За банките и хората. Няма място за паника. Има нужда от здрав разум.

10347245_10152523623988988_2121026043916502817_n

Когато има паника печели само хаосът. А паниката се създава лесно – два-три статуса в социалките, едно-две подмятания на (псевдо)авторитети и хоп.

Банките ни са стабилни. Разбира се това ще продължи докато има здрав разум и докато някой с интерес не реши да не е така. Създава се паника. Много хора с малки влогове се хващат. И полза няма за никого, освен за няколко големи, които не връщат големите си задължения.

От тази нестабилност дългосрочно не печели никой от нас. Хората не купуват нищо. Пазарът се стагнира. Няма пари за заплати. И инвестиции няма. Спиралата е главоломно надолу.

Нека се успокоим и намерим сили да продължим градивно. Няма място за паника. Има  място само за здрав разум.

И Иван с #нетегля

Какво е семейството.

IMG_8708

Много хора подскачат при споменаването на думата „семейство“. Прочитат я като нещо задължително, нещо страшно, лимитиране на свободата, прекалена отговорност или кой знае какви беди над личността. За сметка на тях като че има друга, по-малка вероятно, група хора, които намират семейството за върховна ценност и го издигат в култ, треперят над него.

Семейството, в моето разбиране, е отвъд тези две крайности. И ми се иска да споделя по темата.

Семейството на първо място е грижа, в добрия смисъл на думата, загриженост без тежест. Грижа за другия. Грижа за другия, през която човек се грижи и за себе си. В този смисъл другия може да е всеки. Не е канон кой да е той.

Познавам хора, на които искрено се възхищавам, които прекрасно се грижат за своите семейства и с това са щастливи. Понякога това са семейства от баща, майка, деца, както е по традиция. Но друг път това са семейства в друг състав. И там грижата, любовта и щастието са не по-малки. Може да е само баща с дете, може да е баба с внуците си. Може да прозвучи не на място в нечии уши, но мисля, че Събина е прекрасна майка на Вух и цялото им семейство е готино!

Семейството е този, който те приема и различен, и с разчорлена коса, и с всичките ти хрумки на деня. То няма свян, тайна или нужди. До просто е. То ти дава криле, но и те държи на земята.

Семейство е този, който е с теб, когато се търкаляш със смях по поляните, с който се гмуркате в морето в гоненица. Семейство е този, с когото можеш да си помечтаеш, да си поплачеш или с когото просто можете да си помълчите заедно. Семейството те чака на вратата с усмивка и тича да те прегърне. Семейство е този, на когото звънкаш, за да кажеш „Пристигнах“ след дълъг път или пък просто „Обичам те“ по средата на работния ден.

Семейството е време заедно по всякакъв начин. И не количество време, а качество време.

Семейство са всички, който са заедно и с грижа един за друг. Без значение от всички останали подробности.

И може да е идеалистично или наивно, но ако и там където работиш го чувстваш с грижа, ако наистина ти пука, като за твое семейство – би било чудесно. Пък ако и политиците чувстваха България с грижа, като семейство – ехеее …

p.s. несемеен кодекс – позицията на ДЕОС

Кутия за храна

M_Id_416718_Dabba

Кутия за храна е от земните истории на всеки ден, в която има много нежност между редовете, малко думи, самота и мълчание. Един истински красив филм за обикновения ден на обикновените хора. Филм с мирис на вкусна храна и претъпкани автобуси. Филм, който не завършва като холивудските, носи сълзи и оставя надежда.

 

 

Дони: В Аспарухово има работа за месеци напред.

10409445_10152558155674853_2841283441112416764_n

Дони и Денис са от Варна. Научават за случващото се там и тръгват веднага. Помагат вече няколко дни на хората в Аспарухово. Освен с лопатите Дони информира в социалните мрежи от какво имат нужда хората на място, дава сигнали, споделя къде се съборат помощите.

Как решихте да тръгнете и какво заварихте в Аспарухово? Още в петък ли бяхте там?
Нямаше как да не тръгнем при първа възможност, просто не можехме да седим и да гледаме безучастно какво се случва в родния ни град. Пристигнахме във Варна в петък през нощта и в събота сутринта се включихме да помагаме с каквото можем

Кой помагаше?
Помагаха младите. В автобусът с доброволци, който тръгна от Катедралата в събота всички бяха до 30 – 35 г.

Какъв беше духът на хората на място?
Хората бяха преодолели първоначалния ужас и вече имаха само една цел пред себе си – да оправят нещата.

