Морето. Българско хайку. Двуезична антология

IMG_8113

През изминалите дни получих от прекрасната Диляна Георгиева, председател на Българския хайку съюз тази прекрасна антология Морето и бързам да я споделя с вас. Антологията е двуезична – на български и английски език и включва 62 автора, всеки с по две хайку. Радвам се да видя толкова приятелски имена на едно място!

Споделям само три избрани:

стар зид
вълните проникват
в историята

Диляна Георгиева

***

под плажния чадър
се мушна и този
прегорял следобед

Владислав Христов

***

стара лодка
морето ръждясало
в нея

Христина Панджаридис

 

Чудесно издание и прекрасна корица и илюстрации на Детелина Тихолова!

Браво за всички, работили по тази антология!

image1-1-673x440

Интервю с Диляна по темата има в Kafene.bg

Ура за Алекс Марков и Моята България, видяна от високо

IMG_8041

Срещам ви днес с един от много усмихнатите и интересни хора, които познавам – Алекс Марков. В последните месеци Алекс обикаля постоянно България и я снима. Видеата публикува онлайн и това е една вдъхновяваща и много зареждаща продукция. Тук си говорим именно за сайта и проекта https://www.alexmarkov.eu/

Как дойде идеята за проекта Моята България?
Всъщност всичко започна през 2017-а година когато събрах смелост да си купя първият дрон. Беше по-скоро от любов към летенето, но с времето ме запали да снимам филми за красотата която ни заобикаля. В началото беше трудно, нямах опит, не можех да обработвам филмите, но с времето се понаучих. И натрупах над 1000 клипа в Ютюб канала ми https://www.youtube.com/user/ThePesho00/videos
Дълго време никой не гледаше „творбите“ (те първите не бяха и много за гледане 😉 ), но с времето започнаха да се събират хора който моите произведения ги забавляваха или поне ги гледаха 😉

Започвам да отговарям най-накрая на въпроса ти при това – това бяха два съвсем различни проекта – „Моята България“ е клип с избрани кадри от страната който дойде на базата на първите ми опити за компилации в стил най-доброто (изключително неуспешни 😉 )

Втората линия е картата – един съвсем различен проект идеята за който дойде от Ванката (Иван Георгиев) – идея която в началото отхвърля като твърде много труд на вятъра 😉 Но един ден, от скука пробвах да направя интерактивна карта с помощта на Гугъл карта – успях и започна къртовският труд по наливането на заснети места в картата, вкарване на заснетите клипове и снимки… отне доста време. Сега е доста по-лесно просто след всяко качено клипче, го добавям и в картата в съществуващо или ново място.
Следващата стъпка беше направата на сайта https://www.alexmarkov.eu/ използвах отдавна регистриран домейн и на две на три вкарах картата за да е по лесно да се споделя и ползва от хората, доста по-късно добавих и клипа „Моята България“  като събирателен образ, екстракт 😉

Имаш ли любими от тези кътчета на България или любими кадри?
Голяма част от любимите ми кадри са в клипа „Моята България“ но далеч не всички естествено. Има места който толкова много ми харесват, че ги посещавам десетки пъти – Беклемето например почти не пропускам да мина от там и да нямам път, но рядко го снимам, едно заради времето на връх планината и второ защото съм го снимал, снимал … 😉 Витоша естествено, защото ми е под носа и защото е приказно красива и огромно богатство за столицата!
Provadia rock monastery Shashkunite.mp4_snapshot_04.17.445

Познаваме ли България?
Аз открих за себе си, че съм се заблуждавал, че я познавал. Такава красота и разнообразие трудно се намират на такава сравнително малка територия!


Искрено се радвам на делото на Алекс и му желая от сърце успех!

Разгледайте задължително сайта и видеата му.

#ChristoJeanneClaude в Софийска градска художествена галерия и още

IMG_8003
Не успях да стигна до Париж този път. И не видях опакованата Арка.
Но я съпреживях през десетките репортажи на приятели, които я стигнаха, пипнаха, изживяха.

