Ура за Маргарита и Музея на хумора и сатирата. Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019 фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска е директор на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово. Наскоро музеят имаше рожден ден – 48 години и го отбеляза, поради ситуацията – онлайн! Отделно и онлайн и офлайн на това място (особено в последните години) се случват наистина много силни, интересни и нетрадиционни за страната ни събития. В ArtCast имахме интервю с Маргарита за инициативите Нонумент (това е уау проект!), Бианалето, което провеждат традиционно и много други изложби и събития. Възхищавам се на Марги за увереността, задълбочения и модерен подход, който прилага към управлението на Дома на хумора, всичките й усилия да модернизира и популяризира работата му. Мисля, че е човек за пример.

Е, ясно е, много са мотивите ми да поканя Маргарита за това интервю. Но, няма как да скрия, една от тях е, че в това специфично време хуморът онлайн е спасение за много от нас, а тя намира начин да помага и в тази посока 🙂

Как работят / могат да работят музеите и галериите във времена като тези?

Онлайн и в диалог в добрия случай. В света на изкуството КОВИД направи глобална технологична трансформация, която надменно протакахме с години. Някои реагираха мигновено и бяха по-подготвени. Отваря се огромна съкровищница от изображения и разкази за тях. Обаче това пасивно двуизмерно, линеарно възприемане на изкуство ще стане изморително в един момент. Някои музеи успяват да въвлекат публиката, да влязат в диалог, да ангажират по креативен начин. Така се появявят чудесни инициативи като тази на Музеят Гети в Лос Анжелис, който покани публиката си да пресъздаде любими платна с материали, които могат да намерят вкъщи.

У нас случаят е по-различен за съжаление. България няма активна политика за развитие на музеите, те са в ничията земя между общини и държава. В последните седмици чухме много за театрите, за свободните артисти. Някой политик да се е ангажирал с темата за музеите и галериите? Ситуацията с българските музеи и галерии е драматична и ни е по-лесно да не говорим за нея. Кой български музей извади качествено онлайн съдържание? Колекциите не са дигитализирани, няма нито опит, нито съзнание, че трябва да се публикува в интернет. Последно миналата година спорих с колеги музейни директори, които твърдяха, че или не им е нужно изобщо, или не им е приоритет. Това безвремие в момент, в който не правим нови изложби, е идеално да се започне най-накрая работа по дигитализация, но пък нямаме средства. А те дори не са някаква непосилна сума!

В Музея на хумора и сатирата започнахме да публикуваме изложби онлайн още преди да затворим за публика – в момента, в който бяха обявени първите случаи на коронавирус и то именно в Габрово и почти никой не стъпи в Музея цяла седмица. Публикуваме изложбите си във фейсбук страницата на Музея и поддържаме супер активна фейсбук група, която събира най-пресните шеги и дигитални колажи и набра огромна популярност. Всеки с чувство за хумор е добре дошъл да се присъедини там. Тази година ни беше за старт на дигитализацията и създаване на нов сайт – сега поради липсата на приходи това остава неясно, търсим варианти. Фейсбук и инстаграм са чудесна възможност, но е абсурдно да нямаш собствено място, където структурирано да управляваш онлайн съдържанието си.

Доколко хуморът днес е наше спасение?

Хуморът ни свързва във време, в което сме изолирани. Шегите са, за да се споделят, препращаме ги, отговаряме на шегата с шега. Това е начин да общуваме. Отделно, способността да се надсмеем над ситуацията ни дава усещане за контрол над битието ни. Сега, когато толкова малко сякаш зависи от нас, това си е подвиг. Смеем се, защото ако не го правим, би трябвало да плачем.

Какви тенденции проследяваш в хумора покрай тази напрегната в целия свят обстановка? Какво ново излезе?

Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален. Той като цяло е базиран на културни специфики, а сега за пръв път всички ние, по цял свят, сме в абсолютно еднаква ситуация. Като добавим към това и повечето свободно време, факта, че сме много повече онлайн от преди, имаме перфектните условия за виралност. Имаме миймове, които се заиграват с коронавируса и това как живеем под карантината, но имаме и един интересен жанр на креативност, породена от скуката, която не адресира пандемията и самоизолацията като тема, а просто е неин продукт. Такива са хрумката с кентавъра, пресъздаденият с желирани мечета концерт на Адел, тоалетните чинии като унесени в мислите си пушачи или масичката за пикник на катерици.

