Визия за София и 24 дългосрочни цели за развитието на града

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

От бъдещия кмет на София искам да има визия за София. Защото най-вече градът ни страда от това, че повечето от управниците му нямат визия, като цяло и в частност визия за този град като град, като столица, като Европейска столица, като град за своите хора. Липсата на визия води до това много от живеещите тук да не си припознават мястото като свое и да не го обичат. Липсата на любов винаги е фатална. И за човека. И за града. И за планетата.

Радвам се, че има екип, който да поработи по бъдещето на този наш град и в навечерието на изборите са изработили план с 24 основни цели за развитието му – Визия за София. Тези дни те представиха тези цели и защото ми се струва важно да знаем, че това се случва, да го осмислим и да обговорим – публикувам тук.

“София 2050 е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето, за да създава и поддържа разнообразни възможности за развитие и високо качество на живот.” – под тази визия, представена за първи път на форума, се обединяват всички дългосрочни цели, които представляват основата на документа и които бяха определени след много анализи, изследвания и консултации с експерти, бизнес, администрация и граждани.

Разгледах публикуваните до момента неща и се радвам, че се прави опит да се мисли в много и различни перспективи:

  • качествена градска среда – естествено
  • мултифункционален град – мда
  • компактен и концентриран град – малко мъгляво
  • високопродуктивна икономика – сложно
  • център за иновации – няма нужда да се чака
  • устойчив и иновативен туризъм – хм, добре
  • кръгова икономика – да!
  • устойчив ресурсен и енергиен баланс – супер
  • чиста среда – 2050 е късно
  • адаптивен град – да
  • жива среда – 2050 е късно
  • активно придвижване – 2050 е късно
  • глобална и регионална свързаност – ок
  • популярен масов транспорт – 2050 е късно
  • мобилността като услуга – добре
  • развит културен център – брей
  • автентичен и много пластов град – това си е сега така, но да се запази
  • позитивен имидж – хм, любопитно
  • сближаване и общност – ключово
  • образование, насочено към бъдещето – това бъдеще е сега …
  • здравословен живот и здрави хора – това следва да е днес, иначе може да няма за кого да се прави
  • общината е стратег – това ми се иска да видя как е
  • автоматизиран административен процес – очакваме, дано не е чак 2050
  • децентрализирано и демократично управление – много хубаво

Хайде да видим който и да дойде за кмет да привиди тези цели за свои и да започне да работи активно по тях. От нас зависи да го изискаме. Ако успеем да не си изберем популист ще е супер, защото може би ще има реална възможност за промяна.

#ДА16 за Елена на изборите на 26 март

Elena_Hadjigenova

Елена Хаджигенова е прекрасна майка на трима младежи с големи спортни постижения, но и активист за промяна, блогър, човек радеещ за по-смислено образование, шансове за всички деца, промяна, но истинска промяна в България. Смела е, защото се включи в надпреварата на тези избори като ДЕОС човек, в листите на Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС. Можете да я подкрепите с гласа си на 26 март – номер 16!

Ако имаш вълшебна пръчка какво би било първото, което би променила в България?

Образованието, спорта и грижата за всяко дете!
Категорично бих дала простор на знанията и науката, бих въвела свободен режим на регистриране на различни учебни форми, бих дала възможност на всяко дете и родител да могат да изберат за себе си начина, който ще им даде максимум знания, по най-добрият за тях начин.
Мечтая всяка сутрин в училище децата да влизат с усмивки и на края на деня родителите им да прегръщат едни щастливи и изпълнени с радост мънички хора, озарени от общуването с науките, но и имали щастлив ден, пълен със смях и игри.
Бих направила заниманията със спорт и изкуство една съществена част от деня на всяко дете, в която то да доказва себе си, да се изгражда като личност и да бъде изпълнено с мечти и цели, осмислящи пътят му напред.

Какво казваш на хората при срещите на улицата, в парка, за да ги убедиш да гласуват с #ДА16

Опитвам се да бъда честна с тях, избягвам обещанията на едро – споделям с тях проблемите, които смятам, че са общи и важни за всички ни и се опитвам да ги увлека в разговор, в който заедно да стигнем до решението, така както те смятат, че е редно.
Разказвам им за нас – за новите лица, в политиката, за хората които не сме и не искаме да се превърнем в типичните български политици, ставащи от една маса, за да седнат на следващата, преминаващи от партия в партия, само за да се задържат по-дълго на хранилката на властта и нехаещи и доста често нямащи идея какви са истинските проблеми на нормалните хора.
Разказвам им и им давам примери какви хора има сред нас – лекари, учители, преподаватели, програмисти, юристи, хора на изкуството, дипломати …
Споделям с тях надеждата си, че можем да променим живота в България така, че да стане по-добър за всички ни. Улиците ни да са по-чисти, сградите по-цветни, децата по-усмихнати, самите ние вярващи, че от нас зависи живота ни, щастливи, уверени в себе си, със самочувствие, родителите ни уважавани и спокойни.

Защо, според теб, е нужно да се започне реформа, истинска, в образованието?

В момента образованието ни е буквално обезкървено, апатични деца се опитват да вникнат в безумно структуриран учебен материал, през който препускат обезверени и често немотивирани от нищо учители.
Бих искала българските деца да бъдат в челните редици, където им е мястото. Бих искала да бъдат учени да мислят, да търсят и намират сами нужната им информация, да могат да я анализират и да извличат от нея това, което им е нужно. Да изказват своето мнение, да се научат да се обосновават, да се изразяват и да показват максималното на което са способни. Да се научат да спорят, да излагат тези и антитези. Да защитават позициите си, да бъдат новатори, да бъдат творци, да бъдат оригинални.
Надарените деца трябва да получават възможности да надграждат талантите си, да имат възможности да се борят за международни признания, да бъдат подкрепяни от държавата.
Да им се осигуряват условия за максимално добра подготовка.
Следващата група, която е изключително важна са децата със СОП/специални образователни потребности/, за които също смятам, че е необходимо да се положи специална грижа. Трябва да бъдат създадени условия за максимална интеграция на тези деца сред връстниците им. Във всяко училище да има осигурени педагози, и специалисти, които да указват нужната подкрепа на всяко дете според нуждите му, докато то започне да се изравнява със съучениците си.

Важен елемент виждам и в превръщане на училищата в истински средища на науката с академична атмосфера и дух, иднивидуален подход към всяко дете, работа с децата по групи и поединично, за да бъде постигнато това ниво на уважение и дисциплина, които да гарантират приятното и полезно пребиваване на децата в училищата.
Наред с учебният материал децата да имат свободни занимания с изкуства, в групи по различни интереси, да се учат и на отборна работа, но и да имат шанс да се развиват като индивидуалности и да се изграждат като човеци.
Да се дава шанс на децата да бъдат деца – да проявяват благотворителност, да творят, да усмихват и да бъдат усмихвани.
Всичко това е възможно, нужна е много воля и много работа, но смятам, че има хора, които да поведат тази нелека битка, просто дано бъдат видяни, чути и дано им се гласува доверие.

Другата важна задача е приобщаването и интегрирането на всяко дете, независимо от неговият произход, социален статус на родителите му, раса, религиозна принадлежност.
Най-сигурният начин децата да не бъдат на улицата и буквално и преносно е да бъдат ангажирани и мотивирани да са в училище, в спортните зали, в музикалните салони, в ателиетата, в театралните кръжоци, в школите по математика или по програмиране …

Какво научи от тази кампания? За каква България мечтаеш?
Научих, че хората са много обезверени … невярващи на никого и в нищо.
На хората вече много им е омръзнало от безкрайното и безсмислено противопоставяне едни на други.
Хората са уплашени за себе си, за децата си, за близките си.
Хората в прав текст ми казваха – „Всички политици сте еднакви и се сещате за народа само като идват избори!“ …. опитвах се да им обясня, че ние не сме точно такива политици … но думите им докосваха … боляха, режеха с нож … защото бяха искрени и верни!

Научих макар и по трудният начин, че ако си решил да декларираш, че имаш смелост да опиташ да промениш нещо и да работиш за това всички да станем по-добре, трябва да си готов да си понесеш последиците!
Трябва да си готов да преглътнеш тежките думи и обиди по свой и този на съидейниците ти адрес, трябва да си готов да жертваш от времето си, трябва да си готов да понесеш упреци и незаслужена критика, та дори и откровена злоба.
Ако успееш, може и да стигнеш до своята борба, ако се предадеш и оставиш да те смачкат, то губят всички … дори и тези, които сега са готови да хвърлят камък върху теб или пък да сипят зад гърба ти ехидни забележки или откровени подикравки.
Научих, че малцина имат смелостта отрито да застанат с имената си, с опита и знанията си и че те са достойни за уважение.