Но успях с изложбата в Софийска градска. И ви я споделям, защото още имате време да отидете.
До 7 ноември 2021.

IMG_7999

Не, не защото Кристо е българин. Защото сам е избягал и не е искал да се асоциира със страната си. Това няма никакво значение.

А защото, поне за мен, размахът на мисълта на всички проекти на Кристо и Жан Клод отива отвъд човешкото. И казва толкова много. За всички нас.

За стените, за границите, за мостовете. За суетата. За времето. За преходността ни. И не/значимостта ни.

И нищо, че са творени преди години. Днес имаме още повече нужда от тези творби и посланията им.

IMG_8001

Пред снимките на творбите на Кристо и Жан Клод останах безмълвна и погълната за дълго. Какво би е било да ги усети човек тези великани на живо …

И тук ще цитирам Петя (Димитрова), която сподели при вида на арката в Париж:
„изкуството е за каквото си искаме. именно за тая свобода е. нищо друго. то повече от това има ли.
да ни харесва, да не ни харесва, да ни вълнува, да ни вдъхновява, да ни възбужда, да ни отвращава, да ни провокира, да ни окрилява, да ни замисля, да ни кара да спрем да мислим.
и да дишаме. и да спрем да дишаме. и пак да дишаме. дълбоко. осъзнато.“

IMG_8002
„на мен ми става от тази гледка. от мисълта само. от целия процес. идея. мечта. подготовка. реализация. оргазъм.
масово освобождаване от хилядолетна фрустрация. тихо, кротко уж. ама категорично. пред целия свят.
дойдох на арт поклонение. а избухването е отвъд.“

В СГХГ има и филм за Кристо и Жан Клод. И стена с още снимки и творчески търсения.

До 7 ноември. Минете.

Ура за Коко Трейман и покана за Фотошкола Паралакс

Има хора от които можеш да учиш, да учиш, да учиш. Освен учители, те са задълбочени мислители, съвременни философи, творци, които умеят лаконично и тихо да бръкнат дълбоко в душата ти. Коко Трейман е от малкото такива, които имам щастието лично да познавам.

Николай Трейман за поредна година организира нещо много ценно и заслужаващо си – Фотошкола Паралакс, която стартира в началото на ноември.

Ето информация за Фотошкола Паралакс:
Девиз:
 „Научи за да видиш“, може би единствена сентенция преведена от български на латински, а не обратното.
Disce ut videas означава , че зад качествения образ стои сериозно познание, на което с удоволствие се посвещаваме.

Преподаватели:
проф.Цочо Бояджиев – изключителна многостранна личност, истинска радост е , че е влюбен точно във фотографията.
– доктор на изкуствоведските науки Катерина Гаджева – нейното задълбочено познание в областта на историята на фотографията превръща всяка тема в част от световното изобразително наследство.
Николай Трейман – потомствен фотограф с богат преподавателски и професионален опит.

Tази година темата е „Време и фотография“, като акцентът е активно снимане по предварително определени задачи. Въвеждащите лекции ще дадат насоките, по които всеки ще мисли и твори. Предвидени са пленери, работилници и т.н.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Начало: 8 ноември 18.30ч. Граф Игнатиев 70. Записването става след среща-разговор с Николай Трейман.
Контакт: treyman@abv.bg

10034_3

Още – на сайта на Фотошкола Паралакс http://www.paralaxphoto.com/

Ура за Разперени криле! И браво на екипа на КАЖИ

243924637_904390710179254_5145410846779857014_n

В събота от 10 на езерото Ариана има бягане 5 км – Бягане за животните. Каня ви на него – регистрацията е тук.

Но ако темата за животните ви вълнува – нека ви срещна със Светослав Чекелев, Координатор кампания „Разперени криле„, КАЖИ – Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията.

Разкажете ни повече за кампанията „Разперени криле“? Кога стартира за България и каква подкрепа намирате до момента?