Как ние днес, всички, сътворяваме хумор? Доколко Интернет насърчава и влияе на тези процеси?

С видео, изображение, с текст или дори просто като коментар на чужда публикация – имаме цялата палитра от възможности и не са нужни огромни екипи, човек може сам да направи мийм. Хуморът е станал много по-визуален. Интернет дава много суров материал от изображения, които могат да се ползват и служи като среда за разпространение. Мигновената реакция в емотикони и коментари пък е много стимулираща. Не е като да публикуваш смешна история или карикатура във вестника и да чакаш читателски писма до редакцията или някой да ти каже на улицата, колко много му е харесала. Отделно, имаш шанс за изява без да си професионален автор на хумор – карикатурист или комик. Интернет дава възможност на всеки да е автор или поне куратор на съдържание. Ако има някакъв негатив, това е, че бързината на възприемане в интернет убива по-дългите форми. Те си остават за театъра или за музея – когато можем да се върнем там.

Има нещо, за което трябва да внимаваме, обаче. Хуморът използва клишета и респективно много лесно се възползва от различията. КОВИД стана повод за силен антиазиатски расизъм и хуморът участва в утвърждаването на такива нагласи. У нас в момента се вихрят отново с бясна сила ужасно гнусни шеги спрямо ромите и хигиенните мерки срещу вируса. Социалните медии са чудесен развъдник на такива настроения включително, защото поддържат паралелни реалности. Има фесйбук групи, от които може да ти настръхне косата.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, В изложбата за деца "Град Градина" с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo В изложбата за деца „Град Градина“ с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

За теб самата кое е най-любопитното в този аспект?

Динамиката на процеса е интересна и тенденциите в хумора. Първо, лесните сюжети се изчерпиха,а няма нищо по-досадно от стар виц. Започват да се появяват по-остроумни и находчиви шеги и вниманието ще е към автори с наистина изведено чувство за хумор. Второ, на много места пикът на заразата предстои. Когато случващото се спре да е отдалечена статистика, хуморът няма да изчезне, но за някои може да стане нетърпим. Очаквам, че ще започне да се появява по-емпатичен хумор и хумор, който ни позволява да избягаме от реалността в по-добри, имагинерни светове, както това се случва във филми като Джоджо Заека или Животът е прекрасен.

Ако искаш сподели някои от любимите ти миймове или смешки от последните дни?

Бих препоръчала албумите със селекции от хумор по време на самоизолация в страницата на Музея на хумора и сатирата. Засега са том първи и том втори, но следете страницата, ще продължим с нови.

Пожеланието ти към всички автори на смях в днешния ден?

Креативността ни държи заети и това не е малко, а когато дава добро настроение на останалите това вече е социално благо. Можете да излезете от кризата с повече приятели, съмишленици или с ново гадже. Дерзайте!

Ура зя Петя! Харесва ми да заразявам хората с енергия, да се движат и спортуват

4 (1)

Петя Геджева е от тези вдъхновяващи млади хора, които дават голяма надежда и знам, че с каквото се захване – ще се справи! Защото освен чаровна, тя е и работлива, старателна, търсеща!

Петя е студент в СУ – учи ПР. От около година е част от екипа ни  в ABC Design and Communication. А отделно – тя е треньор по Дансело! Говори френски и английски. Не спира да иска да се развива. Тя ме свърза с Мари-Леа, за която ви разказах наскоро. Да, ясно е, че причините да искам да ви представя Петя не са една и две. Ето и интервюто конкретно за нея като треньор 🙂

Как се случи така, че стана треньор?
Тренирах Зумба две годни, а след това Дансело още една в Пловдив, където учех. Много се забавлявах, харесваше ми емоцията от класовете, сприятелих се с треньорите и им се възхищавах колко много енергия раздаваха на хората.
След това реших аз самата да започна да преподавам групови класове. Отидох на обучение за инструктор, а след преминатия тест получих и лиценза си. Започнах да водя във Велинград, моя роден град, и ефектът беше поразителен – хората се събираха още от първите класове, танцувахме, разрастнахме се, станахме едно малко семейство. Харесва ми да заразявам хората с енергия, да ги стимулирам да се движат и спортуват. А най-любимо ми е когато виждам позитивен резултат у тях.
След това се наложи да се преместя в София и нямах възможност да водя класовете си там. Ето защо намерих алтернатива и в столицата.