За каква България мечтаеш?

Мечтая за НАШАТА БЪЛГАРИЯ – мечтая за една държава, в която всеки е уважаван, ценен и зачитан независимо от произхода, вярата, расата и етноса си.
Държава, в която човешките права и човешкото достойнство са на първо място.
Мечтая за държава, в която закона е над всички и над всичко и важи с еднаква сила за всички от президента и министър председателя до жителя на последното селце или паланка, от мениджъра на голяма международна компания, до последният служител, от богатия, до бедния, от известния до скромния.

Мечтая за държава, в която всички да можем да развиваме способностите си и да живеем щастливи – да има условия за развитие на бизнеса, да има условия за развитие на науката, да се радваме на изкуството и на спортните постижения на сънародниците си и на чужди гости.

Мечтая българското дете да бъде отглеждано с любов и уважение и да бъде превърнато в човек – ЧОВЕК с достойнство, със свое мнение, със знания и умения, със емпатия и нормално човешко зачитане на правата на всеки друг.

Мечтая родителите ни да се радват на достойни и спокойни старини, на уважение, на зачитане и грижа, които са заслужили и за които са работили години наред.

Мечтая най-накрая да се сетим колко велик народ сме и да застанем рамо до рамо, за да изградим наново и да възродим от пепелта прекрасната ни родина.

Подкрепете Елена с гласа си на 26 март – номер 16 в бюлетината – Коалиция Да България – Зелените, ДЕОС, за 24-ти МИР преференция 14! Само заедно ще успеем да направим промяната!

#ДА16 за Кати във Варна на изборите на 26 март

Billboard_Katiusha_Tuneva_4x3m

Кати Тунева е от тези смели и силни жени, които съм супер щастлива да познавам и да са в моя приятелски кръг! Кати обича децата, България и е оптимист! Тя е нашия ДЕОС човек в листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Какво най-много обичаш от България?
Сигурно няма да е изненада, че обичам най- много киселото мляко, защото единият ми дядо беше овчар. Плътното, овче кисело мляко със захар и ягоди от градината. Обичам и българското вино. Сомелиер съм и е изумително на тази малка площ/говоря за територията на България/ колко сортове грозде растат. Обичам и Родопите, Сакар, Дунав, Марица. Малко е като от учебник, но е истина. В Средна гора например, има села, в които освен, че времето си е тръгнало е и „замръзнало“.

Вярваш ли в хората и в силата на отделния човек да променя света?
Безусловно! Всеки е роден с мисия на този свят и е добре да я „употребява“ правилно.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за спокойна България. За България, в която децата ще се разхождат, без да ги мислим. За България, в която всяко дете ще знае, че не е само, през каквото и да преминава. Нагледах се на „изгубени деца“ и на инфантилни възрастни. Искам България да е рай за децата. Да има кой да ги учи как да живеят с и в природата, как да ценят и разпознават растенията, билките, доброто. Да знаят, че не е срамно да помагаш и да си човечен.Мечтая за България с уверени, открити и усмихнати деца.

Пожеланието ти към хората, които ще излязат да гласуват на 26-ти март?
Гласувайте! Рефренът „нищо не зависи от нас“ е грешен.

Кати Тунева е част от листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

#ДА16 за Емо Георгиев на изборите на 26 март

Billboard_Emil_4x3m_02

Емо А. Георгиев освен адвокат, отскоро преподавател, граждански активист, баща, човек действащ за промяната в България вече години наред, сред основателите и силните двигатели на ДЕОС е и мой приятел и няма как да не го подкрепя и дори да ви поговоря малко за Емо, за това, че всеки може да го подкрепи, като гласува с номер 16 на 26 март, а за живеещите в 24-ти МИР в София – Емо е с преференция 2. Ето малък разговор по темата избори:

Какво казваш на хората на улицата – всеки ден си сред тях, за да агитираш да гласуват за теб в 24-ти МИР с 16 / 2?

Представям на първо място себе си като кандидат. Емил Георгиев, на 43, адвокат, баща на едно дете, собственик на куче, скиор, но най-вече гражданин с активна позиция. Разказвам за конкретните мерки, които в коалиция „Да, България!“ ще предложим за постигане на целите си. В края на всеки разговор хората се съгласяват, че макар да не се яде и пие, правосъдието решава съдби – моята тяхната, на всички нас. И че ни трябва добро правосъдие, ако искаме престъпниците да бъдат в затвора, където всъщност им е мястото.

