И преди съм писала за Гая (цитат за лидерството), защото за мен тя е една от най-вдъхновяващите личности, които познавам лично. Гаяне Минасян е активист за промяна в образованието, страстен защитник на свободното образование и борец за свобода като цяло.
Как обясняваш накратко идеята за свободно училище?
Свободните училища следват програма и имат организация, която е независима от държавните регулации. Те са подчинени на ценностите и образователната философия на общността, която ги е основала – родители и учители. Затова и са много разнообразни. Във всички демократични страни в Западна Европа има такива училища. Възможността за основаване на такива институции произтича от конституционното и човешко право на родителите да избират образованието, което да дадат на своите деца. Един пример за такава страна е Дания, където близо 20% от децата учат в свободни училища. Първият закон, гарантиращ свободата за основаване на такъв тип училища там датира от 1850 г. Държавата финансира 75% от разходите на тези институции, без да упражнява контрол над дейността им отвъд изискването тя да е публична, да се преподава датски език и да се възпитават у децата демократични ценности. Качеството на предлаганите от тези училища услуги се контролира от родителите. През февруари 2016 г. НМР проведе Национална среща за свободно развитие на образованието с участието на датски гости, които представиха тази образователна система.
А има ли готови за това родители, по твоите наблюдения?
Родителите винаги активно търсят и са готови за нещо по-добро за своите деца. Въпросът е да установят дали демократичният или свободният подход към образованието подхожда на техните убеждения. В едно свободно общество е нормално не всички да харесват едно и също; родителите винаги ще имат различни разбирания за това кое е по-добре за техните деца. От тези, които са убедени в предимствата на свободното образование, зависи да печелят и информират хората, които споделят подобни ценности. Начинът да го правят е чрез личния си пример и с работата си по популяризиране на достиженията и опита в тази област.
Кой/ кои са твоите учители и вдъхновители за това?
Първият учител, чиито уроци дълго време стояха скътани, но непрочетени в мен, бе детето, което аз самата бях. Когато се родиха моите деца и още повече когато дойде време да тръгнат на училище, аз се изправих пред дилемата дали да загърбя изцяло тези уроци, или да ги извадя наяве и да се поуча от тях. Дали да се справя с претенциите, които образователната система предявяваше към моите деца без моето съгласие (след като бе оставила отпечатъка си върху живота на детето, което аз самата бях, без да пита за съгласието ми)? Или да й позволя да превземе времето и съзнанието и формира живота и на моите деца. Осъзнах, че ако позволя второто, ще се откажа от вярата в собствената си човечност; а оттам ще предам и красотата, уникалността, ценността и неприкосновеността на всяко човешко същество. Осъзнах, че ако не се изправя срещу тъмната страна на тази система, която лишава децата от радостта от живота и от могъществото на техните таланти в името на тяхното „образование“, аз не съм достойна за човечността, която ми е била поверена – както в мое лице, така и в лицето на децата ми.
Щом веднъж взех това решение, започнах да откривам подкрепа от изключителни автори, творци, учители и деца. Преведох книгите на мнозина, които ми върнаха увереността, потвърдиха уроците от моето детство и обогатиха мирогледа ми. Най-голям извор на вдъхновение и стимул да продължавам е обратната връзка от родители и учители, които вярват в човека и търсят пътища да са полезни за разкриването на неговия потенциал; хора, които осъзнават, че това може да стане само с отношение на дълбок респект, деликатност и удивление пред непознатата му същност.
Follow
