в деня на детето ми се иска да се извиня на моите деца и на всички деца тук, че не всичко, което виждат навън е такова, каквото ми се иска да е и не всичко, което чуват е такова, каквото е добре да чуват. но децата чуват и виждат, това, което сме им направили да е тяхна среда, в която да растат

преди време Томи ме попита „мамо, защо България не е богата държава, като Германия, например“ … отговорих му набързо с резервния винаги отговор „ох … много е сложно …“

после, един ден си дойде от училище ужасен, негови съученици гледали телевизия, където казали, че след 20 години тук щели да живеят само цигани и те всички решили, че ще емигрират поради това …

следващата тема, коментирана в училище бе, че българите били най-нещастната нация … пак тема от новините по телевизията, гледана от другите деца …

не само в деня на детето искам да вдъхна увереност на моите деца, на децата, родени тук, че това място не е по-лошо от останалите, че и тук хората са нормални, дишат, работят, обичат се, щастливи са

не само в деня на детето искам да знам, че децата ни растат тук не с мисълта как ще навършат 14-16-18 и ще емигрират

не само в деня на детето искам децата ми и техните приятели и приятелите на техните приятели да приемат различията, да са толерантни, любопитни, устремени, уверени, свободни от догми, предразсъдъци и заблуди, принадлежащи на други времена и поколения

ето така в деня на детето.

Follow