Кого и какво трениращ? Къде и кога? (в нормални дни, сега е ясно, че не)
Водя няколко типа класове. Единият е Burn fitness workout – кракта функционална тренировка за цяло тяло, на музика. Много симпатичен клас- тренираш, потиш се и не усещаш колко бързо минават 30 минутки.
Водя и Dancelo dance fitness- комбинация от фитнес и танц под съпровода на най-различни ритми- меренге, R&B, bachata, латино… забавна и ефективна тренировка.
Класовете ми се посещават предимно от дами, но имам и господа, които се чувстват доста комфортно в женска компания. Харесва ми, че си помагат взаимно, показват си упражненията, репетират ги. Да видиш, че хората живо се интересуват от това, което искаш да им покажеш, е най-ценният подарък за един инструктор.
Мястото на провеждането им е в Атлетик фитнес , Студентски град, а периодичността е през един ден – понеделник, сряда и петък вечерта. Удобно е, а и една вечерна тренировка винаги тонизира!

Какво ти носи това занимание?
Контактът с хора е безценен учител. Особено когато споделяте обща страст. Харесва ми да ги стимулирам, да получавам и да давам енергия. Това е доста голямо психическо разтоварване за мен, особено след тежък ден. Предполагам и хората се чувстват по същия начин.

От каква мотивация имат нужда хората, според теб, за да тренират?
Разбира се, че най-основният стимул хората да посещават класовете, е да отслабнат или да се стегнат. Но има и нещо повече – груповите класове внасят добро настроение и преповдигат тонуса. Ето защо мисля, че мотивацията се крие и в чувството, живнината и приятния гъдел, който усещаме след тренировка. Да си горд от себе си и от това, което си постигнал.

Най-забавни ситуации или мили за теб, свързани с тренировките?
Повреме на един от класовете ми спря токът на целия фитнес. Музиката, светлината, всичко изгасна изведнъж. Повечето хора биха излезли моментално от залата, но не и ние- пуснахме си музика от телефона, няколко фенерчета и продължихме. Само внимавахме да не настъпим някого случайно.

Какво си пожелаваш?
Да има здраве!

А един от начините човек да бъде здрав, е като не спира да се движи. Особено в тези епидемични времена е хубаво да държим на благосъстоянието си. Усмивки за всички!

5 (1)

 

 

Ура за Ангелина Ангелова и Кукер! Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

89429489_137752187607206_4775234636437520384_n

Познавам Ангелина от НБУ. Бе моя студентка и със сигурност нямаше как да остане незабелязана сред голямата си група колеги, защото бе сред активните, с адекватни и креативни включвания по всяка задача.

Занимавала се е с женски футбол, пътувала и живяла къде ли не, днес учи в НБУ и … прави бизнес!

Ангелина, заедно с брат си, разработва нов бранд Кукер и различни видове чай, които успешно продават из Европа. Усмихната, прекрасна – нямаше как да не поканя това смело и прекрасно момиче за това интервю 🙂

Къде си / сте с бизнеса ти днес?

Най-общо казано сме в международното търговско пространство. Преди месец пуснахме четири нови продукта под нашата марка Кукер, които вече се продават в Англия, Германия и предстои до няколко дни да се появят във Франция, Италия и Испания.