Сипят ли хората обвинения, или се бяха мобилизирали да помагат?
Не чух оплаквания, всеки гледаше да си върши работата без да се разсейва с приказки за това кой е виновен. Все пак всички знаеха чия е вината и че едва ли ще има последствия за виновниците, така че нямаше смисъл от обсъждане, а само от работа.

Какво още може да се направи в идните дни, за да сме от помощ?
Който може да отиде на място и да помага, да го направи – там има работа за месеци наред. Който няма как да се включи с кофа и лопата, да изпрати пари. Струва ми се, че има достатъчно бутилирана вода и дрехи, но като че ли тепърва ще трябва да се правят ремонти на къщите и да се купуват мебели от първа необходимост – матраци, столове.

Вярваш ли, че събраните средства ще се използват целесъобразно? Какво е най-важното, което да се направи сега?
Не вярвам 100%, че всички събрани пари ще отидат, където трябва, но пък се надявам …
Най-важното е да се работи на място и да се работи по превенцията на подобни трагедии не само в засегнатите населени места, а във всеки град и село в България, иначе тепърва ще има такива „природни бедствия”.

Какво пожелаваш на хората от Аспарухово?
Пожелавам им да заживеят в по-добра държава.

А в блога си е споделила: „Впечатлена съм от хората, които тръгнаха от София още същата нощ. Не Ви познавам, но Ви се възхищавам! Хората от Червения кръст бяха загрижение за доброволците, настояваха да си вземем храна и вода. Имаше и такива, които обикаляха по улиците с щайги със закуски и айряни и ни предлагаха да си вземем. Не чух нито една дума за оплакване, за трагедия – всички работеха в калта без да мрънкат.

Дони, на теб и всички, които помагате във Варна, в Добрич – Респект! И благодарност!

ДЕОС в първо лице: Ивайло. Обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия.

10150809_858022724224872_5263724771087341646_n

Ивайло Пангаров е от младите хора, които не се отказват да мислят и да търсят. Критичен, информиран, прагматик, прецизен. Харесва ми, че ДЕОС ме срещна с Ивайло, а ето, че сега го срещам и с вас.

Какво те води в ДЕОС?
Не се чувствам представен от големите политически партии. Те не са демократични в същността си структури, а властовият ресурс е силно централизиран в тяхното ръководство и спонсори. Също така те отказват да използват интелектуалния и идеен капацитет на редовите си членове. Това подпомага дооформянето на една много затворена политическа каста. И въпреки че обикновеният човек не използва термини като „дефицит на демокрация”, той е наясно, че утвърдените партии не гарантират интереса на своя електорат, а обслужват своите ръководители.
ДЕОС ми хареса, като политически проект, който се опитва да преодолее тези недостатъци на представителната демокрация у нас. Обаче има реална опасност обявеният социократичен начин на вземане на решения да бъде заобиколен от група съмишленици с формален или неформален авторитет. В една организация винаги съществува мнозинство, което е припознало лидерите си в момента на своето присъединяване и след това ги подкрепя безпрекословно.

Каква искаш да бъде България след 5 години и възможно ли е това?
За съжаление в момента обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия, който не намира сили да се изкъпе. Има проблеми, които всички ние осъзнаваме, вредят на всички нас, имаме готови решения, но някак не можем да решим. За разлика от например корупцията, която носи осезаема полза за някои хора, недофинансирането на спешната медицинска помощ носи риск за всички. Надявам се след пет години да започнем да разрешаваме веднага проблемите, по които има консенсус.

Кои са нещата, които виждаш ти самия като приоритетни за работата на ДЕОС?
ДЕОС трябва да се разширява непрекъснато, защото е далеч от шансовете за успех на избори. Партиите, които получиха над 40 хил. гласа (над 1%), могат да съберат 1000 човека на митинг. Аз самият се учудвам, че идеята за отворен политически проект не събуди по-силен интерес, и не знам какво може да предизвика нужния ентусиазъм. Възможно е да се търси сливане с други подобни организации или да се разчита на добре дефинирана програма с приоритети и предложения за реформи. От гледна точка на бъдещите членове някои от изтъкваните наши предимства вече не са актуални: изборът на ръководни органи и устав чрез интернет и връзката с протеста.