Мястото на предприемачеството в икономиката и развитието на страната, според теб?

Предприемачеството и добре работещият бизнес са най-добрата социална политика. Защото създават работни места, добавена стойност и са гарант за икономическото ни благополучие. Но за да работи добре, бизнесът се нуждае от прости и ясни за следване и изпълнение правила. Реформираното правосъдие отново е в основата на всичко, защото то създава доверие както у предприемачите, така и у служителите, че трудът им няма да бъде откраднат или другояче да отиде нахалост. Личната ми кауза в тази връзка е повече иновативност, която да създаде конкурентни предимства за нашите предприемачи. Като народен представител ще работя за по-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, по-прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в България.

Какво си пожелаваш, на себе си, на ДЕОС, на Коалиция Да България и на следващия Парламент?

Вярвам, че коалицията ще получи доверието на хората, така че да бъде представена в следващото Народно събрание. Ще дам всичко от себе си там да има представители и на ДЕОС, в мое лице, както и на другите ни кандидати. Знам, че като народни представители ще развалим досегашния удобен рахатлък на депутатите на статуквото и ще поставим началото на важни за страната и обществото ни реформи.

Можете да подкрепите Емо с гласа си на 26 март 2017 като гласувате в 24 МИР с преференция 2 под номер 16 Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС! Ако сте от друг МИР – заложете на #ДА16 – номер 16 в бюлетината!

Момчил Якимов: Смелост за Младост

934731_224904187863535_690921192334095826_n

Момчил Якимов ще е ДЕОС кандидат за кмет в Младост, София на кметските избори, които ще се проведат на 6 ноември, заедно с останалите. Защото много харесвам и вярвам в Момчил, реших че е добра идея да си поговорим с него за смелостта му да се кандидатира за кмет на Младост. Също ми се искаше и май се получи – да видим Момчил като човек, отвъд костюма, професията, обществените дейности.
Ако искате да го подкрепите – бюлетина 23 – Момчил Якимов, ДЕОС.

Кой е Момчил, отвъд костюма, работата и ДЕОС?

Роден съм и съм израснал в София. След гимназията станах част от първата вълна младежи, които търсеха да продължат образованието си в чужбина. В ранните ’90 беше малко по-сложно – имаше визи, парични гаранции, не се признаваха дипломите ни. Заминах първо за Австрия, където сме се разминали с Емо А. Георгиев (днешният председател на ДЕОС), както се оказа по-късно. В крайна сметка се установих в Щутгарт и там завърших образованието си на строителен инженер. Спукването на имотния балон в източните германски провинции съвпадна по време със строителния бум в България и тогава видях смисъл да се прибера в България, за което не съжалявам.

Какво обичаш да правиш в неделя, например?

В неделния ден опитвам да запазя повече време за интелектуални занимания. Имам среда от приятели с различни професии, обичам да се събирам с тях поне за малко и заедно да търсим допира в науките. Не съм ти разказвал, но аз също съм задочен докторант, правя експерименти, получават се интересни резултати. Напоследък научната ми работа е най-потърпевшата от обществените ми ангажименти.

Младост е Твоят квартал, защото …?

Защото искам заедно да покажем, че дори да не може всичко хубаво да се случи на мига, то видимо сме хванали вярната посока, наясно сме какво вършим и къде искаме да стигнем. И тогава ще има разбиране за временните неудобства и лишения. Така виждам нещата както за „Младост“, така и за София, така и за България. Иначе аз съм израсъл и живея в момента в „Лозенец“ – друг софийски квартал, станал много по-отдавна прословут със същите проблеми, каквито има и „Младост“ в момента. Затова знам от опит, че половинчатите мерки са губене на време.

Какви са твоите съседи?

(усмихва се) Вече седма година ме преизбират в домсъвета на кооперацията. Заедно правим много неща по естетизацията на околоблоковото пространство. Подсещаш ме да се поровя в личния си архив и да споделя малко снимки „преди и сега“. Но най-хубавото е, че добрият пример се оказва заразителен и виждаме все повече блокове около нас да предприемат нещо с лична инициатива.