В по-дълъг отговор ще кажа, че се занимаваме с билки и био продукти, които предлагаме на международния пазар през платформите на Амазон. Занимавам се с това от близо 5г. След няколко години грешни управленски решения, аз и брат ми, с който работя вече, успяхме да оптимизираме бизнеса дотолкова, че да е стабилен и прогресивен. Ще използвам възможността силно да се разгранича от всеизвестните „дропшипъри“, защото в последно време, когато някой чуе Амазон в България, това е първата асоциация.

Не, никога не съм била дропшипър и не усещам никаква подбуда да бъда. Нашият бизнес е данъчно, счетоводно, маркетингово оптимизиран в рамките на този етап от развитието си. Планираме постоянен растеж, но с предпазливи и добре обмислени управленски решения.

Много хора смятат, че духовното развитие няма място в бизнеса. Всъщност, едва когато започнах да израствам духовно, започна да ми върви.

88442061_202639057633486_4021700577317617664_n

Предприемаческият дух – кое му помага и кое го спира, според теб?

Имахме въпрос в една лекциите: „Човек става или се ражда предприемач?“ Преди си мислех, че всеки може да стане предприемач, ако има достатъчно опит и знания. И след това преживях два фалита и отнякъде дойде силата да се изправя и да продължа. И тогава разбрах, че не е само до опит и знания.

Има една невероятна CGI сцена от Спайдърмен, която се казва „Раждането на Пясъчния човек“ (The Birth of Sandman). Кадърът показва движението на хиляди песъчинки, от които се издига фигура на човек, неоформен се опитва да стане, чупи се и пада. След това отново започва да придобива по-добра форма, започва да оглежда себе си, да се опознава, да разбира новата си форма. Вижда медальона на любимото си същество и се протяга да го вземе, но новата му форма не позволява това, още не е готов. Протяга се отново, този път с формирани ръка и пръсти, и успява да вземе медальона, поглежда го и бавно, и трудно се изправя. Вече стои на два крака. Силата, която го изправя, е любовта, която носи в себе си. Той вече върви напред, в нова форма, с ново знание, усетил силата на волята си. Ето това за мен изобразява пътя на предприемача.

Предприемаческият дух за мен идва от вътрешната ти истинска любов към онова, което само ти виждаш. Как разбираш, че това е твоето призвание? От усещането, че източникът на енергия в теб е неизчерпаем, това усещане дава плътност на действията ти и правилна посока. И тази енергия се проявява навсякъде, не само в бизнеса, тя излиза пред света под формата на идеи и находчивост, улавяне на мига и предприемане на действия.

За мен предприемачеството е много повече от бизнес, то е начин на живот и разбиране за живота в цялост. Нищо не му помага, нито го спира, защото то просто е, вътре в мен, абсолютната даденост, любовта. Както художника изпитва нужда да изживява рисунките си, танцьорът движенията си, певецът мелодията си, нищо не може да спре тези пориви, защото те излизат без да питат. Да, ходиш на уроци по рисуване, танци, пеене, но това само шлифова диаманта, истинската стойност просто е в него. Реката тече, да, има устие, което я формира, камъни и скали, които насочват движението й, но тя извира и тече, без да има сила, която да спре водата. Така е според мен и с предприемаческия дух, така го усещам аз.

В България преживях много повече трудности откъм работа с хора, измами, административни спънки, липса на съмишленици, партньорски грешки, счупване на звено бизнес веригата, но въпреки всичко като Sandman продължаваш напред и нагоре. Защото изворът си ти.


Удовлетворението в работата ти от къде идва?

От осъзнаването на вътрешната ми сила. От осъзнатите избори, които се шлифовах да правя. От осъзнатото насочване на енергията и правилното разбиране на ситуациите. Не всяка идея е писано да се реализира, затова човек трябва да се научи да е достатъчно осъзнат и гъвкав, и умее да пуска и да насочва усилията си другаде. Това за мен бе много трудно в началото, тъй като егото ми се вкопчваше във всяка нова идея, създаваше си илюзии, че тази идея ще я пребъде и понякога целеустремено вървях в грешната посока. Но за нас хората идват първо изпитите, след това уроците, така и аз сега разбирам, че в живота няма грешки. Или успяваш, или се учиш.

Удовлетворена съм от избора си на продукти. И от това, че те помагат на хората.

