след като стана ясно, че Дядо Коледа за пети път започна да събира писма с желания на детския ни сайт Az-deteto.com и до момента има около 1000 от днес с нашата техническа подкрепа старчето си има и свой личен, а може би по-скоро служебен блог – блогът на Дядо Коледа! някой още да смята, че дядката е демоде, а?!
приключвам темата на този етап с информацията, че всички фенове са поканени да се включат в групата „Вярвам в Дядо Коледа“ във Facebook.com 🙂
започнах с Istanbul, последва Сняг – импулсивно си купих двете през септември
първоначално Памук ме заинтригува по-скоро политически (спрягането на името му относно признаването на турския геноцид над арменците) и бях леко скептична и една доза повече любопитна
Istanbul ми допадна перфектно и с носталгията по детството и миналото като цяло и с топлината на града като роден и с пианото, мириса на стара къща, детските пакости, погледа на детето към света, който винаги ме изумява
бавничко изчетох Сняг; наложи се да превъзмогна редица предразсъдъци, наслагани в годините, за турците и турското; навлязох в един свят на търсене и копнеж, нежност и любов, разум и хаос, както и естествено – сняг, много сняг, но не непременно досаден и студен, по-скоро като покривка нежна на една кука плетена
очаквах аналогии с тук – мизерията, суровите хора, но не намерих; открих цял един нов свят, за който дори не подозирах и това ми хареса
много неща намерих в тази книга и не искам да разказвам за всички; който иска – да си ги намери сам, иначе не е сладко; вече подхванах и „Името ми е червен“
тук сложих един цитат, ето сега и втори и трети:
„за щастието се замислих едва когато, поради нещастието си, вече не ме биваше за нищо“
„когато западнякът срещне човек от подобна бедна нация, най-напред подсъзнателно изпитва към него презрение. Тутакси решава, че човекът е толкова беден, защото принадлежи към глупава нация. По всяка вероятност, мисли си западнякът, главата на този човек е пълна със същите безсмислици и глупотевини, както на цялата му бедна и жалка нация“
Follow