Flower ми напомни …

тези дни моят загубен из дебрите на музиката и софтуерния код в Централна Европа приятел намери мой стар стих, посветен на един друг човек, когото много обичам, ама това съм го писала наистина много отдавна и наистина много си го харесвам, благодаря ти Flower 🙂

Издадоха те
разюзданите кичури
и
пожълтелите от цигари пръсти
те ми казаха
тайната
и аз им отвърнах
със същото

обичам те

блиц конкурс за късометражен филм

миналата седмца Le Spot проведоха блиц конкурс за късометражен филм – избраха 5 режисьора, всеки от които в рамките на един ден за сценарий по тема, един ден за снимане и един ден монтаж трябваше да сътворят пет късометражни филма; темата бе една за всички – любовен триъгълник, погледната като комедия, драма, екшън, трилър, пародия; с двама актьори (мъж и жена); след изработката на петте филмчета миналата седмица днес ги видяхме в Люмиер и разбрахме победителите избрани от свръх критично жури

второ място за нашия екип под режисурата на Андрей, който се впусна с целия си плам на млад режисьор и направи най-дългото филмче (10 минути) и най-добре разработеното; Боби бе оператор, а Гоги – композитор – браво момчета, гордея се с вас!

тук е мястото да отбележа отвратителното поведение на един от членовете на журито, при цялото ми уважение г-н Емил Христов направи на нищо участниците с обидни коментари; ужасно демотивиращо звучи да се обижда публично труда на млади хора, ужасно високомерно и надменно … вярно е, че едно жури трябва да е критично, но то трябва да уважава труда на тези, които оценява иначе звучи цинично и принизява най-вече себе си, а и за самите Le Spot звучеше не добре, кой ще иска да им участва догодина като журито нарича участниците „боклук“ …

на сайта на Le Spot скоро ще има филмите, обещават

корпоративната социална отговорност

както вече писах днес в София се проведе конференция, посветена на корпоративната социална отговорност (КСО или CSR), организирана от BBLF и UNDP

отново най-любопитно и задълбочено и смислено бе представеното от Боряна Димитрова от Алфа Рисърч; основното е, че тъй като фирмите имат „къс хоризонт“ все още малка част от тях имат КСО политика или визия; основен момент – държавата и общините нямат стратегия за развитие на КСО – „липса на достатъчен капацитет на публичния сектор за поддържане на дългосрочното развитие на КСО като устойчива стратегия“; (само да допълня, че представянето на данните от проучването на Боряна през февруари, в което бе видно, че за повечето родни фирми КСО = „даряваме на домовете по Коледа / Великден“ или „водим на сладкарница децата от домовете на 1 юни“=“измиваме си гузната съвест и се опитваме да сме на чисто по празниците“ бе един от силните стимули да започнем и работим по проекта Аз съм! За всяко дете – семейство)

от последвалите представяния само на мултинационални компании (което бе слабост, според мен) за техни КСО практики ако човек не бе чул предходните неща би си помислил, че КСО = PR или КСО = HR, а не е така, нали?!

иначе да се говори за социално отговорен бизнес е модерно, дори Филип Котлър го каза в началото още на презентацията си у нас наскоро – нарече го маркетинг 3.0

България – 53-та по индекс на човешкото развитие

днес бях на конференция за Корпоративната социална отговорност и предвиждам серия постове, първият е резюме на полученото пресинфо, което ни казва, че България е 53-та по индекс на човешкото развитие, според Глобалния доклад за развитието на човека на ООД

53-та от 177 страни – през всяка от последните години България се изкачва с по едно място нагоре в класацията

индексът обхваща три измерими аспекта на човешкото развитие – дълъг живот в добро здраве (измерен по продължителността на живота), образование (измерен по нивото на образование на възрастните и записваемостта в училищата) и добър стандарт на живот (според паритета на покупателната способност и доходите)

тази година с най-висок индекс е Исландия, която е изпреварила предходния лидер – Норвегия (първо място през последните шест години); след тях са Австралия, Канада, Ирландия, Швеция, Швейцария, Япония; от нашия фланг далеч пред нас Словения – 27-ма, Чехия – 32, Унгария – 36 и Руминия – 60-то място

най-ужасният месец

три са месеците в годината, които се борят за титлата „най-ужасен месец„:

май – преди отпуските народът е луднал, освен това има на два пъти официални празници плюс други именни и става мазало

септември – след отпуските, отново с на два пъти официални празници и е лудница

декември, който напоследък започва от средата на ноември – преди „края на света“, когато народът направо пощурява – трафикът е немислим, празниците са един след друг, поканите за партита са зa всяка вечер по няколко, магазините без значение какво продават са фраш плюс че в края на месеца вече са тотално празни, просто не е истина, яде се и се пие като за последно, а в същото време темповете на работа ескалират неимоверно, защото всеки, който е спал през годината гледа да навакса, всички са нервни, ама много нервни – ужасно

