При едно от последните ми пътувания изчетох бързико каквото си носех за из път и с голяма радост влязох в голяма книжарница в центъра на Флоренция. Бях с тийнейджъри и за тях това също бе любопитно и желано. Отнесохме почти час в триетажната книжарница и си тръгнахме с няколко книги. Сред тях бе и If Cats Disappeared From The World, за която ще споделя накратко тук.
Обичам японските автори, защото винаги поднасят нещо неочаквано за мен, умеят да преплитат магическото в здраво стъпилия на земята реализъм, не са прекалено разточителни и винаги има котки, музика и забавни елементи. Разбира се и любов, една така прибрана и не шумна любов, както и храна, мда. Е, книгата на Генки Кавамура не прави изключение.
Оставям си няколко цитата, като си ги превеждам на български сама:
„Виждал ли си Дявола? … Дяволът изглежда точно като теб.“
„Хората винаги опитват да вземат нещо срещу нищо. Но това е кражба. Ако вземеш нещо, то това означава че някой, някъде губи нещо.“
„Мобилните телефони ги има от около 20-тина години, но наистина за толкова кратко време те успяха да постигнат пълен контрол върху нас.“
Забавна, лека, въпреки преплетените сериозни теми, актуална е тази книга и ако ви попадне – не се колебайте, зачетете и прочетете я.
Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.
Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.
Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.
Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.
Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.
Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.
И кадри от Музея на невинността.
Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.
И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.
Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!
Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук
Следата Шекспир се проведе за втора поредна година в НБУ в края на април 2025. И аз за втори път яко се оплетох в нея.
Пиша с няколко неща, които ми се иска да останат, да не ги забравя.
Мащабно събитие – Годишен международен фестивал, с много и различни формати – лекции, дискусии, театър, Escape Hamlet, работилници, психодрама, хип-хоп, футбол и какво ли още не, Следата Шекспир е като магнит с мощен обхват и сила.
доц. д-р Жюстин Томс, НБУ, департамент „Медии и комуникации“ доц. д-р Деяна Марчева, НБУ, департамент „Право“
доц. д-р Силвия Цонева, НБУ, департамент „Право“
гл. ас. д-р Илдико Отова, НБУ, департамент „Политически науки“
Гост: д-р Явор Гърдев
Споделихме феминистката, юридическата и етническата перспективи към пиесата и в частност прочита на Явор Гърдев. Публиката бе много активна и допринесе за колорита на събитието.
Моята теза бе около няколко дихотомии, които открих в постановката на Явор, а именно:
народно (Народен театър) – лукс
цветно (Венеция) – черно-знатно
пищно (Венеция) – минимализъм
комедия – некомедия
преобличане – липса на такова
магично – реалистично
Взимам си бележка от коментара на Снежина Петрова на моята реплика, че със страх отивам да гледам нещо по литературно произведение, което съм харесала много. Снежи каза, и е толкова права, че това е ограничаващо и ще следва да ходим и гледаме с отворени очи, защото можем да бъдем изненадани (цитат по памет), както тя ни изненада (и наистина) с прочита си на „Една българка“ по Вазов.
Срещата с проф. Александър Шурбанов също бе великолепно изживяване. Разговорът бе около драмата в поезията на Шекспир и разгледахме няколко примера от преводи на Шурбанов от различни шекспирови произведения.
Вероятно за 5-ти път гледах Час по Хамлет, със студентите клас Марий Росен. Любопитното тук е, че всеки път студентите са в различна роля, ролите са предизвикателни, динамиката е голяма, мислите, с които си тръгваш от театъра – също. Браво, великолепни млади хора!
Да, червената нишка на събитието бе навсякъде из университета и го направи арена за голям интелектуален празник.
Не успявам да опиша всички събития, които успях да посетя, а с тези, които не успях – бяха мноооого, постоянно, четири дена в НБУ плътно, по няколко успоредно. Еха!
За всичко поздравявам екипа, организирал Следата Шекспир – Снежина Петрова, Георги Гочев, Георги Няголов, Дария Лазаренко, Ася Иванова и вероятно още много колеги от НБУ, студентите-доброволци и всички лектори и участници. Беше супер!
Ю Хуа в София! Еха! Благодарение на Литературни срещи 2025. Залата на Археологическия музей се пръскаше по шевовете. Водеща бе писателката Елена Алексиева, а преводът от китайски бе на преводача на книгите на Ю Хуа на български – Стефан Русинов. Идеална комбинация, която можехме да слушаме с часове.
