историята я пишат и бришат …

path_44598

след забавата със случката с паметника и героите и многото дебати, политически караници, постове, реплики и дуплики най-маститият въпрос, който лъсна пред всички ни е този за историята и фактът, че толкова години по-късно е може би време да се разровим, да поизтърсим от прахта фактите, да махнем украсите и триумфалните определения за освобожденията ни и да опишем нещата както са били.

историята я пишат победителите.
а ние сме в крак с времето.

Sulla за подробности

кой написа Зайченцето бяло?

най-обичаната детска книга – ясно е – Пипи Дългото чорапче 🙂

но най-популярната българска детска песничка? още по-ясно е – Зайченцето бяло

авторката на текста на песента, която знае всяко българско дете и първо започва да припява е още жива и скоро отбеляза своя 90 годишен юбилей. знаеш ли коя е тя? а кой е написал музиката? Ивет е направила много добро интервю, с цялата история на Зайченцето бяло – тук е, цък

нови находки от любимите графити във Варна

последният улов от любимите ми ел кутии във Варна се ограничи до три, но пък какви!

IMG_1488

симо-секирата с малкото борче

IMG_1431

ето кой подхранвал angry birds

IMG_1335

а ние двамата с Пепи пием бира

човекът-рисувач, както знаем брат’чед на Амели Пулен, предната седмица за подвизаваше и в София, скоро снимка и от новото му творение тук.

фен съм му. предлагам да стане Кмет на Варна и Почетен гост на София, със задължението всеки път като идва насам да рисува поне по една кутия 🙂

виж също първата порция снимки, от преди време – цък

променящата се България. България в крак с времето.

няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги е пропуснал.

четвъртият Sofia Pride се случи. мина, поне според мен прилично, значи постепенно хората започват да мислят различно и приемат различното. иска време. още малко време. иначе отпор винаги ще има. нормално.

има и позитивни неща в чалга културата, тя самата мигрира и то много. политиците има какво да прихванат от нея, народа като цяло – също. спря да се пее за мерцедеси и беемвета, взеха да надделяват екзистенциалните мотиви – с тази теза, която силно поддържам и аз, Любо Ноков разбуни духа на мнозина.

боядисаха и после почистиха най-високия паметник в София – този на Съветската армия (!). едни ги нарекоха вандали, други си наслагаха тениски „в крак с времето“ с изрисуваните фигури, пременени в нови герои (и аз съм си поръчала такава тениска). споделям изцяло гледната точка на Стойчо. акцията вече си има и сайт – vkraksvremeto.org. продължава. няма връщане, колкото и тайно почистващи да има.

децата четат. колкото – толкова. каквото – такова. но четат. бяхме във Варна във връзка със Забавното лятно четене и пак видяхме много деца – любопитни и отворени и за книгите, наред с ритането на топка, игрите в парка и белите. вече близо 1000 деца от цялата страна започнаха да попълват свой електронен дневник – яко. а междувременно вчера завърши и Малкото голямо четене и без изненада най-любомата на всички българи се оказа Пипи!

сори, че смесих неща от различен калибър и посока, но все са важни и все показват, че не сме толкова зле, за колкото си мислим. България е в крак с времето.

виж още: Stunning Sofia.
моловете завиждат на музеите
.
как виждаш света зависи само от теб
.

бърз нетуъркинг. works.

IMG_0864

не че ми липсват социални контакти, но Райна ми е приятелка, а и честно – беше ми любопитно да пробвам това speed networking. защото networking по принцип е готино. пък във версия „speed“ трябва да е още по. мда, така е, убедих се лично днес

събитието: speed networking

организира: Speed8

cool мястото: Human Thinks

случката: в рамките на 1 час се запознах и поговорих с
млада дама, която се занимава с психодрама и е практикуващ психолог, търси по-добра реализация
млад мъж, който от няколко месеца е стартирал нов мрежови бизнес и се оглежда за съмишленици
млада дама, която е режисьор, но мечтае да си има онлайн бутик за ръчно изработени бижута и картини
момиче с млад бизнес в областта на консултациите в КСО
монтажист-фрийленсер, който мисли да започва нещо свое
филолог, търсеща допълнителна почасова работа
психиатър и галерист, отдадена на изкуството млада жена

какво се случва: всеки си говори с всеки по 5 минути, т.е. през 5 минути сменяш събеседника, един на друг си казвате най-накратко от какво се нуждаете или с какво можете да сте си полезни

обобщено: този формат допада на любопитни хора, хора, търсещи шанс за нова работа или бизнес-партньорство, симпатични, отворени, контактни

имаше полза от този час, защото:

  • мисля, че поне с половината от тези хора можем да работим по един или друг начин заедно,
  • срещнах интересни хора, чиито мечти и реализация ми беше любопитно да чуя,
  • в разговорите ми хрумнаха идеи за моите си неща,
  • обстановката беше повече от готина, арт и ненатрапчива в същото време,
  • убедих се, за пореден път, че от всеки човек има много интересни неща да научиш и да погледнеш света през неговите очи дори за миг е уникално изживяване.