Удовлетворена съм от изборите си последната година и половина в цялост, защото ме направиха много по-спокойна. Удовлетворена съм, че се научих да деля и да давам – времето си, идеите си, парите си, бизнеса си.



Най-важните три неща, които би казала на всяко момиче, което сега си мисли да стартира бизнес, а все още не е уверено, че ще се справи?

На първо място да разбира механизма на Вселената – първо трябва да дадеш и след това ще получиш в изобилие. Щедростта е основният компонент на живота. Тук не говоря само за пари, говоря за цялостно възприятие в съзнанието на всеки човек към всичко – отношения, идеи. Ако ние хората се вглеждахме по-дълбоко в природата, щяхме да видим, че всичко в което сме и което сме, работи по този начин – посаждаме семена (било то финансови, любовни, предприемачески, гневни, завистливи и т.н.) и след това „жънем“ плодовете им.

Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

Вторият съвет към всяко момиче, решило да стартира бизнес, е да има доверие себе си и събитията. Всичко се случва така, както ние сме го направили да се случва. И тук не говоря за „псевдо-гуру“ философиите – „Ти можеш всичко, казвай си го всяка сутрин и ще успееш“. Не, тук говоря за пълната отговорност и осъзнаване на действия ни. Ако нещо не върви в бизнеса, поглеждаме първо себе си – какви бяха намеренията ми, подходих ли със страх и неувереност към ситуацията, излъгах ли някого. Всичко в живота ни е в резултат на решения, които сме взели и природата на живота (както в природата) е да реагира на вибрациите, които излъчваме.

Това чувство за доверие и лична отговорност премахва всяко колебание и открива чувството за увереност в самите нас.

На трето място като съвет ще сложа липса на привързаност и умение да пускаме ситуациите. При нас момичетата има вродено майчино чувство, което много лесно може да се прояви и в бизнеса. Грижата, любовта, времето и цялата отдаденост, която даваме на идеите си и бизнеса си, ни привързва към него, и тогава спираме да бъдем добри „родители“. Тогава смятаме, че знаем по-добре посоката и се вкопчваме в него. Това важи както за идеите, управленските решения, така и за бизнеса като цяло. Всеки бизнес си има технологично време, за което да стартира, да порасне и след това да се слее или измени, в зависимост от това дали ще фалира, дали ще получи инвестиции, дали ще бъде продаден.

Важно е, като предприемачи, да умеем да усещаме и разбираме кога привързаностите ни започват да пречат и вредят.


Пожеланието ти за новите продукти и към теб самата?

Пожелавам си спокоен сън.

Това обхваща всичко.


Успех, от мен!

А вие може да проверите и да дадете по един лайк във фб 🙂

Бъдете здрави! Всичко ще бъде наред.

Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ла-ла-ли и се усмихни – Лесна и много забавна безпланта игра за у дома, за цялото семейство

IMG_7829

Тази игра видях, че фигурира с име „Тенджера“, но ми се струва леко грубо име, затова за момента стои като „Ла-ла-ли и се усмихни“ (аз си го намислих) 🙂 На нея ни научиха преди месец-два Ганди и Райна – благодарим!

Играта е много забавна, усмихва широко, има състезателен елемент, но мисля, че той може и да се елиминира. Една игра за 4 души може да се разиграе между 5 и 15 минути. Може да се играе много пъти и всеки път да е различна.

Какво е нужно?

Хартиени листчета, еднакви

Химикалка / молив

Начин за измерване на 1 минута – класически хронометър, телефон, пясъчен часовник

Колко души играят?

Минимум 4 (вероятно има опции да се намисли и с 3), по-забавно е с 6 или 8 например, разделени на отбори на по 2 или 3 души.

IMG_7830

Как се играе?

Всеки играч получава 4 листчета и записва по 1 животно, 1 личност, 1 предмет и 1 място (държава, град, местност). Не се показват думите на другите, всеки знае само своите. Добре е думите да са съобразени с играещите, така че всички да ги познават (особено ако се играе и с деца). Така при 4 играча по 4 думи в играта влизат 16 думи.

