Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

често имам гости от чужбина, които за първи път посещават София и заедно се разхождаме из улиците на моя роден град. обичам София, имам си своите любими местенца и ето тези от тях, които задължително включвам в обиколките ни:

малките улички около голямата Витошка и около Графа, с малките магазинчета за джунджурии, арт неща, антикварни магазини и всевъзможни благинки

за следобедно кафе с вишновка или домашен сироп от бъз, дълги разговори и нещо уникално и вкусно за хапване се спираме в сладкарница Вила Росиче, без значение от сезона – гостоприемна и потайно прикрита

за освежаване задължително лимонада в красивия сенчест двор на The Bookies

женският пазар супер много впечатлява чужденците, особено тези, изкушени от фотографията

градинката пред Народния, с преглед на експозицията в Софийска градска, а след това отново кафе в Toba&Co, зад Двореца

вечерята е в любимия Скара бар, гарниран при хубаво време със задължителна разходка от Александър Невски до парка Заимов

сигурно изпускам още много любими места.
София е много харесвано от чужденците. ако и ние, които живеем тук си я обичаме ще е още по-приветлива и красива 🙂

това е игра на get lokal.
ще се радвам да знам къде водиш ти гостите си от чужбина? Carolyn, Райна, Денис, Ади, Миленка
да се включва всеки, който се вдъхнови да ни разходи из София виртуално 🙂

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

• на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
• хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
• харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
• харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
• обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
• малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
• звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
• орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
• пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
• калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон