери, но ще ги оставя за друг път

* * *

както вече и други писаха – вчера имаше странно представяне на корпоративните услуги на Гугъл – странно, защото като чуеш Гугъл си представяш високо ниво, иновативност, напредничево мислене, а партньорите им и за Гърция и за България, поне според мен са твърде консервативни (казано меко, за да не се обиди някой); когато си голям и очакванията към теб са да си голям и да действаш като такъв

* * *

в контекста на последното по-горе тъкмо щях да пиша, че преди и след МИ Форума на Капитал нямаше никаква мейл комуникация и бам – вчера няколко мейла, еднакви – не разбрах защо получих няколко; при това бяха странни – целият текст в бодито бе линк … айде това да беше някой друг (всеки друг от конкурентите им) … пак – не очаквам друго от големите, освен да действат както им приляга, а някакви неща правят, дето хич не и прилягат
* * *

както вече и други писаха, а и аз по-рано май – има един голям роден спамер – фотографът Димитър Сотиров. Мине не мине и г-н Сотиров спамва целокупния български народ де що мейли има с писмата си; отново получих цяла серия.

Начало: „Ако не досаждам и проявите интерес,
моля, разгледайте страницата ми в интернет.

досаждате, г-н Сотиров, много досаждате! моля, престанете!

* * *

Виктор ми изпрати подсказка как да използвам под Firefox-а си спел чек – ще го пробвам, обещавам!

* * *

пуснахме бетата (ама много бета) на Кафенето 🙂 – коментарите са добре дошли

* * *

другото, за което искам да пиша е как държавата насърчава сивата икономика, но ще го отделя в самостоятелна тема 🙂

уикенд на нещата, които не стават по план

вчера решихме да ходим на басейн цялата четири членна фамилия – тръгнахме в 10 и около 16 благополучно пристигнахме в басейна на бул. България, в клиника Св. София, но за това – след малко; защо пътувахме толкова дълго – защото ходихме до Правец, но се оказа, че там басейн това лято няма да има и защото на магистралата беше станала катастрофа, която ни накара барабар с доста други да се измъкваме екстремно бавно около 2 часа от там

да кажа, че треньорът в басейна в клиниката бе любезен, но нервен, особено не хареса, че сме с деца; през цялото време мънкаше защо сме отишли, след като на входа си бяхме платили по 5 лв. и никой не каза, че с децата не можем да влезем

* * *

днес също денят започна не както трябва; имахме в 11 среща с Гори да работим по книгата и тъй като любимото за този сезон неделно място за мен е дворът на Мотто – уговорихме се да се видим там на круши в порто; за жалост от една страна в менюто крушите в порто се сервират вече само с палачинка, а от друга – и там нещо бяха кисели момчетата, ама нетипично кисели – нямало къде да си вържа компютъра в ток, да седна там, а не тук, с пъшкане ми донесоха менюто, пък кухнята не работела, пък чистели градината, лелее – накрая като дойде Гори се изнесохме – много са свалили гарда Мотто, за жалост; е, поработихме по книгата съвсем наблизо, пък
и хапнахме добре сладолед и кафе в Jimmy’s на Кристал 🙂

* * *

вече знам, а този уикенд бе поредното доказателство, че животът не е такъв, какъвто го планираш; трябва да го приемеш, той си има свой ход, своя логика, нещата се случват и това е – тук ми се ще да сложа цитат за лабиринта / живота – от книгата на Пелевин за шлема, която довършвам, но остана в колата, ще го добавя утре може би 🙂

трябва да засадя дърво

тези дни имам много и различни задачи, почти не съм онлайн и ето – не съм и писала

основно тези дни водя лекции – на няколко фронта
да преподаваш е забавно, дава ми нови идеи, интересно ми е да общувам с хората и да виждам тяхната гледна точка, понякога това ме провокира
но същевременно да преподавам е много изтощително занимание – след цял ден се чувствам изцедена до дупка
добрата новина е че чак цял ден да водя лекции ми се случва само няколко пъти в годината, иначе по 2-3 часа бива 🙂

* * *

та за дървото – на Горичка са сложили калкулаторче и си сметнах набързо вредните емисии, които изхвърлям с колата си – оказа се, че трябва годишно да садя по 1 дърво – май до сега го правя, но смятам да удвоя, поне – да има и за някой, който няма и да знае, че трябва да се справя с мръсотията, която оставя след себе си

* * *

хората са много интересни създания; животът е като сранна симулация; ходих на SecondLife; чета Пелевин с Шлемът на ужаса (до момента не считам, че е най-великата му книга); до нас има строеж и пред него днес инсталираха фургон и се настаниха да живеят група хора – без ток, без вода и без тоалетна, а е лято …; по MEZZO уцелихме нещо фантастично 30-тина минути тази вечер;

абсурдите се роят всеки ден, хубаво е, че има и затишия и понякога свежи хора, които връщат надеждата; иначе днес с Томи четохме в една детска енциклопедия, че Вселената се разширява и си припомних успокоително за ентропията (ако изровя сега и онова стихче … ) и няма защо да се чудя, защо главата ми кипи от идеи (може би хаос) – светът е устроен така, не съм аз виновна;
* * *

покрай търсенето на нов офис попаднах и общувах със семейство цигани (сами се наричат така) – музикатни; къщата им – чистота невероятна, подредена с повече вкус от много други, уютна и с капка носталгия; на масата – тромпет и саксофон; човекът е възрастен (не много), пие кафе, пуши, примлясква сладко, излъчва спокойствие и достолепност; разказва как взел булята, когато тя била само на 13, родила им дъщеря, която пък им родила внучка; дъщерята починала при катастрофа, внучката живее в Кипър, богати хора я взели за снаха; човекът сладко присръбва кафе, примлясква и продължава сладкодумно да говори; болен е от диабет, а му се живее; мечтае да си купи джипка и да си я паркира в двора; иска да си достегне къщата, обича си я, обича си и булята, взета преди толкова години.