Пожеланието ти, обръщението ти към всички, които още се колебаят да станат част от ДЕОС?
Първо, може да не искате да се занимавате с политика, но политиката се занимава ежедневно с вас и вашите пари. Второ, гражданите могат да бъдат много силни, ако се обединят. Трето, много хора не разбират, че членството в партия в 21 век не е ангажиращо, не е и опетняващо. Не изисква съгласие с ръководството, нито някаква ангария или дейно участие в масовки. Всъщност у нас партиите не събират дължимия членски внос и не изключват отсъстващи от години членове. От друга страна членството не носи автоматично облаги, а политическата целомъдреност не е причина за гордост.

Ела в ДЕОС!

Още ДЕОСци: ЯворЕмо, Дарин, Руми, Гари, Иван, Димо

Да помогнем на Варна и Добрич #SupportVarna

Банкова сметка
IBAN: BG50 UNCR 7000 1520 9423 89
BIC: UNCRBGSF
Банка: Уникредит Булбанк
Адрес: София, пл. „Св. Неделя“ № 7
Име: ФПББ
Основание: наводнение 2014

В банковата сметка може да се получават дарения и от чужбина, като те няма да бъдат таксувани с входящи такси!
DMS VARNA – 17 777!

Пунктове за събиране на помощи:
София: ул. Подуево N1 организираме пункт в Нови Искър Драгомир Ангелов, Казичане, бул. СЛИВНИЦА Marin Marinov КАФЕ ОНГЪЛ, ЧАКАЙТЕ ОЩЕ ИНФО.

Варна: ул. Иван Вазов 26 – Детската Къща.
Всеки, който има възможност, може да остави там или да изпрати дрехи, храна, детски храни, всичко необходимо. За връзка, тел. 0884/195699 или 0876/616950
СПОДЕЛЯЙТЕ, ДОРИ ТОВА Е ПОМОЩ!
ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО!

как ме промени последната година #дансwithme

garnizov-366

снимка Васил Гарнизов

година по-късно не съм същата.

да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.

година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра

още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много

година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора

това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,

борбените от нерешителните

мрънкачите от действените,

фейсбукарите от пълнокръвните,

скатавчиците от тези, които реално правят промяната

в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане

да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада

следих активно новините

общувах изключително много с нови и нови приятели

участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само

един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август

участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет

говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели

говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това

водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост

дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест

минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона

научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам

разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични

губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини

днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.

#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.

от днес #дансwithme е #дансnomore

време е за ОСТАВКА

14 юни и #ДАНСwithme промениха всеки от нас

1382294_10152610362321758_1848244985_n

най-слабото правителство на България постигна най-големия успех за България в последните вероятно не само 25, но и 70 години. не знам даваме ли си сметка колко неща, колко изключително важни неща се случиха в тази една година.

в тази толкова тежка година, след която народът е като след война, започнаха необратими процеси.

започна краят на това уникално за България понятие „мутра“.
започна краят на партиите, каквито ги знаем – лукави, обслужващи корпоративни и лични интереси
започна краят на апатията
започна краят на търпимостта към нетърпимото
започна крахът на лъжата
започна крахът на безкрайната самовлюбеност, самоувереност и алчност
започна крахът на много нива в държавата
започна походът на будните и недоволните
започна походът на търсещите и непримиримите
започна походът на готовите на всичко в името на истината, справедливостта и свободата
започна промяната, която не може да бъде спряна
започна промяната в мисленето
започна изграждането на невидима мрежа между хората на площада
започна изграждането на мрежа между мислещите и загрижени хора в цялата страна и извън нея
започна свързване
започна структуриране
започна съграждане

да, някои са отчаяни. да, някои са уморени. да, някои заминават. да, някои се свиха и затвориха в себе си.
но други продължиха. да са всяка вечер на площада. да не спят, за да мислят и действат. да бдят. да алармират. да ровичкат. да ръчкат. да се борят. всеки ден. ден след ден. 365 дена. година. неуморно. и още и още.

не, най-трудното не е отминало. най-трудното предстои.
и не, ние няма да загубим сили. няма да се отчаяме. няма да се приберем. няма да се предадем.

протестът промени мен. това бе може би най-динамичната година в моя живот.
протестът промени и теб, дори да не си бил с нас на площада.
протестът промени всички нас, заедно. промени ни безвъзвратно.
даде ни сили.
даде ни приятели.
даде ни мотиви.
даде ни начини да продължим.

и утре, в ден 366 ще сме отново там. на площада пред МС. ще вървим недоволни, гневни, мълчаливи и крещащи, с изкривени лица и с ведри лица, със закана, с упоритост, с непреклонност, с лекота, защото правото е на наша страна.

