домовете, децата. мъртвите и живите. невинни няма.

невинни няма. а срамът е голям. и мъката.

лелките. тези, които са били наоколо и са го допускали и предизвиквали, ден след ден. за тях това не е престъпление. в техния свят болни и недъгави нямат място, те са тегоба. сигурно им е трудно. ужасно трудно в мизерни условия да се грижат за тези деца, изискващи толкова грижа, обгрижване, обич, за да съществуват. но на тези местта обичта е забранена. има само действия без чувства. защото ако има обич ще има и мъка. макар и пряко замесени тези лелки не са толкова виновни. в техните очи така е правилно. може би дори в задълженията им не е включено, че трябва „да ги държат живи“. …

държавата. за държавата е важно да й е изгодно. изпраща подобни домове в най-затънтени места. плаща ниски заплати на малко и то необразовани и удобни хора. за държавата тези деца е най-добре да са възможно по-невидими. и … това, което им се случва всъщност няма значение, докато някой нахален европеец не се намеси. за държавата моделът е работещ. от години. от много години. поне 60. формално държавата си изпълнява задълженията. и тъй като това работи … нищо не се променя. керванът си върви.

ние. виновни сме ние. аз и ти. ти и аз. виновни сме, защото знаем. не подробностите, точната бройка или проценти. знаем, че държавата е такава и лелките й са такива. знаем и не предприемаме нищо. знаем, че имаше Могилино, после разпръснаха децата тук-там и край. забравихме. оставихме така. надявахме се държавата и лелките да са се поучили, да са се променили. но промяната ей така не става. виновни сме, защото не продължихме. всеки ден да напомняме. а междувременно още и още деца се отзоваха в домове. и още от тях измряха. от нашето нехайство.

мъка. и срам. и още. оправдания ще си намираме винаги. но повече не бива да мълчим и да се надяваме. трябва да действаме. да изискваме. да образоваме. да викаме, когато нещата не се случват както трябва. да не толелираме половинчатите мерки. да помагаме. да даряваме. да работим още и още. да приемаме различните. а не да ги крием. и не с векове да повтаряме „колко мъка има на този свят“ и нищо да не променяме. в името на мъртвите. в името на живите.

протест в Деня на музиката

„На 1 октомври – Ден на музиката, артистите в Музикалния театър започват спектаклите си с протест – СИНЯ ЛЕНТА – срещу безумната реформа на МК, реваншистките съкращения в театъра и унищожаването на българската музикална култура. Подкрепете протеста и вие!“

участниците в БГ Сайт 2010 – категория медии

logo-bgsite

сигурно поглеждаш от време на време как вървят регистрациите в БГ Сайт 2010, според мен много добре, а винаги накрая се изсипват цял куп регистрации и става още по-интересно 🙂

една от най-любопитните категории за мен до момента е медии

ето и участниците до момента:

успех на всички!

а ако още не си си регнал сайта – срокът е удължен с още няколко дни на www.bgsite.org

маркетинг в дигиталната ера: мяра няма

когато онлайн се прави без знание за онлайн няма мяра

Screenshot-34

и на едно се съвместяват болница, минерална вода, туристическа агенция, Овъргаз на два пъти, онлайн магазин за компютри, гледачки и Маг Сибила.

2299

нищо особено, просто днес сме издали брой 2299 на списанието ни Az-jenata.bg 🙂

и по повода – два линка към заглавия от този брой:

Светлана Кампс разказва как поддържа българския дух в Германия. майка на три деца, варненка завинаги, ентусиаст-родолюбец, Светлана споделя за любопитното си ежедневие и българското съботно училище в Мюнхен

Модерните родители отглеждат щастливи, а не удобни деца. Ивет разказва за / вдъхновена от форум Родителство. и още снимки от събитието.

вероизповедание в училище. хм.

img_0201

вероизповедание. задължително в училище?! хм.

не искам моето дете да учи вероизповедание в училище. защо ли? защото е сложно. защото има една баба православна българка и една баба православна арменка (до тук – празнуваме на два пъти Коледа), един дядо католик (от арабски произход) и един дядо атеист. сложно, нали?!

не искам моето дете да учи вероизповедание в училище, защото считам, че какво е добро и лошо ако не е научило през първите 7 няма как да научи след това. а традициите и празниците, ако у дома не се честват някак на кухо ще бият да идват само от часовете по вероизповедание.

някои деца днес учат „благонравие“, което, простете, но ми звучи като „голяма боза“ и най-вече като „смирени и послушни“. е, днес най-малкото, от което имаме нужда, за да вървим напред като нация е от смирени и послушни млади хора. имаме нужда от активни, любопитни, дори пакостливи в добрия смисъл на думата деца. а и те повечето са такива. нека им дадем шанс, а?

и защото всеки трябва да има право на избор – нека има свободноизбираеми часове или неделни училища, където да се учат подобни неща за тези, които искат. предполагам не й е лесно на Църквата да си удържи устоите, къде духовни, къде доста материални, но не искам да си го изкарва на детето ми. отделно, предполагам с напредването на възрастта хората стават по-религиозни, но докарани с автобуси накуп и изсипани насред София някак ми идват в повече.