за успелите хора и успеха

защото се възхищавам на Лидия и защото не съм писала отдавна – поемам хвърлената ръкавица и разказвам за успеха – моите разхвърляни мисли за него в този ден и час

не мисля, че за успеха има мерило, както и за щастието (точно днес взимах интервюта на моите студенти за нашия документален филм за щастливото детство) – какво е да си успял – задавали са ми няколко пъти въпроса в интервюта, мислила съм – не знам, мисля, че съм успяла, когато видя усмивка на лицата на децата си, макар че не това е, което искаш да чуеш

за един приятел да си успял беше да има снимката ти на корицата на Егоист, за друг успехът е да има хубава кола, още по-хубава жена (или в обратен ред) и достатъчно пари да се напива със скъпо питие всяка вечер

не мисля, че успех е да имаш пари, нито пък да си много популярен
като че за мен успех е когато моите родители имат повод да се гордеят с мен
за да успееш със сигурност трябва да искаш да успееш

Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?
Класически отговор: 99% труд + 1% късмет; много бачкане, денонощно, винаги, навсякъде, по всяко време; няма почивка, няма работно време, последователност и време и работа, работа – това е 99%; и късмета да срещна готини и точни хора, които да харесат мен, идеите ми или да ми повярват, да ме подкрепят – това е също важният 1%.

Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.
Много са. На първо място аз съм си пречка, моите страхове (всеки го е страх, няма човек да не го е страх – от неуспеха, от несигурното утре – ще се справя ли, ще се справя ли и този път, не ми стигнат ли силите. Много хора по пътя, всеки ден, постоянно се опитват да ми кажат – не, това не става така, това няма да стане, това не е възможно, защо го правиш, не го прави.
не мисля, че успелите хора са мошенници, далавераджии – познавам много успели хора, които са честни, бачкат до дупка, испяват да напипат пулса на времето, ниша, късмет или както и да го кажем

познавам и много неуспели хора, но това като че ли идва от тяхната житейска философия; тръгваш с идеята, че няма да успееш и естествено – не успяваш

трябва да знаеш на къде вървиш, за да стигнеш до там – трябва да знаеш, че ще успееш, да правиш всичко, за да успееш и ще успееш

толкова за сега, че си купих на Пелевин Шлемът на ужаса и ме чака

10 причини уеб сайтът ти да получи награда

тъй като вече няма да има БГ Сайт (конкурс, който правих от 1999 г. насам) и БУА най-вероятно няма да се организира да има свое някакво уеб събитие тази година, стана ми забавно да видя този спам в една от пощите си:

Ten reasons why you should enter your website into the 2007 WebAwards

10) If you wait until after the May 31st deadline (next week), you’ll have to pay a late fee.

9) Your mom would be proud of you.

8) You will receive important benchmark data for your entire industry and where your site ranks in each of the seven judging criteria.

7) Think of the PR opportunities – industry publications, blogs, websites, by-lined articles, podcasts, press releases, interviews – the sky is the limit.

6) A best of industry plaque containing your award winning site will look great in your office.

5) The WebAward logo on your site is like receiving the „Good Housekeeping Seal of Approval“ for Web development.

4) Your clients and customers will be impressed at your industry recognition and so will your potential clients.

3) A link to webaward.org will help your site’s search engine rankings because you will be linked to an 11-year old .org authoritative site with a high Google PageRank.

2) A Best of Industry award means you’re the best and you can prove it!

1) If you don’t win, we won’t tell anyone – and you still get the feedback.

първи и втори юни

вчера внесохме Петицията в парламента – имаше и други „детски“ инициативи в и около него, маратон детски и много подобни неща (целия свят се бе юрнал да вади ползи от деня на детето), въпреки всичко нашето мина добре, макар че очаквахме повече от 3 телевизии, нямаше нито една от големите – защо им е да снимат за децата в домове … но имахме много хора, съпричастни хора, а гладинката изглеждаше симпатино с 3000 развяни от вятъра рисунки на детски ръчички, които махаха 🙂

оказа се че г-на, който прие Петицията – Спасов, председател на комисията по младежта и спорта (как звучи само – младеж и спорт, както бате Енчо казва, що спорт, аз спорт не обичам, защо не е младежта и изкуствата, например, но както и да е) НЕ беше прочел исканията ни предварително, но държеше да се снима с деца от дом и медиите именно така да го представят; за жалост не си беше направил труда и да вземе някакви справки, та каза, че защото те са приели закона за приемните семейства преди няколко месеца сигурно затова сега имало към 2000 деца по-малко деца в домове – смешки!

* * *

днес, на втори юни бе детския ни празник за 5 години Az-deteto.com зад Сити Център София и мина много добре – Борето Карадимчев написа песен Аз детето, всечки я запяха с Пим Пам, забавляваха се децата (към 150-160 дойдоха), торти, балони – супер!

в 12 без няколко клоунът Дечко предупреди децата да отидат до родителите си и в като завиха сирените всички стояхме две минути прави, в мълчание
едно дете зад мен тихо пита майка си „защо трябва да стоим така“, а майката „защото ако се движим ще изразим неуважение“

* * *

ако мога да обединя първи и втори – накрая едно голямо нищо – след целия объркан май с работни и почивни и всякакви сряда за петък и т.н. днешният ден трябваше да е празник, а не 1-ви май; а то, вместо това – оставки, кумиха се, правиха, та до днес; ясно беше, че ще има тези оставки, може би ако ги бяха направили преди изборите щеше да е по-лесно, а?! излагация