Името “Разперени криле” идва от там, че при клетъчното отглеждане кокошките, използвани от хората за производство на яйца, се държат в клетки, в които всяка птица разполага с място колкото лист А4 и за тях не е възможно да изпънат крилете си. В тясното пространство те нямат почти никаква свобода да се движат или да правят повечето от нещата, които са естествени за тях — да се протягат, да тичат, да се чистят с пясък или да ровят и кълват в земята. Крайната цел на кампанията е да се премахнат жестоките и ненужни клетки, защото вярваме, че никоя птица не заслужава да живее живот без да може дори да разпери криле.

Вдъхновихме се да стартираме “Разперени криле” след като станахме членове на Open Wing Alliance – глобална коалиция от организации, обединени в обща цел: да се прекрати насилието над кокошки и пилета по целия свят. Теорията на промяната конкретно за проблема с клетъчното отглеждане е, че информирайки потребителите, ние променяме нагласите им. → Виждайки нагласите на потребителите, компании от цял свят пoемат ангажименти да спрат да използват яйца от ферми с клетки. → Производителите на яйца съответно преминават към алтернативни методи, за да отговорят на търсенето. → Така фермите с клетки постепенно намаляват и това прави забраната на клетъчното отглеждане възможна. Видяхме, че това успешно се случва по света и започнахме да говорим за проблема в България през юни миналата година.

В началото се фокусирахме основно върху това да информираме хората за това каква е реалността зад яйцата, белязани с код започващ с цифрата 3 (за клетъчно отглеждане). Установихме, че голяма част от тях досега не са обръщали внимание при пазаруване или че изобщо не знаеха за значението на кодовете върху яйцата, но щом разберат колко са жестоки клетките почти всички реагират с възмущение. Към момента близо 11,000 български граждани са подписали петиция, в която обявяват, че се отказват да купуват яйца от ферми с клетки. Освен с обществото комуникираме и с компании, използващи яйца или яйчни продукти, защото смятаме, че те носят отговорността да се вслушат в исканията на потребителите и да предприемат действия, за да се задвижи промяната. Вече 30 компании от различни сектори у нас са приели политики за преминаване изцяло към яйца и яйчни продукти от алтернативни системи за отглеждане.

Може би да споделите малко от историята на движението по света?

Доколкото знам „cage-free“ (без клетки) движението започва в САЩ, където през 2015 г. McDonald’s поемат революционен ангажимент до 2025 г. да се снабдяват само с яйца и яйчни продукти от ферми с алтернативни системи, докато те представляват едва 6% от всички ферми в страната.Оттогава насам освен че стотици други компании в Северна Америка са поели ангажименти, в 9 американски щата клетъчното отглеждане на кокошки бива забранено. В резултат само за 5 години, броят на кокошките във ферми без клетки в страната се е увеличил над 4 пъти — от 6% през 2015 до над 26% през 2020 година. Това означава, че около 68 милиона птици няма да прекарат живота си в тесни клетки.

Движението се разраства и достига Южна Америка, Европа, Азия, Австралия и дори Африка. Към момента над 2 000 компании в цял свят от всички сектори, сред които са и най-големите световни производители на храни, вериги супермаркети и ресторанти, са поели ангажименти да спрат да се снабдяват с яйца от клетъчно отглеждане.

Защо е важно в обществото ни да има повече разбиране за проблема?

Мисля, че е важно да има повече разбиране за всички проблеми свързани с индустриалното животновъдство. Страданието на животните в индустрията е огромно, а същевременно е и най-прикрито. Вярвам, че всеки човек заслужава да бъде информиран за реалността, за да може пазарувайки мислено да проследи пътя на продуктите до супермаркета и да има възможността да направи съзнателен избор дали иска да подкрепя жестоки и вредящи на хората и природата практики или не.