форум Родителство

img_0271

очаквах го с голямо вълнение. и ето, че дойде и отмина. премина приказно. браво на Горичка за идеята и реализацията!

е, за родителството вече не се мълчи. говори се и то вдъхновено и вдъхновяващо. така говориха не само лекторите, но и всички наоколо в почивките. за родителството като приятелство, като отговорност, като възможности.

Зорница София направи великолепно въвеждане в темата за родителството и за това колко е важно да не влизаме, а да излиза ме от квадрата

Виктор Самуилов изправи залата на крака със стиховете си. ето малко откъсче за припомняне:
„Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък – да каже стихче подир нея.“

аз говорих, обичайно – за децата и компютрите. пропуснах да кажа нещата, които си бях написала, но не взех листчето с мен а именно – че няма перфектни родители, че аз самата не съм перфектна и че все пак сме хора. говорих за нещата от живота, обичайните неща, които си ги говоря като това, че виртуалният свят е равен на реалния, че не бива да плашим децата, че Интернет е страшно място или ние да си навиваме това на пръста и да крием захранвания и мишки, защото това не помага. а да им измисляме забавления офлайн и така да ги отвличаме далеч от компютрите, без да прекаляваме, естетсвено. ключов момент е да вкараме бабите в играта – да възложим например децата да обучават бабите в компютри и Интернет. и друго – ако имаме три деца е по-лесно, те сами се забавляват и не им остава време за компютри много много. май се получи презентацията ми. като и на останалите лектори де 🙂

разказът на Ирина Каракехайова за мен беше най-важният акцент в цялото. за лошите майки. за обществото като родител. за моделите – дете в институция, майка в затвора. Ирина говори и за клишетата в медиите, в последните 10 години не се чува друго освен благотворителност, ужасните родители, ужасът от домовете. трябваше чужда телевизия да снима нещо, което всички знаем, за да се засрамим. голяма тема. земно представена. Ирина, искам да продължим да говорим по нея. и да действаме. с теб съм.

малко извадки от туита ми от деня:

Явор – наградите пречат за приемане на рискове и за правене на грешки
Ирина – няма лоши родители, има родители, които не знаят, не могат
Любов – да гледаме на агресията като на потенциал, енергията да се канализира в творчество
Бу
– процесът е по-важен от продуктът. кърменето е по-важно от кърмата
Милена – училището като fast food
Орлин – децата имат нужда ние да бъдем родители, да се освободим от чувството за вина и тотална отговорност като родители
Марин – децата (и ние) имаме нужда от катарсиз, от красиво, от изкуство
Зорница София – няма невъзможни неща – вярата в това се предава по наследство, децата ни да знаят, че и ние грешим, да си признаваме
Маги – да им показваме обичта си не като им купуваме още и още …

на 20-ти ноември Горичка правят форум Храна. планираме с Томи да сме там.

в Столична община ги е грижа за детския спорт

може да не помниш, но в началото на септември се запитах в този блог „против детския спорт ли са в Столична община„. писах, че получихме изискване за такса 1200 лв за провеждане на детско вело-състезание в рамките на 2 часа в Южния парк София

истината е, че благодарение на този блог, на хората, които го четат, които явно са мили и им пука установихме връзка със зам. кмет Ангеличин, който е много човечен и разбран и каза, че за него децата и спортът са важна тема. така че, състезание с колела за деца от 2 до 14 години, велокрос ще имаме! в Южния парк, при Голямата поляна на 2-ри октомври, събота от 10.30 ч.

поканата и регистрация за участие – тук

предложения от де Боно за оптимизация на трафика в София

на семинара на Едуард де Боно в София бе доста скучно за хората, чели книгите му, но един от примерите се оказа много актуален за мен и за повечето хора, живеещи в София – трафикът

мисля, че трафикът е може би най-големият проблем на София за момента
ето вариации по темата как да намалим трафикът и задръстванията в нашия град (не ме освирквайте, и аз не съм за всички тези опции, само ги споделям):

. за  да излизат по-малко коли по улиците:
– да се вдигнат данъците на колите или пътни данъци;
– да се вдигне цената на горивата;
– да се организира по-добре градския транспорт;
– да се вдигне цената за паркиране;

. да се облекчи трафикът:
– да се движат по-малки коли;
– да има по-широки и повече пътища;
– да се въведе по-различно работно време в големите фирми, например от 6 до 3, вместо от 9 до 6 или 10 до 7;
– да се насърчават хората да работят от дома си или близо до дома си;

аз допълвам:
– да се направят големи паркинги на входовете на София и там да паркират повечето от влизащите в града хора;
– специално на джипки и всякакви големи коли да им се вдигне поне 1 път отгоре и данъци и такси – заемат много място и са изключително агресивни на пътя.

вече сериозно!

img_0222

отскоро, след доста (може би малко повече от 2 години) забавяне mail.bg са с нов дизай. яко! супер сладка е и кампанията им, която видях на две места из София днес

„никога повече чорапи със сандали
и няма да използвам strashenpich@neshto.si
вече сериозно!“

(сори за снимката, не се получи добре)