Чаках я отдавна. Кротките на Ангел Игов. Именно такава.

Как се случва 9-ти септември 1944-та за обикновения човек. Как той, обикновеният човек, приема и позволява Народния съд? Какво се случва в онази „невъзпитана зима“? Защо „бащите ни, само като чуеха думата „партия“, плюеха ядно в жълтата ючбунарска прах“? „След произнасянето на първите два съдебни състава, смъртната присъда изведнъж се очертаваше не просто като реална възможност, а като стандарт, с който беше редно да се съобразиш.“

„Ама наистина ли трябва всички да ги разстреляме, запита се Лиляна. Сигурно трябваше. Не по някаква човешка, простичка логика, а по логиката на историята, която действаше със замах и не се интересуваше от дреболии.“

За това как случващото се наоколо променя хората. За възхода на злото. За лесния начин, по който мъстта и безпричинната омраза поемат още и още души и променят съдби.

Изумително детайлен и многопластов прочит на едно мътно и кърваво време в близката ни история. Ангел Игов го прави със стил, внимание към момента, заравя се в мислите на хората, скрити зад зидове, стени, страхове, тайно надзъртащи, с надежда всичко това да е само лош сън.

Една смела книга, с много баланс, с не малко препратки към  случващото се сега (поне аз ги откривам).

Задължителна, ако близката история на България те вълнува.

Follow