Всички думи се сгъват и се слагат в купичка сгънати на четири с думата навътре. Играчите се разделят по отбори. Нашият опит показва, че е по-добре децата (ако има) да са в отбор с възрастен.

Първи кръг играта е с обяснения с думи, асоциации.

Втори кръг играта е с обяснение с 1 дума.

Трети кръг играта е с обяснение с жестове.

Засича се време – 1 минута на отбор. Първи отбор започва като единият играч тегли дума, вижда я само той и започва да я обяснява. Например за „Италия“ – „държава, пица, с формата на ботуш“ и така се обяснява, докато другият играч от отбора познае. Минава се на следващата дума. Така докато премине 1 минута. За всяка позната дума отборът получава точка. Точките се записват. Купичката с думите преминава към следващия отбор и така нататък.

Веднага щом думите привършат се преминава към втори кръг със същите думи, като се усложнява играта – обяснението е само с 1 дума. Например за „Райна Княгиня“ – „знаме“. Трябва да се внимава в първия кръг, за да се печелят точки във втория и третия 🙂

След като привършат думите и за втори кръг се минава в третия – само с жестове. Това е и най-забавният кръг и най-много смях пада тук. Например за „коте“ – сгушване, показване на ушички и галене. Но си представете за други думи … наистина много свежо става.

Ето това е играта. Семпла и забавна, силно усмихваща и разведряваща. Нямате нужда от деца ако нямате наоколо. Може да играете и да сте само възрастни. Купонът е пълен.

Пишете после как ви е харесала. И кажете какво име да й оставим на тази игра.

Стойте усмихнати у дома и бъдете здрави!

Ура за възможностите за образование отвъд учебника и Училище Френе в Бургас!

4txclx7mi9_p101069400_07_27_10still010

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Ура за Ирина и PixiPhotobooks

85164417_553204098617498_8341991099279081472_n

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!


Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Ура за Цвети-Слава и Brimkie!

received_124145595681481

Срещнах Цвети-Слава на награждаването на жени-предприемачи на B4B Hub. Тя е шармантна, прекрасна, усмихната и предприемчива. Стартира свое социално начинание, за което ми се искаше и ето – споделям и с вас чудната й история 🙂

Как започна всичко с твоето социално предприятие?

Всичко започна след няколко вдъхновяващи проекта „Еразъм“, благодарение на които успях да се запозная със социални предприемачи от чужбина, които споделиха опита си. Видях отражението на социалните предприятия върху обществото и икономиката, дадох си сметка, че това е нещо в пъти по-ползотворно от еднократни действия, насочени към подкрепа на уязвимите групи, това е наистина приобщаващо и има полза за всички от доставчикът на суровини до крайния потребител. При прибирането си в България след няколко месеца черпене на опит знаех, че искам да развия нещо свое, което да ме подтиква да израствам всеки ден и се зачудих какъв може да е моят продукт, трябваше ми нещо полезно, красиво и ново, но и изпълнимо в България. Така се стигна до ръчноплетени изделия от рециклиран памук. Когато идеята се оформи като Бизнес план, което стана първо доста набързо, колкото да добия представа в каква посока да мисля, имах възможност да започна дейност в чужбина, но виждайки нуждата от нещо такова тук, предпочетох да остана. Именно социалната отговорност на бизнеса беше водеща при създаването на „Бримки“ и ще остане такава.

Какво плетете и кои са за теб любимите ти неща, които произвеждате?

Плетем предимно детски играчки и панери, но и подложки за чаши, чанти и ключодържатели. Стараем се да отговаряме на търсенето и експериментираме, за което страшно ми помагат дамите, които се занимават със самата изработка- опита им в занаята им дава друг поглед, имат страхотен усет и всеки продукт е изпипан. Често се случва да преправяме нещо докато не стигнем момента, в който ни харесва и сме уверени да го предложим на клиентите си. Плетем и доста неща по поръчка, в цвят избран от клиентите, а при желание- персонализираме с бродерия. Всичките ни продукти са хипоалергични, перат се в пералня и са страхотни за гушкане и мачкане, без опасност нещо да бъде погълнато или опасно по друг начин, затова много се радвам и се старая да оправдая доверието на родителите, които избират „Бримки“ да изработи първата играчка на детето им. Може би любими са ми различните пингвинчета, които плетем в бонбонени цветове, някои от тях имат малки шапчици и шалове и са наистина очарователни. Много мила ми е и една кукла-Зайка в сиво с розова рокличка и обувки, които се свалят, защото съм виждала супер въодушевени реакции на момиченца, когато я видят.