Събота вечер, навън вали, а в залата влизат още и още хора.
Сред публиката виждам доста приятели – част от тях са писатели и поети, други – преводачи, университетски преподаватели, издатели, любопитни читатели. До мен сядат две много млади момичета. Заговарям ги, интересно ми е дали са чели нещо от автора, с какви очаквания са дошли, как са разбрали. Едната учи счетоводство, другата – дизайн. Едната е чела, а другата ще чете – намерили са романа „Живи“ трудно няколко дена преди срещата. Гледаха и слушаха в захлас и бяха силно впечатлени.
Срещата е като празник, но и като разговор между стари приятели – земна, със смях и много споделени истории, от част от които ни настръхваха косите, докато слушаме. А Ю Хуа говори както и пише – с лекота казва тежки истини, с усмивка ни превежда през сериозни случки, сякаш е обикновен човек, а е необикновен. Запазвам си историята за пирона в черепа, както и тази за гроба като подарък.
Публикувам част от нещата, които каза Ю Хуа и които успях да запиша:
„Писането – събуждане на паметта“
„Писателят пази историята по-добре от археолога“
„Писателите имат за задача да откриват истината и да пазят паметта“
„Писането е безпомощно пред лицето на реалността“
„Паметта сама по себе си е живот“
„Животът винаги ще е по-мощен от писането“
Предполагам екипа на Литературни срещи ще публикува видеото и още материали. Ю Хуа е дал и няколко интервюта, за по-любопитните, може да потърсите.
Някак срещата с Ю Хуа бе „черешката на тортата“, но всяко друго от многобройните срещи, четения, дискусии, перформанси, инсталации в програмата си струваха. „Археология на паметта“ бе темата та тазгодишните срещи, по Фуко вероятно. Браво на целия екип на Фондация „Прочети София“ и Литературни срещи не само за тази среща, а за цялото толкова мащабно, многослойно и смислено събитие, което прави града ни още по-жив и човешки.
Миналият уикенд имах щастието да бъда част от едно събитие, което ме изпълни с надежда, вдъхновение и възхищение – DigiHack НБУ, дигиталният хакатон в Нов български университет, организиран от студенти за студенти. Темата тази година беше „Образование“ – и няма как да е по-навременно. Защото образованието, както всички усещаме, има нужда от нов подход, от повече технологии, от повече сърце. И точно това донесе DigiHack.
Идеята за хакатона се роди в час по маркетинг стратегии за уеб през ноември. Двете сестри Ася и Симона Андрееви винаги седяха на първия чин и както говорихме – предложиха да направим това събитие. Ръководството на НБУ даде разрешение, студентите се събраха в екип, намериха се и спонсори и партньори и ето, че на 11-13 април 2025 се проведе хакатона и то с голям успех!
В рамките на 48 часа над 50 участници в екипи проектираха и разработиха решения, които решават реални проблеми в образователната система (а то не е като да няма) – от по-достъпно онлайн обучение, през инструменти за адаптивно учене, до платформи за ангажираност на ученици и студенти, преподаватели и родители. Видяхме идеи, които можеха спокойно да се превърнат в стартъпи, искрено вярвам някои поне ще се реализират наистина.
Специални поздравления заслужават невероятните организатори – Симона и Ася Андрееви, които с ентусиазъм, внимание към детайла и огромна любов към общността създадоха пространство, в което се раждат идеи, създават се приятелства и се гради увереност.
Образованието има бъдеще. И това бъдеще говори на езика на технологиите, сътрудничеството и креативността.
Пиша този пост с голяма тъга. Вчера, 15 април 2025 г, загубихме Владо – Владимир Kaladan Петков. След близо година битка, все пак ракът победи.
Владо е човек от голям мащаб, важен за развитието на уеб и дигиталната среда в България, мощен двигател, дълги години винаги в авангарда на онлайн пространството, а в допълнение – добър приятел, енциклопедична личност, великолепно чувство за хумор и смях, който не може да бъде забравен.
С Владо се познаваме някъде от края на 90те. От времето на *BPM – вероятно най-ключовия и мащабен проект от онази епоха за хиперкултура, който създаваше поле за свързване, изгради смислена общност, която сякаш е в основата на не малко актуални дигитални проекти и днес. Изключително бе това време, това начинание, тези хора, този проект.