243037460_903223190296006_2168403838216252444_n

Конкретно за проблема с клетките, в момента разликата в цената на едно яйце от клетъчно и подово отглеждане е около 2 стотинки, а за кокошката възможността да разпери криле предполагам, че няма цена. Въпреки че условията при алтернативните системи за отглеждане са далеч от прекрасни, признаването на естествените поведенчески нужди на кокошките и премахването на клетките е стъпка напред към един по-добър свят.

Вашата лична мотивация да участвате в организацията?

Участвайки в организацията имам възможността да допринасям за това хората да стават все по-информирани и загрижени за животните. Според мен никое същество не заслужава да живее живот изпълнен със страдание и вярвам, че ако всеки от нас започне да живее по-състрадателно, светът може да стане едно по-добре място за всички.

Кой и как е поканен да ви подкрепи?

Всеки потребител може да допринесе за промяната като спре да купува яйца с код 3, подпише петицията и по този начин отправи ясно послание към компаниите.

Ако пък сте част от компания и желаете Вашият бизнес да приеме политика за по-етично потребление на яйца и яйчни продукти, свържете се с нас на contact@razperenikrile.bg, за да Ви помогнем с насоки.


От сърце подкрепям КАЖИ и желая наистина по-малко страдание за всички животни. Ако ги подкрепяте – дайте по един лайк във фб, следвайте ги, доброволствайте, дарете им, подпишете петицията или елате да бягаме в събота.

Човекът в търсене на смисъл. Виктор Франкъл

 

victorfr

Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл изчетох бавно, на малки дози, макар да имах силно желание да изчета наведнъж. И ми се иска да я прочета отново и отново. Толкова тежка тема, силно вълнуваща книга, а с толкова лекота и оптимизъм ме зареди.

Да, книгата може да се приеме за историческа, защото е такава, но и, според мен, няма време в нея и не е нужно да се чете само от хора, които се вълнуват от Втората световна война, от концлагерите и жестокостта в тях.

Виктор Емил Франкъл е австрийски психиатър и невролог. Разработва своя школа по психотерапия – Логотерапия, още през 20-те години на миналия век. Човешкият дух вълнува Франкъл. И за него говори, в него вярва, благодарение на него оцелява по-късно в лагерите на смъртта.

Много цитати съм си отделила, но ще споделя само няколко:

Това, от което наистина се нуждаем, е радикална промяна в отношението ни към живота.

Щастието е като пеперуда. Колкото повече го преследваш, толкова повече бяга. Но ако обърнете вниманието си към други неща, тя идва и леко лежи на рамото ви. Щастието не е хан на пътя, а начин за ходене през живота.

Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.

 

Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.

Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето.

От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.

Да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите, които животът постоянно поставя пред всеки човек.

Добрият пример е по-ефикасен от всякакви думи.

 

 

Силно препоръчвам тази книга. Мисля, че е много подходяща и за ученици 10-12 клас, а и да се чете в училище ще е доста полезно.

Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Харуки Мураками

9780099448785

Страна на чудесата за непукисти и краят на света на любимия Харуки Мураками излезе в ново издание и с нова корица наскоро и това ми напомни, че не съм писала тук за този впечатляващ роман.

Представете си двоен ролокостър, който завършва в една точка – е, това е накратко историята в Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Мураками е майстор, дори магьосник, като в този роман ни изненадва още повече, развивайки два успоредни сюжета, развиващи се в два свята, водещи ни из философски разсъждения, главоблъсканици, разбира се с много музикални и литературни препратки, истинския свят и измисления, момичета, хора без сенки, пазителя на портата, храна, по Муракамиевски обилно описана, библиотека, четене на сънища – всичко в търсене на границата на аз-а, самотата и изхода от нея, реалността като заблуда. Ехаааа си казва човек при всеки следващ завой на сюжета и новопоявили се еднорози, странни същества, нежен сняг или дълбока река.

Забавна, дълбока, замисляща, оптимистична – такава я намирам тази книга.

Публикувам с една от най-красивите и адекватни корици за романа, които съм видяла. За жалост и в двете си български издания книгата няма късмет с адекватна корица.

Четох на английски, затова ще оставя цитатите така и тук:

“How can the mind be so imperfect?“ she says with a smile.

