покана: Археологията зад кадър

УИКЕНД ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА УМНО ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА ДЕЦА

„ А Р Х Е О Л О Г И Я ТА ЗАД К А Д Ъ Р“

КАКВО?
„Археологията зад кадър“ е детска изложба – игра, която гостува на Националния исторически музей до 25 март. За два месеца в нея се включиха близо 1000 деца и родители. Сега изложбата предлага нови занимания за децата. И ги кани в специалните си тематични ателиета.

КОГА?
25.02.; 4.03 от 11.00 до 12.00 часа – Как и защо са измислени фигурките за успех и здраве, които днес наричаме мартенички? Носили ли са мартенички праисторическите хора?
Децата ще играят с: Вeра Керелезова – етнограф в НИМ, Ралица Чиличева – студент в НБУ а и Нели Тодорчева – уредник в НИМ

26.02, от 11.00 до 12.00 – Как са открити хиляди златни мъниста на възраст над 4000 години? А как да си направим наше съкровище от картон (златен, разбира сеJ)?
Децата ще изследват с: Мартин Христов – археолог в НИМ и откривател на съкровището и Ралица Чиличева

10.03.2012г и 11.03. 2012; 17.03. 2012 и 18.03.2012 от 11.00 до 12.00 – Защо някои животни оцеляват и стават по-силни, а други са измрели преди милион години? Какво е еволюцията и как можете да си я представите с помощта на самолети от хартия?
Децата ще проучват полета на самолетите с: Камелия Митева – биолог и създател на Био Игри

КЪДЕ?
В Национален исторически музей , ет. 3

ЗА КОГО?
За деца от 4 до 12 години и техните любопитни родители

ОТ КОГО?
„Археологията зад кадър“ е изложба – игра, разработена от Весела Герчева и Богдан Атанасов от Департамент Археология в Нов български университет с подкрепата на фондация „Америка за България“ и Министерство на образованието, младежта и науката.

KAK?
Участието в ателиетата е достъпно с входен билет за Национален исторически музей и изисква безплатна предварителна резервация, която можете да направите при Ралица Чиличева ( e-mail: losing_grip@abv.bg

Довлатов на български

1022946_0-500x500една от тъжните истини за България, според мен, е че интелигенцията й винаги е правила компромиси, сервилничила е на различни режими и политики и почти без изключения се е съобразявала със силните на деня. в доказателство – дългият списък агенти и от хората на изкуството и от всички области интелигенция … много тъжно.

да, България няма своя Довлатов, който в думи прости описва без емоции и излишни драми малкия човек в ролята на интелектуалец. и да, въпреки многото текстове за близкото ни минало – лишен от политиканстване, но с голата истина, погледната в очите текст нямаме.

а за онова време има още много неизговорени истини. и героите му са актуални и днес. малки хора ще има винаги. но винаги ще има и големи, които да ги опишат. Довлатов е сред тях.

още за книгата – тук

културната ни политика

след предния пост за книгите (с цифрите и фактите) и размислите за тях

ми се ще да обърнем внимание и на другите изкуства – всички, или почти всички са избутани в последна глуха

е, напоследък има раздвижване. киното живна, макар и доста да се комерсиализира и брутално да нахлуха продукт плейсмънти, за да се изплаща. музика и театър – държавата субсидира, макар и с малко, но има пари за всеки продаден билет, което пак доста ги комерсиализира (разговор по темата – тук)

останаха книгите. при бурните промени преди 20-тина години Държавата безшумно се освободи от книгоиздаването и заниманията с книги. предаде ги изцяло в частни ръце. няма лошо. на всичкото отгоре около 2000-та вместо да освободи всички книги от ДДС, тя добави ДДС и на учебниците. прекрасно. и за връх не отпуска никакви средства за закупуване на нови книги за библиотеките. съответно последните замират, разчитайки само на случайни дарения. това е геноцид.

ясно е, че нямаме културна политика. а и политиците ни от култура не се интересуват.

хляб и зрелища. а книгите, изкуствата – ярета ги пасли.

интересни цифри за родното книгоиздаване

извънредно любопитна среща днес с човек от бизнеса с книги. няколко цифри в аванс:

средно у нас се издават годишно 70 000 книги. продават се около 10% от тях.

така на човек на година се пада по 1 книга. средното за Европа е 6 книги на човек.

среден тираж, т.нар. добър тираж е 1000 книги. така книгите стават като бутикови издания, а книжарниците – бутици за книги.

в същото време бедна на ресурси и с тежко историческо наследство държава като нашата може да пробие само с интелект, с мисъл, с умни хора.

а хората в Столична библиотека, библиотекари са със заплата 350 лева. и само 4% от учителите четат редовно книги.