Райна, успех нататък! 🙂

skylines: Stunning Sofia

IMG_0412

три пъти ура за Evelyn Rois и Bruno Stubenrauch, които са снимали и написали великолепен текст за София за юнския брой на skylines на Австрийски

една красива София, точно толкова достатъчно разхвърляна и артистична, че да ми харесва много. такава са я видели и те

уникална снимка на Александър Невски е на корицата, наред със заглавието „Stunning Sofia„, при съдържанието следва втора прекрасна снимка на храма, с ново подзаглавие „Well worth seeing: Sofia„, а материалът на цели 6 страници е озаглавен „Pretty Sofia„. Wow!

края на великолепната статия за моя град добре обобщава цялото: „And it’s true. Sofia is a city where you will experience absurd situations. A cool Orthodox monk with a laptop at a trendy cafe; a mangy stray dog reclining on the pavement for a snooze in front of the entrance of a luxury hotel … Sofia is a city which retained its own unique character, even during the past two decades of upheaval. A rough diamond of a city, beneath whose often dirty surface a beautiful, pulsating metropolis waits to be discovered; and a place worth visiting before the dull uniformity of global design has had the chance to polish away all those corners and edges that make it what it is – beautifully imperfect.“

подкрепа за Виктор Мъжлеков

Screenshot-5

Виктор Мъжлеков е един от любимите ми съвременни български художници, сигурно и на теб ще ти хареса – ето линк към сайта муmazhlekov.com, където има доста голяма изложба с негови творби

Виктор участва в международно състезание – арт конкурс на Art Takes London – и искрено иска да спечели, а аз също бих била щастлива той да е победител, затова те каня ако имаш минутка и нещата на Виктор ти харесват – да гласуваш (с клик на звездичките в горния десен ъгъл), мерси

книги за четящите деца

предполагам много хора са скептични – „днешните деца не четат“, „кой ти ходи в библиотеката днес“ … сигурно частично са прави. и сигурно изхождат най-вече от своя опит. но моят опит казва друго. познавам Ана Мария и Мони, Томи и Яна и Ники, Ането и Миро и Роско и още много деца, които четат. не по принуда, а защото им е интересно. ако е много яка книгата дори в големите междучасия четат понякога, вместо да ритат футбол. може да са изключение, но ги има и това е обнадеждаващо. има още много такива деца – отидете в библиотеката и постойте така половин ден – сами ще се изненадате колко деца минават от там!

от друга страна – библиотеката – свято място във вековете, днес – тънещо в забвение покрай нови идоли, кризи и всевъзможни оправдания. в Детски отдел на Столична библиотека от началото на 2011-та не е купена нито една нова книга. добрата новина е, че все пак тук-там има някои дарени.това не само за Детски отдел на Столична библиотека. всички библиотеки плачат за нови книги.

и защото децата все пак четат, а могат да четат и повече, а в библиотеките имат нужда от нови книги за децата – Az-deteto.bg стартираме дарителска инициатива. който иска е поканен да купи една детска книга и да я дари – в близкото училище, читалище, общинска библиотека. на всяка книга ще се зарадват хората там. една детска книга е с цена между 2 и 20 лева. а ще зарадва повече от едно дете, със сигурност.

списък с книгите, необходими за набавяне в Детски отдел на Столична библиотека има тук
списък с вече дарените книги и имената на дарителите има тук

в деня на детето

в деня на детето ми се иска да се извиня на моите деца и на всички деца тук, че не всичко, което виждат навън е такова, каквото ми се иска да е и не всичко, което чуват е такова, каквото е добре да чуват. но децата чуват и виждат, това, което сме им направили да е тяхна среда, в която да растат

преди време Томи ме попита „мамо, защо България не е богата държава, като Германия, например“ … отговорих му набързо с резервния винаги отговор „ох … много е сложно …“

после, един ден си дойде от училище ужасен, негови съученици гледали телевизия, където казали, че след 20 години тук щели да живеят само цигани и те всички решили, че ще емигрират поради това …

следващата тема, коментирана в училище бе, че българите били най-нещастната нация … пак тема от новините по телевизията, гледана от другите деца …

не само в деня на детето искам да вдъхна увереност на моите деца, на децата, родени тук, че това място не е по-лошо от останалите, че и тук хората са нормални, дишат, работят, обичат се, щастливи са

не само в деня на детето искам да знам, че децата ни растат тук не с мисълта как ще навършат 14-16-18 и ще емигрират

не само в деня на детето искам децата ми и техните приятели и приятелите на техните приятели да приемат различията, да са толерантни, любопитни, устремени, уверени, свободни от догми, предразсъдъци и заблуди, принадлежащи на други времена и поколения

ето така в деня на детето.