Everyone must have one thing that they can excel at. It’s just a matter of drawing it out, isn’t it? But school doesn’t know how to draw it out. It crushes the gift. It’s no wonder most people never get to be what they want to be. They just get ground down.

I wasn’t particularly afraid of death itself. As Shakespeare said, die this year and you don’t have to die the next.

Genius or fool, you don’t live in the world alone. You can hide underground or you can build a wall around yourself, but somebody’s going to come along and screw up the works.

Only where there is disillusionment and depression and sorrow does happiness arise; without the despair of loss, there is no hope.

Unclose your mind. You are not a prisoner. You are a bird in fight, searching the skies for dreams.

Everyone may be ordinary, but they’re not normal.

Препоръчвам Страна на чудесата за непукисти и краят на света на всички фенове на Мураками, на любителите на  пънка, на философията, на хубавата съвременна литература. Насладата е гарантирана.

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа
Странната библиотека

Просто Маса. Борис Акунин

IMG_7728

Просто Маса на Борис Акунин ме грабна, зареди ме с емоция и попълни знания за Изтока. Това е роман, който ако се нарече исторически рискува да отблъсне читатели, а не бива. Това е също криминале, но ако го опишем така ще отблъсне други читатели, а не бива. Една чудна амалгама от двете е. Плюс Япония на фокус, със силна руска нишка, реални събития, за които е добре да се знае.

Историята е пъстра, прекосява континенти и епохи, среща ни с японската мафия от 20-те години на миналия век, морални престъпници – знам, че звучи като оксиморон, но са такива. Чест и страсти, голямото земетресение в Япония, довело до доста промени на острова, отмъщението като закономерен, но и неочакван край.

Приключенията се преплитат, интриги не липсват, а силът на автора води читателя с лекота и води до наслада.

Борис Акунин е японист и любовта му към тази страна не е прикрита в романа, мисля, че това дава допълнителна нотка и ми харесва.

Корицата е на Христо Хаджитанев и е чудна.

Преводът е на Денис Коробко, също го намирам за много добър.

Браво за издателство Еднорог!

 

Граница. Капка Касабова

IMG_7154

Граница на Капка Касабова е отдавна с мен. Четох я бавно и дълго. Защото е водопад от истории, всяка от които те замисля, отнася, натъжава. И всяка иска своето пространство.

Последните страници прочетох на места, за които се разказва в книгата. И така бях още по-уверено в атмосферата й.

Граница е невероятно пътешествие из Балканите и по-скоро границата, която слага Странджа и Родопите – Турция, Гърция, България и различни исторически времена, хора и съдби, истории и митове, които това място крие. Границите през Соц-а, преди това – около войните, днес – с бежанците, в стари времена – как хората са строили мостове, как са се отричали или не от език, вяра, род, как са пътували, търгували, общували. Какво от всичко това пази днес тази част на континента ни. И още. И още.

Мисля, че ще е чудесно Граница да се чете и от ученици, от патриоти, от хора, които обичат България, Балканите, планините, пътешествията, откриването на нови места, историята, хуманисти и човеколюбци. Също ми се ще да е сред задължителните книги за политици.

Невъзпитано и грубо – копието ми е цялото в подчертанки и бележки. Да, авторката е преднамерена, да тя търси и споделя неща, които знаем, но и често изненадва, хвърля мостове, говори по важна тема за днешния ден за цялото човечество, или най-малкото за нас в Европа, в България.

Ще дам само няколко пасажа, за да ви оставя удоволствието да откриете великолепния текст на Капка Касабова сами.

„Европа е там, където не те е страх. Човек може да прави дом само там, където не го е страх.“

„Как я докарахме дотук? … заради нечия алчност и заблуда, едно сляпо объркване между истинско и фалшиво.“

„От една страна са българи, от друга са мюсюлмани, сякаш всеки от нас трябва да е само едно нещо.“

„Географията е условна, само човешката алчност е абсолютна.“

Безспорно една от най-яките корица в моята библиотека!

