Мария Касимова-Моасе: Моето семейство х 3

Моето семейство х 3 или как една загуба и едно брачно фиаско могат да доведат до семейното щастие

С този пост в блога ми гостува прекрасната-вълшебна Мария Касимова-Моасе.

Никой никога не може да предвиди какво ще е собственото му семейство. Убедих се в това от личен опит – в моята скромна биография на съвременна жена на малко над средната възраст фигурират всъщност три семейства, които мога да нарека свои.

Първо беше семейството на моите родители.

Родих се като плод от артистичната любов на стара мома и дърт ерген, поне според критерия “подходяща за брак възраст” от края на 60-те години. Майка ми – видна столична красавица – нямала намерение скоро да свива гнездо. За трийсет и петте си години баща ми, актьорът, пък все още не се приемал като достатъчно поживял мъж и в бъдещите му творчески планове не фигурирала тази роля. Два месеца по-късно, къде по принуда, къде от немай къде, родителите ми вдигнали сватба и официално станали семейство.

s_bashta_i_hindo_kassimov

В годините, в които живях с тях, това беше най-свободолюбивата, интересна и своенравна фамилия на света. В момента, в който тръгнах на училище например, ми обясниха, че за обяд ще се налага да си приготвям храна сама. Няма да забравя как първите ми пържени яйца се циментираха за тигана, защото не знаех, че трябва най-напред да сложа масло. И как след това усърдно се опитвах да ги изчегъртам оттам не само, за да скрия следите от готварския си неуспех, но и все пак да обядвам нещо. Другите деца ги будеха за закуска, а мен ме обучиха да правя кафе в италианска кафеварка и ми обясниха, че трябва да ги будя за работа, когато чуя откъм котлона… конски тропот. На това наподобява бълбукащият звук от излизащо през цедката кафе – мога да го различа измежду всички други и до днес.
Иначе всеки един от моите двама родители се грижеше за кариерата си, работеше, печелеше и имаше своите приятели и хобита. Не помня нито една сцена на ревност или обидна дума вкъщи.
И така, докато смъртта не ги раздели.

Татко почина, когато бях на шестнайсет. В последните месеци от болестта си не можеше да стане от леглото, затова майка ми се превърна в негови крака, ръце и очи. Грижеше се за баща ми без лигавщини – сърдеше му се, когато не искаше да пие лекарства, цупеше му се, ако откаже да яде и насила го завиваше, за да не изстине. Един път, когато й се скарах, че настоятелно прави с него това, което тя си е решила за правилно, тя ме парира: “Татко ти винаги ме е завивал и ми е махал очилата от носа, когато заспя пред телевизора! За да ми е топличко и очилата да не ми убиват. Дошло е време аз да правя за него тези неща и ще ги правя до края!”
Такава беше майка ми – обичаше баща ми до края и до края му се посвети напълно. Без да знае, че с тази своя всеотдайност ми предаде най-важния семеен урок – да се държим един за друг каквото и да става, до последно. Стига да има любов. В това родителско послание обаче имаше нещо, което тогава не разбрах. И заради което години по-късно търпях един труден и безлюбовен брак, смятайки, че задачата да устоявам на бурите в него е само моя. Не бях разбрала, че любовта задължително трябва да е взаимна.

Първият ми брак започна красиво и обещаващо.

Млади, влюбени, възхищаващи се взаимно един на друг човеци, които не виждат нито един облак на семейния си хоризонт. Две деца, много работа, нов дом и… трети човек във връзката. Само спонтанното влюбване в състояние на семеен обет не го бях предвидила – струваше ми се, че след като аз мога да обичам един човек завинаги и той може да го направи за мен.
Разпадането на едно семейство за тези, които го съставляват, е равносилно на загубата на близък. От своя развод излязох ранена и кървяща. Най-силно ме болеше от разочарованието, че и други неща, освен смъртта, могат да разделят двама души, които са се обичали. И че в моя случай аз бях престанала да бъда обичаната. Трудно се продължава с такава емоционална тежест на гърба. Защото, когато вече не си обичан, започваш да смяташ, че не можеш да бъдеш обичан по принцип. Че не заслужаваш любов. Че си най-обикновен и незабележим човек, който никога няма отново да усети онези пеперуди в корема…

25_j_Rada_mama_Eli

И малко след това те се разхвърчаха!

mk_sas_sapruga_stefan
Срещнах втория си съпруг на най-необичайното за преди десет години място за сериозни връзки – фейсбук. Събра ни общата съдба на любители на кучетата, интересът към изкуството и принципно бохемският начин на преживяване на света. Въпреки намеренията ми повече да не се омъжвам, три години след запознанството ни сключихме брак. Шест години след второто „ДА!“, което казах в живота си, още се страхувам, че това може да се разпадне. Но и всеки ден имам своите малки доказателства, че за моето момче съм мечтаното момиче – малкият обелен и приготвен в чинията ми портокал сутрин; димящото кафе, донесено до бюрото ми, за да ме ободри; неочакваната целувка по врата, когато случайно минава зад стола ми; излизането на пръсти от спалнята, за да мога да поспя няколко минути повече от него; възхищението от личните ми малки или големи успехи. Обичаме се. Всеки от нас може да продължи да живее без другия. Но нито един от нас не го иска.
Аз съм семеен тип човек. Вярвам в семейната институция и не я натоварвам с излишни задължения. Отдавна спрях да се ядосвам за битовизми като разхвърлян хол, неизчистени обувки или лошо настроение. Научих, че щастието е начин на пътуване, а не цел, до която да стигнеш. Живея го всеки ден, по мъничко, пазя си го, защото знам колко е крехко. Опитвам се да го споделям с дъщерите си. Надявам се, че съм възпитала чувствителни души и будни умове, които един ден сами ще открият своята рецепта за семейно щастие.