Владо винаги бе пионер. Още от онези години направиха бих го нарекла творчески тандем с Еленко Еленков. Двамата поставяха начала, измисляха си неща от бъдещето (поне за мащаба на България) и превръщаха в мащабни проекти не едно и две свои хрумки.
И Владо и Еленко бяха сред първите блогъри у нас. После бяха сред най-активните в българското туитър пространство. После стартираха Говори Интернет, което с лекота за няколко години превърнаха в на шега, но и наистина в подкаст-империя, с много различни, всички смислени тематични подкасти. Бяха и от първите, както винаги, които говореха, водеха обучения за подкастите.
Владо допринесе много за дигитализацията на Икономедиа, в частност за онлайн версията на Дневник. „В различни роли през годините (между 2006 и 2011) той беше част от екипа, развил „Дневник“ като дигитален продукт и има заслуга за дългия път, който сайтът на бизнес всекидневника извървя до това днес да бъде най-влиятелната онлайн новинарска медия в България. Блогосферата, качването на хартиеното издание в Kindle (2011), разработването на приложения, на социалната мрежа към форума, на някогашната рубрика „Голямата снимка“ и много други функционалности и проекти.“ пишат в Дневник.
Владо имаше око за живота, можеше да го запечата в кадър по своя лек и различен начин. Снимките му, вероятно доста малко от тях, могат да се видят още на сайта му. Една от моите любими ми снимки е именно негово дело.
През 2008-2009-та се създаде българският клон на IAB – Interactive advertising bureau и Владо бе сред основателите, като представител на Икономедиа. Тогава бяхме мисля 6-7-8 души, заедно с представители на Dir.bg – по-често Владо Жеглов, Darik – Радосвет по-често изпращаше Людмил, NetInfo, Жанет Найденова, Момчил от Mail.bg, разбира се и Сашо Варов. Събирахме се веднъж месечно. Доста често на обяд в ресторант Добро, до театър София. Беше време на интензивни разговори, понякога спорове, поставяхме основите на по-организираното и стандартизирано присъствие онлайн. Ролята на Kaladan бе ключова. Славно време.
Нещо, което може би малко хора знаят е, че Владо бе активен доброволец към българската Уикипедия, като качваше щедро снимки. В някои от срещите ни ми разказа, че е подел инициатива да намира лоши снимки от градове из България в уики страници и да ходи да снима от сходен ракурс и да заменя старите с нови по-добри снимки. Уау. Тихо и последователно помагаше и с това.
През 2008-ма на БГУеб връчихме на Владо награда за цялостен принос за българското уеб пространство. Снимката по-горе е от там. Писала съм леко и в блога.
Намерих публикация в сайта на ФМИ, СУ (добре че от 100 години не са сменили сайта си) с програмата от БГСайт 2010 – семинара Крачка напред, където Владо имаше лекция „Мъртъв ли е Web“.
През февруари 2011 съм го снимала и писала редче тук. И именно такъв ще го помня – усмихнат, артистичен, приятел!
На БГУеб 2012 Владо отново е бил лектор, заедно с Бойчев и Варов. Писала съм тук.
Владо беше голям фен на отворената култура, отворения код, линукс. И едно от нещата, с което постоянно ме бъзикаше, беше дебиан на моя лаптоп и крона, който пусках, да си събирам пощата 🙂 Оставям си го тук, макар малко хора ще знаят какво е.
Когато писах книгата за подкастите – „Подкастите – гласът на Интернет“ – направих епизод за Създателите в разговор с Владо и мисля се получи много хубав, онлайн е и може да се чуе.
Към всичко друго Владо и преподаваше – в СУ и в НБУ, като след като времето му не достигаше поех негов курс в НБУ, Уебдизайн, за журналисти. Той държеше да продължа линията му, но някак във всички тези години за уеб мислехме доста еднакво, виждахме се и дискутирахме. Знаехме, знаем, че журналисти и като цяло комуникатори не бива да се боят от код, следва да имат грамотност в тази посока и продължавам да водя курса на Владо в НБУ именно с тази мисия.
Не е маловажно, вероятно не е и изненадващо, че с Владо споделяхме и еднакви политически виждания. Демокрацията, свободата, развитието бяха сред темите, за които говорехме помежду си, но и сред нещата, в които Владо силно вярваше и работеше активно. В последните години и като член на Да България.