оставката предстои. случващият се фарс навлиза в нови и нови епизоди. но оставката е близо. а след нея ни чака още много.

снимка: Гергана Динева

още 300 причини да съм благодарна на протеста и за ДЕОС и за моите герои на протеста

хайде да изпратим учениците от Благоевград на международно състезание в Сингапур!

cf15939b356a4a0db0c60c8addf85567
Пишат ви 9 ученици от Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ от Благоевград с една скромна молба и голяма мечта!

На 10 и 11 май се явихме на европейски кръг на международно състезание за дебати, есета и тестове на английски език „The World Scholar’s Cup“ и след като „обрахме“ медалите и трофеите се класирахме за световното в Сингапур, което ще бъде от 24 до 26 юни. За съжаление сумата, необходима ни за пътуването беше просто непосилна за нас, защото общо надхвърляше 20 000 лева. Ние, обаче, не се отказахме и с помощта на много добри хора вече са ни необходими само 6000 лева.

Молбата ни към вас е да ни помогнете да осъществим мечтата си да представим достойно българската държава, като споделите с приятели и познати за нашата кауза!

Това е линкът към сайта Fundrasr, където всеки може да дари според възможностите си и съответно да ни подкрепи, защото в момента всеки лев е ценен!
Също така на 12 юни /четвъртък/ в Благоевградската зала ‘Яворов’ организираме благотворителен концерт от 19:00 часа.
https://fundrazr.com/campaigns/6lgX8/ab/56g1d
Готвим се изключително упорито и вярваме, че в България все още има хора, които държат на образованието и биха ни помогнали! Благодарим ви предварително за отделеното време!

Help Team Bulgaria FLY to Singapore!
fundrazr.com

ДЕОС в първо лице: Явор. Харесва ми идеята за open source партия.

58322_4150190426388_663488530_n

Истината е, че не познавам Явор Чатълбашев. Срещнахме се на 31-ви май, на учредяването на ДЕОС в Борисовата. И някак естествено дойде да го поразпитам и тук 🙂

Как научи за ДЕОС?
До миналото лято се стремях да избягвам политиката, която, както всеки знае е нещо мръсно. Но събитията, които се случиха тогава ме накараха да осъзная, че заряването на главата в пясъка е довела чудовища в управлението. По същото време осъзнах и друго – че дори и прилична заплата в България, не можеш да се изолираш на остров, а пак зависиш от качеството на здравеопазването, на образователната система, административните услуги и т.н.
Така че, се присъединих към протестите, които ми вдъхнаха вяра в промяната. Впоследствия, обаче, всичко затихна. Правителството се оказа по-тъпо и упорито от нас и много хора се върнаха към рутината на ежедневието. Но в мен остана по-голяма неудовлетвореност от всякога. Не може да няма изход! Така продължих да търся алтернативи (определно нямах доверие на нито една партия). За ДЕОС прочетох във в. Капитал и така…

Какво те води в ДЕОС?
Идеята за open source партия е уникална! Не знам дали я има другаде, но определено е иновативна. Като ИТ специалист се възхищавам на успехите, постигнати с open source и в последствие crowd sourcing решенията – нека спомена Линукс, Уикипедия и Кикстартър като примери. Ако големи и сложни проекти могат да се изпълнят по-качествено, по-бързо и по-евтино по този начин, защо да разчитаме на централизирания подход при правенето на политика? Така започнах да следя проекта ДЕОС, проучих хората, които го инициират и накрая преодолях недоверието си и станах член. Но мога да кажа, че им имам пълно доверие, чак след като дойдох на основаването му на 31 Май, запознах се с хората и най-вече – след като изявих желание да стана член на Надзорния съвет – и това се прие от всички без възражение! Мисля, че такава прозрачност и отвореност е възможна само в един напълно морален проект.

Каква искаш да е България след 5 години?
Както повечето хора и аз имам нужда да вярвам в някои неща, но в случая не се заблуждавам, че може много да се промени за 5 години. Очаквам ДЕОС да се развива бавно и органично; след 5 години да има добре разработена платформа и присъствие из цялата страна. Мисля, че тогава ще е способна да влезе в парламента и да не бъде сгазена от големите партии. И ако ДЕОС бъде успешна, това ще накара и другите партии до променят модела си или постепенно да загубят доверието в тях. А какво може да се случи в България при едно прозрачно и морално управление – оставям на вашето въображение.

още хора от ДЕОС: Емо, Дарин, Руми, Гари, Иван, Димо