През декември започнахме да правим и сапуни, които също са без алергени и са на глицеринова основа, като идеята им е, че позволяват включването на повече дами в работата, тъй като не изисква толкова време и търпение за направа, колкото плетенето. При сапуните е много креативен процес, имаме сапунени бонбони и мъфини, сапунени звездички. Последния ни експеримент със глицеринова основа, аромат на карамел и мляно кафе за ексфолиант, се превърна в мъфинче, украсено с парченца сушен банан и кокос и е същински сладкиш, който почиства нежно кожата без да я изсушава, а кафето е доказан ексфолиант. Имаме и сапунени пеперуди с овесени ядки, джинджифилови сапуни с парченца сушен джинджифил и био джинджифил на прах.

Многократните тампони за почистване на лице са алтернатива на еднократните такива, от които имаме ежедневна потребност. Много лесни са за употреба, перат се в пералня, хипоалергични са и много нежно почистват кожата, като плетката създава едно приятно усещане за лека ексфолиация и масаж. Предимствата им са в това, че за цената от два лева на тампон потребителя получава неограничен брой употреби и вместо почиствайки козметиката си да създаваме още боклук, използваме преработени текстилни отпадъци, вместо специално отгледан и обработен памук на голяма фирма, подкрепа получават дами, които ги правят чрез един традиционен занаят и социалното им включване.

FB_IMG_1582724050207

Основните предизвикателства в ежедневието ти на предприемач?

Основно предизвикателство за мен е времето, защото освен „Бримки“ имам постоянна работа с 12-часови дневни смени, за която ставам в три сутринта и се прибирам в десет вечерта и завършвам гимназия в самостоятелна форма, като ми предстоят матури и финално обмисляне на опциите за университет. С „Бримки“ съм доста в движение, защото плетенето е надомна работа и вземам материалите, доставям ги и се уточняваме с плетачките, след това вземам готовите продукти, връщам обратна връзка, ходя по базари и събития. Старая се да има постоянно онлайн присъствие, да държа клиентите в течение за поръчките им, да съм насреща при въпроси и ситуации при производствения процес и да търся нови възможности. Опитвам се да съчетавам работата, бизнеса и ученето и с хобито ми да чета и да се занимавам с езици, да пътувам и всички нормални битовизми, достатъчно движение и разходки на чист въздух и слънце. За щастие все по-рядко ми се налага да се справям и с негативното отношение и недоверието, което понякога се поражда от възрастта ми, но това също се появява от време на време.

Как може да помогне някой, който иска, вдъхновен от това интервю? И къде да ви открием?

Единственото по-добро от едно мече, е едно мече с кауза, така че всеки, които иска да ни помогне може да ни подкрепи като закупи продукт на „Бримки“. Това може да стане през Фейсбук страницата ни Brimkie, уеб сайта ни или на място в гр. София ул. Юрий Венелин 20 или в салон „Хера“ гр.Враца (срещу Здравната Каса). Последването в социалните мрежи и препоръките на приятели също много ни помагат да намерим топъл дом на любимите ми пингвинчета и дадем работа на дами в неравностойно положение.

–-

Дайте по един лайк тук https://www.facebook.com/brimkie/ 🙂

А от мен – Успех, момичета!

 

Ура за Софи от Foodie Boulevard и покана за Щастлива храна за щастливи хора

IMG_7962-1

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

cropped

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

680EC5DBBA754DD2A383C8E879FD4C19

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Ура за Ом и насърчаването на женското предприемачество в Непал

women-empowerment-news-03

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

women-e1560779152379

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

women-entrepreneurship

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

IMG_7087

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.