ако оставим всичко това на страна и трите месеца са прекрасни, но май не ни остава време да открием това у тях

Студен – Лига на разказвачите, ела в сряда в Грамофон

блогърите са разказвачи, така че поканата е на място – с Катето и Kafene.bg каним всички сладкодумци, бъбривци, бърборковци, мъдреци, говорящи, споделящи същества и най-вече разказвачи да се състезават на тема студен / студено в сряда вечер от 8 в Грамофон с награда 100 лева в брой веднага 🙂

поздрав за понеделник

за всички, които приемат предколедните задръствания с възможно повече търпение, за всички, които вече очакват декемврийските дълги празници и гледат да отметнат повече работа и да завършат добре годината, за всички, които въпреки лошото време намират сили да се мобилизират, да се усмихват и не губят усета си за хубаво
един музикален поздрав – Bobby Mcferrin improvisation with Richard Bona
и линк към интервюто с Дидо – художника, с чиято прекрасна картина се сдобихме у дома този уикенд

умора и музика

за фон попаднах случайно и много харесах това – Re Hang Drum at Pinnacle Jeff Ball on Grammy New Age Ballot

умората си казва думата; нещо, което не казах на представянето, а исках – въпреки че е приятно, носи много неща, писането на книга е и много уморително, зор, чувствам се всеки път накрая като Сизиф с камъка, то целия живот е това де, но конкретно работата по подобен текст, особено когато мине във фаза финализиране и е зависим от трети лица как ще се случи е много уморително; и когато се появи на бял свят нещото води до дупка, криза, свръх умора и този уикенд съм в именно тази фаза

днес – куклен театър в Ателие 313 и една нова картина у дома, но за това ще пиша повече скоро 🙂

Онлайн маркетинг – мисия още по-възможна

представянето на книгата мина много добре – благодаря (благодарим с Гори) на всички, които дойдоха!

Грамофон се напълни – много народ, все приятели, колеги, блогъри, все готини хора 🙂 Моят приятел и шеф на ИК Сиела Светльо откри, после моят приятел проф. Христо Кафтанджиев ни поздрави (голяма чест за нас!), казахме по няколко благодарствени думи и ние с Гори; последва томбола и разбира се – почерпка

на всички много благодарим! и за присъствието и за добрите думи и за цветята 🙂 още по темата – писаха Коцето и Богомил, мерси отново за което 🙂 много окуражаващо е да получиш мили думи от тези именно хора, а и от всички дошли, разбира се

представяне на новата книга – в четвъртък

както Гори вече съобщи, а и разпратихме не малко мейли на всички приятели – поканата е за представяне на новата ни книга този четвъртък, 22-ри, от 18.30 в Грамофон

първата ни съвместна работа с Гори бе една статия през 2000-та година – ретроспекция на навлизането на Интернет у нас; след като статията се получи доста добре решихме да я доразработим в малка книжка, а после се оказа сериозна книга и така стана „Първите в българския Интернет“. Книгата си има сайт Parvite.com издадоха я Сиела през 2003-та ако се не лъжа. Ценното бе самата работа по текстовете, любопитно ни бе и на двете ровенето в историята, погледът към нея през близо 100-те интервюта, които направихме. Нашият приятел Здравко Здравков прие нелеката задача да оформи добре книжното тяло, а Дани направи проекта за корицата. Резултатът ни радва и до днес. Книгата вече е почти изчерпана.

точно преди около година бяха първите ни разговори с Гори за новата ни книга. Този път е на тема онлайн маркетинг, продължение, надграждане над предната ми Онлайн реклама – мисията възможна от 2005-та. Като си гледам файловете – първите неща започнахме реално да пишем март-април. Имахме амбиции да успеем за юни, но както често става в живота – не успяхме. И както се казва – по-добре късно, отколкото никога – ето, че книгата вече е в печатницата и топла-топла я очакваме в четвъртък, когато ще е нейната премиера.

как мина това писане – много интересно, да. Колкото повече се задълбавахме в нещата, толкова по-интересно ставаше и все пак защото хартиената книга не е като онлайн нещата в даден момент трябваше да спрем и да финализираме текста. Надяваме се да е четим, полезен и интересен, но за това ще ни съдят читателите, скоро. Миряна много се постара с графиките. Отново Виктория Лазова бе така добра да ни е редактор, отново Любомила ръководи от страна на Сиела.

преди няколко години няколко години поред организирах едни редовни срещи на уеб бранша в Грамофон. Отдавна не сме се събирали, не мислите ли?! Е, който иска, моля, чувствайте се поканени 🙂