подробности, ама наистина интересни скоро в kafene.bg

изкуство и предприемачество

IMG_0426

да, изкуството и предприемачеството са две много еднакви и много различни неща, правилно отбеляза Светла в коментар към предния ми пост

основната голяма прилика е, че и за изкуство и за предприемачество трябва много страст и нещо отвътре да те тика да се занимаваш

и за двете трябва самоувереност, отдаденост, иновативност, различно мислене, излизане от шаблона

основната разлика е, че изкуството създава уникати, всяко произведение е за себе си и различно от всичко останало съществуващо въобще и създавано, докато предприемачеството се стреми към създаване на десетки, стотици, милиони еднакви неща

хората на изкуството по-скоро не искат, не обичат да продават произведенията си, защото ги обичат, докато предприемачите напротив, създават продуктите си именно с цел да ги продават, за да печелят

важно е да не забравяме, че и предприемачеството е изкуство

писах още за това, че предприемачеството е отговорност, предприемачество и предизвикателства

as simple as that: иновации от кламери

IMG_0517

проведохме интересна игра-експеримент с учениците от един умен 4-ти клас. в рамките на един час и отбори от по 2 до 4 души с налична една кутийка кламери, разпределена между всички – кой какво по-интересно приложение ще им измисли и какво ще изработи. ето резултатите, мега добри:

– ключодържател – явно най-близо до всички, четири броя
– фигурка на Майкъл Джордан (на снимката)
– дръжка за чанта
– закачалка за дрехи
– гривна
– обици
– пръстен
– различни елементи за украса
– шезлонг
– очила
– белезници
– шперц
– клечка за зъби
– просто нещо красиво
– просто кламери 🙂

изумително е как детското / човешкото въображение може да изпълни с нови смисли дори толкова семпло нещо като кламера

идеята бе да провокирам децата да мислят за бизнес. защото успешният бизнес е не този, който мултиплицира вече съществуващото. същината на предприемачеството е да открива нови значения, нови ниши и да ги запълва. е, от тези деца ще излязат добри предприемачи, сигурна съм

подари книга, спри ACTA

bookкато се замисля – библиотеките са основният извор на злото – от години разпространяват книги, не ги продават, но много хора ги четат. истинско нарушение и на авторското и на всички търговски права! пряко удрят по издателите. как е възможно?!

хора, много смислена акция – в знак на протест срещу безумието ACTA да дарим книги на библиотеките. книга в твоята лична библиотека ще я прочетеш ти, вероятно 1, 2, 3 приятели. книгата в библиотеката ще я прочетат десетки.

може да не взимаш книга от своята лична библиотека, отдели 10-12-15 лева – едно кафе, едно ходене на кино само и купи книгата, която си харесал най-много от четените напоследък. сложи й надпис – НЕ на ACTA и я остави в близката библиотека.

събота, 11, НДК

писах още: безумието ACTAвреме за книги, време за библиотеки, да върнем читателите в библиотеките

безумието ACTA

IMG_1718

това е скулптура на Аполон, от около 200-150 г преди новата ера. не, не се намира в Гърция, където правилно предполагаш, е създадена. намира се в British Museum в Лондон, Великобритания

истината е, че това е римско копие на въпросната скулптура, създадено около II-ри век от новата ера

опа, я виж, копия от снимка на тази скулптура са мултиплицирани върху тефтери, разделители на книги, тениски, чанти, линийки, гумички и какво ли още не и се продават в магазина на същия музей. когато излезеш от него, отсреща на уличката в друг магазин на половин цена се продават копия на горните копия, на копието на оригинала …

да, стана объркано, но такава е историята. нещо, създадено преди хилядолетия някъде, после копирано другаде, днес се намира на съвсем различно място и се копира до забрава. подобни копия могат да се открият във фокуса на фотоапаратите на милиони туристи и из музеите в САЩ и доста други европейски и всякакви други градове

варварство! кражба! авторство! авторски права! собственост! веднага да се опрости дълга на Гърция заради всички копия и права, които имат върху цялата Античност! ха-ха!

колкото и грубо да звучи, именно благодарение на кражбите, копията, споделянето днес имаме запазени основните стълбове на цивилизацията. нашата, човешката цивилизация, споделяна и разнасяна от континент на континент през вековете. днес – просто по-лесно мултиплицирана

какви ли щяхме да бъдем днес ти и аз, без изчетените тогава, издавани без покриване на авторски права в соц-а книги например от библиотека Галактика или без презаписваните с лошо качество на касети песни на Бийтълс?

предполагам ако ACTA влезе в сила около 95% от експонатите на въпросния British Museum следва незабавно да бъдат върнати на родните им места. да, виждам усмивката ти. невъзможно е. точно толкова абсурдно звучи и това да не може да се споделя което и да е друго произведение на изкуството. точно толкова абсурдно звучи заради авторски права да не може детето ти да рецитира любим стих, а ти да го заснемеш с камера и да го споделиш в блога си

безумието АСТА е един отчаян опит на старото да се защити. днешният ден има нужда от нов поглед към авторството. нов поглед към търговията с авторство. нов поглед към споделянето в най-мащабния му вариант, какъвто вече съществува и с или без АСТА ще продължи да го има

протестите са навсякъде. присъедини се и ти. събота 11 февруари 11 ч НДК

още важни гледни точки по АСТА при Светла Енчева, Енея, Нели Огнянова, Боян Юруков

писах още за handmade и авторски права,

Физика на тъгата.

fizika-na-tagataпризнавам, че изчаках да отмине шума покрай книгата

но истината е, че покрай подобна книга не може да отмине шума. вероятно няма да отмине дълго. вероятно няма да е преувеличено да кажа, че това е най-добрият български роман, който съм чела от години. в допълнение – корицата е много добра също

тъгата на миналото, преплетено в много пластове. от времето на Минотавъра та до днес. поднесено на малки порции. в много образи. в аз, който сме.

бях и момчето на панаира, и бащата при лудницата, и сина и дядото с писмото, и майката, изоставила детето в мелницата, и сестрата, която тича назад, за да го прибере, и бабата, невиждаща, но помнеща, и момиченцето на моста. и в мазето, и в лабиринта, и в коридорите и тесните стаички. времето. сълзите. мъката. времето. тъгата. аз.

моето време. моята тъга. моята книга. в която аз сме.