Владо бе бохем, от класическите. Едно от нещата, които правихме през годините заедно бе да ме води из малки, уютни местенца за хапване из София. Обичаше хубавата храна и напитки. Както и игрите, филмите, улиците, хората, живота. Такъв ще го помня – усмихнат и забавен, раздаващ, споделящ, търсещ, създаващ.
Вероятно изпускам много неща. Защото Владо бе вселена. Вдъхновител от голяма класа. Приятел, който много ще липсва.
Благодаря ти, Владо! Оставаш с нас, знаеш го. Благодаря!
Sofia is a city that I absolutely love – this is really my place. So if you’re visiting, I want to make sure you get the best out of your time here. Whether you’re into history, art, great food, or just strolling around and soaking up the atmosphere, there’s something for everyone.
Sofia is a fascinating blend of past and present, where rich history and diverse cultures intersect. Nestled at the foot of Vitosha Mountain, Sofia is adorned with remnants of its Byzantine, Ottoman, and Soviet inheritances, visible in its eclectic architecture and cultural tapestry. From the ancient Roman ruins of Serdica to the Ottoman-era mosques and the Soviet-style buildings, Sofia is a living museum of its complex history. Here’s my personal shortlist of must-see places and experiences in Sofia!
So, here we go. The list became quite long, so feel free to jump to what’s interesting for you.
Spots for Art & History
Sofia City Gallery
National Gallery – located in the former royal palace, it’s packed with stunning artwork and history.
National Historical Museum
For contemporary art events check Toplocentrala
Sofia Opera and Ballet
Sofia University‘s main building
Central Halls (Central Hali) – A historic market hall in the city center, offering a mix of traditional Bulgarian foods, shops, and architectural beauty.
Best walks in the city
Vitosha boulevard and all the small streets around – The heart of the city! Lined with shops, cafés, and street performers, it’s a must for people-watching. Make sure to take a few detours into the side streets – they’re full of hidden gems.
Shishman street – One of my favorites! It’s got a cool, artsy vibe with independent shops, cute cafés, and a relaxed atmosphere.
Park in front of the National Theatre – This is my go-to spot for a little break. The fountains, benches, and stunning architecture make it perfect for photos (or just some peaceful time). Some performances at the theatre even have English subtitles, so it’s worth checking the schedule!
National Palace of Culture park – Another great urban escape with plenty of greenery, a cool fountain, and a lively atmosphere.
Eagles Bridge & Lion Bridge – Both are important city landmarks and great spots for a scenic walk, offering beautiful views and a taste of Sofia’s history.
Iconic Landmarks
Alexander Nevsky Cathedral – The postcard image of Sofia!
St. Sofia Church – One of the oldest buildings in the city
St. Nedelya Church – A beautiful and historically significant church in the city center, surrounded by many other remarkable churches worth visiting.
Other Churches in Downtown Sofia – There are plenty of other stunning churches scattered around the city center, each with its own unique story and architectural charm
Where I love to eat
Little Things – A cozy, charming restaurant with a great menu and lovely ambiance.
Crazy Diamond – If you’re looking for a lively place with delicious food, this is a great choice.
Villa Rossiche – This one is perfect if you have a sweet tooth – their desserts are amazing!
Raketa Rakia Bar – Want to try authentic Bulgarian food with a glass (or two) of rakia?
Skara Bar – A great spot for grilled meats and traditional Bulgarian flavors.
Georges and Jose – A fantastic option for delicious European-style cuisine with a cozy atmosphere.
Best bars & nightlife
Kanaal Bar – A fantastic place if you love craft beer and chill vibes.
65 Svetulki Bar – One of my favorite spots for an evening drink, but heads up—it’s super popular, so a reservation is a good idea.
Rock’n’Rolla – A great spot for rock lovers, playing classic and modern rock hits all night.
Jazz Bar – If you’re in the mood for some smooth jazz and a cozy atmosphere, this is the place to be.
Sure the list can be very long – Sofia has many nice night clubs, music and / or drinking place.
Getting out of the city
Vitosha Mountain – If you have time, definitely head up to Vitosha for some fresh air and incredible views.