Само много пари ли са нужни, за да изглежда един квартал, един град по-добре, според теб? Ако не – какво още?

На първо място е нужна критична маса от граждани с достатъчно високи критерии за „уреден град“. На второ място – те да успеят да излъчат свое адекватно представителство във властта. Парите слагам на трето място и те са по-скоро следствие. Знаеш, в ДЕОС сме на мнение, че България е бедна от пилеене, популизъм и корупция, но не и заради липса на ресурси.

Как хората могат да живеят заедно по-добре – във входа, блока, квартала, града?

Понеже основната тема на моята кампания е регулацията на паркирането, не прикривам например своето възмущение от това, че общината толерира ползването на автомобил в града да става по законите на джунглата. Това години наред насажда омраза и лични вражди между съседи и съседи, местни и приходящи, шофьори и пешеходци, шофьори и велосипедисти. Потрошените тротоари ще ги ремонтираме, изровените градинки ще ги залесим наново, но изляната омразата и изхабените нерви няма как да ги съберем обратно.

Как разказваш на детето си за ДЕОС и участието ти в кметските избори?

Засега ДЕОС губи конкуренцията за вниманието му в полза на таблета.

Какво си пожелаваш?

До 6 ноември най-голямото ми желание ще бъде, аз и ДЕОС да се представим подобава на изборите в „Младост“ и да опровергаем скептиците, които смятат, че нашите намерения (ред в паркирането, чист въздух) не вълнуват обикновения гражданин, защото са изпреварили времето си с 20 или 30 години, докато се сменят поколенията.

Дадох своя глас за Вас.

 

„Тези избори трябваше да се наричат „Мистерията на българските гласове““
Милен Баятев

„Всъщност изборите се случват така през последните 26 години“
Магдалина Генова

„Тия бюлетини или имат крачка, или се родеят с Шрьодингер…“
Анди Стойчев

 

Защо младите не гласуват? Или хайде стига митове!

banski

В последните месеци се срещам с много хора и говорим за избори, за хората и мястото им в политиката, конкретно за изборите на 25-ти октомври.

И се убедих, че клишетата и митовете, набивани с десетилетия в главите на хората, са наистина само митове.

Мит: Младите не гласуват.
Да, ама не! Не е вярно! Младите, част от тях, разбира се, се вълнуват от случващото се около тях и гласуват!

Мит: На хората им е писнало от политика.
Да, ама не! На част от хората им е писнало, обезверили са се. Но има и много хора, които знаят ролята си и гласуват, колкото и труден, понякога, да е изборът им.

Мит: Всички политици са маскари.
Да, ама не! Хората не са глупави. Част от хората мислят с главите си и евтината пропаганда при тях не работи.

Всичко това ме кара да вярвам в здравия разум на хората, в желанието им за промяна, в стремежа към добро.
Изборът е в наши ръце. Твои и мои.

Изборът ни е на 25-ти октомври 2015-та. Ако питате мен – В София с номер 35, Перник с номер 11, Хасково с номер 2!
За ДЕОС!

ДЕОС в първо лице: Николай. Или Николай Иванов за кмет на Батановци!

DEOS_Lista_FB_Batanovtci

Николай Иванов ме респектира с позитивното си и спокойно отношение към света, с желанието си да види Батановци, своя роден град – в по-добро състояние и не само да го види, а активно да работи промяната да се случи и там. Радвам се, че сме заедно с Ники в този път и той е нашият ДЕОС кандидат в Батановци! Поканете, ако познавате някой от там, да го подкрепи!

Изисква ли се смелост да се кандидатраш за кмет на Батановци?
И да и не, зависи от гледната точка, защото с част от кандидат-кметовете не може да се води диалог, поради техни пропуски в познанията дори на законите и „морето е до колене“.

Какво липсва на Батановци?
Много неща на битово ниво, а и малко на интелектуално, но и двете са достижими и преодолими.

А на България?
Гордост и самочувствие, че живота им в следващите 4 години не струва 50лв. и мълчанието и примиреността водят до убийство на българина.

На какво разчиташ на 25-ти октомври?
На здрав разум, но не съм сигурен, че ще го има.

Какво пожелаваш на хората?
Здраве и ако могат да се замислят, какво точно целят и какво ще постигнат с вота, който дават. Да се опитат да визуализират поне няколко от очакваните от тях неща, като ги свържат с човека ,за който са гласували и неговите възможности.