“Ти си най-добрата жена на цветя!”, ми беше казал един път съпругът ми. Слабият му български език беше станал причина вместо като най-добра жена на цялото земно кълбо (на света), да се окажа най-добра сред жените, направени от цветя… Всъщност тази малка езикова грешка е най-красивото признание, което съм получавала. Което само доказва, че често грешките стават най-стабилните камъни, по които можем да стъпваме, за да излезем живи и себе си от буйна река. Точно както в семейството – постигането на щастие понякога минава през нещастието.
Въпросът е само в никакъв случай да не губиш способността да обичаш.


На снимките: сватбената- със съпруга й Стефан; с момичетата – Рада и Елица; с баща й – Хиндо Касимов.

Историята на семейството на Мария Касимова-Моасе е част от кампанията на „Верея“ За повече здрави семейства.

Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана ТрифоноваМисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Започвам с великолепната ни детска писателка и неспирен борец – Юлия Спиридонова – Юлка.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Моите родители не ме съветваха, но някак научих от тях много неща. От майка си – да отстоявам индивидуалността си, да не вървя с тълпата, да бъда себе си, да бъда „мъжко момиче“. От баща си – да работя много, без да се щадя, защото така се работи и точка. Да не си слагам рамки, ограничения, да търся нови неща, нови начини да изразя това, което чувствам и искам да разкажа.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на …“Мисия Мама“?
На безусловна любов. Като че ли това е най-важното, което можем да дадем. Идеални родители няма, така или иначе (това е за утеха).

На какво искаш да научиш децата си?
Честно, струва ми се, че пълня с малка, пукната пластмасова лопатка бездънна яма. Греба и хвърлям, греба и хвърлям, греба и хвърлям… Пък да видим. Дано поникне цвете там някъде, а не трън. И пак продължавам. Греба и хвърлям. Важното е да не се спира, защото спреш ли за миг, започваш да се отчайваш. Така че, греби и хвърляй, Сизиф такъв.

Работиш активно по инициативи, свързани с детското четене и четенето на децата в домовете. Помага ли четенето на родителите? И какво са всъщност книгите за децата?
Да четем на децата си се оказа най-мъдрото ни родителско решение. Превърна се в семеен ритуал да си четем преди лягане, без значение, че децата пораснаха. Всяка вечер таткото чете на малкия ни син (в момента на осем), а аз чета на големия (той е на тринайсет). Често си сменяме ролите и вместо ние на децата, те четат на нас. Прочели сме десетки книги, които вероятно синовете ни не биха чели сами. Например „Под игото“, много старо издание, в което турските и руски думи не са обяснени под линия. Това време е безценно, защото тогава децата споделят и важни за тях случки, произшествия, страхове, премълчани неща.
Шегуваме се, че един ден, когато синовете ни вече ще бъдат големи мъже, ще ни идват на гости и ще продължаваме да си четем. Надявам се също, че един ден тази традиция ще премине и в техните семейства.

Цялото интервю с Юлка и още много – в книгата Мисия Мама 🙂

Истинският мъж …

„Истинският мъж не го е страх да си изцапа ръцете“
„Истинският мъж има здрава ръка“
„Истинският мъж поставя детето на мястото му“
„Истинският мъж знае как да върти всяка жена“

10984239_10153124783534571_740438814806785566_n

10407336_10153124783699571_5168976013602663246_n

10989118_10153124783489571_6961145851394799273_n

11000051_10153124783444571_8192573545191020787_n

10403612_10153124783814571_983346389423843311_n

10850178_10153124783544571_2087355127311755943_n

Татковци, за да бъдете уверени родители и подкрепящи майката партньори, за да расте вашето дете щастливо:

Следвайте нуждите на детето;
Подкрепете детето в развитието му;
Помнете, че сте важни за детето си;
Добрите ви отношения с детето са от значение за бъдещето му;
Възпитанието чрез насилие не е решение;
Партнирайте си с училището;

Искрени комплименти за силната кампания в подкрепа на бащинството!

Защото най-голямата ти сила е в това да бъдещ баща!

Още на http://mencare.bg/

моята София

IMG_1683 моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

най-яките 5 анимационни филма за деца на тема семейство

brobear-bunbbarth-l-7508-625x0

направихме класация на най-готините детски анимации на тема семейство. и я споделяме.