И браво за поредицата Отвъд на Жанет 45, както и на Невена Дишлиева-Кръстева за превода.

 

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.


До момента в поредицата на Жанет 45 Отвъд са излезли близо 50 книги. Няколко от тях съм прочела, а за някои и съм писала и защото поредицата е наистина силна, ето кои препоръчвам:
Към Езерото, Капка Касабова
Американа, Чимаманда Адичи
Синът на управителя на сиропиталището, Адам Джонсън
Живи, Ю Хуа
Ние, удавниците, Карстен Йенсен
Има крокодили в морето, Фабио Джеда
Майсторът на фиде, Ма Дзиен
Мидълсекс, Джефри Юдженидис

Живи. Ю Хуа

IMG_7035

За романа Живи на Ю Хуа научих от един от любимите ми подкасти на български език – Бележка под линия. Стефан Русинов прави подкаста, а също е преводач на романа Живи. И като цяло инициатор за превеждането и издаването му на български език.

Ясно е, че китайската литература не е много популярна у нас и май нямаме никакъв почти поглед върху нея.

Поглеждайки назад си припомням и други китайски автори, които съм чела в последните години – Иун Ли с Хиляда години молитва и Ма Дзиен с Майсторът на фиде. Много, много силни и различни книги.

От Бележка под линия знаех в аванс неща за романа. Като цяло в по-честия случай предпочитам да не знам много подробности за книга, а да се оставя на приятелска препоръка, лека интуиция, онлайн референция от човек, с когото имаме сходен литературен вкус. За Живи знаех, че е е обявен е за едно от стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на ХХ век. Че преводачът Стефан Русинов много и съвестно е работил върху текста. Че романът ще ми хареса.

Е така е, четох го разтеглено във времето, но наистина Живи ме държа живо доста силно. С обикновения живот на Фу-гуей в Китай по време на идването на социализма на власт (40-те – 70-те години), разказан увлекателно, забавно, земно, леко, живо. Фу-гуей, който в началото е наследник на богати земевладелци, пройдоха, води живот сред жени, мързел и охолство, минава през войник, който по чудо оцелява, връща се при семейството си, където един по един губи най-близките си хора, сам погребва сина си, дъщеря си, жена си и още и още. И след всичко това става истински, загрижен, емпатичен човек.

Повече от сюжета няма да издавам, защото си заслужава всеки да го открие за себе си. Ще подскажа, че романът е екзотичен, с жилав и плътен стил, впечатляващ език.

Много ме учуди и удиви начинът на писане. Не е бил лесен за превод текст. Понякога трудни моменти са придадени с такава лекота и тежка ирония, трагичността на смъртта така линее пред силата на живота. Може да е от вглеждането в детайла, от реализма на картината, но и от липсата на категоричност на времето или сингуларността на гледната точка на разказвача. Нямам представа дали е типично за китайския език, литература, за този автор или само за романа. Но придава една специфична нотка на живост и бълбукане на текста, която ми допада.

Хайде, няма нужда от повече. Романът Живи ще стигне своите читатели и в България, сигурна съм.

„Под небето няма задънени пътища.“
“Дълго време не се чу никакъв гърмеж, до нас достигаха само стоновете на хилядите оцелели, сякаш плачеха, но и сякаш се смееха – това е звукът на нетърпимата болка, в живота си не съм чувал по-страшен от него”.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.


До момента в поредицата на Жанет 45 Отвъд са излезли 46 книги. Няколко от тях съм прочела, а за някои и съм писала и защото поредицата е наистина силна, ето кои препоръчвам:
Към Езерото, Капка Касабова
Американа, Чимаманда Адичи
Синът на управителя на сиропиталището, Адам Джонсън
Граница, Капка Касабова
Ние, удавниците, Карстен Йенсен
Има крокодили в морето, Фабио Джеда
Майсторът на фиде, Ма Дзиен
Мидълсекс, Джефри Юдженидис