Dragalevtsi Monastery – a beautiful spot just outside the city
Hiking & Monasteries – Sofia is surrounded by beautiful hiking trails and historical monasteries. Even if you only have 2-3 hours, you can easily take a short hike or visit one of the many monasteries nearby. Everything is close and easily accessible for a quick adventure into nature.
Something a bit different
Escape Rooms (The 3 Key Rooms & More) – I love a good escape room, and Sofia has some of the best! If you enjoy puzzles and a bit of adventure, definitely check them out.
Free Sofia Tour – If you want to learn more about the city’s history and hidden stories, this free walking tour is a fantastic way to explore.
Free Graffiti Tour – Sofia has some incredible street art, and this tour is the perfect way to discover the coolest murals and graffiti spots.
Yes, my Sofia has this amazing way of mixing old and new, calm and lively, all in one place. I hope you love exploring it as much as I do! If you visit any of these spots, let me know what you think!
„Разкази от пандемията или как се сприятелих с един комар.“ е сборник с разкази на младия български писател Иван Димитров. Книгата получих като подарък и от много време, като че около година, стои на нощното ми шкафче и чета, когато имам нужда да се усмихна, да се разсея и да се сдобия с оптимизъм. Защото разказите в тази книга са именно такива – забавни, кратки, необичайно-обичайни, хем леки, хем ама доста лъкатушещи на моменти. Както това „з“ на корицата. И както на много места „ззз“-кането на комара.
Комарът като другото „аз“. Комарът като приятел, съквартирант, комшия, желан гост, нежелан гост, досадник, доверено лице, роднина, ням свидетел, събеседник, повод за разговор, повод за мълчание, обект на гонение, свидетелство за живот.
Да, разказите са от пандемията. Но макар да знаем коя именно пандемия, то може да е всяка пандемия. И това ги прави универсални. Днес ми звучат съвсем навременни.
Браво, три пъти „Ура!“ за Иван и за комара!
Великолепно издание на Издателство Кота 0.
Още по-чудни корица, графичен дизайн и илюстрации от Бояна Павлова.
Книгата е едно бижу, което препоръчвам и за четене и за подарък.
Рана на Захари Карабашлиев е, по скромното ми мнение, най-силната му книга. И е хубаво да се чете. Преди години, когато излезе първия роман на Захари Карабашлиев – 18% сиво го купувах и подарявах на много хора, които не четат, защото бе забавен, лесен за четене, динамичен и всички го харесваха много. Рана е по-скоро обратното – не лек, тъжен, сериозен, но се надявам много хора да го прочетат.
Истински майсторлък се изисква, за да се напише достоверно, от дистанцията на времето, толкова лично разказана история. За толкова необговорена страница от историята на страната ни. Освен роман, книгата може да служи за учебник по история. И дано поне учителите по история я прочетат. За да не стои като рана този важен епизод от миналото на България.
Уж е за историческите събития от преди повече от 100 години, а всъщност Рана е за днес. За разделението между хората, за липсата на милост, за войната като най-нечовешкото действие, за нуждата от близост, от хоризонт, от мечти. За бежанците и границите – тези в главите на хората и на картите, фикция, която струва винаги много човешки съдби.
Сава, студент по право, войник на Добруджанския фронт и малката Ленче търсят своето спасение. И минават през нищетата на военното време, през ниви, поля, села, срещат войници, загубили разсъдъка си хора, добри люде.
Днес е 3 март 2025 г. и нарочно избирам тази дата, за да споделя за романа Рана. Днес е важно да четем – повече от всякога. Да знаем историята си – повече от всякога. Да съхраним човешкото у себе си – повече от всякога.
Кулкената къща на Туве Янсон, любим автор, ме изненада и очарова. Защото чрез нея открих една друга Туве Янсон. Мечтателката, създала Мумините, по-зряла, по-смела дори, с привкус на магически реализъм, с меко човеколюбие, разбиране, приемане, търсене.
И големите хора са деца. И те имат нужда от мечтане, игри, свой свят, дори другите да не го приемат.
Разказите са кратки, четат се бързо, но след всеки е нужно време за осмисляне.
Препоръчвам.
Книгата ми е подарък от Мира, благодаря й за това!
Малко инфо за Туве Янсон от Уикипедия: Родена е на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.
Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски.
Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.
От 1956 г. до смъртта си през 2001 г. има любовна връзка с графичната дизайнерка Тулики Пиетила.
„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.„
Follow