Братът на мечката. От тези великолепни истории, които те оставят без дъх. Филмчето е музикално и всяка от песните се запява лесно веднага. „Кажи на всички, че идвам аз, и вървя напред и все напред! А пък слънцето ярко ме топли с лъчи и усмихнат съм все до уши! Кажи на всички, че идвам аз …!“

Майло на Марс. Сладурска история за Майло, който спасява майка си, отвлечена от извънземни. За обичта, която е най-важното нещо, за да съществуваме.

Лило и Стич. Лило си няма родители, а само по-голяма сестра. Двете търсят пътя една към друга, но към семейството се присъединява извънземното Стич и нещата се заплитат и разпликат по забавен начин. От тук е репликата „Никой не е изоставен, когато имаш семейство“

Замръзналото царство. От всичко напоследък Замръзналото царство е фаворит и по изпипана и ярка анимация и по сюжет и разработка. Двете сестри, разделени от любовта и събрани от нея в края. Чудно пътешествие!

Цар лъв. Вероятно най-познатата и класическа история в тази колекция. Красива анимация. Силни моменти. У нас винаги се разплакваме на това филмче поне два пъти.

заслужава си да се изгледат, дори да нямаш деца.

писах още за най-яките детски анимационни филми на еко тема тук

къде в София водя гостите си от чужбина

IMG_1039

често имам гости от чужбина, които за първи път посещават София и заедно се разхождаме из улиците на моя роден град. обичам София, имам си своите любими местенца и ето тези от тях, които задължително включвам в обиколките ни:

малките улички около голямата Витошка и около Графа, с малките магазинчета за джунджурии, арт неща, антикварни магазини и всевъзможни благинки

за следобедно кафе с вишновка или домашен сироп от бъз, дълги разговори и нещо уникално и вкусно за хапване се спираме в сладкарница Вила Росиче, без значение от сезона – гостоприемна и потайно прикрита

за освежаване задължително лимонада в красивия сенчест двор на The Bookies

женският пазар супер много впечатлява чужденците, особено тези, изкушени от фотографията

градинката пред Народния, с преглед на експозицията в Софийска градска, а след това отново кафе в Toba&Co, зад Двореца

вечерята е в любимия Скара бар, гарниран при хубаво време със задължителна разходка от Александър Невски до парка Заимов

сигурно изпускам още много любими места.
София е много харесвано от чужденците. ако и ние, които живеем тук си я обичаме ще е още по-приветлива и красива 🙂

това е игра на get lokal.
ще се радвам да знам къде водиш ти гостите си от чужбина? Carolyn,
Райна, Денис, Ади, Миленка
да се включва всеки, който се вдъхнови да ни разходи из София виртуално 🙂

доброто е жизненоважно за оцеляването на света

„Доброто е от огромно значение. Доброто е единственият шанс, единствената възможност да оцелеем като общество, като народ и светът да оцелее като цяло. Просто нямаме друг избор. Със злоба, с алчност, с егоизъм, със самолюбие светът се руши. Бог е дал основни закони, върху които се крепи обществото и целият свят.

Ние трябва да обичаме всичко: не само хората, но и природата – да я тачим, да я поддържаме. Трябва да обичаме дори и тези, които ни вършат зло, защото ако връщаме на злото със зло, спиралата на злото продължава без край. Кръвта не се измива с кръв. Тя се измива с вода. Някой е направил зло – за да се сложи край трябва да му се прости, а не да отмъстим.

Доброто е жизненоважно за оцеляването на света. И трябва по всякакъв начин да се опитваме да го вършим, да го творим, да го търсим, да го поощряваме. Основна задача на родителите и на нашето общество, на училището, е децата да се приучават към добро. Още от малки децата трябва да разберат, че да си добър не значи бездушие или малодушие, да позволяваш да те тъпчат и пренебрегват. Доброто е жизненоважно и само благодарение на него светът може да съществува. Но ако това не е възпитано в децата от малки, те няма как после те да го познават и да го творят и то да се множи.“

цялото интервю с този уникален и изключително земен човек – отец Лашков  е в Kafene.bg

Коледа без

IMG_0017

заглавието на този пост премина през еко Коледа и Коледа без боклуци до Коледа без

предлагам и силно се надявам тази коледа за всички ни да е:

  • без отсечено дръвче, което след 20 дена ще е в кофата за боклук;
  • без ненужни, глупави, чисто сувенирни подаръци, които скоро след еуфорията ще са в боклука или ще събират с години прах някъде забравени;
  • без нови домашни любимци от магазина за животни, които скоро след това ще бъдат изоставени на улицата и нещастни;
  • без преяждане и препиване, ама сериозно без преяждане и препиване;
  • без помпозни обещания към себе си и другите, които няма да случим;
  • без купуване на хиляди неща – подаръци, храни, които ще изостанат и в крайна сметка ще приключат в кофата за боклук веднага след празниците;

когато се освоодим от всичко ненужно остават стойностните неща. обич с пари не се купува и не отива на боклука, не замърсява природата и не вреди на здравето.

Коледа с хората, които обичаш. Коледа със семейството. Коледа с приятелите.

писах и миналата година – не на боклуците за Коледа