„Исках да изтръгна от абсурдните и пияни от своята мощ божества притежанието на света и да върна земята на онези, които я населяват с мъжеството и любовта си.“

по традиция завършвам годината с кратък цитат от книгата, която е в ръцете ми в този ден
днес това е Обещанието на зората на много любимия ми Ромен Гари

ето и от преди
Последно за 2013 – Фредерик Льоноар
Последно за 2012 – Карин Бойе
Последно за 2011 – Калин Терзийски
Последно за 2010 – Трон: Заветът.
Последно за 2009 – Айн Ранд
Последно за 2008 – Мураками

Честита 2015 година!

Нека и през новата 2015 година Нов Български Университет бъде олицетворение на просветата, свободата и подема!

Нека придобитите познания будят у нас жажда запромени, възход и устрем към едно по-добро бъдеще!

Нека и през 2015-та ние, студентите на НБУ, бъдем пример за подражание, пример за целеустременост  и увереност!

Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени! И помнете: Ne varietatem timeamus!

Наталия Войнова, студент НБУ, департамент Масови комуникации

В един разговор с изключителния Дамян Яков той ми каза нещо, което оттеква често в мислите ми:

Когато подарявам книга, винаги казвам „Спасих те!“

Да, може да звучи претенциозно или високомерно, но има много голяма доза истина в тези думи. Обичам да подарявам и подарявам основно книги с или без повод. Особено когато някой ми е симпатичен – задължително си мисля коя ли книга, от тези, които съм чела би му харесала и му я взимам. Например подарих 18% сиво на младежа, който продава плодове и зеленчуци до офиса. Или пък разкази, които четях в момента, на една възрастна дама в трамвая, която полюбопитства какво чета. Това е незаменимо удоволствие, признавам.

Тези празници отново, но този път основното, което раздавах бе аудиокнига – Сестри Палавееви на Алек Попов от Audioknigi.bg

Като цяло предпочитам да подарявам съвременни български автори. Смятам, че имаме искрени таланти, чиито творби носят модерен дух, мащабни идеи и истинска наслада.

Същото – съвременни български автори, важи и за детските книги. Там изборът не е много голям, но е изключително приятен. Ще спомена само Юлия Спиридонова Юлка, Маги Благоева, Петя Кокудева, книгите на Рибка и на Точица, например.

Ето така с книгите и подаръците. А ти?

Този пост е по покана на Калин и щафетата му. Каня Ади и Събина ако решат да споделят

моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

след няколко месеца
мравките отново
ще превземат кухнята
спокойни и непредпазливи
състояние за което хората
могат само да мечтаят

 

краят прилича на куче
от планинската
спасителна служба
затрупан дълбоко
под снега
усещаш само
топлия му дъх

много харесвам написаното от Влади Христов
комплименти за издателство Ерго

избърсвам праха от лавицата
за да поставя на чисто
мисълта за теб

P.S.
последната
въпросителна
е точка

обичам поезията на Крис Енчев

Списъкът с моите желания на Грегоар Делакур е идеалната книга за преосмисляне на приоритетите и желанията ни.
Точно около Коледните празници, когато си правим равносметка и планове за бъдещето.

Жо е обикновена жена. Точно като мен и теб. Обича, грижи се, прави нещата с лекота. В нейния си мащаб. До спечелването на лотариен билет от 18 милиона. Парите преобръщат света й нагоре с краката.

„Обичах с цялата си душа живота си и в мига, в който спечелих тези пари, разбрах, че те ще разрушат всичко.“

„Алчността изгаря всичко по пътя си.“

„Защото нашите потребности са малките ни всекидневни мечти. Те са предстоящи дребни неща, които ни изпращат в утрешния ден, в бъдещето, а това ни помага да мислим, че и другата седмица ще бъдем живи.“

Хареса ми превода на Галина Меламед. Мисля си, че текстът заслужава по-впечатляваща корица.

Благодарност, Ивет, че ми я препоръча!

Едно от любимите занимания на всички у дома по това любимо за всички ни семейно време е да правим заедно неща. Неща всякакви и от всичко. Започваме още в края на ноември, защото учители, приятели, фамилия – много народ да уважим трябва и производството е голямо.

Всеки път избираме нещо различно – от животни, направени от плодове и ядки, през кукли от чорапчета до картички и украса за елхата.

Материалите са подръчни. Имаме голяма кутия „Неща за правене“ и в нея събираме всичко, което някога може да ни потрябва. Отваряме я и започваме.

Връхновението идва само от желанието и шарените хартии, ножици, лепила и боички. И това е празник. Всъщност това прави празникът истински. Времето заедно, творенето, даването.